Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 10.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на …десети….
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 10494 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника по изпълнителното дело „А.Б.Б.“ ООД срещу отказа на
ЧСИ Б., обективиран в разпореждане от 15.07.2019г. по
изп. дело №2637/2019г., е отказал намаляване на
адвокатски хонорар на противната страна, който е 350 лв.. Жалбоподателят счита,
че претендираният от взискателя
хонорар е над минимума, прекомерен е и не съответства на правната и фактическа
сложност на делото, като дължимата сума по изпълнителния лист е 481 лв. и е
платена само ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Взискателят К.М.оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. М.Д., като
претендира отхвърлянето й по съображения, подробно изложени в писмено
възражение.
ЧСИ Б. е депозирал подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по
изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба от 25.06.2019г., подадена от взискателя К.М.чрез пълномощник – адв.Д.,
като е приложен изпълнителен лист от 19.06.2019г., издаден от РС-Враца, като
присъдената сума е 471 лв., 4 лв. и 6 лв.- разноски и такси. Видно от
представеното разпореждане на РС – Враща от
18.06.2019г. вземането съставлява такова
по издаден обратен изпълнителен лист за заплатени по изп.дело
на ЧСИ Б.суми, тъй като издадена заповед за изпълнение е била обезсилена с
влязло в сила определение от 08.03.2019г. С молбата е поискано налагане на
запор. Приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. С постановление на
ЧСИ от 25.06.2019г. същото е прието като разноски. На длъжника е връчена покана
за доброволно изпълнение на 09.07.2019г. Видно от преводното нареждане на „Т.Б.А.Б.“
АД цялата сума от 996,72 лв. е преведена на ЧСИ на 10.07.2019г. На 12.07.2019г.
е подадена молба за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, като върху нея е постановена
резолюция за отказ, която е възпроизведена н съобщение с изх.№75330/15.07.2019г.,
връчено на длъжника на 18.07.2019г. видно от съобщението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът
на обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничен значително
в сравнение с ГПК (отменен).
В чл. 435 от ГПК законодателят
е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по
този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна
и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща
разпоредба даваща възможност за обжалване
на всички действия на съдебния
изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни.
Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в
едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие.
По отношение на разноските
съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение №
170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №
881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав,
определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради
което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по
изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния
изпълнител, каквото е налице и е обективирано в
съобщението до длъжника от 15.07.2019г.
В настоящия случай се касае за процесуално
представителство по изпълнително дело за събиране на присъдени с влязло в сила
решение суми, като длъжник по изпълнителния лист е търговско дружество и съдът
споделя довода на жалбоподателя, че не е налице правна и/или фактическа
сложност на делото. Извършените от процесуалния представител на взискателя действия по изпълнителното дело се
изразяват в подаването на молбата и
искане за запор, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът
намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за
адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от
Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по
процесуално представителство не са ограничени само до молбата. Такива действия
са извършени, тъй като има данни за наложен запор, в изпълнение на който именно
е събрана процесната сума. Няма законова разпоредба,
която да постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за
доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до
отпадане на отговорността за разноски. Съгласно чл. 79, ал.1 т.1 разноските са
за сметка на длъжника, освен ако делото се прекрати поради плащане, направеното
преди започване на изпълнителното производство. Само това плащане е релевантно,
а не дали е в срока от поканата за доброволно изпълнение по отношение на
отговорността за разноски.
По отношение на искането за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът намира, че съгласно чл.
10 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: по т.1 за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и по
т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.7/2019г., за
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. е 1/10 от възнаграждението по
чл. 7, ал.2, т.1, или сумата е 30 лв. Предвид горното съдът намира, че се
следва адвокатско възнаграждение и то не само за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т.1, но и за воденето му, която е по чл. 10, ал.2 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждение. Тази сума, ведно с възнаграждението
по т.1 от 200 лв., формира минимално адвокатско възнаграждение от 230 лв., което
е над приетото такова в размер на 350 лв., липсват основания същото да бъде в
завишен размер, тъй като както се посочи не се е наложило извършването на
действия извън подаването на молбата и налагането на запора, делото не е с
фактическа и правна сложност и не се следва адвокатско възнаграждение в размер,
по-голям от минималния, още повече, че търсеното адвокатско възнаграждение от
350 лв. се доближава до процесната дължима сума от
481 лв., поради което искането за намаляването му е основателно и жалбата се
явява частично основателна, като присъденото на взискателя
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 350 лв. на 230 лв.
Разноски се претендират от частния жалбоподател и за
настоящото производство. Съдът намира, че по представения списък, направените
такива са в размер на 25 лв. – държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 48 лв. – такси за преписи или общо 123 лв. С оглед изхода на
спора, а именно намаляване на възнаграждението за горепосочената сума а именно
с 120 лв. или приблизително 34%, се следват разноски в размер на 41,80 лв.
разноски, съответстващи на изхода на спора. Противната страна не е заявила
искане за разноски за настоящото производство.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба, подадена от длъжника по
изпълнителното дело „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК ******, отказа на ЧСИ Б., обективиран в разпореждане от 15.07.2019г. по изп. дело №2637/2019г., за намаляване на адвокатски хонорар
на взискателя, като вместо това постановява: НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 от ГПК
размера на адвокатското възнаграждение, прието като разноски в полза на взискателката по изп.дело К.М.М.да размер на сумата от 230 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК К.М.М., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Враца, ул.“******–
адв. М.Д., да заплати на „А.Б.Б.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 41,80 лв. –
разноски за настоящото производство.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/