Р
Е Ш Е
Н И Е № 669
гр.Сливен, 14.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на шестнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1269 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова претенция
с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата си молба ищецът Й.Г.А.
твърди, че живеела на адрес *** като на нейно име се водила партидата на ВиК.
През месец февруари 2019 година отишла в ответното дружество за да заплати
текущата си сметка за доставена и консумирана питейна. От служители на
ответното дружество й обяснили, че по партидата имало задължения за изразходена
питейна вода в размер на 3 320,17 лева за периода от 29.07.2005 година до
31.01.2019 година. Ищцата депозирала молба за издаване на фактура - справка,
като такава й била издадена. Обяснили й, че за да заплати текущата си сметка
трябвало да заплати дължимата сума за предходния посочен период в издадената й
фактура. Твърди се, че претенцията на ответното дружество за
посочения период била неоснователна и незаконосъобразна, тъй като по смисъла на
чл. 111, б. В, от ЗЗД част от задължението било погасено по давност. Счита се,
че претенцията на ответното дружество за периода от 29.07.2005 година до
31.01.2015 година за заплащане на сумата от 1430,69 лева - главница, представляваща стойността на
предоставена и консумирана питейна вода и законна лихва за забава върху нея в
размер на 1 178,28 лева за неоснователна и незаконосъобразна и погасена по
давност. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата 1 430,69 лева -
главница, представляваща стойността на предоставена и консумирана питейна вода
и законна лихва за забава върху нея в размер на 1 178,28 лева, начислена за
периода от 29.07.2005 година до 31.01.2015 година. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок от
ответната страна е депозиран отговор, в който се изразява становище по
допустимостта и основателността на исковите претенции. Не се оспорва
обстоятелството, че имота на ищеца е
свързан към водопреносната мрежи и ищеца е потребител на ответното дружество. Прави
се признание на предявените искове за периода от 29.07.2005 година до
31.08.2011 година, а относно периода 31.01.2012 година до 31.01.2015 година
исковете се оспорват като неоснователни. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, редовно
призованият ищец се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба
и моли за уважаването й.
Ответното дружество, редовно
призовано в съдебно заседание, не се представлява от представител или
пълномощник. Представено е писмено становище, подкрепящо изразената с отговора
на исковата молба позиция на тази страна. Представен е списък по чл. 80 от ГПК,
ведно с приложения доказващи плащане на претендираните разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
За периода от 29.07.2005 година до 31.08.2011 година е направено надлежно признание относно предявените искове.
Въз основа заповед за изпълнение № 3051 от 02.12.2015 година, по
частно гражданско дело № 4648 по описа на СлРС за 2015 година, на 04.01.2016
година е издаден изпълнителен лист за осъждането на ищеца по настоящото дело – Й.Г.А.
да заплати на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД сумата 592.87 лева,
представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2012
година до 31.01.2015 година, мораторна лихва начислена до 02.11.2015 година в
размер на 125.19 лева, законна лихва, считано от 01.12.2015 година, както и
разноски в размер на 26.00 лева.
Въз основа на изпълнителния лист от Частен съдебен изпълнител Павел Георгиев, рег. № 837, с
район на действие СлОС е образувано на 21.03.2019 година изпълнително дело № 20198370400545. Няма данни за връчена покана за доброволно изпълнение.
Последното изпълнително действие по изпълнителното дело касаят изискани от ЧСИ справки от НАП, постъпили на 09.04.2019
година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи: Исковата претенция с
правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 04.01.2016 година,
издадени по частно гражданско дело № 4648 по описа на СлРС за 2015 година е допустима и основателна.
Вземанията, за които е издаден изпълнителния лист представляват периодични
платежи по смисъла на чл. 111, б.”В”, предложение последно от ЗЗД, които се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Практиката на съдилищата относно
периодичния характер на посочените вземания е константна. В случая след издаването на изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
вземането отново се погасява с тригодишна давност, тъй като е неприложима
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Спорно по делото е дали след издаването
на изпълнителния лист, с оглед образуваното изпълнително дело е изтекла
предвидената в закона тригодишна давност. Съгласно
т.10 от тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013 година на ОСГТК на
ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В случая новата тригодишна давност за главницата е започнала да тече от м. 01.2016 година и е
изтекла към месец 01.2019 година.
Предвид изложеното
отрицателния установителен иск е основателен
и следва да се уважи, тъй като вземането за главницата е погасена по давност, а
съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е
изтекла. По тези съображения ищецът не дължи на ответното дружество сумите,
както за признатата част от вземането, така и тези, за които срещу него и издаден изпълнителен
лист по частно гражданско дело № 4648 по описа на СлРС за 2015
година и за събирането на които е
образувано на 21.03.2019 година изпълнително дело
№ 20198370400545 по описа на Частен съдебен изпълнител П. Г., рег. № 837, с район
на действие СлОС.
С оглед изхода на процеса,
съдът следва да присъди на ищеца претендираните разноски по делото, които са в
размер на 707.23 лева. Ръководен от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Г.А. с ЕГН ********** *** , със
съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв К.К. *** НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. „Шести септември” № 27 сумите, за периода, относно
който е направено надлежно признание на предявените искове които,както и сумите за
които срещу нея е издаден на 04.01.2016 година
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 4648 по описа на СлРС за 2015
година и е образувано изпълнително дело № 20198370400545 по описа на Частен съдебен изпълнител Павел Георгиев, рег. № 837,
с район на действие СлОС, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. „Шести септември”
№ 27 ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.А. с ЕГН ********** *** , със
съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв К.К. *** сумата 707.23 лева /седемстотин и седем лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: