№ 10828
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110134593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ ЗАД от „Алианц
България“ срещу ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД за сумата от 20173,49 лева,
представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 17.09.2021 г. в гр.София, в т.ч. 15 лв. за
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 20158,49лева, в който размер платил застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Претендира изплащането на
регресното вземане в размер на платеното за отремонтиране на увредения автомобил и
ликвидационните разноски за определянето му, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на вредите. Поддържа, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП, а
при условията на евентуалност прави и възражение за съпричиняване. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и
претеднираните щети по лекия автомобил, застрахован при ищеца, като едновременно с
това поддържа, че размерът на същите бил прекомерно и необосновано завишен. Навежда
конкретни твърдения, че водачът на МПС, застраховано при ищеца, не е спазвал
необходимата дистанция, с което е допуснал нарушение на диспозицията на чл. 23 ЗДвП и е
причинил инцидента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил като застрахователно
обезщетение по валидна застраховка „Каско“ сума в размер на 20158,49 лева за вредите от
процесното ПТП, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., че към датата
на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на автомобила,
управляван от делинквента.
Основният спор между страните е концентриран върху конкретния механизъм на
настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило същото, и
върху размера на дължимото обезщетение.
Спорните обстоятелства съдът намира да се установяват от съвкупния анализ на
приетите материали във връзка с издадено НП № 21-4332-020144/05.10.2021г., в т.ч.
протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и заключението на
автотехническата експертиза. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доколкото в акта за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че
същият е съставен след запознаване с наличния видеозапис от видеорегистратор, то същият
има обвързваща доказателствена сила, доколкото удостоверява непосредствено възприети
от съставителя си – длъжностно лице, факти, които същото има компетентност да
удостоверява, т. е. налице е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, чиято
достоверност не е оборена, и поради това съдът го кредитира напълно.
От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 17.09.2021 г. около 19,25ч пеи следните
обстоятелства: застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА се движел по бул.
„Ломско шосе“ с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, при което на около
1 км. преди Околовръстния път на гр. София при смяна на лентите за движение – от дясна в
лява пътна лента, поради спрял аварирал автомобил, водачът не пропуснал и реализирал
ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
СВ9913КА, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ответника. В протокола
са отразени видими щети по лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“– преден капак, фарове,
предна броня и др.
Като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по делото са
ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й. Р. Д., управлявал лекия
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА, чиито показания съдът не кредитира
поради протИ.речието им с материалите във връзка с издадено срещу същия и влязло в
законна сила НП № 21-4332-020144/05.10.2021г. Свидетелят не е оспорил констатациите на
длъжностните лица относно обстоятелствата по настъпване на ПТП нито непосредствено
след инцидента, нито в хода на процедурата по налагане на административно наказание. За
първи път в разпита му пред съда и в протИ.речие с останалите събрани доказателства по
делото същият излага, че причина за произшествието е поведението на трето за спора лице-
водач на черен на цвят лек автомобил „Фолсваген Голф“, поради което съдът не ползва
свидетелските му показания при формиране на изводите си за фактите по спора.
2
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от
виновното протИ.правно поведение на водача на „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението,
да поставят в опасност жИ.та и здравето на хората, както и да причиняват имуществени
вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на
движението. Установеното в случая поведение на Й. Р. Д. се явява в нарушение на
вмененото на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение при извършване на
маневра да се съобрази с положението на останалите участници в движението. Няма данни
по делото застрахованият при ищеца лек автомобил да се е движил с превишена или
несъобразена скорост, или да е нарушил изискването за спазване на дистранция. При
доказателствена тежест за ответника от събраните доказателства не се установява
изключващо вината обстоятелство, което да обосновава извод за оборване на установената
в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция.
Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от
страните заключение, което съдът кредитира, съгласно което всички повреди по
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, описани в протокола за ПТП и отразени в
съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с
реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА виновно е предизвикал
ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по
имуществена застраховка л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, като ищецът е
платил на извършилия ремонта сервиз сумата от 20158,49 лв. за поправяне на причинените
при процесното ПТП щети. Следователно правопораждащият регресното вземане на ищеца
фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан в своето основание.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз
основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САТЕ се установява, че
размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 16774,31лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие обезщетението е в
размер на действително настъпилите вреди, като съгласно практиката на Върховния
касационен съд (ВКС) – Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ ТО, при
автомобили в гаранционен срок размерът на действителните вреди включва и стойността на
ремонтирането им в официален сервиз на марката, тъй като иначе пострадалият не би бил
поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше настъпило
застрахователно събитие – би загубил гаранцията на автомобила си. По настоящето дело,
обаче, при доказателствена тежест на ищеца същият не ангажира доказателства за това
автомобилът да е бил в гаранционен срок. С оглед на изложеното, като съобрази, че ищецът
е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. съдът намира, че предявеният иск е
частично основателен и следва да се уважи до сумата от 16789,31 лв., като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 20173,49 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
3
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2424, 20 лева, вкл. за държавна такса –
806,96 лв., депозит за вещо лице – 250 лв., адвокатско възнаграждение – 1362,24 лв. и
съдебно удостоверение – 5 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на така
платеното адвокатско възнаграждение, като същото не надвишава размера, предвиден в
Наредбата за минималните размери на арвокатските възнаграждения в приложимата й
редакция към момента на приключване на устните състезания по делото. Ето защо и като
съобрази уважената част от иска съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 2017,53 лева за сторени разноски в производството.
Ответникът е направил разноски в размер на 50 лева за депозит за разпит на свидетел
и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице. От така сторените разноски като съобрази
отхърлената част от иска съдът му присъжда сумата от 50,33 лв. за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1 да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Сребърна“ №16, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 16 789,31 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, причинени от водача на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.09.2021 г., в гр. София, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до
погасяване на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2017,53 лв. за
разноските по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 20173,49 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ №16 да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ” АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров” № 1 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 50,33 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4