РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Варна , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина П. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20203110109797 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К. С. Л., ЕГН
**********, адрес: ****, срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: ****, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181,
ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 4320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер
на 120 лева за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 678.73 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от
01.08.2017 г. до 12.08.2020 г.
В исковата молба се твърди, че от 2007г. е държавен служител в МВР. Със Заповед
от 02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи бил преназначен за държавен служител
в Областна дирекция на МВР-гр.Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, считано от
01.02.2017г. Посочва, че в процесния период от 01.07.2017г. до 30.06.2020г. е заемал
длъжността „Главен юрисконсулт“ в сектор КАПО към отдел „Административен“ при
Областна дирекция на МВР-гр.Варна. Излага, че от 01.02.2017г. до предявяване на исковете
не му е начислявана и изплащана левовата равностойност на полагащата му се като
служител на МВР храна. Счита, че доколкото законодателят изчерпателно е посочил в
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР, то следва и нормата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички служители на МВР.
Поддържа, че размера на левовата равностойност на храната е определен на сумата 120 лв.
месечно. Посочва, че служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР не са посочени в
последващи заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени в периода от 2017 г. до
настоящия момент, поради което и на тях не им е предоставяна храна, съответно не им е
1
заплащана левовата равностойност. Счита това за празнота в подзаконовата нормативна
база, като тези служители, сред които е и той, са поставени в по-неблагоприятно и
неравностойно положение спрямо всички други служители, които полагат труд по трудово
или служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е
императивна, поради което на всички служители на МВР следва да се осигурява храна или
левовата й равностойност. Ищецът моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковите
претенции се оспорват като допустими, но неоснователни. Не оспорва, че през периода
01.02.2017 г. – 12.08.2020 г., както и към настоящия момент, ищецът е заемал длъжността
„Главен юрисконсулт“ в сектор КАПО към отдел „Административен“ при Областна
дирекция на МВР-гр.Варна. Излага, че съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР в МВР има три
категории служители, служебното правоотношение на които е регламентирано в три
различни закона. През 2017 г., след изменение и допълнение на ЗМВР, служебните
правоотношения на държавни служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на §86 от
ПЗР на Закон за изм. и доп. на ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към влизане в сила на този
закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи
такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител,
считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно § 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР,
при назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата не по-
ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение,
определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, включително на ищеца не е изплащана левовата равностойност за
храна, поради обстоятелството, че на същите е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че нормата
на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в
ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл. 143,
ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или
левовата й равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя и от направеното изменение
на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22:00
часа – 06:00 часа. Изрично заявява, че определената сума по чл.181, ал.1 ЗМВР за исковия
период не е променяна и е в месечен размер от 120 лева, а представените с исковата молба
листи за изчисляване на законна лихва, чрез калкулатор са с правилно посочени суми и
периоди на забавата. Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира
следните изводи от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че в периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г. ищецът е заемал
длъжността „Главен юрисконсулт“ в сектор КАПО към отдел „Административен“ при
Областна дирекция на МВР-гр.Варна, за същият период на ищеца не е изплащана отделно
2
левовата равностойност за храна. Безспорно между страните е още, че месечният размер на
левовата равностойност за храна през процесния период е 120 лв. всеки месец и левовата
равностойност за храна се изплаща на служителите, на които се дължи, заедно с основното
месечно възнаграждение /заедно с работната заплата/ на служителя, чийто падеж е
последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия месец/, както и
изчисленията за законна лихва представени с исковата молба са с правилно посочени суми и
периоди на забава
За основателността на така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е бил в служебно правоотношение с ответника и
е полагал реално труд в процесния период; размера на левовата равностойност за храна;
падежа на задължението за плащане на левовата равностойност за храна и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е изправна
страна по съществуващото между страните служебно правоотношение, съответно да
установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, а именно, че при определяне на възнаграждението на ищеца е включена и
левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно пар. 69, ал. 6
ПЗРЗИДЗМВР.
Съгласно пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./, служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.
14/2015 г./ и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение
на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Спорът между страните е изцяло правен и свежда до това дали по отношение на
статута на държавните служители по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния
служител се прилага единствено последният или същият е приложим в случаите, когато в
Закона за Министерство на вътрешните работи не са предвидени изключения относно
статута на лица със служебно правоотношение, както и кои са служителите на МВР, на
които се полага храна или левовата й равностойност, съгласно ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, свързани с неговото прилагане, съответно дали след преназначаването
на ищцата като държавен служител в ОДМВР-Варна със заповед № 8121К-1058/02.02.2017
г. на министъра на вътрешните работи на същата следва да се заплаща отделно левовата
равностойност за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Действащият Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.) при приемането му в чл. 142, ал. 1 урежда две категории служители в МВР –
държавни служители, чийто статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово
3
правоотношение, чийто статус се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за
две години статусът на служителите в МВР е променян два пъти.
С § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е
изменена и са обособени вече три категории служители: т. 1. държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; т. 2.
държавни служители и т. 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно § 86 от
същия изменителен закон разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г. Независимо от извеждането в две
отделни категории полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на
населението, от една страна, и държавните служители, от друга, законодателят продължава
да придава на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР статуса, с който се ползват
държавните служители по ЗМВР.
С разпоредбата на § 69 приета с преходните и заключителните разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ,
бр. 81 от 14.10.2016 г.) се предвижда служебните правоотношения на държавните служители
в МВР, за които се прилага § 86 ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на
влизане в сила на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, да се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл и служителите се назначават на длъжности, определени за заемане
по ЗДСл с щата на съответната структура, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Уреждат се и процедурата за преобразуване, присъждането на минимален ранг съобразно
Класификатора на длъжностите в администрацията, определянето на индивидуална основна
заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане на този закон възнаграждение,
изчисляването на служебния стаж, запазването на неизползваните отпуски и отчитането в
бъдеще на оценките при повишаване в ранг и при конкурентен подбор. Важна цел на
извършените промени със ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) е ясно да се проведе
разграничение по критерия статус на различните категории служители в МВР, и по-
конкретно на заемащите т. нар. „административни длъжности“ от държавните служители с
полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като отнема на служителите по чл.142,
ал.1, т.2 ЗМВР някои предоставени от законодателя по преценка за целесъобразност
привилегии.
С Решение № 8 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 1 от 2017 г.
Конституционния съд е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на § 69 и 70 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
4
вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) като изрично и подробно е разгледал статута
на различните категории служители по ЗМВР, историческото развитие на тези категории,
въвеждането и отнемането на привилегии за тях и съответствието на разпоредбата на § 69 с
чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България.
С влизане в сила на посочените разпоредби служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с
висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано
от датата на влизане в сила на този закон.
Съгласно разпоредбата на § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
По посочения начин законодателят по целесъобразност отнема привилегии на
определена категория служители в МВР, като запазва правата на служителите, които преди
тази дата са изпълнявали тези длъжности - посочва начина, по който следва да се формира
основната заплата на служителя и в нея нормативно е включено както допълнителното
възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната.
В чл.142, ал.4 ЗМВР изрично е предвидено, че статутът на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител и с приложимите към тях
изчерпателно изброени разпоредби на ЗМВР - чл.56, чл.151, ал.1 и 7, чл.156, ал. 4, чл.181,
ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал. 2, чл.191 и 233. Разпоредбата на чл.181, ал.1
ЗМВР не е сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР приложими към статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, поради което и неоснователно се явява
искането на ищцата за приложението му спрямо нея. Изчерпателното изброяване на
разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи длъжности по чл.142, ал.1, т.2 е
въведено със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г./ и представлява връщане на
част от привилегиите отнети от законодателя през 2016г. за тази група служители в МВР,
като в периода от 14.10.2016г. до 01.10.2020г. приложими спрямо тези служители са само
разпоредбите на Закона за държавния служител /Решение по гражданско дело №
20203100503447 по описа за 2020 година на ВОС/.
5
В настоящото производство от ответната страна бяха представени и приети по
делото като писмени доказателства фишове за работните заплати на ищеца, от които се
установява, че считано от м.02.2017г., когато ищецът е преназначен по посочения ред,
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват
отделно, а представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. При това
положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно допълнително
възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение.
С оглед неоснователността на предявения главен иск, то неоснователен се явява и
иска за заплащане на обезщетение за забава върху недължимата от ответника сума.
По изложените съображения исковите претенции се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Л.А, ЕГН **********, адрес: ****, срещу Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: **** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими
суми за храна в размер на 120 лева за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 678.73 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 01.08.2017 г. до 12.08.2020 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6