Решение по дело №296/2021 на Районен съд - Харманли

 РЕШЕНИЕ

 

гр.Харманли,  18.10.2021 год.

 

Харманлийски районен съд в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет ипърва  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ  и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са комулативно обективно съединени искове от ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски № 81, представлявано от управителя Г.С.Г. против ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице — търговец М.М.Ш.  с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД.

Ищецът твърди, че „ТЕРА-95“ ООД е дружество, което се занимава с търговия с фитофармацевтични продукти, торове и семена. Във връзка с дългогодишния опит на фирмата в търговията със сочените продукти, тя е установила трайни търговски отношения с ответника - ЕТ „М.М. -ДЕТЕЛИНА“, по повод снабдяването на последния е инсектициди, хербициди и др.

Така, през 2018 г. ответникът направил три поръчки на препарати за земеделието от дружеството - ищец, а именно:

На 12.04.2018 г. ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“ поръчал 4 разфасовки по 1 л хербицид „Мерлин Флекс 480 СК” на стойност 198,99 лв. без ДДС всяка, или общо на стойност 795,96 лв. без ДДС или 955.15 лв. с ДДС.

Стоката била взета от представител на ответника от склад на ищеца, като за извършената продажба ищецът издал фактура № ********** от 12.04.2018 г. на стойност 955,15 лв. с ДДС, която в последствие - посредством куриерска услуга Speedy, била получена от ответника на 19.12.2018 г. Плащане по посочената фактура, въпреки отправените покани от продавача, обаче не последвало.

На 29.06.2018 г. ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“ направил втора поръчка - 5 бр. фунгицид „Сфера макс“ по 5 л, на стойност 154,81 лв. без ДДС за брой, или общо 774,05 лв. без ДДС, и 5 бр. инсектицид „Фюри“ по 5 л, на стойност 40,63 лв. без ДДС за брой, или общо 203.15 лв. без ДДС.

Стоката била взета от представител на ответника от склад на ищеца, като за извършената продажба ищецът издал фактура № ********** от 29.06.2018 г. на стойност 1 172,64 лв. с ДДС, която в последствие - посредством куриерска услуга Speedy, била получена от ответника на 19.12.2018 г. Плащане по посочената фактура, въпреки отправените покани от продавача, обаче не последвало.

На 29.08.2018 г. ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“ направил трета поръчка - 120 бр. хербицид „Баркли галъп“ по 20 л, на цена от 6,60 лв. без ДДС всеки, или общо 792 лв. без ДДС.

Стоката била взета от представител на ответника от склад на ищеца, като за извършената продажба ищецът издал фактура № ********** от 29.08.2018 г. на стойност 950,40 лв. с ДДС, която в последствие - посредством куриерска услуга Speedy, била получена от ответника на 19.12.2018 г. Плащане по посочената фактура, въпреки отправените покани от продавача, обаче не последвало.

От изложеното по-горе следвало, че процесните случаи касаели три договора за търговска продажба, сключени между едни и съши юридически лица - търговци, уредени в чл. 318, ал. 1 и сл. от ТЗ.

От представените към настоящата писмени доказателства е видно, че страните три пъти през 2018 г. са сключили устни договори за покупко-продажба, съгласно които Доверителят ми, в качеството му на Продавач, е предал на ответника - в качеството му на Купувач, а последният е приел, препарати за земеделието, както следва:

На 12.04.2018 г. - 4 разфасовки по 1л хербицид ” Мерлин Флекс 480 СК” на обща стойност 795,96 лв. без ДДС или 955,15 лв. с ДДС. За препаратите - предмет на продажбата продавачът е издал фактура № ********** от 12.04.2018 г., която е получена от купувача чрез куриерска служба Speedy на 19.12.2018 г., както е видно от обратна разписка, подписана от физическото лице-търговец М.Ш..

На 29.06.2018 г. - 5 бр. фунгицид „Сфера макс“ по 5 л, на стойност общо 774,05 лв. без ДДС и 5 бр. инсектицид „Фюри“ по 5 л на стойност общо 203,15 лв. без ДДС. За препаратите - предмет на продажбата продавачът е издал фактура № ********** от 29.06.2018 г. на стойност 1 172,64 лв. е ДДС, която е получена от купувача чрез куриерска служба Speedy на 19.12.2018 г., както е видно от обратна разписка, подписана от физическото лице-търговец М.Ш..

На 29.08.2018 г. - 20 бр. хербицид „Баркли галъп“ по 20 л, на цена от 6,60 лв. без ДДС всеки, или общо 792 лв., без ДДС. За препаратите-предмет на продажбата продавачът е издал фактура № ********** от 29.08.2018 г. на стойност 950,40 лв. с ДДС, която е получена от купувача чрез куриерска служба Speedy на 19.12.2018 г., както е видно от обратна разписка, подписана от физическото лице-търговец М.Ш..

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

В процесиите три случая, между страните не е бил уговорен специфичен начин и срок за заплащане на цената, поради което и приемаме, че същата се дължи от датата на получаване на всяка от трите фактури - 19.12.2018 г., макар стоките да са били предадени на купувача в месеците, предхождащи получаването на фактурите.

Ищецът сочи, че като продавач по процесиите сделки, точно и навременно е изпълнил задълженията си да предаде на купувача стоките - предмет на продажбите, същият е издал фактури, които са получени от купувача. В същото време, последният не е изпълнил задълженията си да заплати стоките, въпреки че е бил приканван многократно за това от продавача.

Във връзка с това, основателни са претенциите на ищеца в настоящото производство за осъждане на ответника да заплати сумите, дължими по процесиите фактури, ведно с мораторните лихви, считано от датата на получаване на фактурите, до депозиране на исковата молба, и лихвите за забава до окончателното изплащане на задълженията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника - ЕТ „М.М.- Детелина“, ЕИК *********, да заплати на ищеца „ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, продажните цени по сключените три договора за покупко-продажба, а именно: Сума в размер на 955,15 лева е ДДС, дължима  по Фактура № ********** от 12.04.2018 г.; сума в размер на 1 172,64 лева с ДДС, дължима по Фактура № ********** от 29.06.2018 г.; сума в размер на 950,40 лв. е ДДС дължима на основание Фактура № ********** от 29.08.2018 г.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, моли съда  да  осъди ответника - ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК *********, да заплати на  „ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********,  ищец, обезщетение за забава по всяка от фактурите, считано от датата на получаване на фактурите - 19.12.2018г., до датата на депозиране на настоящата искова молба, а именно:214,13 лв. - мораторна лихва за периода от 19.12.2018 г. до 04.03.2021 г., дължима във връзка със задължение по фактура № ********** от 12.04.2018г.; 262,87 лв. - мораторна лихва за периода от 19.12.2018 г. до 04.03.2021 г., дължима във връзка със задължение по фактура № ********** от 29.06.2018г.; 213,06 лв. мораторна лихва за периода от 19.12.2018 г. до 04.03.2021 г., дължима във връзка със задължение по фактура №********** от 29.08.2018г.

Претендира се осъждане на  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК *********, да заплати на „ТЕРА-95“ ООД, ЕИК ********* ищец и законните лихви за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземанията., както и разноските  в настоящото и в производството по обезпечение на бъдещ иск разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ЕТ «М.М.- Детелина”, с ЕИК *********,гр.Симеоновград, ул. «Карл Маркс» №16а, представлявано от М.М.Ш. ***«Съединение» № 16 А, ЕГН **********. В същият се твърди, че с ищеца по делото са имали трайни търговски взаимоотношения. Отношенията им много пъти не  били уреждани документално,но и двете страни са ги изпълнявали. По същия начин протекли и договорките им по повод задължението от 3 078,19 лв. по Фактура № **********/12.04.2018г.; Фактура № **********/ 29.06.2018г. Фактура № **********/29.08.2018г. Между ищеца и ответника било сключено  споразумение сумата да бъде изплатена в четири годишен период,считано от датата на издаването.

Ответникът изплатил на ищеца цялата дължима сума. В тази връзка  представя извлечение от банкова сметка. ***и да стане ликвидно и изискуемо задължението, поради което ответникът счита, че не дължи лихва за забава. Моли съда да се произнесе  при условията на чл.237 от ГПК за дължимостта на сумата от 3 078,19 лв. по Фактура № **********/12.04.2018г.; Фактура № **********/29.06.2018г. Фактура № **********/29.08.2018г.

В съдебно заседание ишецът ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски № 81, представлявано от управителя Г.С.Г., редовно призован,  се представляват от Г.С.Г..Същите се представляват от адв. Л. ***,с пълномощно по делото.

В съдебно заседание ответника ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, не изпращат представител.Същите се представляват от адв. Г.С. ***, с пълномощно по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и разгледани в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

През м.април, м. юни и м.август 2018 г. между двете дружества - страни в производството: ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли и ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград, били сключени договори за покупка-продажба,като ответникът  поръчал следните продукти: на 12.04.2018 г. -4 разфасовки по 1 л хербицид Мерлин Флекс 480 СК на стойност 198,99 лв. без ДДС всяка, или общо на стойност 795,96 лв. без ДДС или 955.15 лв. с ДДС.; на 29.06.2018 г. направил втора поръчка - 5 бр. фунгицид „Сфера макс“ по 5 л, на стойност 154,81 лв. без ДДС за брой, или общо 774,05 лв. без ДДС, и 5 бр. инсектицид „Фюри“ по 5 л, на стойност 40,63 лв. без ДДС за брой, или общо 203.15 лв. без ДДС и на 29.08.2018 г. направил трета поръчка - 120 бр. хербицид „Баркли галъп“ по 20 л, на цена от 6,60 лв. без ДДС всеки, или общо 792 лв. без ДДС, във връзка с което били съставени две фактури, приобщени към доказателствения материал по делото: Фактура № ********** от 12.04.2018 г., Фактура № ********** от 29.06.2018 г.; Фактура № ********** от 29.08.2018 г. Посочените фактури не са оспорени.

По делото е прието като писмено доказателство отчет на сметка от което се установява, че ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: ********* е направил превод по сметката на ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли  в размер на 3078,19 лева на 16.04.2021г.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Макар ответникът да е направил искане съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, то ищецът не направи искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието,поради което съдът следва да се произнесе с решение по същество на спора.Това е така, тъй като  разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/, като последното   не е направено от  ищеца.

Безспорно по делото се установи, че стойността по фактура № ********** от 12.04.2018 г. е в размер на на 955,15 лв. с ДДС, която в последствие - посредством куриерска услуга Speedy, била получена от ответника на 19.12.2018 г. ;на фактура № ********** от 29.06.2018 г. е на стойност 1 172,64 лв. с ДДС, която в последствие - посредством куриерска услуга Speedy, била получена от ответника на 19.12.2018 г. и на фактура № ********** от 29.08.2018 г. на стойност 950,40 лв. с ДДС, която в последствие - посредством куриерска услуга Speedy, била получена от ответника на 19.12.2018 г. Плащане по трите посочени фактури, въпреки отправените покани от продавача,  не последвало.

По силата на така сключените договори за търговска продажба на 12.04.2018 г., на 29.06.2018 г. и 29.08.2018 г. ищецът извършил доставки на препарати за земеделието, а последният, от своя страна, поел задължението да заплати уговорената за горивото цена. Тези факти съдът намира за безспорно установени предвид липсата на оспорване от страна на ответника и ангажираните в тази връзка писмени доказателства. Извършването на доставките безспорно се установява от издадените данъчни фактури, неоспорени от ответника и отразени в счетоводството му. В случая съдът приема, че стоките, предмет на фактурите, са били получен и изцяло от купува а - тоест ищецът е изпълнил произтичащото от договора задължение да предаде вещите, предмет на сделката, без обаче ответникът да е изпълнил насрещното си задължение да заплати уговорената за същите цена. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ  е основателен и доказан, но същият следва да се отхвърли поради плащане на дължимата сума в общ размер на 3078,19 лева, видно от отчет на сметка от 16.04.2021г от който се установява, че ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: ********* е направил превод по сметката на ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли.

Доказаността на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, тоест наличието на неизпълнение на парично задължение, към 04.03.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/  и фактът, че в случая не е нужна покана за изпълнение, обуславя извода на съда, че като основателен следва да бъде уважен и искът с правно основание  чл. 86, ал.1  от ЗЗД. Лихвата е изчислена с http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp и е установено, че лихвата за забава върху сумата от 955,15 лв.  по фактура № ********** от 12.04.2018г. е в размер на 214,13 лв.  за периода от 19.12.2018 г. до 04.03.2021 г. , а върху сумата от 1172,64 лева  по фактура № ********** от 29.06.2018г. е в размер на 262,87 лв. за периода от 19.12.2018 г. до 04.03.2021 г. и върху сумата 950,40 лева по фактура №********** от 29.08.2018г. е в размер на 213,06 лв за периода от 19.12.2018 г. до 04.03.2021 г. с оглед на което предявеният в тази връзка иск за сума в размер на  690,06 лева следва да бъде изцяло уважен.

Относно разноските по делото:

Ответното дружество с отговор на исковата молба моли съда да постанови съдебен акт при условията на чл. 237, ал. 2 ГПК  и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като счита, че не е дал основание за предявяване на иска.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца /чл. 78, ал. 2 от ГПК/.

В случая съдът намира, че ответника по иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,  е дал повод за завеждане на делото, поради което не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно Решение  № 185 от 29.05.2014г. по гр.д.N5196 описа на ВКС за 2013 год. на четвърто гражданско отделение на ВКС, се сочи «По приложението на чл.78, ал.2 ГПК настоящият състав намира, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглаждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В случая съдът намира, че въпреки направеното от ответника признание на главния иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ  същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като към 04.03.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/ не е изпълнил задължението си да заплати дължимата сума по  Фактура № ********** от 12.04.2018 г., Фактура № ********** от 29.06.2018 г.; Фактура № ********** от 29.08.2018г., Фактура № **********/ 16.04.2021г. в общ размер на 3078,19 лева, поради което не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ответникът ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М.Ш. следва да заплати на  „ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, направените в исковото и обезпечително производство разноски  за  държавна такса в размер на 173,13 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева с ДДС, 40,00 лева за държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск/ ч.гр. дело № 60/2021г./ и 480,00 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, за което са представени писмени доказателства.

Водим от изложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от  ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски № 81, представлявано от управителя Г.С.Г. ,с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ  против ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М.Ш. за заплащане на сумата в размер на 955,15 лева е ДДС, дължима  по Фактура № ********** от 12.04.2018 г.; сума в размер на 1 172,64 лева с ДДС, дължима по Фактура № ********** от 29.06.2018 г.; сума в размер на 950,40 лв. е ДДС дължима по Фактура № ********** от 29.08.2018 г., поради  плащане на 16.04.2021г.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на  ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски № 81, представлявано от управителя Г.С.Г., законната лихва за забава върху всяка от сумите в размер на 955,15 лева с ДДС, дължима  по Фактура № ********** от 12.04.2018 г.; сума в размер на 1 172,64 лева с ДДС, дължима по Фактура № ********** от 29.06.2018 г.; сума в размер на 950,40 лв. е ДДС дължима на основание Фактура № ********** от 29.08.2018 г. за периода от 04.03.2021г / датата на завеждане на исковата молба/ до  16.04.2021г. /датата на изплащане на вземането/.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М.Ш., на основание чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на  ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски № 81, представлявано от управителя Г.С.Г. сумата от общо 690,06 лева, представляваща мораторна лихва върху цената съгласно договори за търговска продажба, обективирани в описаните по-долу фактури за периода считано от датата на получаване на фактурите - 19.12.2018г. до  04.03.2021г, датата на депозиране на  искова молба, а именно:

214,13 лв. - мораторна лихва върху главницата от 955,15 лв по фактура № ********** от 12.04.2018г.

262,87 лв. - мораторна лихва върху главницата от 1172,64 лв по фактура № ********** от 29.06.2018г.

213,06 лв. мораторна лихва върху главницата от 950,40 лв по фактура №********** от 29.08.2018г.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М.Ш., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на  ТЕРА-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски № 81, представлявано от управителя Г.С.Г. направените в исковото и обезпечително производство разноски  за  държавна такса в размер  на 173,13 лева; за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева с ДДС, 40,00 лева за държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск / ч.гр. дело № 61 /2021г./ и 480,00 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, за което са представени писмени доказателства.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                           

                                                                           СЪДИЯ: