Решение по дело №2818/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260390
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20193230102818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Добрич, 26.05.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

                                   

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: Детелина Михова 

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2818/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняващи молби от 18.10.2019 г. и от 4.11.2019 г. на С.И.А. с ЕГН ********** ***, с която срещу Е.И.С. с ЕГН ********** *** е предявен иск за заплащане на сумата от 7 933,99 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по Договор за поръчка от 01.09.2014 г. за заплащане на направените разноски, сформирани от стойностите за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект – ……………., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

В условията на евентуалност е предявен иск за заплащане на сумата от 7 933,99 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, с която ответницата неоснователно се е обогатила, а ищецът е обеднял във връзка с направените разноски, сформирани от стойностите за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект – ……………., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

Според изложените в исковата молба твърдения поддържани в съдебно заседание лично и чрез упълномощения адвокат страните са съжителствали на съпружески начала в периода м. юни 2014 г. до  07.04.2019 г. в апартамент собственост на ищеца, находящ се на сочения в исковата молба административен адрес. В домакинството са живели освен страните по делото и дъщерята на ответницата. Ищецът сочи, по време на съжителството от страните ответницата е продължила образованието си в …. университет. След завършване на образованието на г-жа С. ищецът предоставил собствения си имот, находящ се в гр. Д., с оглед упражняване на дейност от страна на ответницата: ……….., като се е създал кулб „…“ през 2014 г. Ищецът е предоставил процесния имот безвъзмездно, с уговорката ответницата да заплаща консумативните разходи – ел. енергия, вода, интернет и СОТ.

Сочи се, че между страните е бил налице сключен договор за поръчка от 01.09.2014г. за закупуване на материали, пособия, инструменти и пр., необходими за упражняваната от С. търговска дейност като ***в клуб „…”. В тази връзка в исковата молба са посочени различни предмети (музикални инструменти, специализирано оборудване и предмети за обзавеждане на кабинет за преподаване на „***”) на обща стойност 7 933,99 лв. Уговорката между страните е била претендираните искови суми да бъдат възстановени на ищеца от С. по-късно, но не е последвало връщане след направените покани и разговори в тази връзка.

С.И.А. настоява, че е закупил необходимите материали, пособия и е извършил съответното оформление, необходими за дейността на ответницата с уговорката да му бъдат възстановени вложените средства. През периода на съжителството на страните ищецът изпълнявал поръчките точно и своевременно, за да може да упражнява ответницата дейността си, но въпреки това С. поддържала заблуда у ищеца, че някой ден ще си получа парите.

Ищецът твърди, че от страна на ответницата липсвало намерение да поеме отговорност за задължения в участието на семейния бюджет, както и за възстановяването на неговите разходи, сторени за клуб „***“, от който С. реализирала допълнителни доходи.

Липсата на ангажираност на ответницата за доброволно уреждане на финансовите и имуществени отношения между страните породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящото исково производство. Ищецът излага факти и обстоятелства, обосноваващи затрудненото му финансово положение и обуславящи необходимостта от възстановяването на вложените от него средства за дейността на ответницата с клуб „***“.

Според ищеца процесната сума от 7 520 лв. е формирана от стойността на закупените от него стоки и материали, необходими за дейността на ответницата като **** и *** в процесния клуб, както следва:

1.     Трилентови тонколони DENONSL300-180 лв. – 2015 г.,

2.     Апарат за студена и топла вода NЕО - 70 лв. – 2015 г.,

3.     Зареждане на вода за пиене от фирма „ПАТО“ ООД и закупен галон - 264 лв. -18.03.2015 г.,

4.     Полупрофесионална активна колона CARIESTV10 с два броя микрофони - 390 лв. – 2014 г.

5.     Студиен усилвател BENYTONEM2700A-180 лв. - 2016г.

6.     Телевизор LG LED - 799 лв.- 2014г.

7.     Еквилайзер HI-FI KENWOOD - 90 лв. – 2017 г.

8.     DVD-NEO USВ - 40лв. – 2014 г.

9.     Четири броя безжични микрофони с две майки – 2 X 25 лв. - общо 50 лв. – 2016 г.

10.                        Лаптоп – ASUS - ALTEC LANSING - 350 лв. – 2015 г.

11.                        Шест броя жични микрофони - 72 лв. – 2016 г.

12.                        Надуваемо кресло NTEX - 70 лв. – 2016 г.

13.                        Синтезатор УМАНА- PSRE 353 - 369 лв. – 2017 г.

14.                        Електронно /електричско преносимо пиано - 129 лв. – 2018 г.

15.                        Електронни /електрнчески барабани - 125 лв. – 2017 г.

16.                        Два броя овлажнители за въздух SYNHRO – 84,99 лв. - 2019 г.

17.                        Принтер SAMSUNG -120 лв. – 2016 г.

18.                        Електронни барабани комплект - 50 лв. – 2018 г.

19.                        Кафемашина ARIELLI - 120 лв. – 2019 г.

20.                        Стойка за микрофон - 30 лв. – 2017 г.

21.                        Стойка за ноти - 40 лв. – 2019 г.

22.                        Четири броя LED панела - 260 лв. – 2017 г.

23.                        Стикер - цигулка с ноти 1,50 см/1,00 см FINDARTSTUDIO - 120 лв. -2014 г.

24.                        Лампа против насекоми - 20 лв. – 2018 г.

25.                        Реклама - брандирани стъкла и борд от фирма “Бастед“ - 1200 лв. - 2014 г.

26.                        Два броя барбарони - един голям и един малък - общо 80 лв. – 2016 г.

27.                        Барбарон ноти - 70 лв. – 2018 г.

28.                        Лазарен ефект - 30 лв. – 2017 г.

29.                        Два броя дискотечни лампи с ефекти - 50 лв. – 2017 г.

30.                        Два броя метални детски таборетки - 30 лв. – 2015 г.

31.                        Два броя метални детски столчета - 40 лв. – 2015 г.

32.                        Лента 5 м. LED - огледало 30 лв. – 2016 г.

33.                        Коледно дърво LED светлина - 20 лв. – 2018 г.

34.                        Уред за измерване на температура и влажност - 25 лв. – 2019 г.

35.                        Шест броя слушалки маркови - 100 лв. – 2015 г.

36.                        Един брой офис стол - 20 лв.- 2014 г.

37.                        Два бр. лазерни таванни диска LED с такт - музика - 50 лв. – 2017 г.

38.                        Два броя усилватели за по три микрофона - 120 лв. /70 лв. + 50 лв./ - 2016 г.

39.                        LED осветление подходящо за сензорна стая -105 лв. – 2015 г.

40.                        Канцеларски материали – 70 лв. – 2015 г.

41.                        Подиум с изкуствена трева за самостоятелни изпълнения - 60 лв. – 2014 г.

42.                        Частична PVC - VINIL настилка - 72 лв. – 2018 г.

43.                        Шест броя тарамбуки - перкусий - 140 лв. – 2015 г.

44.                        Разклонители 220 V - 56 лв. – 2015 г.

a.     Адаптери 220 V – 24 лв. – 2014 г.

45.                        Един брой безжичен професионален микрофон - 45 лв. -  2016 г.

46.                        Надуваемо кресло INTEX - 38 лв. – 2017 г.

47.                        Стойка за синтезатор - 65 лв. – 2017 г.

48.                        Шест броя LED пура падащ сняг 0,80 - 48 лв. -2018 г.

49.                        LED пура падащ сняг 0,30 - 25 лв. – 2018 г.

50.                        Зарядно за батерия SANYO - 38 лв. – 2014 г.

51.                        Крушка диско ефект - 8 лв. – 2015 г.

52.                        Малка лампа сфера с ***ична цел - 10 лв. – 2017 г.

53.                        Голяма лампа сфера с ***ична цел - 20 лв. – 2017 г.

54.                        Метален стелаж - 20 лв. – 2016 г.

55.                        ПДЧ етжерка - 70 лв. – 2016 г.

56.                        Масивна маса- 70 лв. -2014 лв.

57.                        Стол табуретка въртяща за пиано - 40 лв. – 2014 г.

58.                        Три броя детски килимчета - 24 лв. – 2016 г.

59.                        Кабели за озвучаване и редукции - 60 лв. – 2014 г.

60.                        Сгъваема масичка PVC - 15 лв. – 2015 г.

61.                        Два броя надуваем топка за релакс - 24 лв. – 2015 г.

62.                        Два броя бели дъски за рисуване - 26 лв. – 2014 г.

63.                        Един брой коркова дъска - 7 лв. – 2014 г.

64.                        ***ични материали - фигури и конструктори - 35 лв. – 2017 г.

65.                        Три броя вази с изкуствени цветя - 60 лв. – 2014 г.

66.                        Шпакловка - труд 40

67.                        0 лв. – 2014 г.

68.                        Материали за шпакловка и боя - 70 лв. – 2014 г.

