РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Р., ЕГН ********** с пълномощник адв. С.Б.
от АК Пловдив против решение № 2985/11.11.2021г., постановено по гр. д. № 3967 по описа
за 2021г. на Районен съд Пловдив, VIII гр. с., с което се осъжда Г. Д. Р., ЕГН ********** да
заплати на „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 9 140, 48 лева, представляваща
обезщетение за причинените от ответника на ищцовото дружество имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на глобата от 4 000 британски лири, наложена на ищеца от
британските власти за извършено от ответника нарушение – превозване на нелегални
емигранти, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.08.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в
размер на 835, 61 лева.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение
на материалния и на процесуалния закон.Правят се оплаквания, че не били разгледани
възраженията на ответника за системно нарушение на правилата за безопасност от страна на
работодателя и неглижиране на призивите на шофьорите да извършват престоя си на
платени охраняеми паркинги, за липса на адекватно оборудване и инструктаж за
безопасност, които съставлявали и злоупотреба с право по см. на чл. 8 от КТ.Заради
недопускането на релевантни за изясняване на спора доказателства същият останал
1
неизяснен от фактическа страна, което довело и до неправилно приложение на материалния
закон.Не бил изследван и въпроса дали нарушението е умишлено, а в случая липсвали
доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния
резултат.Същият предприел всичко необходимо, за да се увери, че не превозва нелегални
емигранти, след като бил уведомен от френските полицаи, че всичко е наред и емигрантите
са изведени от камиона.Той изпълнил устните разпореждания на полицаите и се доверил на
казаното от тях, след което поел по пътя за ферибота за Англия без да спира никъде.В
случая не били налице предпоставки за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 203,
ал. 2, пр. 1 от КТ, а евентуално по реда на чл. 203, ал. 1 от КТ, а именно ограничена
имуществена отговорност.Не било взето предвид от районния съд и възражението на
ответника, че е налице значително съпричиняване на резултата, тъй като ищецът не го е
уведомил, че води кореспонденция с компетентните власти в Англия, с което го лишил от
възможността да оспори наложената глоба по съдебен ред и да проведе съответната защита
на правата си.Неправилно съдът отхвърлил и възраженията му, като се позовал на
Правилника за вътрешния трудов ред и Наръчника за работа в дружеството, без да съобрази,
че тези документи не носели подписа му.Оспорва се и изводът на районния съд, че ищецът е
ползвал за престой на собствените си превозни средства паркинги на чуждестранна фирма,
за което бил заплащал абонаментна такса, без да бъде съобразено, че качването на
емигрантите е станало на територията на Франция, където не му било позволено от
диспонента да ползва платен паркинг.Моли се решението на районния съд да бъде отменено
като неправилно, а вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен,
евентуално да бъде намален размера на обезщетението, поради наличие на значително по
степен съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Моли на основание чл.
241, ал. 1 от ГПК, ако бъде потвърдено решението, да се разсрочи изпълнението му на 40
равни месечни вноски, с падеж на първата вноска един месец от влизане на решението в
сила.Ангажират се доказателства относно материалното положение на жалбоподателя.
С писмения отговор на въззиваемия се изразява становище, че въззивната жалба е
допустима, но неоснователна.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а решението
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се
направените в настоящето производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана
страна, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди направените оплаквания във въззивната жалба, извърши
проверка на оспорвания съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 3
от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 9 140, 48 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството
имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 4 000 британски лири, която глоба
2
била наложена на ищцовото дружество от британските власти за извършено от ответника
нарушение – превозване на нелегални емигранти, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът Г. Д. Р. бил
назначен в „Дрийм транс“ ЕООД с трудов договор № 68/30.03.2015г. на длъжност
„***“.Ответникът подписал и декларация, че е запознат с длъжностната характеристика,
както и с Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството и правилата за безопасност
на труда и се задължава да ги спазва.С молба от 12.07.2016г. ответникът поискал
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като молбата му била
приета от управителя на дружеството – работодател и със Заповед № 371 от 17.07.2016г.
