№ 13457
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110115006 по описа за 2025 година
Ищецът “КИ” АД твърди в исковата молба, че на 28.11.2024 г. против
ответницата М. В. Х. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение. Софийски районен съд е образувал ч.гр.
дело №72813/2024 г., като издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 1000 лева представляваща главница, съгласно договор за
потребителски кредит „***” № ***07.08.2024г., сумата от 90 лв.
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 07.09.2024г.-
07.17.2024г. сумата 6,78 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 08.09.2024г.- 28.11.2024г.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит „***” № ***07.08.2024г, по силата на който на
ищецът се задължил да предостави на ответницата кредит в размер на 1000
лева, а последната- да върне посочената сума ведно с договорената
възнаградителна лихва. Същият сочи, че ищцата е предложила на ищеца да
сключат договор за потребителски кредит, като е попълнила регистрационна
форма за кандидатстване. В проведен телефонен разговор с ответницата
същата потвърдила самоличността си и желанието да сключи договор за
кредит при условията на дружеството. Ищецът изпратил на ответницата
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Последната
потвърдила сключването на договор чрез избиране на изпратения му линк за
потвърждение. Ищецът сочи, че кредитополучателят не изпълнил
задължението си да плати месечните анюитетни вноски в срок. Твърди се, че
към дата 28.11.2024 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските
по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 07.09.2024,
07.10.2024, 07.11.2024 г. Служители на дружеството неколкократно са
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните
email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са
1
осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване
на падежните дати, но ответницата не е осъществила никакво плащане или
индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Сочи, се, че процесните суми се претендират на основание предсрочна
изискуемост, предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия.
Поради допуснатата забава в плащането на погасителните вноски, на
ответника е начислена и лихва за забава в размер на законната лихва.
При изложените фактически съображения ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземането му за сумата 1000 лева
представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит „***” №
***07.08.2024г., сумата от 90 лв. представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 07.09.2024г.-07.17.2024г. сумата 6,78 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 08.09.2024г.- 28.11.2024г. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника М. В. Х., в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. Ответницата навежда възражение,
че договорът е нищожен, тъй като противоречи на нормите на Закона за
защита на потребителите (ЗЗПотр.). Посочва, че дължимата сума следва да е в
размер на 1000 лв.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и
моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните нямат спор и е видно от Договор за потребителски кредит
„***” № ***07.08.2024г., че между “КИ” АД и М. В. Х. е подписан договор за
заем, според който ищецът предоставя в заем на клиента сумата от 1000 лв.;
Срок на кредита: 12 месеца; Размер на вноската: 83,33,33 лв.; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.70 %; Годишен лихвен процент: 36,00%;
Видно от раздел IV от сключения между страните договор за кредит,
Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по
кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. При неизпълнение Кредитополучателят дължи на Кредитодателя
неустойка в размер на 720,00 лв. Неустойката се заплаща от
Кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и е в
размер на 60 лв. или така, както е посочено в договора общата вноска става в
размер на 173,33 лева.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема като компетентно и неоспорено от страните, се установява,
че на 07.08.2024г. между "КИ“АД, като Кредитодател и М. В. Х., като
Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит „***“ №
***07.08.2024г., описан в констативно-съобразителната част. Установява се, че
съгласно Разписка за извършено плащане № *******, "КИ“АД предоставя,
чрез системата на *** на „И“АД, паричен превод на М. В. Х., в размер на 1
2
000,00 лв. на 07.08.2024г.
Вещото лице посочва, че реалният годишен процент на разходите (ГПР),
изчислен при включване на всички разходи по кредита, включително и
неустойката от 720,00 лв., възлиза на 107,70%. Тази стойност съществено се
различава от посочената в договора (49,70%). От заключението се установява,
че ответницата не е извършвала плащания по договора.
При тези факти, установени на база на събраните доказателства
съдът намира следното от правна страна:
Договорът за заем е реален такъв като заемното правоотношение
възниква в момента, в който заемополучателят получи в заем уговорената
между страните сума. Страните нямат спор, че уговорената и поискана в заем
сума от 1000 лева е била дадена на кредитополучателя, което води до
възникване на твърдяното заемно правоотношение между ищеца и ответника.
Безспорно е установено, че сумата е предоставена и усвоена от
ответницата , която от своя страна признава задължението си да върне тази
сума.
По отношение на претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава,
съдът намира следното: Съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК),
годишният процент на разходите (ГПР) трябва да отразява всички разходи по
кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В настоящия случай, в договора е посочен ГПР от 49,70% , но от
заключението на вещото лице се установява, че реалният ГПР е 107,70%.
Разликата се формира от включването на т.нар. "неустойка" в размер на 720,00
лв.
Настоящият състав намира, че клаузата за неустойка при непредоставяне
на обезпечение по раздел IV от договора по съществото си не е санкция за
виновно неизпълнение, а представлява скрит разход по кредита. Нейната цел е
да заобиколи императивните разпоредби на ЗПК относно максималния размер
на ГПР и задължението за вписване на всички разходи в договора. По този
начин потребителят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита. Подобна клауза следва да се приеме за нищожна като противоречаща
на добрите нрави и на закона, съгласно служебната преценка на съда за
наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори.
Поради нищожността на клаузата, формираща основна част от разходите
по кредита, и предвид драстичното разминаване между посочения и реалния
ГПР, съдът намира за нищожни и всички клаузи, отнасящи се до оскъпяването
на кредита, включително тази за договорна лихва. Поради това, претенцията за
заплащане на договорна лихва в размер на 90,00 лв. се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на иска за договорна лихва, претенцията за
обезщетение за забава в размер на 6,78 лв. за периода 08.09.2024 г. –
28.11.2024 г. върху неплатени вноски (които включват и нищожната лихва)
също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за установяване на
задължението за главница в размер на 1000,00 лв. е основателен и следва да
бъде уважен.
3
Основателно е и искането на ищеца за присъждане на законна лихва за
забава върху дължимата главница от 1000,00 лв., считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.12.2024 г., до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а ответникът – съразмерно на отхвърлената.
Ищецът е предявил искове на обща стойност 1096,78 лв. (1000+90+6,78).
Уважената част е 1000 лв. (около 91%). Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски. Поради това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски съразмерно.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 1025
лв. и в исковото производство в размер на 1425 лв. Ответникът следва да му
заплати 91% от тези суми, а именно 934,55 лв. за заповедното и 1299,26 лв. за
исковото производство. При частично уважен иск за връщане на платеното
заради неравноправна клауза не се възлагат разноски на потребителя, в този
смисъл Определение № 366 от 16.08.2022г. по ч.т.дело № 1085/2022г. на ВКС.
Настоящият спор не попада в разгледаната от ВКС хипотеза, поради което и
разноски от ответницата се дължат
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с.
чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че М. В. Х., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „КИ“ АД, ЕИК *****, сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „***“ №
***07.08.2024г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.12.2024 г., до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 72813/2024
г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КИ“ АД срещу М. В. Х. искове за сумата
от 90,00 лв. (деветдесет лева), представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 07.09.2024 г. – 07.11.2024 г., и за сумата от 6,78 лв. (шест
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода 08.09.2024 г. – 28.11.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. В. Х., ЕГН **********, да заплати на „КИ“ АД, ЕИК ЕИК
*****, направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 934,55 лв. в заповедното производство и сумата от
1299,26 лв. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5