ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 04.12.2019 г.
Административен
съд Русе, 8
състав, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
746 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) вр. чл. 159
от АПК, вр. чл.
58 от АПК.
След
разделяне на производството по адм. дело № 651/2019 по описа на АС – Русе с
определение от з.з. на 25.11.2019 г., предмет на настоящото под № 746/2019 г.
по описа на АС-Русе е жалбата на Д.П.Д. *** против мълчалив отказ на кмета на
Община Бяла да се произнесе по направеното от него искане в т.2 от заявлението
му вх.№34-00-1387 от 07.10.2019 г., озаглавено като “напомнително писмо“, а
именно: 2/ “да изпратите комисия, която да установи неизпълнението от страна на
съседа ми на предписанието Ви и да състави констативен протокол, за да бъде той
санкциониран по надлежен ред“ /искането на жалбоподателя е по повод на
предписания на органа до трето лице – собственик на съседен на притежавания от
жалбоподателя имот в с. Босилковци/.
От представената от органа
административна преписка се установява следното:
Жалбоподателят Д.П.Д. е
собственик на имот – УПИ ІІІ-222, кв.18 по плана на с.Б., ул.“*******“ №7.
От съдържанието на писмо изх.
№ 3400-1168/23.07.2015 г. на Кмета на Община Бяла /л.15 от делото/ се установява,
че от оспорващия по делото Д.П.Д. е била подадена жалба до органа относно проникване на повърхностни води в основите на жилището
му от съседен имот – имот с адрес ул.“*****“ №9 със собственик - Д. И. Д.. След
извършена проверка, с цитираното писмо, на собственика на съседния имот /третото лице Д.
И. Д./, на основание чл.87 от ЗУТ, от кмета на Община Бяла е дадено предписание
за изграждане на отводнителна канавка с конкретни параметри и по определен
начин.
Жалбоподателят е подал заявление
до кмета на Община Бяла с вх. № 34-00-1226 от 11.09.2019 г., в което твърди, че
съседът му Д. И. Д.,***, не е изпълнил указанията на органа, дадени с Писмо
Изх. № 3400-1168/23.07.2015 г., а именно: да изгради отводнителна канавка за
отвеждане на идващите му от имота му към моята къща (имота на жалбоподателя),
дъждовни води, както и подходяща водосъбирателна шахта и тръба с напречен
наклон към улицата. Жалбоподателят е поискал от кмета на Община Бяла да изпрати
комисия, която да установи неизпълнението от страна на съседа му на
предписанието и да състави констативен протокол, за да бъде той санкциониран по
надлежния ред.
Последвало е напомнително писмо вх.№34-00-1387
от 07.10.2019 г. от жалбоподателя Д.П.Д.
***, в което той отново изнася данни, че
е собственик на имот в с.Б., ул.“******“ №7. Твърди отново, че съседът
му Д. И. Д.,***, не е изпълнил указанията на кмета на общината, дадени с горецитираното
писмо от 23.07.2015 г., по повод изграждането на отводнителни съоръжения в
имота му. В писмото жалбоподателят поддържа искането си до административния
орган да изпрати комисия, която да установи неизпълнението на предписанието, да
се състави констативен протокол и съседът да бъде санкциониран по надлежния
ред.
На това писмо от кмета на
Община Бяла е изпратен отговор до жалбоподателя Д. с изх. №
34-00-1387-001/15.10.2019 г. съгласно което от служители в отдел БТГРН при
Община Бяла на 14.10.2019 г. е извършена проверка на място, при която е
установено, че е изпълнено разпореждането, дадено с предписанието като до
границата на двата имота има изкопана отводнителна канавка, която отвежда
повърхностните води от имота към съществуващата улица. Писмото е връчено на Д.П.Д.
с писмо с обратна разписка на 28.10.2019 г.
Оспорващият в настоящото
производство обжалва мълчалив отказ на кмета на Община Бяла по гореописаното му
искане, направеното в т.нар напомнително писмо вх.№34-00-1387 от 07.10.2019 г.
При направените фактически
установявания, съдът прави следните изводи от правна страна досежно допустимостта
на производството:
За да е налице мълчалив
отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК е необходимо да се установи от една страна подадено искане
за издаване на административен акт, в т. ч. за извършване на административна
услуга и от друга страна бездействие на административния орган при нормативно
установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран, респ. да
извърши административната услуга. Съществуването на такова задължение е
обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална,
териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената
молба. Не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е
сезиран, може да бъде разглеждано като мълчалив отказ по см. на чл.
58, ал. 1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при
непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да
издаде съответния административен акт.
От данни по делото безспорно
се установява, че по повод подадена жалба от оспорващия, кметът на Общината е
издал предписание до собственика на съседния имот - Д. И. Д., с адрес *** за предприемане на
необходимите действия по изграждане на отводнително съоръжение в притежавания
от третото лице имот. Това предписание възлага пряко задължения на третото
лице, различно от жалбоподателя, и последният не е негов адресат. Жалбоподателят е само подател на сигнала до кмета
на Община Бяла, той не е страна в административното производство и за него не
съществува възможност да сезира административния орган за контрол по изпълнение
на даденото до третото лице предписание и реализиране на санкционни последици от
органа по отношение на това лице . Разпоредбата на чл. 214
от ЗУТ сочи изрично кои актове са индивидуални административни актове по
смисъла на ЗУТ,
като в т. 2 са посочени актовете издадени от кметовете на райони и кметства, но
не и отказите за издаване на актове от административно-наказателен характер при
неизпълнение на предписания по устройството на територията, дадени от съответен
орган. В този смисъл по т.нар напомнително писмо и формулираното в него
искане/горепосоченото/ не е формиран отказ на административния орган по смисъла
на чл.
21, ал. 1 АПК, който да подлежи на съдебен контрол. Освен това, отказът е
индивидуален административен акт когато отрича претендирани от молителя благоприятни
за него последици, както и в изрично посочени от закона случаи. Такава хипотеза
не е налице, когато молителят претендира неблагоприятни за друго, трето лице
последици, какъвто е настоящият казус, поради което той не разполага с активна
процесуална легитимация за оспорване на постановен изричен или мълчалив отказ
по подадения сигнал във връзка с неизпълнение на даденото предписание и
налагане на санкция на адресата за това /третото лице/.
Водим
от горното и на осн. чл.159, т.1 АПК вр. чл.215,ал.1 ЗУТ, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Д.П.Д. *** против мълчалив
отказ на кмета на Община Бяла да се произнесе по направеното от него искане в
т.2 от заявлението му вх.№34-00-1387 от 07.10.2019 г., озаглавено като
“напомнително писмо“, а именно: 2/ “да изпратите комисия, която да установи
неизпълнението от страна на съседа ми на предписанието Ви и да състави
констативен протокол, за да бъде той санкциониран по надлежен ред“ /искането на
жалбоподателя е по повод на предписания на органа до трето лице – собственик на
съседен на притежавания от жалбоподателя имот в с. Босилковци/.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 746/2019 г. по описа на АС-Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС
в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: