РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20205300501957 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 2217/02.07.20г.,постановено по гр.д.№
10814/19г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлен
предявения от С. Т. Н.,ЕГН-********** против „Таймлес криб“ЕООД,ЕИК-
********* иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на „Таймлес
криб“ЕООД да заплати на С. Т. Н. сумата от общо 1473лв.обезщетение за
ползване на 5/24 ид.ч.от четвърти жилищен етаж от сграда,находяща се в
гр.********** за периода 20.06.14г.-31.03.16г.,ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба-20.06.19г.до
окончателното ѝ погасяване.
Недоволна от решението е останала ищцата С. Т. Н.,която чрез
пълномощника си адв.Н.З. счита решението в атакуваната му част за
незаконосъобразно по изложени във въззивната жалба съображения.Моли
въззивната инстанция да го отмени в тази му част и да постанови друго,с
което да уважи претенцията по чл.59 от ЗЗД.Не ангажира
доказателства.Претендира разноски пред двете инстанции.
1
Въззиваемото дружество „Таймлес криб“ЕООД чрез пълномощника
си адв.М.Б. намира жалбата за неоснователна по съображения,изложени в
писмен отговор.Не ангажира доказателства.Претендира разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от
легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване
акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му
част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди конкретно
нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно събиране на
доказателства.
Ищцата С. Т. Н. твърди,че притежава 5/24 ид.ч.от четвърти жилищен
етаж от сграда,находяща се в гр.***********,както и на ид.части от обект на
втори жилищен,както и на ид.части от трети жилищен етаж в същата
сграда.За жилищата на втори и трети етаж бил сключен договор за наем от
01.06.13г. между: от една страна ищцата и трети лица в качеството им на
наемодатели,и от друга страна-ответника в качеството му на наемател.Около
месец след сключването на договора за наем ответникът бил допуснат и до
четвъртия жилищен етаж от пълномощника на собствениците П. Ш.,като по
отношение на четвъртия етаж не било налице наемно правоотношение,а
пълномощникът нямал учредена представителна власт досежно този
етаж.Договорното правоотношение с ответника по отношение на този обект
не произвело целените правни последици за ищцата като сключено при
превишаване пределите на представителната власт на
пълномощника.Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за
наем,поради което същият бил развален,считано от 09.02.16г.,но ползването
2
продължило без основание до 31.03.16г.
Ответникът „Таймлес криб“ЕООД от своя страна твърди,че по
отношение на четвъртия жил.етаж бил сключен устен договор за наем с
ищците чрез техния пълномощник,като редовно заплащал уговорената цена
от 110лв.
Като безспорно по делото е прието,а и се установява от представените
по делото писмени доказателства,че правата на ищцата по отношение
собствеността върху четвъртия жилищен етаж са 5/24 ид.ч.,като останалите
съсобственици са П. Ш.,Е. Р.,Т. П. А.,Д. П. Ш. и Д. Т. Р.
По делото са представени пълномощни,от които се установява,че
съсобственикът П. Ш. е разполагал с представителна власт по отношение на
идеалните части от обектите на втори и трети жил.етаж,но не и по отношение
на четвърти жилищен етаж.
По делото са разпитани двама свидетели-по един за всяка страна във
връзка с претенцията по чл.59 от ЗЗД досежно четвъртия етаж,изготвена е и е
приета като неоспорена СТЕ с в.л.В.Р.,която е определила пазарния наем на
четвърти жилищен етаж от сградата в размер на 1473лв.за притежаваните от
ищцата 5/24 ид.части.
Първоинстанционният съд въз основа на наведените в исковата молба
обстоятелства е квалифицирал иска като такъв по чл.59 от ЗЗД.
С оглед направената правна квалификация на иска ПдРС е изследвал
наличието на ФС на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД,като е било в тежест на
ищцата да докаже,че е собственик (съсобственик) на процесния имот;че
ответникът е препятствал възможността ищцата като собственик да ползва-
лично или чрез отдаване под наем на имота,като реализира имуществена
облага;размера на среднопазарния наем за претендирания период от
20.06.14г.до 31.03.16г.
При така очертаната фактическа обстановка първостепенният съд е
стигнал до следните правни изводи:
От разпитаните по делото свидетели се установявало,че ответникът не е
заел самоволно четвъртия жилищен етаж на сградата,а е бил допуснат до него
3
от единия от съсобствениците и пълномощник на останалите,включително
ищцата-П. Ш.,който осигурил безпрепятствено ползването му от ответника до
напускането на всички етажи на 31.03.16г.Самата ищца не оспорвала
предоставянето на ползването,а само правомощията на П. Ш. по отношение
на четвъртия жил.етаж.Ш. като притежател само на 2/24 ид.ч. от този етаж
нямал правомощия за сключване на договор във връзка с целия етаж.Според
ПдРС възникналото правоотношение представлявало отделен неформален
договор за наем на етажа,сключен с един от съсобствениците,който не
притежава права,позволяващи му да управлява еднолично съсобствената вещ,
(доколкото съгл.чл.32,ал.2 от ЗС общата вещ се управлява съгласно
решението на съсобствениците,притежаващи повече от половината от
нея),като така сключеният договор е действителен,но създава облигационни
отношения само между страните по него.Когато наемодателят е сключил
наемен договор за целия обект,само той има вземане за наема от наемателя в
пълния му обем,а останалите съсобственици имат вземане за припадащите им
се части от наема,но не срещу наемателя,а срещу наемодателя,който
упражнява като ползвател правото на собственост на другите
съсобственици.Т.е. ищцата разполага с възможност да търси обезщетение,но
от лицето,предоставило ползването.Поради това районният съд е стигнал до
извода,че не е налице обогатяване на ответника.Тези изводи били относими и
при възникване на договор за заем за послужване.Дори да се приемело,че не е
имало уговорена цена на ползването,то искът пак бил неоснователен,тъй като
обедняването и обогатяването не произтичали от едни и същи
факти.Обедняването било породено от действията на трето лице без
представителна власт,а не от самото ползване на етажа.
Тези изводи на първоинстанционната инстанция се споделят напълно и
от настоящата,която ги намира за правилни и на осн.чл.272 от ГПК препраща
към тях.
Жалбата се явява неоснователна,а атакуваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на твърдяното във въззивната жалба нарушение на
чл.6,ал.2 от ГПК,според който предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните,жалбоподателката счита,че
ответникът не твърди,че е сключил неформален договор за наем с П. Ш.,като
4
възражението било,че дружеството е ползвало имота въз основа на договор за
наем с ищцата.Нарушен бил и чл.8,ал.2 от ГПК-страните да посочват
фактите,на които основават исканията си.Според ищцата договор между
дружеството и П. Ш.,който да урежда отношенията на наемно ползване с
дружеството не е част от предмета на делото.Настоящата инстанция намира
тези доводи за неоснователни.Действително предметът на делото и обемът на
дължимата защита се определят от страните,но такъв е и настоящия случай-
ищцата се позовава в ОИМ на липсата на представителна власт на
пълномощника П. Ш. по отношение на четвъртия етаж от сградата,като
счита,че „договорното правоотношение с дружеството по отношение на този
обект е сключено при превишаване пределите на представителната власт на
пълномощника“.Самата ищца е въвела твърдението за превишаване
пределите на представителната власт от страна на пълномощника като
счита,че това превишаване не е довело до възникването на наемно
правоотношение между нея и отв.дружество.Изследвайки това
твърдение,първостепенният съд е стигнал до друг извод относно последиците
от превишаването на представителната власт,което обаче не означава,че е
нарушил чл.6,ал.2 от ГПК,тъй като това твърдение е въведено от ищцата.
По отношение на разноските с оглед изхода на делото следва да бъде
осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемото дружество
претендираните от него разноски във въззивното производство,но тъй като не
са представени доказателства за направени такива разноски,нито за техния
размер,то искането не следва да се уважава и разноски не следва да се
присъждат.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2217/02.07.20г.,постановено по гр.д.№
10814/19г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с. в частта му,с която е отхвърлен
предявения от С. Т. Н.,ЕГН-********** против „Таймлес криб“ЕООД,ЕИК-
********* иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на „Таймлес
криб“ЕООД да заплати на С. Т. Н. сумата от общо 1473лв.обезщетение за
ползване на 5/24 ид.ч.от четвърти жилищен етаж от сграда,находяща се в
5
гр.********** за периода 20.06.14г.-31.03.16г.,ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба-20.06.19г.до
окончателното ѝ погасяване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6