ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково, 27.08.2019г.
Административен
съд - Хасково,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Чиркалева административно дело № 980/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.5, предл.
второ, вр. с ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от К.Я.К. ***, Н.П.К. *** и С. *** против Заповед № ДС- 28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която на основание §4к, ал.6, вр.
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти на жилищен район
„Кенана“ в землището на гр. Х., в частта за имоти с идентификатори
77195.702.371, 77195.702.372 и 77195.702.373.
С определение № 3 от 02.08.2019г. по адм.д.
№ 4/ 2019г. на Районен съд гр.Хасково е прекратено производството и изпратено по компетентност на
Административен съд Хасково. В мотивите на прекратителното определение решаващият състав на РС е
приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като оспорения акт няма характер на такъв
издаден по реда на
ЗСПЗЗ и/или ППЗСПЗЗ, независимо че била цитирана разпоредбата на §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последният
извод следвал от това, че при издаване на акта било упражнено предоставеното от
нормата на чл. 32, ал.1 от ЗА правомощие на областния управител да издаде акт от
вида на процесния. Предвид така изложеното, в случая не била неприложима хипотезата на § 19 ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс, регламентираща подсъдността на
делата, образувани по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и определяща РС, като компетентна първа инстанция.
Настоящият състав, намира така
изложените аргументи за изпращане делото по подсъдност на Административен съд
Хасково за несъстоятелни по отношение дерогиране характера на оспорения
административен акт, като такъв издаден по реда на ЗСППЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Следва да се има предвид, че практиката на ВАС няма колебание, че заповедите на областните управители,
с които на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява плана на
новообразуваните имоти са индивидуални административни актове, тъй като с
тях се засягат права или законни интереси на определен, а не на неопределен
брой лица. Същите
безспорно се издават от областния управител, съгласно предоствените му
компетентности по реда на чл. 32, ал.1 от ЗА, но именно въз основа на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Специалният закон регламентиращ законосъобразното издаване на
процесния акт е именно ЗСПЗЗ, предвид което и оспорването на този акт следва да
бъде подчинено на специалната разпоредба на § 19 ал. 1
от ПЗР на ЗИДАПК, независимо че в самия акт
е отразено, че същият подлежи на оспорване пред адмиснистартивен съд съгласно нормата на §4к ал.6
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Последното обстоятелство би оказало
значение при определяне, кога настъпва преклузията на срока за оспорване.
Съгласно § 19 ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ 58 от 2017г./, индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за
издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да
се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а постановените по този ред актове на
районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от
трима съдии.
Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, в която е предвидено
изключение от правилото на общата родова подсъдност, регламентирано в чл. 128
ал. 1 т. 1 от АПК, респ. това на чл.132 от АПК, според което административните съдилища са компетентни да
се произнасят като първа инстанция по всички административни дела.
Разпоредбата на § 19 ал.1 ЗИД на АПК се явява такава от нормативен акт от по-висок ранг спрямо противоречащата му норма на §4к ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ, като тази норма е и по-нова от противоречащата
й от ЗСПЗЗ, отделно от това, урежда специална процесуална материя. Ето защо по
правилата за тълкуването, § 19 ал.1 ЗИД на АПК е приложим при определяне на
подсъдността по
процесното оспорване, вместо нормата на §4к ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид
датата, на която жалбата е постъпила в компетентния РС Хасково - 31.07.2019г., не е
налице хипотезата на ал.2 на § 19 от Закона за изменение и допълнение на АПК
/ДВ, бр. 39/20.05.2011г., изм. Бр.
58/2017г./ Не е налична и хипотезата на § 23 от Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ, бр.
39/20.05.2011г/, поради което компетентен като първа инстанция се явява
съответният районен съд, който в процесния случай е Районен съд Хасково. В този
смисъл е Определение № 13 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8/2012 г., на смесен
5-членен състав,
Определение № 1/11.01.2017г. по АД 75/2016г., на смесен 5 – чл. състав на ВАС и
ВКС, Определение № 90/22.12.2016г. по АД 70/2016г., на смесен 5 – чл. състав на
ВАС и ВКС, Определение № 22/20.03.2017г. по АД 2/2017г., на смесен 5 – чл.
състав на ВАС и ВКС
При тези съображения съдът счита, че следва да се повдигне препирня за
подсъдност между Административен съд – гр. Хасково и Районен съд Хасково, като с
оглед разпоредбата на чл.135 ал.6 от АПК да прекрати делото и да го изпрати
на смесения състав по чл.135 ал.4 от АПК за определяне на подсъдността.
Мотивиран от горното, Административен съд – гр. Хасково,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 980/2019г. по описа за 2019 година на Административен
съд-Хасково.
ИЗПРАЩА делото на смесения състав по чл.135 ал.4 от АПК на ВАС и ВСК за
определяне на подсъдността.
ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателите.
Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл.135 ал.7 от АПК.
СЪДИЯ: