№ 316
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100901383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на управителя на О.Г. ЕООД, ЕИК
**** по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът твърди, че дружеството не е извършвало търговска
дейност от 2017 година до датата на подаване на молбата. За периода 2017 – 2019 г.
били подадени декларации по чл. 38 от Закона за счетоводството. В резултат на пожар
през 2017 г. била унищожена цялата счетоводна документация на дружеството. Сочи
се, че има натрупани значителни публични задължения в общ размер на 596 804,31
лева, като няма никакво имущество. Поради това се твърди, че дружеството е в
състояние на неплатежоспобност, евентуално е свръхзадлъжняло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По партидата на дружеството молител О.Г. ЕООД, ЕИК **** в ТР са обявени
ГФО за 2011, 2012, г., 2015 г. и 2016 г., както и декларации по чл. 38 от Закона за
счетоводството за неизвършване на дейност за 2017-219 година. Няма обявен или
заявен за обявяване ГФО за 2020 година.
По дело са представени три броя ГДД за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. по чл. 92 от
ЗКПО, влязъл в сила РА Р -*********/28.02.2014 г., с който за периода 01.2013 г. –
06.2013 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 158 350,37 лева.
22220516000282-091-001/26.04.2017 г., видно от който се установява, че за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. дружеството има следните задължения по ЗДДС –
главница в размер на 32 889,36 лева - главница за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.,
и лихва в размер на 4 467,97 лева.
Представена е и справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от
която към 24.09.2021 г. дружеството има публични задължения – по ЗДДС, ДОО,
здравно осигуряване, корпоративен данък в размер на 339 714,42 лева - главница и
268 995,11 лева – лихва.
1
От справка на НАП се установява, че са наложени обезпечителни мерки във
връзка с посочените задължения.
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централната база на АИС-КАТ към 14.09.2021 г. на името на О.Г.
ЕООД, ЕИК **** е регистрирано като собственост - специален автомобил, марка
Мерцедес 1419, ДКН ****, година на производство 1981 година.
Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими
имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани към датата на
справката – 13.09.2021 година.
По делото е прието заключение на съдебно – финансово икономическа
експертиза.
При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че от
обявените в ТР счетоводни отчети, активите и пасивите на длъжника за периода,
когато са публикувани отчети за периода 2013 – 2016 г. са идентични и без промяна. С
оглед неизвършване на стопанска дейност през 2017-2019 г., вещото лице е посочило,
че това сочи, че размерите на активите и пасивите за периодите без стопанска дейност
се запазват такива, каквито са били към 31.12.2016 г. – последната година със
стопанска дейност. Поради това и финансово-икономическия анализ е извършен за
периода 2019 – 07.2021 г., с условието, че стойностите и коефициентите за 2019 г. са
идентични с тези за периода 2013 – 2018 година.
С оглед инвентаризационния опис на длъжника, към 31.12.2020 г., същият
притежава два актива, с обща балансова стойност 339742,53 лева – Кулокран Pekazett
3010, 2500 кг., стрела 30 метра – 238 569,09 лева и Сглобяема конструкция за
оранжерия, монтирана върху бетонови фундаменти – 101 173,44 лева. Двата актива са
продадени чрез публична продан на 24.06.201 г. от публичен изпълнител по ИД
241300011310201/20.08.202113 г., образувано срещу длъжника по повод негови
публични задължения.
За периода 2019 – 07.2021 г. дружеството е отчитало задължения към
доставчици съответно:
2019 г. - 16 х. лева
2020 г. – други задължения – 586 х.лева, - данъчни задължения;
07.2021 г. - други задължения – 602 х.лева, - данъчни задължения;
Натрупана печалба (загуба) е както следва:
2019 г. – неразпределена печалба 28 х. лева
2020 г. – неразпределена печалба 28 х. лева , непокрита загуба – 247 х. лева;
07.2021 г. - неразпределена печалба 28 х. лева , непокрита загуба – 277 х.
лева;
За целия изследван период дружеството отразява счетоводно притежавани
ДМА на стойност 1 х. лева.
За периода 2019 – 07.2021 г. активите са, както следва:
ДМА - 2019 г. -– 16 х. лева, 2020 г. – 342 х. лева, 07.2021 г. – 0 х. лева;
Краткотрайни активи – 2019 г. – 41 х. лева, 2020 г., 07.2021 г. – 0 х. лева –
вземания от клиенти и доставчици;
Парични средства – 5 х. лева – 2019 г., а за 2020 г. и 07.2021 г. – 0 х. лева.
Въз основа на така установените активи и пасиви, вещото лице е определило
следните коефициенти на ликвидност;
2
2019 г. – всички коефициенти на ликвидност са 0,1724, за 2020 г. и към 07.2021 г.
– 0,00.
Вещото лице е констатирало, че видно от представените отчети на молителя,
за периода 20134 г. – 2016 г. същият не е осчетоводил публично-правните си
задължения, установени с представения РА от 28.02.2014 година. Поради това е
изготвило и алтернативен вариант, при който коефициентите за ликвидност са
изчислени с включване на посоченото задължение. Така за периода 2013 – 2019 г.
всички коефициенти на ликвидност са със стойност 0,0267.
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна
страна следното:
Молителят твърди наличието на неплатежоспособност, евентуално -
свръхзадлъжнялост.
По отношение на неплатежоспособността
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в
чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл.625
от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от
предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане
от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни
изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и
състоянието да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от
ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят “О.Г.”
ЕООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата, свързани с
търговската му дейност.
При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност,
съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея
е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3
ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да
се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника
да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
Забавата на длъжника ОРП ЕООД, проявена чрез спиране на плащанията към
3
кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност,
съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази
презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за
извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспобност
на „О.Г.“ ЕООД се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели,
съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година),
участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите,
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано
с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
(материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.),
краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите
освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа
гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде
веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на
определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност
се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е
4
най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за
способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи,
участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на
понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив
пазарен еквивалент в пари.
При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът
съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се
изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се
направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл.
и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по
баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на
съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на
предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на
ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от
02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на
засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл.
621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
В конкретния случай по делото се установи, на базата на заключението на
вещото лице, и данните по делото, вкл. и представените документи от НАП, че се
установява, че към периода дружеството има само публичните задължения на
дружеството, съобразно изготвената справка от НАП.
Относно активите, установи се, че към 07.2021 г. дружеството не разполага с
краткотрайни активи, а ДМА са продадени в рамките на принудителното изпълнение за
събиране на установени публични задължения.
Поради това и коефициентите на ликвидност на дружеството за целия
изследван период са под референтите стойности.
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие.
Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че
затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че
спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът съобрази
следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на
търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и
възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да
се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване
на съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г.
на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение №
657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС).
Приема се също така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане,
като действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ
на събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-
5
счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на
дружеството, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи спрямо данните за забава за заплащане на установените публични
задължения, както и установеното трайно влошаване на икономическото му състояние,
като се отчете че коефициентите за ликвидност за периода 2013 г. – 2019 г. са
идентични, т.е най-ранната дата на неизпълнение на установени публични задължения
- 31.12.2013 година (с оглед ревизирания период по РА241305446/28.02.2014 г.), като
се съобрази и установеното от вещото лице, че към този момент вече с оглед
финансово икономическото състояние на длъжника, същият обективно не е в
състояние да погасява задълженията си, свързани с търговската му дейност, вкл. и
публичните такива. Към този момент вече коефициентите за ликвидност са под
референтните стойности, като в следващите години няма промяна.
Доколкото молителят е предявил второто основание за откриване на
производството евентуално (допустимо съединяване съгласно решение № 201 от
11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС), и тъй като Съдът приема за
основателна претенцията за твърдяното състояние на неплатежоспосбност, не следва
да се разглежда евентуалното основание.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият разноските в
производството по несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок
на кредиторите да предплатят сумата от 5000 лева за началните разноски, на основание
чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е
вписано в книгата по чл.634в от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за
покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок
една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника
или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-
10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на О.Г. ЕООД, ЕИК ****,
адрес: гр. София, бул./ул. ул. "**** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 30.06.20213
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника О.Г. ЕООД, ЕИК
****, адрес: гр. София, бул./ул. ул. "****.
ОБЯВЯВА О.Г. ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр. София, бул./ул. ул. "**** В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на О.Г. ЕООД, ЕИК ****,
6
адрес: гр. София, бул./ул. ул. "****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на О.Г. ЕООД,
ЕИК ****, адрес: гр. София, бул./ул. ул. "****.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1383/2021 г. по описа
на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника О.Г. ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр.
София, бул./ул. ул. "**** , че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника О.Г. ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр.
София, бул./ул. ул. "****, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в ТР
и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА О.Г. ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр. София, бул./ул. ул. "**** да
заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7