трудовото правоотношение с него било прекратено на това основание.Заповедта му била
връчена на 18.07.2016г. срещу подпис.Твърди се, че по време на действие на трудовия
договор ответникът е бил командирован, вкл. на 05.12.2015г., в ЕС и Турция, със задача
„***“.С писма на Министерство на вътрешните работи на Великобритания и Служба
гранични сили на Великобритания, дружеството – работодател било уведомено, че на
05.12.2015г. в Контролна зона по емиграцията във Великобритания, в превозно средство,
собственост на ищцовото дружество, управлявано от ответника, са открити 10 скрити
нелегални емигранти, като за това нарушение била предвидена санкция – глоба, както за
собственика на превозното средство, така и за ответника, в качеството му на водач на
МПС.На ищеца била наложена глоба в общ размер 13 000 британски лири и на ответника в
общ размер 6 000 британски лири, като по отношение на глобата работодателят носел
солидарна отговорност.След проведена кореспонденция с Министерство на вътрешните
работи на Великобритания и Служба гранични сили на Великобритания, наложената глоба
била коригирана на 4 000 британски лири.С платежно нареждане от 25.04.2017г. ищцовото
дружество заплатило глобата по указаната банкова сметка, общо в размер на 4000 британски
лири, с левова равностойност 9 140, 48 лева.Ищецът твърди, че на работниците и
служителите в дружеството бил провеждан необходимия инструктаж.Всички шофьори на
международни превози, предвид усложнената обстановка с бежанци в Европа, били
инструктирани при движение на товарния автомобил, който управляват, да е със заключени
врати на шофьорската кабина и здрави пломби на товара.Инструктирани били да шофират
по точно определен и предварително зададен маршрут, да не се отклоняват от него и да не
спират на места, които могат да застрашат както техния живот и здраве, така и целостта на
товара.За установените почивки също следвало да спират само на определени за това ТИР
паркинги или бензиностанции.Всички шофьори били снабдени със служебни мобилни
телефони и при всяка опасност или инцидент били длъжни да сигнализират за това на
работодателя.Същият, в качеството на превозвач предприел действия по стриктно спазване
на разпоредбите, задължаващи го да осигури минимум от осигуряващи превозното средство
устройства, както и да предвиди и контролира надлежното изпълнение на охранителните
мерки.Предвид обстановката в Европа досежно наличието на бежанци, всички шофьори
били предупреждавани при всяко тръгване на курс, както и допълнително инструктирани
при влизане във Великобритания, да преминават през доброволен контролен пункт за
3
проверка на МПС-то и товара за наличие на бежанци, което вдигало отговорността от
водача на МПС и от превозвача, ако при проверка в превозното средство бъдат открити
емигранти.Твърди се, че в случая ответникът не бил изпълнил тези указания, като с
действията си причинил имуществена вреда на работодателя в размер на 9 140, 48 лева,
представляваща глоба от 4000 британски лири, наложена на ищцовото дружество от
компетентните органи във Великобритания за извършено от ответника нарушение –
превозване на нелегални емигранти.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК искът е оспорен като
неоснователен с възражения, че в случая не са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, тъй като липсва виновно поведение от негова страна;
че е налице злоупотреба с право по см. на чл. 8 от КТ от страна на ищцовото дружество и е
налице съпричиняване на вредоносния резултат в голяма степен.Оспорени са твърденията
на ищеца, че всички шофьори са били инструктирани, при движение товарния автомобил,
който управляват, да е със здрави пломби на товара; че всички шофьори са били снабдени
със служебни мобилни телефони; че работодателят е предприел действия за стриктно
спазване на разпоредбите, задължаващи го да осигури минимум от осигуряващи превозното
средство устройства, както и да предвиди и контролира надлежното изпълнение на
охранителни мерки; че всички шофьори били предупреждавани преди тръгване на курс,
както и допълнително инструктирани при влизане във Великобритания, задължително да
преминават през доброволен пункт за проверка на МПС и товара за наличие на бежанци.От
своя страна ответникът твърди, че по време на изпълнявания курс от Франция до Англия,
кореспонденцията между него и диспонента – служител на ищеца, се водела посредством
текстови съобщения в системата Флийтборд.Твърди, че не е имало как да пристигне на
пристанището в гр. ***, за да се качи на ферибота за Англия още същия ден след тръгването,
поради което поискал разрешение от диспонента да спре на платен охраняем паркинг на
около 30 км. от граничния пункт в гр. ***, като таксата за паркинг била 30 евро.Диспонента
отказал да одобри този разход и го насочил да спре безплатно за престой в една
индустриална зона в покрайнините на гр. ***.Той изпълнил разпореждането и след като
паркирал, заключил кабината.През нощта чул множество гласове и предположил, че са
емигранти.Поради това на сутринта – 05.12.2015г., когато видял няколко френски полицаи,
които правели обход на зоната, се обърнал към тях за помощ.Те се качили в ремаркето и
изкарали от него 7-8 души, като не му позволили да влезе и той, за да провери има ли още
хора.Уверили го, че всичко е наред, затворили вратите на ремаркето и му казали да
тръгва.След това до пристигането на граничния пункт той не спирал никъде.Във френската
част на граничния пункт камионът му минал скенер, който проверявал за наличие на хора,
но френските гранични офицери не го уведомили да има хора в ремаркето и той не се
усъмнил в това.След навлизането в английската част на граничния пункт била извършена
щателна проверка, при която били намерени 10 човека в ремаркето.Бил извикан да даде
обяснения по случая, като му бил осигурен и преводач от английски на български
език.Липсата на писмени инструкции и чеклист за извършени проверки, констатирано от
4
английските служители, се дължало на поведението на работодателя, който не извършил
необходимото да го инструктира.Освен това камионът не бил оборудван с наклонени корди,
ремъци и въжета, които да предотвратят навлизането на лица в мястото на товара – имало
само чергило за покриване на ремаркето, което не било защитено от зловредна намеса и
проникване.Тези обстоятелства били отразени и в Акта на „Агенция по граничен контрол“
на Обединеното кралство – че автомобилът не е разполагал с наклонена корда и
запечатване.Ответникът поддържа, че е предприел всичко необходимо, за да се увери, че не
превозва нелегални емигранти.Налагането на глоба и последващата комуникация, а в
последствие и плащането, били действия, извършени без негово знание и съгласие, като
ищецът не бил предприел каквито и да е действия по съдебно оспорване и евентуална
отмяна/намаляване на наложената административна санкция.Като не го информирал за
наложената глоба, го лишил от възможността да я оспори по съдебен ред и да проведе
съответна защита на правата си.Ответникът е направил и възражение относно липсата на
предпоставки за ангажиране на пълната му имуществена отговорност.Евентуално е
претендирал да бъде намален размера на обезщетението и поради наличие на значително по
степен съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцовото дружество.
Районният съд е приел за неоснователни наведените от ответника възражения, поради
липса на виновно поведение от негова страна и неизпълнение на задълженията на ищеца по
трудовото правоотношение.За неоснователни е намерил и доводите за съпричиняване на
вредите от самия ищец – доколкото от събраните по делото доказателства се установявало,
че ищецът е ползвал за престой на собствените му превозни средства паркинги на
чуждестранна фирма, за което заплащал абонаментна такса и не се налагало ответникът да
спира управляваното от него МПС на ищеца на платен паркинг за своя сметка.
Във връзка с направените възражения от ответника/въззивник, поддържани и с
въззивната жалба, не бяха ангажирани доказателства и пред настоящата инстанция.
Елементите на фактическия състав на пълната имуществена отговорност на работника
или служителя са: съществуване на валидно трудово правоотношение между страните,
неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника, противоправност на
деянието, причинени вреди на работодателя, причинна връзка между противоправното
деяние и настъпилата вреда, както и субективния елемент от състава на деянието – вина,
наличието на която се определя от психическото отношение на дееца към извършеното от
него и неговите последици.В тежест на работодателя е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние,
противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и
умишленото причиняване на вредите от работника.
По делото не е спорно, а и от приложеното трудово досие на ответника се установява,
че на 30.03.2015г. е сключен трудов договор между страните по делото, съгласно който
„Дриймс транс“ ЕООД е възложило, а Г. Д. Р. е приел да изпълнява длъжността „*****“.В т.
3.2.1 служителят е декларирал, че е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред в
дружеството и поема задължение стриктно да го спазва.На 31.03.2015г. ответникът е
5
запознат и е получил препис и от длъжностната характеристика за длъжността „****“.
В първоинстанционното производство ищецът е приложил като писмено
доказателство заверен препис от Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, в сила
от м. януари 2014г.В същия са включени специални и задължителни инструкции към
водачите като превантивни мерки за обезопасяване на превозното средство срещу
проникване на нелегални емигранти, предвидени в т. 27 и следващите от правилника.В т. 5
от Правилника е предвидено задължение за редовно проверяване на транспортните средства
на път към UK, за да се предотврати нелегалното проникване в автомобила на емигранти,
особено когато автомобилът е бил оставян без надзор.Категорично се забранява на
шофьорите, пътуващи от Франция към UK да спират на по-малко от 150 км. от порт ***, от
където композициите се качват на ферибота, поради заплаха от проникване на
емигранти.Документ, описващ превантивната система за сигурност срещу нелегалното
проникване на външни лица, трябва да бъде носен в транспортното средство, за да може да
бъде незабавно представян в случай, че бъде изискан от емиграционен офицер при съмнение
за действия, водещи до имуществена или наказателна отговорност – т. 5.1.Доклад за
извършените проверки трябва да бъде носен в транспортното средство.По възможност
трябва да бъде подписан от трета страна, която е била свидетел на вече извършените
проверки – т. 5.2.Данните за всяка проверка трябва да бъдат нанасяни върху контролен лист
(checklist), който трябва да бъде попълван всеки път, след акта на всяка проверка и който
трябва да свидетелства за стриктното спазване на всички превантивни мерки.Попълването
на контролния лист е задължение на водача, по време на чието управление е извършена
проверката – т. 5.3.Всеки път при извършването на проверка водачът е длъжен по
възможност да осигури подпис и телефонен номер на лицето – свидетел на въпросната
проверка – т. 5.4.Ако е възможно първата проверка трябва да бъде направена от водача
преди да е напуснат товарния пункт – т. 5.5.Последващите проверки трябва да бъдат
извършвани на всяко спиране, без значение дали автомобилът е бил оставян без надзор – т.
5.6.При преминаване от Франция към Англия, задължително да се преминава през
доброволен контрол – т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството.
В първоинстанционното производство е представена от ищеца и извадка от книгата за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, от която е видно, че на Г. Д. Р. е бил проведен първоначален
инструктаж на 31.03.2015г.
Представените писмени доказателства от ищеца в първоинстанционното производство
не са били оспорени.В превод е приложено и писмо от Гранични войски, Отдел
„Граждански наказания за нелегално превозвани емигранти“ изх. № CAL/CP/13760, с което
уведомяват „Дриймс Транс“ ЕООД във връзка с изпратено им от дружеството писмо от 12
януари 2017г. с възражение срещу наложена санкция от 13 000 британски лири на
дружеството и срещу задължението за заплащане на санкцията от 6 000 британски лири,
наложена на служителя Г.Р..В писмото е посочено, че след разглеждане на обстоятелствата
по случая, е взето решение, че е имало основание за налагане на санкция, както на „Дриймс
6
Транс“ ЕООД, така и на г-н Р..При вземане под внимание обаче на представените
доказателства на етапа на подаване на възражение, към момента решението на
компетентните органи е, че има основание да се отмени наложената санкция на
дружеството.Също така е прието, че има основание да се намали санкцията, наложена на г-н
Р. на 400 бр. лири за всеки един от превозваните нелегални емигранти, на обща стойност 4
000 бр. лири.Посочено е, че компанията остава солидарно и самостоятелно отговорна за
санкцията на шофьора.Г-н Р. допълнително е уведомен за това решение.Обстоятелствата,
които са взети предвид са следните: На 5 декември 2015г. г-н Р., *** на автомобил с рег.
№*** влиза във Великобритания, Контролна зона в ** в 6, 20 ч.Автомобилът, който е
собственост на дружеството или нает от него, е избран за претърсване на случаен принцип
от служителите на Гранични войски.При претърсването са открити 10 нелегални емигранти,
които се укриват в автомобила.Ремаркето на камиона не е било защитено в достатъчна
степен.Шофьорът не е представил никакви писмени инструкции, които се държат в
автомобила, описващи прилаганата система за предотвратяване превозването на нелегални
емигранти във Великобритания.В автомобила не бил открит и чек лист, който описвал
подборно проверките, които е извършил след почивките.Прието е в резултат на подаденото
възражение, че дружеството-работодател е доказало в необходимата степен, че управлява
ефективна система, описана в Процесуалния кодекс за предотвратяване на нелегални
емигранти.Във връзка с направеното възражение от името на шофьора е прието за доказано
използването на защитно оборудване за защита на автомобила.Обаче не било доказано в
достатъчна степен, че той е осигурил на необходимото ниво: че е поддържал и проверявал
автомобила; че е осигурил защитни средства на товара и товарното пространство.В деня на
инцидента, служителят от гранични войски е документирал, че използваното стоманено
укрепващо въже е било срязано от двата края, без да оставя каквито и да било средства за
защита.Няма доказателства за използването на катинар, както липсвала и пломбата, описана
в Международната товарителница.Няма доказателства, че г-н Р. е извършвал каквито и да
било проверки на своя автомобил или на целостта на използваните средства за защита по
време на неговото пътуване до Контролната зона във Великобритания.На 04 януари 2016г.
бил представен попълнен чек лист за проверки на сигурността на автомобила за курса, обаче
г-н Р. не представил такъв чек лист в деня на инцидента.Нямало доказателства, че чек
листът, представен на 04 януари 2016г. съдържал проверки, извършени на автомобила и
успоредно с това е попълван от г-н Р..При тази обстоятелства е прието, че дружеството-
работодател не е успяло да докаже в достатъчна степен, че г-н Р. е използвал ефективна
система, както е описана съгласно Процесуални кодекс.
Представен е по делото и заверен превод на писмо от 07.02.2017г., изпратено от
Гранични войски, Отдел „Граждански наказания за нелегално превозвани емигранти“, с
което уведомяват „Дриймс Транс“ ЕООД като работодател на Г.Р., че на 16 декември 2016г.
на същия е било връчено известие за подвеждане под отговорност във връзка с 10-ма души
нелегални емигранти.Стойността на наложената санкция била определена на 600 британски
лири за всяко едно от тези лица, на обща стойност 6 000 британски лири.Писменото
възражение на дружеството било разгледано внимателно, но при всички обстоятелства
7
Държавният секретар взел решение отговорността да остане, като стойността на санкцията
за всеки нелегален емигрант или лице, което се укрива с нелегален емигрант, да се намали на
400 британски лири.Посочено е правото на обжалване на решението по съдебен ред в срок
до 7 март 2017г., с указание, че неизпълнението на плащането (ако не бъде обжалвано или
ако жалбата не бъде уважена), може да доведе до принудително изпълнение.
Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че с
платежно нареждане от 25.04.2017г. „Дриймс Транс“ ЕООД, е заплатило наложената глоба в
размер на 4 000 британски лири с левова равностойност 9 140, 48 лева, по посочената от
компетентните органи на Великобритания банкова сметка.
Въззивният съд след извършен собствен анализ на събраните по делото доказателства
също намира, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ за
ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника.Цитираната разпоредба
препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността на служител или
работник, причинил вредата умишлено.
Предвид установеното по делото от фактическа страна въз основа на ангажираните
доказателства настоящият състав приема, че ответникът е нанесъл имуществена вреда на
работодателя в размер на глобата, която последният е заплатил.Налице е пряка причинна
връзка между поведението на работника и настъпилата вреда – правонарушението е
основание за налагането на глоба.Доказан е и размера на причинената вреда – 4 000
британски лири с левова равностойност 9 140, 48 лева, заплатени от работодателя.
В случая с оглед данните по делото настоящият състав приема, че вредата е
причинена умишлено, макар и при евентуален умисъл – деецът е съзнавал обществено-
опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е
допускал настъпването им, т. е. макар и да не е целял настъпването на вредите, е допускал
същите, като е дал възможност за укриване на емигранти в ремаркето на управлявания от
него товарен автомобил.
По делото са налице достатъчно доказателства, от които се установява, че на
ответника/жалбоподател е бил проведен първоначален инструктаж за безопасност на труда
още при постъпването му на работа, както е бил запознат и с Правилника за вътрешния
трудов ред в дружеството, в който подробно са разписани превантивните мерки за
обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални емигранти, както и
задълженията на водача да носи доклад за извършените проверки в превозното средство и да
нанася данните от тях върху контролен лист (checklist).При извършената проверка от
компетентните гранични органи във Великобритания на 5 декември 2015г. жалобопадетелят
обаче не е представил попълнен чек лист за проверки на сигурността на автомобила, което е
удостоверено от контролните органи.Документирано е също, че използваното стоманено
укрепващо въже е било срязано от двата края, без да оставя каквито и да било средства за
защита.При това фактическо положение е неясно защо, при наличие на съмнения за
8
нерегламентирано проникване в багажника на товарния автомобил,
жалбоподателят/ответник е решил да процедира по описания в писмения му отговор на
исковата молба начин, вместо да премине през пункт за доброволен контрол, каквото
задължение е имал съгласно т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството-
работодател, за да се освободи от отговорност при евентуално намиране на нелегални
емигранти.Твърденията му, че се доверил на френски полицаи, които изкарали от ремаркето
на автомобила 7-8 души, но не му позволили да влезе с тях и сам да провери, а го уверили,
че всичко е наред и че няма повече хора, освен че не са подкрепени с доказателства, звучат
нелогично и неправдоподобно, както и твърдението му, че във френската част на граничния
пункт камионът минал скенер, който проверявал за наличие на хора, но френските гранични
офицери не го информирали че има хора в ремаркето.Съдът не дава вяра на тези твърдения,
като приема същите за израз на защитна позиция.Жалбоподателят /ответник в
първоинстанционното производство/ не е ангажирал доказателства и относно твърдението
си, че шофьорите са имали забрана от работодателя да спират на платени паркинги, поради
което не може да бъде прието за основателно и възражението му за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работодателя.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е бил лишен от възможност да
оспори наложената му глоба по съдебен ред и да проведе съответна защита на правата си,
поради неуведомяването му от работодателя за водената кореспонденция с Граничните
войски във Великобритания.В тази насока следва да се отбележи, че жалбоподателят като
деликвент е имал възможност да упражни правото си на защита в проведеното
административно-наказателното производство на самостоятелно основание и независимо от
работодателя, чиято административно-наказателна отговорност е била ангажирана отделно
като собственик на товарния автомобил и солидарно за наложената глоба на шофьора.В
приложените писма по делото в превод от Граничните войски на Великобритания изрично е
посочено, че още на 16 декември 2016г. на Г.Р. е било връчено известие за подвеждане под
отговорност във връзка с 10-ма души нелегални емигранти и впоследствие е бил уведомен
допълнително за взетото решение от наказващия орган, като по настоящето дело няма данни
същият да е предприел действия в защита на правата си.В писмените доказателства по
делото се съдържа информация, че първоначално наложената му глоба от 6000 британски
лири е намалена на 4000 британски лири, но след разглеждане на възражението и
приложените доказателства от дружеството-работодател.С оглед на това не може да бъде
споделено становището, че за реализиране на защитата му е било необходимо съдействие и
информация от страна на работодателя.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Искането за разсрочване на изпълнението следва да се остави без разглеждане, тъй
като не е заявено своевременно.
Действащата разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК предвижда, че при постановяване
9
на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
Съобразно приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК намира приложение в
исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК при уважаване на иска за
установяване на вземането.В исковия процес на общо основание ответникът ще може да
направи искането и да представи доказателства в негова подкрепа до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция.
В процесния случай ответникът /въззивник в настоящето производство/, не е
направил искане за разсрочване на изпълнението на процесното вземане и не е ангажирал
доказателства в подкрепа на такова искане пред първата инстанция.Същото е направено
едва пред въззивния съд с въззивната жалба, поради което като несвоевременно направено,
не следва да бъде разглеждано по същество.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя
следва да бъдат възложени и направените от въззиваемото дружество разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящето производство в размер на
900 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2085 от 11.11.2021г., постановено по гр. д. № 3967 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с.
ОСЪЖДА Г. Д. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „****да заплати на „Дриймс Транс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от
управителя Г. Н. В. сумата от 900 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Д. Р., ЕГН ********** за разсрочване
изпълнението на вземането, предмет на иска, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която е оставено без разглеждане искането за
разсрочване на изпълнението, има характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10