РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Благоевград, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102274 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2274/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.
№22061/01.11.2023г., подадена от Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес: общ.С; Г. М. К., ЕГН **********, с адрес: общ К. С. М., ЕГН
**********, с адрес: общ.С Д. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Б Т. И. С., ЕГН **********, с адрес об; А. М. Т., ЕГН **********, с
адрес оМ. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Б Е. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр.БС. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Б всички чрез
пълномощника си адв. М. М. от АК - Б против: Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с.По; И. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.П; Й. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес: с.К А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с.К, с която е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с
чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено
правоприемство на Поземлен имот с идентификатор 57162.124.63, находящ се в с.П, с адрес на имота: местност „С, с площ от 6618
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: шеста, с номер по
предходен план: 124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 57162.124.111, 57162.124.91, 57162.124.105, 57162.124.106,
57162.124.27, 57162.124.102 и 57162.124.101, при следните притежавани от ищците идеални части: Е. С. Г. - 20/360 ид. ч.; Г. М. К. -
12/360 ид. ч.; К. С. М. - 12/360 ид. ч.; Д. И. П. - 20/360 ид. ч.; Т. И. С. - 20/360 ид. ч.; А. М. Т. - 15/360 ид. ч.; М. М. Д. - 60/360 ид. ч.; Е. Й.
Д. - 20/360 ид. ч.; С. Й. Д. - 20/360 ид. ч., както и да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост за недвижими имоти с №127, том II, рег.№6175, дело №295 от 2023г. на нотариус К, в частта, с която са признати
собственически права в полза на ответниците, надвишаващи 161/360 ид. ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответниците Е. Х. и Й. Т. са наследници на П, починал на 31.03.1950г., видно от
Удостоверение за наследници от 05.09.2023г., издадено от Община Благоевград.
Твърди се, че по силата на Решение №Л19б на ПК - Симитли от 17.04.1995г., влязло в законна сила на 27.12.1995г. за възстановяване
на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Полена, е възстановено
правото на собственост на наследниците на Пвърху редица имоти, сред които и процесния:
Поземлен имот с идентификатор 57162.124.63, находящ се в с.П с адрес на имота: местност „Сушички лозя“, с площ от 6618 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: шеста, с номер по
предходен план: 124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 57162.124.111, 57162.124.91, 57162.124.105, 57162.124.106,
57162.124.27, 57162.124.102 и 57162.124.101.
Твърди се, че по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател ищците са собственици на гореописания недвижим
имот при следните квоти:
1. Е. С. Г. - 20/360 ид. ч.
2. Г. М. К. - 12/360 ид. ч.
3. К. С. М. - 12/360 ид. ч.
4. Д. И. П. - 20/360 ид. ч.
5. Т. И. С. - 20/360 ид. ч.
6. А. М. Т. - 15/360 ид. ч.
7. М. М. Д. - 60/360 ид. ч.;
8. Е. Й. Д. - 20/360 ид. ч.
9. С. Й. Д. - 20/360 ид. ч.
Сочи се, че през м. август на 2023г. ищците са узнали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на процесния
имот, а именно Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти с №127, том II, рег.№6175, дело №295 от
2023г. на нотариус Красимира Минкова, с който са признати за изключителни собственици на процесния имот на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Ищците оспорват направените в нотариален акт констатации и твърдят, че ответниците не са осъществили давностно владение в
изискуемия от закона 10 годишен период, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС. В този смисъл се сочи, че същите никога не са извършвали каквито
и да било фактически действия, които да могат да се отъждествят с владение по отношение на целия имот и не са
демонстрирали/манифестирали намерение за своене, тъй като никога не са възприемали идеалните части от горепосочения имот като
свои собствени.
В отговора на исковата молба предявения иск се оспорва като неоснователен.
Оспорват се твърденията на ищците, че ответниците не са осъществили давностно владение в изискуемия от закона 10 годишен
давностен срок, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС. Твърди се, че всички наследници на общия наследодател са знаели, че ответниците Й. Т. и Е.
Х. са предприели действия за снабдяване с констативен нотариален акт, вкл. били водени разговори с техния брат – ищеца К. М..
Твърди се, че имотът е владян от семейството на ответниците още преди реституцията – повече от 50г. Сочи се, че реституцията на
този имот е приключила с Решение № Л196/17.04.1995г., но още в началото на „демократичните“ процеси, през 1990г. преките
наследници на Прокоп Анастасов са извършили неформална делба помежду си и са разпределили имотите. Твърди се, че от този момент
всеки един от наследниците е установил владение върху конкретните имоти, включително и процесния, към което владение е
присъединено владението на техните наследодатели.
Твърди се, че върху процесния имот майката на първата и третата ответница – Е. Хе установила владение през 1990г. и насетне е
упражнявала такова без противопоставяне на който и да било от останалите наследници. През 1992г. самостоятелно владение върху
процесния имот е установено от ответницата Е. Хандийска, а през 1995г. – и от ответницата Й. Т., към което владение присъединили
1
владението на своята майка Е. М. Двете ответници със семействата си започнали да обработват имота като градина, на която до 2000г.
засаждали картофи, царевица и тютюн. Посочва се, че ищецът – техният брат К. М., много добре знаел за действията, с които
ответниците претендират своене на имота като техен. Твърди се още, че пред него тяхната майка многократно е казвала, че този имот е
за дъщерите й Й. Т. и Е. Х., а за него е отреден съседен на процесния имот, на който същият е установил и владение. Твърди се, че на
наследниците на общия наследодател са възстановени множество имоти, като по отношение на една част от тях наследниците също са
се снабдили с нотариални актове, вкл. същите са били предмет на делба и последващи продажби.
Оспорва се твърдението на ищците, че от страна на ответниците не е било упражнявано владение върху процесния имот като се
излагат аргументи, че същото е упражнявано от 1990г. до настоящия момент, като намерението за своене е манифестирано както от
майката на двете ответници, така и от самите тях, чрез недопускане на останалите наследници в имота още към 1995г.
В подкрепа на горното се твърди, че отлеждането на картофи, царевица и тютюн от ответниците е продължило до около 2013г., и от
тогава целият процесен имот е превърнат в ливада, която са отдавали под наем и само те са получавали наема. Сочи се, че горното е
било известно на всички наследници, но никой от тях не е имал каквито и да било претенции за получаване на част от наемната цена. В
този смисъл се твърди, че през всичките тези години ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота, като на всеки един от
останалите съсобственици са манифестирани намерения за своене на целия имот, чрез действия, с които са демонстрирали отричане на
техните права върху имота. Посочва се още, че въпреки горепосочените действия, до настоящия момент от страна на наследниците не са
предявени искове за възстановяване на отнето им владение върху процесния имот.
Оспорва се твърдението, че всички наследствени имоти са били ползвани общо от различните наследници в различни периоди.
До съда е отправено искане да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Претендират се сторените
разноски в производството.
В съдебно заседание се явява лично ищецът К. М.. Всички ищци се представляват от адв.М. М., който поддържа иска и моли за
уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание се явяват лично ответниците Е. Х. и Й. Т.. Всички ответници се представляват от адв.Г. Ю., която оспора иска и
пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№51/05.09.2023г., издадено от Кметство с.П се установява следното:
П М. А бивш жител на с.Се починал на 31.03.1950г., за което е съставен Акт за смърт №007/31.03.1950г. След смъртта си е оставил за
наследници: К М.– съпруга /починала на 23.11.1981г./; Анка П.а Ангелушева – дъщеря; Ст – дъщеря; И.ка П.а М.а – дъщеря; И. – син;
Йордан П. Д. – син; С – син; С – дъщеря; А – син; Д. П. М. – син.
Дъщерята на П М. А – А П. Ае починала на 20.01.2005г. и е оставила за свой наследник дъщеря си М. М. Д., която получава 1/6 ид.ч.
от наследството на П М. Анастасов, равняваща се на 60/360 ид.ч.
Дъщерята на П – Ст Т е починала на 18.03.1991г. и е оставила за наследници: М. А – дъщеря; Ва – дъщеря. Дъщеря й е починала на
09.07.1996г. – неомъжена, без деца. Дъщеря й М. Ас е починала на 05.10.2015г. и е оставила за наследници: И.ка Марийкова Заякова –
дъщеря; А. М. Т. – син; С – дъщеря; С – дъщеря, като всеки от четиримата получава по ¼ от 1/6 от наследството на Прокоп М.
Анастасов, или по 1/24 ид.ч., равняваща се на 15/360 ид.ч.
Дъщерята на П – И.ка П.а М.а е починала на 03.04.2018г. – неомъжена, без деца.
Синът на П– И М. е починал на 07.07.2005г. и е оставил за наследници – Б – съпруга /починала на 30.06.2016г./; Т. И. С. – дъщеря; Д.
И. П. – син; както и низходящ на починалия преди него негов син С. И. П. /починал на 16.05.2005г./ – Е. С. Г., като всеки от тримата
получава по 1/3 от 1/6 от наследството на П.. или по 1/18 ид.ч., равняваща се 20/360 ид.ч.
Синът на Прокоп М. Анастасов – Йордан П. Д. е починал на 04.12.1992г. и е оставил за наследници – Добрина Костадинова Д. –
съпруга /починал на 08.03.1996г./, Цветанка Й. П.а – дъщеря, Е. Й. Д. – дъщеря, С. Й. Д. – дъщеря, като всяка от трите получава по 1/3
от 1/6 от наследството на П М. А, или по 1/18 ид.ч., равняваща се на 20/360 ид.ч.
Синът на Прокоп М. А – Стоян П. М. е починал на 05.12.1991г. и е оставил за наследници – Е. Х М. – съпруга /починал на
06.07.2023г./, К. С. М. – син, Е. С. Х. – дъщеря, Й. С. Т. – дъщеря, П С. М. – син, П С. М. – дъщеря, като всяко от децата на С П. М.
получава по 1/5 от 1/6 от наследството на П, или по 1/30 ид.ч., равняваща се на 12/360 ид.ч.
Дъщерята на П – С П.а Х е починала на 26.07.2013г. и е оставила за свои наследници две дъщери – Г. М. К. и И.ка М. Ц, всяка от
които получава по ½ от 1/6 от наследството на П М. А, или по 1/12 ид.ч., равняваща се на 30/360 ид.ч.
Синът на П – А П. М. е починал на 19.07.2014г. – неженен, без деца.
Синът на П - Д. П. М. е починал на 18.03.1991г. – неженен, без деца.
С Решение №Л196/17.04.1995г. на П по заявление вх.№Л220/24.02.1992г. на наследниците на Пе възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху 8 имота, сред които под номер 7 – нива от 6.617 дка, шеста категория,
местност Сушички лозя, имот №124063 по картата на землището, при граници /съседи/ - №000032 – населено място; №000083 – полски
път общински; №000020 – населено място; №124028 – нива насл. на И. Ат№124027 – нива на З №124092 – нива на И. М.; №124091 –
нива на насл. на С който имот представлява Поземлен имот с идентификатор 57162.124.63, находящ се в с.П общ.С област Благоевград,
с адрес на имота: местност „Сушички лозя“, с площ от 6618 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята: шеста, с номер по предходен план: 124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
57162.124.111, 57162.124.91, 57162.124.105, 57162.124.106, 57162.124.27, 57162.124.102 и 57162.124.101.
С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижими имоти №127, том II, рег.№6175, дело №295/2023г. на
нотариус К- нотариус с район на действие Районен съд-Благоевград, вписана в регистъра на НК под №415, Е. С. Х., И. Д. Х., Й. С. Т. и
А. Й. Т., са признати за собственици на основание изтекла придобивна давност – давностно владение, при следните квоти – ½ ид.ч. за
двамата съпрузи Е. С. Х. и И. Д. Х., и ½ ид.ч. за двамата съпрузи Й. С. Т. и А. Й. Т., на гореописания Поземлен имот с идентификатор
57162.124.63, находящ се в с.П. След снабдяване с посочения констативен нотариален акт, ответниците са предприели действия по
вписването им като собственици в КККР, за което СГКК е изпратила уведомление изх.№24-24858/11.08.2023г. до всички наследници на
Прокоп М. Анастасов. По молба на Е. Х., на 03.06.2024г. е извършено трасиране на имота.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства.
Св.Д има имот в с.П, който дава под аренда и се обработва от св.М. В своите показания твърди, че този имот му е даден за ползване
от Т. С. – негова тъща, която го е получила от своя баща. Неговият имот се намира на около 20 м. от процесния по делото имот, който е с
неправилна форма на буква „г“, голям около 6-7 дка. Същият представлява ливада, която се коси за трева, няма насаждения в имота.
Знае, че К. М. има братя и сестри – Е., Й., Пи П са в чужбина. Е. Х. и съпругът й се изкарали над 10 г. в чужбина и са се върнали в
България преди около година /преди разпита през 2024г/. До преди смъртта си майка им Е. ходила на имота. Преди време имотът се
косял от момче на име Атанас „Тито“, а след това започнал да се носи от ищеца К. М.. Атанас бил роднина на К. М.. Свидетелят е
виждал К. М. да коси имота преди около година, след смъртта на майка му – баба Е.. Свидетелят не е виждал Е. и Й. на имота.
Св.М от 15 години ползва под аренда имот, който граничи с процесния по делото имот. Твърди, че има наблюдения върху имота,
като за тези 15 години имотът първо го е ползвал А, а след това останал на К. М.. Имотът представлява ливада, която се коси от К. М..
Свидетелят не е виждал ответниците в имота, знае, че те ходят по чужбина. В близост Д., Т. и Е. имат имот, който свидетелят също
работи под аренда.
Св.Жулиета Палатова е ходила в с.Полена 1995-1998г. и е намирала баба Е. в имота с формата на буква „г“, където й помагала
дъщеря й Й.. Тогава на нивата се работила царевица, тютюн, боб. Свидетелката е била последно на нивата 2004-2005г. Баба Е. казвала, че
на близнаците П остава къщата, а на Е и Й. остава нивата, а за К. – къщата от чичото. За нивата нямало спорове с братовчедите, всеки
ползвал каквото му е разпределено. Свидетелката не знае наследените от съпруга на баба Е. имоти да са били разпределени кой какво да
ползва.
Св.Йордан Ваканин твърди, че през 2008-2009г. е взел под аренда нивата от баба Е. и я ползвал една година, срещу минимална сума
2
от 50-60 лв. за цялата година. След този период не е ходил на имота и няма наблюдения върху същия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството се установи, че по силата на Решение №Л196/17.04.1995г. на Поземлена комисия гр.С на наследниците на Пе
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 6.617 дка, шеста категория, местност С,
представляваща имот №124063 по картата на землището. Установи се, че ищците са част от неговите наследници, поради което по
силата на наследствено правоприемство са придобили съответни идеални части от имота, както следва:
1. Е. С. Г. - 20/360 ид. ч.
2. Г. М. К. - 30/360 ид. ч.
3. К. С. М. - 12/360 ид. ч.
4. Д. И. П. - 20/360 ид. ч.
5. Т. И. С. - 20/360 ид. ч.
6. А. М. Т. - 15/360 ид. ч.
7. М. М. Д. - 60/360 ид. ч.;
8. Е. Й. Д. - 20/360 ид. ч.
9. С. Й. Д. - 20/360 ид. ч.
Ищцата Г. К., макар да притежава по наследство 1/12 ид.ч. /или 30/360 ид.ч./, претендира квота в по-малък размер от 1/30 /или
12/360 ид.ч./, поради което за нея искът следва да се уважи до претендирания размер.
Установи се по делото, че ответниците Е. Х. и Й. Х. също са част от наследниците на общия наследодател с квоти по наследство по
1/30 ид.ч., или 12/360 ид.ч.
По възражението на ответниците за изтекла придобивна давност:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени
към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния
елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
Субективният елемент на владението - намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото
съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява
фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът
няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си.
При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт
върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Това е т.нар преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях
и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно /ТР №1/2012г.
на ОСГК/.
Последващо манифестиране на промяна в намерението не е необходимо, когато упражняването на фактическата власт е започнало
от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. В
практиката се приема, че когато владението на сънаследника, претендиращ придобИ.е на имота по давност, е установено въз основа на
постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар. неформална делба, това поставя началото на течението на срока по
чл.79 от ЗС, като не е необходимо този сънаследник да демонстрира несъмнено промяната на намерението си пред останалите
съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. В тази хипотеза достатъчно е да се установи само
продължителността както по отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и на намерението за
придобИ.е по давност. Именно на тази хипотеза се позовават ответниците Е. Х. и Й. Т., които твърдят, че през 1990г. между
наследниците на общия наследодател Прокоп М. Анастасов е извършена неформална делба, по силата на която процесният имот е
попаднал в дял на майка им Е. М.а, откогато същата е установила самостоятелно владение върху имота, заедно със своите дъщери –
ответници по делото.
Във връзка с това възражение на ответниците, съдът намира следното:
На първо място, процесният по делото имот е бил собственост на Прокоп М. Анастасов, като след смъртта му е наследен от неговите
9 деца, един от които е синът му Счиято съпруга е Е. Харизанова М.а. Към 1990г., към който период се твърди, че между наследниците
на П е извършена неформална делба на наследствените имоти, прекият наследник С П. М. е бил жив, поради което неговата съпруга не е
била от кръга наследници, за да участва в извършване на делба на наследствени имоти. След смъртта на прекия наследодател С
неговата наследствена квота от наследството на баща му Прокоп Анастасов е преминала върху съпругата му Е. М.а и петте му деца – К.
М., Е. Х., Й. Т., П, всеки от които е придобил съответна идеална част.
Твърденията, че между всички наследници на Прокоп М. е извършена неформална делба, при която „в дял на Е. М.а“ се е паднал
процесния имот, останаха недоказани. Не се въведоха конкретни твърдения кои наследници кои имоти са получили при делбата,
съответно не стана ясно и не се доказа при тази делба ищците, в т.ч. К. М., Г. К., А. Т., М. Д., Е. Д., С. Д. кои имоти са получили. Не се
установи при тази делба и ответниците Е. Хи Й. Т. какви имоти са получили, след като твърдението е, че процесният имот е разпределен
на Е. М.а, а самите ответници също са част от наследниците със съответна квота.
Ответната страна ангажира голям обем писмени доказателства, с които се домогваше да докаже, че наследниците са се
разпореждали с наследствените имоти съобразно извършената неформална делба.
От разпита на свидетелите, както и от приобщените писмени доказателства по делото се установи, че с Договор за доброволна делба
на съсобствен имот от 27.09.2018г. /л.328/ Е. Г., Д. П., Т. С. и Б П.а – наследници на ИП. М. /син на П/ са си разделили имот №124092, от
който са обособени три отделни имота - №124104, №124105 и №124106, които имоти граничат с процесния по делото имот
№57162.124.63 /скица – л.34/. Видно от Решение №Л55/17.04.1995г. на ПК гр.Симитли, имот №124092 е възстановен в съществуващи
стари реални граници на Илия П. М.. Ето защо посоченият имот №124092 след смъртта на И. през 2005г. е наследен от неговите
наследници - Е. Г., Д. П., Т. С. и Бойка П.а. Посоченият имот не е бил собственост на П, респ. не е бил възстановен на наследниците на
Пр. В този смисъл разпореждането с имота от наследниците на неговия собственик И след смъртта му, чрез делба и провеждане на
процедури по заснемане и обособяване на отделни имоти в кадастъра, не може да докаже извършена неформална делба между
наследниците на Прокоп Анастасов на имоти, включени в наследството на общия наследодател, след като посочените по-горе имоти
изобщо не са част от това наследство.
3
Останалите ангажирани писмени доказателства също не са в състояние да установят извършена неформална делба. По делото се
установи, че през 2007г. Цв– дъщеря на Й. /син на наследодателя П/ се е снабдила с констативен нотариален акт за имот №124093
/л.321/, с който се е разпоредила през 2013г. /л.326/. Този имот, както и други имоти са били предмет на съдебна делба по гр.д.
№1117/2002г. на РС-Благоевград между наследниците на Йордан П. Д. /син на Прокоп Анастасов/. Установи се още, че през 2018г. Д. И.
П. се е снабдил с констативен нотариален акт за имот 57162.805.1 с площ от 1 468 /л.331/. По делото бяха представени и доказателства,
че през 2013г. И.к – дъщеря и пряк наследник на общия наследодател П е продала на К. С. М. и Стоян К.ов М. следните имоти,
придобити от нея по наследство и давност – имот №321, №322 и №317. За всички горепосочени имоти не се доказва и установява да са
част от възстановените имоти на общия наследодател Прокоп Анастасов, с посоченото възстановително решение на ПК от 17.04.1995г.
Посочените имоти нито като номер, нито като площ могат да бъдат свързани с възстановените имоти на наследниците на общия
наследодател П. Но дори да се приеме, че представените писмени доказателства установяват разпореждане от страна на прекия
наследник И. от страна на наследниците на прекия наследник Й и от страна на наследниците на И., с наследствени имоти от общия
наследодател П, то тези действия вкл. предвид времето на извършването им, не могат да докажат извършена неформална делба между
всички наследници на общия наследодател. Не се установява при такава твърдяна делба какви имоти са получили останалите
наследници – наследниците на А, на С на С както и какво е получил А
Нещо повече – по отношение на А. /син и пряк наследник на Пе установи, че именно той е ползвал процесния по делото имот до
смъртта си през 2014г., след което имотът продължил да се поддържа от Е. М.а и К. М. /св.М
В този смисъл свидетелските показания опровергаха твърденията, че при неформалната делба имотът се паднал на Е. М.а, а
останалите наследници получили други имоти, след като безспорно се установи, че до 2014г. имотът се е ползвал и от друг наследник, а
именно от сина на П -А, брат на съпруга на Е. М.а.
Не само писмените, но и ангажираните от ответната страна гласни доказателства, не доказаха твърденията за такава неформална
делба. Разпитаните по искане на ответната страна свидетели не знаят да е извършена такава делба. Св.П заявява, че не знае наследените
от съпруга на баба Е. имоти да са били разпределени кой какво да ползва. От друга страна твърди, че братовчедите ползват кой на
каквото е разпределено, но това не са нейни възприятия, а информация, които знае от ответниците. Св.Йордан Ваканин също не споделя
за такива уговорки. Св. Палатова свидетелства за неформална приживна делба между наследниците на Е. М.а, като твърди, че
последната приживе е посочила кое от децата й кои от нейните имоти получава. Само че според съда Е. М.а не е била собственик на
целия процесен имот, а само на идеални части от него; части от имота по наследство са имали и петте й деца, поради което тя не е
можела да се разпорежда със същите, а само със собствените си такива, получени по наследство от мъжа й Стоян М..
След като не се доказа извършването на неформална делба между наследниците на Птогава за да се превърне държането във
владение е необходимо наследниците да са манифестирали намерението си за своене на идеалните части на останалите наследници. По
делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи по категоричен и несъмнен начин, че ответниците Е. Х. и Й. Т., както
и тяхната майка Е. М.а са владели спорния имот с намерение за своене в изискуемия от закона срок и са демонстрирали това свое
намерение спрямо останалите наследници. Напротив, установи се, че до 2014г. наследникът АтМ. е ползвал имота. След смъртта му
имотът е ползван от Е. М.а, а след смъртта й - от сина й К. М.. От показанията на св. Мсе установи, че ответниците не са обработвали
имота. Ангажираните от ответната страна свидетели Йордан Ваканин и Жулиета Палатова също не установяват осъществявано
владение от ответниците Е. Х. и Й. Т. в посочения в исковата молба период – от 92-95-та година до сега. Наблюденията на св.Ввърху
имота са били за кратък период от 1 г. и то преди повече от 15 г., а на св.Ж – от преди повече от 20 години. Макар от същите да се
установява, че в онзи момент имотът се е ползвал от баба Е., то свидетелите не установиха действия, с които да е отблъснато владението
на останалите съсобственици. Установи се, че Е. Х. и съпругът й са живели дълги години в чужбина и са се завърнали в България през
2023г. Именно в този период ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за имота и са демонстрирали своене на същия,
но давността им е прекъсната с предявяване на настоящия иск. От събраните доказателства не се установи собственическото намерение
на ответниците да е било демонстрирано преди 2023г. На намерението им за своене се е противопоставил и ищеца Д. П., видно от
приложената по делото преписка от Полицията. В жалбата си ответниците сами твърдят, че трасирали имота и го оградили с колчета,
които били премахнати от Д. П.. Установява се, че във връзка с действията им е имало спор и конфликт с Д. П., след което същият е
предявил и настоящия иск.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, настоящият съдебен състав приема, че ответниците не се легитимират като титуляри на право на собственост върху спорния
недвижим имот на соченото придобивно основание - давностно владение. От своя страна, ищците са доказали, в условията на пълно и
главно доказване, наличието на твърдяното от тях придобивно основание, годно да ги направи собственици на съответните идеални
части от имотите. Поради това предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като всеки от ищците
бъде признат за собственик на претендираните идеални части: Е. С. Г. - 20/360 ид. ч.; Г. М. К. - 12/360 ид. ч.; К. С. М. - 12/360 ид. ч.; Д.
И. П. - 20/360 ид. ч.; Т. И. С. - 20/360 ид. ч.; А. М. Т. - 15/360 ид. ч.; М. М. Д. - 60/360 ид. ч.; Е. Й. Д. - 20/360 ид. ч.; С. Й. Д. - 20/360 ид.
ч., което се равнява общо на 199/360 ид.ч. Поради това като законна последица от уважения иск, следва да се отмени нотариалния акт в
частта, в която ответниците са признати за собственици на идеалните части на ищците в размер общо на 199/360 ид.ч., респ. да се
отмени в частта, в която ответници са признати за собственици над 161/360 ид.ч. /като частта над 161/360 ид.ч. е равна на 199/360 ид.ч.,
собственост на ищците/.
С оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените разноски в производството – 450 лв.
за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на ответниците Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с.П;
И. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.По Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с.К; А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с.К че ищците Е. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: общ.Си Г. М. К., ЕГН **********, с адрес: общ. Л; К. С. М., ЕГН **********, с адрес: общ.С Д. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр.БТ. И. С., ЕГН **********, с адрес общ. СА. М. Т., ЕГН **********, с адрес общ.С; М. М. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.Б; Е. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр.БС. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б са собственици на основание наследствено
правоприемство на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 57162.124.63, находящ се в с.П, с адрес на имота:
местност „Сушички лозя“, с площ от 6618 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята: шеста, с номер по предходен план: 124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 57162.124.111,
57162.124.91, 57162.124.105, 57162.124.106, 57162.124.27, 57162.124.102 и 57162.124.101, при следните притежавани от ищците
идеални части:
-Е. С. Г. - 20/360 ид. ч.;
-Г. М. К. - 12/360 ид. ч.;
-К. С. М. - 12/360 ид. ч.;
-Д. И. П. - 20/360 ид. ч.;
-Т. И. С. - 20/360 ид. ч.;
-А. М. Т. - 15/360 ид. ч.;
-М. М. Д. - 60/360 ид. ч.;
-Е. Й. Д. - 20/360 ид. ч.;
-С. Й. Д. - 20/360 ид. ч.
4
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти с №127,
том II, рег.№6175, дело №295 от 2023г. на нотариус Красимира Минкова, в частта, с която са признати собственическите права на Е.
С. Х., ЕГН **********, И. Д. Х., ЕГН **********, Й. С. Т., ЕГН **********, А. Й. Т., ЕГН **********, върху Поземлен имот с
идентификатор 57162.124.63, находящ се в с.П с адрес на имота: местност „Ся“, с площ от 6618 кв.м., надвишаващи 161/360 ид.ч. от
правото на собственост върху имота.
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с.П; И. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.П; Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с.К А.
Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с.К да заплатят на Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес: общ. СГ. М. К., ЕГН **********, с адрес: общ. Л,
ул.„В К. С. М., ЕГН **********, с адрес: общ. Д. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.БТ. И. С., ЕГН **********, с адрес общ. СА. М. Т.,
ЕГН **********, с адрес общ.С М. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Б Е. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Б С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5