№ 11708
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110163941 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Х. Д. Г., ЕГН ********** срещу
„фирма“ ЕООД, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 10 422,34 лв., поради погасяването по давност.
Ищецът твърди, че съгласно изп. лист от 14.03.2013 г. по гр. д.
13757/2012 г. е осъден да заплати на ЗД „фирма“ АД сумата от 6 380, 09 лв.
ведно със законна лихва за забава до изплащане на вземането, както и лихва
за забава в размер на 3 908, 48 лв., ведно с 205,77 лв. – разноски по делото за
държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист са образувани изп. д. №
*** при ЧСИ Р. М., и по изп. д. 2021**0407793 при ЧСИ М. Б., рег. № ** с
район на действие СГС. ЗД „фирма“ АД е прехвърлило вземането си на
„фирма“ ЕООД, а ищецът е уведомен за цесията на 15.06.2021 г. Счита, че
вземанията на „фирма“ ЕООД са погасени по давност
В законоустановения срок за отговор на исковата молба не е постъпил
такъв от ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
1
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
по гр. д. 13757/2012 г. е осъден да заплати на ЗД „фирма“ АД сумата от 6 380,
09 лв. ведно със законна лихва за забава до изплащане на вземането, както и
лихва за забава в размер на 3 908, 48 лв., ведно с 205,77 лв. – разноски по
делото за държавна такса. Въз основа на издадения по делото изпълнителния
лист са образувани изп. д. № *** при ЧСИ Р. М., и по изп. д. 2021**0407793
при ЧСИ М. Б., рег. № ** с район на действие СГС. ЗД „фирма“ АД е
прехвърлило вземането си на „фирма“ ЕООД, а ищецът е уведомен за цесията
на 15.06.2021 г.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но
при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по
реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта се стабилизира /"влиза в сила" по терминологията на закона/, като
се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили
преди издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл. 424 ГПК -
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
2
защита, с която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване
на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше
възможност за предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.),
чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. Съгласно
сега действащия ГПК обаче, с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която
допуска в производството по търговски спорове възвражение за прихващане
да се прави до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение.
Не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.
237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства между уредбата на
несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното
производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има
съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.). Поради това съдебната практика, постановена във връзка с
несъдебните изпълнителни основания, не може да се прилага по аналогия по
отношение на заповедите за изпълнение, издадени по реда на новия ГПК,
стабилизирали се поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно
разясненията, дадени с мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако
3
е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на
длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг.
за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. И
наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК (така
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно
решение, постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение
прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава
правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да
релевира само възражения за осъществили се юридически факти след този
момент.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията на
ответника по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от
датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Същото становище е застъпено и в Решение №
2494 от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 6395 / 2018 г. на Възз. II-в състав на
Софийски градски съд; Решение № 7227 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 12743 /
2018 г. на Възз. IV-д състав на Софийски градски съд; Решение № 260545 от
14.10.2020 г. по в. гр. д. № 15984 / 2019 г. на Възз. III-б. състав на Софийски
градски съд и други/.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
4
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
От приетия препис от изп. дело № *** при ЧСИ Р. М. се установява, че
последното изпълнително действие е налагане на запори на 10.02.2015 г. на
банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника. Следователно
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона след изтичане на 2-
годишен срок от последното изпълнително действие на 10.02.2017 г. До
влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК давност не е текла,
докато е траел изпълнителния процес, доколкото до този момент по време на
действието на ППВС № 3/1980 г. Поради изложеното съдът намира, че
петгодишната погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015 г.
Видно от приетия препис от изп. дело № 2021**0407793 при ЧСИ М. Б.,
първото изпълнително действие е извършено на 17.06.2021 г. с молба от
ответника по настоящото дело за налагане на запори и възбрани върху
имущество на ищеца, към която дата петгодишната погасителна давност е
била изтекла.
Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът в размер на 2017 лв., съобразно представен списък и
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, че Х. Д. Г., ЕГН ********** не дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 6 380, 09 лв., ведно със законна лихва за забава от 16.03.2012 г. до
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 3 908, 48 лв. и
5
205,77 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден изп. лист от 14.03.2013
г. по гр. д. 13757/2012 г. по описа на СРС, въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение и са образувани изп. д. № *** при ЧСИ Р. М., и по изп. д.
2021**0407793 при ЧСИ М. Б., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК *** да
заплати на Х. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 2017 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6