69.                        Музикални стикери- 58 лв.- 2015 г.

70.                        Коледна украса и украса за Хелуин - 70 лв. – 2014 г.

71.                        Светеща лампа с рибки с менящи цветове - 32 лв. – 2016 г.

72.                        Аквариум с рибки - 25 лв. – 2015 г.

73.                        Плюшени играчки - 42 лв. – 2015 г.

74.                        Логотопедични материали - тихи книжки - 42 лв.- 2016 г.

75.                        Малка етажерка - 40 лв. – 2016 г.

76.                        Постелки XPS - 28 лв. – 2016 г.

От справка с книжата по делото се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата Е.И. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове, счита ги за неоснователни и недоказани и се настоява за отхвърлянето им.

Според Е.И.С. между страните не е имало сключен договор за поръчка за закупуване на оборудване и ***ични консумативи. Ответницата твърди, че една част от посочените по-горе вещи е лично нейна собственост, друга част от вещите след тяхното закупуване от ищеца са му заплатени; трета част са подарявани на ответницата от различни лица и пр. Ответницата настоява, че клуб „***“ е създаден по изрично искане и настояване на ищеца, както и тя самата е финансирала дейността на клуба, като за неговото обзавеждане е ползвала средствата от два банкови кредита.

На следващо място С. обръща внимание на обстоятелството, че заедно с ищеца са съжителствали на съпружески начала, поради което никога не е стояло на тяхното внимание уреждането на финансови въпроси, свързани с дейността на посочения клуб.      

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетите експертни заключения приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че от началото на м. юни 2014 г. до 07.04.2019 г. са съжителствали на съпружески начала в жилището на ищеца, находящо се в гр. Д.

Съгласно протокол № П-03000819136155-073-001/11.11.2019 г., изготвен от НАП ТД гр. Варна, проверяваното лице не е извършвало дейност по …………. „***”, находящ се в гр. Д. Клуб „***” не функционира към момента на проверката.

С постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 16.07.2019 г. Добричка районна прокуратура отказала да образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 1107/2019 г. по описа на РП – гр. Добрич, образувано по жалба на Е.И.С. срещу С.А. за извършено престъпление по чл. 206 от НК – обсебване, с предмет движими вещи, собственост на ответницата и намиращи се в процесния клуб в държане на ищеца.

По делото е прието заключението на в.л. Н.Л. по назначената съдебно-оценъчна експертиза, според което от 76 позиции движими вещи посочени в исковата молба, 72 са установени на адреса на помещението, 2 позиции липсвали, а за две позиции е установено, че не са движими вещи.

Според в.л. пазарната стойност на движимите вещи към момента на тяхното придобиване е възлизала на 5 319 лв., а към настоящия момент стойността на същите вещи е 4 190 лв. Двадесет и осем от движимите вещи са придобити като нови, а четиридесет и четири като употребявани. Има данни някои от вещите да са използвани по своето предназначение при това с различна интензивност. Съществува овехтяване на вещите в следствие на тяхното обикновено ползване, което овехтяване се изразява в намаляване на техните настоящи цени спрямо придобиваните им цени.

Към доказателствения материал по делото е приобщено и заключението на в.л. М. Н., съгласно което при изследване на спектралните качества на мастилената паста, с която са изпълнени ръкописните текстове и подписите в Договорите за наем на недвижим имот от 01.01.2019 г., сключен между С.И.А. с ЕГН **********, като наемодател и Е.И.С. с ЕГН ********** - наемател, се установи, че всички ръкописни текстове и подписи в документа са изпълнени с една и съща химикална паста.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищеца свидетели: Р.Н.П., Е.Й.Г. и Ж.В.К., както и на тези посочени от ответницата: П.И.С, Д.Д.Д. и Н.В.С..

Свидетелят Р.Н.П., *** на ищеца, заявява, че е запозната с отношенията между страните, най-вече от споделеното й от ответницата. През 2014 г. същите взели решение да отворят *** на ул. …, представляващ помещение от 16 кв.м., обзаведено с музикални уреди като синтезатор, пиано, и с предмет: занимание на деца по музика в началото – свирене, пеене. Имало изградена  импровизирана сцена до прозореца със завески, няколко столчета, едно ъглово канапе, етажерка, една малка масичка, едно бюро и в средата надуваеми барбарони, за да бъде по-интересно на децата. Клубът функционирал за времето от 2014 г. до 01.05.2019 г.

          Според свидетелката, която присъствала на някои от покупките,  всичко описано било закупено по поръчка на Е.С. със средства на С.А.. П. сочи, че ответницата се „радвала“, че има такъв клуб, за да работи, и била „благодарна“ на ищеца за финансовата му подкрепа. В тази връзка свидетелката заявява, че отношения между страните „не са интимни, те вече са чисто служебни“, тъй като те имали „сключен договор за пари“, за което й било споделено от ответницата. 

П. заявява, че към момента помещението, в което се намирал клуба, било заключено, като вещите били „в същия вид, в който са закупени“. Според нея проблемите между Е. и С. са заради парите, които ответницата не е върнала на ищеца. Свидетелката сочи, че С. като *** е виждала подобни проекти и има компетенцията да ги реализира, за разлика от ищеца, който нищо не разбира от музика, а парите за това начинание са дошли от ***ѝ.

          Свидетелката описва клуба, който е посещавала през 2015 г., 2017 г. и през 2018 г., като помещение от „приказките“, в което Е. занимава децата срещу заплащане. Сочи, че е ставала свидетел при случайно посещение на клуба.

           Р.П. казва, че с Е. често са си споделяли за семейните взаимоотношения на страните, както за доброто, така и за лошото. Твърди че ответницата е била благодарна на ищеца за грижите за нея и за ***ѝ, за платеното допълнително обучение.

            За … си свидетелката посочва, че винаги е имал работа и че освен заплатата е получавал и наем от помещенията на ул. ….., в едно от които се помещава клубът. Доходите му са били достатъчни да издържа както домакинството, така и въпросното помещение. Част от наема свидетелката е получавала за нея, но е имало моменти когато синът ѝ не и давал от тези средства, тъй като „нямали пари“ – всички доходи отивали за издръжка на семейството на ***ѝ и за клуба. С. е влагал всички свои средства, ответницата не е участвала, въпреки че паралелно с дейността си в клуба е работила като *** в  ОУ „Х. С.“. Именно затова Свидетелката П. смята, че Е. трябва сега да му възстанови средствата, които С. е влагал.

Вторият свидетел, без родствени връзки със страните, разказва за споделеното му от ищеца относно финансовите му претенции спрямо ответницата, свързани с дейността по музикотерапия и ***ия на клуб „***“.

Е.Й.Г.си спомня, че през 2014 г. е продал /с уговорката свидетелят да го поддържа в изправност/ на ищеца лаптоп за 350 лв., който бил необходим за дейността на клуба и бил „поръчан“ от ответницата. Впоследствие Г.посещавал процесния обект, за да „отстранява“ възникнала проблеми с лаптопа, който обект бил „оборудван“ с микрофони, тонколони, усилватели, чисто нов принтер, диспансер за вода, няколко тарамбуки, синтезатор, пиано, сгъваема клавиатура, „свирки – музикални инструменти“. Ищецът „споделил“ на свидетеля, че ответницата му „дължи пари за оборудването на клуба“. Базирайки се на собствените си наблюдения относно специфики от характера на ищеца, свидетелят „прави извода“, че С.А. е „жертва на манипулация“ от страна на ответницата.

Г. си спомня за изказано пред него от С. „доволство“  от дейността на клуба, като свидетелят лично е виждал в клуба „по едно - две деца“, като приятел на свидетеля му заявил, че е „заплащал по 10,00 лв. на час“ за посещенията на неговото дете в клуба..

          Свидетелят Ж.В.К., без родствени връзки със страните, зная, че „С. иска Е. да му възстанови някаква сума, която той е дал за оборудване на нейния ***“. К. посещавал клуба, за да „помага с каквото може“, като съдействал при монтирането на стената на клуба на стикер-плакат, закупен от ищеца за 120 лв. от рекламна къща, на който стикер ответницата много се „зарадвала“.

          Свидетелят си спомня за закупуването на дървен материал, нужен за изработката на „подиумче“ с изкуствена трева; лампа за насекоми; същият придружавал ищеца при зареждане с вода на диспенсъра, който се намирал в клуба. От магазин „***“ закупили етажерка, както и „кабели, удължители, специални контакти с копчета“.

Ж.К. споделя, че дейността на клуба е ползотворна, но не би била възможна без подходящо оборудване. При честите му посещения в клуба по различни поводи и в дома на страните свидетелят споделя, че често са си говорили с Е. за дейността и че инвестициите започват да се възвръщат. Тя го е помолила да споделя за клуба на свои познати, като е посочила цени от 10,00 лв. - за обучението по пеене и 13,00 лв. за ***ия.

Свидетелят П.И. С., ***на ответницата споделя, че е запознат с взаимоотношенията на ***и ответника още от самото начало, когато са заживели на съпружески начала. Той описва трудния характер на С., честата му експанзивност – такъв той е бил и в младежките си години, такъв е и на работното място, а не само в семейството. Според него родственицата му не провокирала с поведението си ищеца.

Свидетелят разказва, че *** му Е. не искала да се занимава с частен бизнес, тъй като е работила на две места и имала достатъчно работа, както и че идеята за създаването на клуб „***“ бил изцяло на ищеца. Споделя и че повечето вещи били закупени от С. без предварителна уговорка или одобрение от *** му и много от тях са ненужни, излишни и запълвали пространството в клуба. Част от вещите били подарък от ищеца по различни поводи, като някои от тях са с нестандартен вид, предвид специфичните потребности на децата посещаващи клуба. Малка част от обзавеждането била лична собственост на ответница – пиано, ъглов диван, огледало и бюро, споделя свидетелят.

С. категорично заявява, че *** му никога не е имала намерение и желание, а и необходимост от това да се занимава с „частен бизнес“, тъй като е била доста ангажирана с дейността си на ***по трудово правоотношение, а в определен период упражнявала дейност и по граждански договор.

По отношение на клуб „***“ свидетелят споделя, че помещението на клуба било „претъпкано“ с „вещи“, които не били „необходими“, като същите били купувани единствено по усмотрение на ищеца. Сочи се също така, че на *** на ответницата била събрана сума от гостуващите на тържеството, която била изразходвана от ищеца за закупване на колона-кубче, което не били нужно за дейността на клуба. Според С. не било необходимо закупуването на музикална уредба, тъй като свидетелят предоставил на ***своята собствена професионална уредба. 

На следващо място според свидетелят клуб „***“ не е осъществявал активна дейност, доколкото при всяко едно от минаванията покрай помещението, в което се е помещавал клуба, същото винаги е било заключен.

Свидетелят също така е категоричен, че клубът е създаден по изрично искане и настояване на ищеца, който в продължение на „много седмици и месеци“ е „тормозел психически“ ответницата да започне да „развива тази дейност“, но същата не е имала необходимостта да се занимава с дейности извън основната си трудова такава. Единствено поради упорството на ищеца ответницата се съгласила да започне дейността на клуба.  

Втората свидетелка, като ***на ответницата, заявява, че клуб „***“ е създаден по „инициатива“ на ищеца, като оборудването за клуба било закупено по преценка на ищеца, а Е.С. „нямала думата“, а винаги „слушала“ ищеца. Д.Д.Д.заявява пред съда, че: „след много домашен тормоз от страна на С. към ***, която реши да го напусне“.

          Последната свидетелка Н.В.С., *** на ответницата, сочи че страните са съжителствали като съпрузи в едно общо домакинство, а процесният клуб бил създаден по предложение на С.А.. Н.В.С. разказва пред съда за тормоза на който е била подложена ***от страна на ищеца, за да се съгласи да бъде създаден клуб „***“. А. също така настоявал ответницата да напусне работата си, за да работи само в клуба. След като дейността на клуба не потръгнала семейството на ответницата не й е разрешило да „напусне държавната си работа и да остане само на клуба“.

          Предявеният иск за заплащане на сумата от 7 933,99 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща задължението по Договор за поръчка от 01.09.2014 г., черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД.

Договорът за поръчка, съобразно разпоредбите на чл. 280-292 от ЗЗД, е двустранен, безвъзмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на довереника е да извърши възложените му правни действия с грижата на добър стопанин, съгласно дадените му нареждания /чл. 281 и 282 от ЗЗД/. Следващото основно задължение на довереника е да предаде на доверителя си всичко, което е получил във връзка с мандата.

По отношения на доверителя законът е вменил следните задължения: да авансира довереника, да заплати разноските, които довереникът е направил в изпълнение на поръчката, заедно с лихвите върху тях от деня на изразходването им, да плати вредите, които довереникът е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката, да плати на довереника уговореното възнаграждение, както и да поеме задълженията, които довереникът е поел към трети лица в изпълнение на мандата.

В предметния обхват на договора за поръчка попадат всички действия, всяка дейност, която се извършва в чужд интерес - довереникът извършва действия, които обслужват насрещната странаДовереникът винаги действа за сметка на доверителя, но може да сключва сделки, както от свое име, така и от името на доверителя, когато за това му е дадено съответно пълномощие. Когато довереникът действа от свое име, правата и задълженията по договорите, сключени с трети лица, възникват за него. Той е длъжен незабавно или в определен срок да ги прехвърли на доверителя. Едва от този момент доверителят става страна по сделката, сключена между довереника и третото лице. Договорът за поръчка е консенсуален, едностранен и неформален, с едноактно или с продължително изпълнение – по правило дейността на довереника не се изчерпва с едно единствено действие, а се създава трайна връзка между страните, но е възможно да е насочена към извършване на едно единствено действие. Той се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и може да създаде задължения и за двете страни Договорът за поръчка е поначало безвъзмезден - за извършената работа довереникът не получава възнаграждение. Законът обаче позволява договорът да предвижда възнаграждение за довереника, ако той изпълни възложената му поръчка.

Неизпълнението на задълженията на страните по договора за поръчка съставлява основание за ангажиране на договорната им отговорност и за предявяване на искове пред съда за реализирането й. Такива са исковете за реално изпълнение на договора, в това число иск на довереника за заплащане на възнаграждение за приетата работа, ако е уговорено, както и спорове за обезщетения. В съдебната практика е прието още, че договорът за поръчка е неформален и може да бъде сключен устно, с конклудентни действия, а и няма пречка упълномощителна сделка да се съчетае с договор за поръчка. В случая липсва писмен договор, а съдържанието на посочения в исковата молба се оспорва от ответника. 

Не се спори по делото, че С.И.А. и Е.И.С. са съжителствали на съпружески начала за времето от 2014 до м. април 2019 г., като са  създали общо домакинство в собственото на ищеца жилище, находящо се в гр. Д3.

Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между двама души. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата (само върху вещи – при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и Семейния кодекс от 1968 г., а при действието на Семейния кодекс от 1985 г. – върху вещи и върху парични влогове) придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица е финансирало разходи за извършването на подобрения в съсобствен имот, следва да се прилага принципното правило на чл. 154 от ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие  - така Решение №65/18.05.2015 по дело №7088/2014 на ВКС, ГК, II г.о.

В настоящия случай е установено е по делото, че по време на съжителството на А. и С. е бил създаден клуб „***“ с адрес: гр. Д. Предмет на дейност на посочения клуб …., като дейността се е осъществявала от отвеницата, в качеството й на дипломиран ***, ***и ***.

Исковата претенция се основава на твърденията на С.А. за сключен между страните договор за поръчка, по силата на който ответницата е възлагала на ищеца да сключва от нейно име и за нейна сметка договори за покупка на вещи и оборудване, необходими за дейността на *** „***“.

Не се установиха по делото какви са били  основните параметри на този договор – неговият конкретен предмет, обема на правата и задължения на страните, срокът на договора, уговорено ли е право на възнаграждение на довереника, случаите на прекратяване и разваляне на договора и пр. съществени уговорки между довереник и доверител.

Ищецът настоява, че извършил всички възложени му правни действия с грижата на добър стопанин, съгласно дадените му нареждания, като е предал на доверителя си – ответницата по делото всичко, което е получил във връзка с мандата. Според А. С. не е имала никакво намерение да поеме отговорност за възстановяването на разходите, сторени за клуба, от чиято дейност реализира доходи.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за поръчка между С.И.А. и Е.И.С.. Както бе посочено по-горе страните са съжителствали на съпружески начала значителен период от време – пет години. По време на това съжителство е функционирал музикалния клуб „***“, възникнал изцяло по инициатива на ищеца – в подкрепа на този извод са показанията и на тримата свидетели, посочени от ответницата, които в качеството си на близки нейни родственици са най-добре запознати с процесните отношения. Отговор на въпроса по чия инициатива е създаден този клуб се съдържа и в показанията на другата група свидетели, като Р.П. свидетелства, че решението страните „да отворят ***“ било „взаимно“, т.е. налице е противоречие с твърденията на самия ищеца, че по искане и настояване на ответницата е организиран клуб „***“, след като самата *** на ищеца /основен негов базисен свидетел/ говори за „взаимно“ решение.

Данните по делото навеждат на извода, че намерението е било да се създаде работеща програма за работа с ****, който проект е следвало да бъде проявна форма на съвместното съжителство /като законов институт легитимира връзка между двама души, които живеят заедно, споделяйки общ дом, финанси и имущество, без да са обвързани с граждански брак/ на съпружески начала за период от около пет години между С.И.А. и Е.И.С.. Това съжителство предполага наличието на духовна, емоционална, физическа, материална и пр. връзка между страните, съвместима с общоприетите норми за взаимоотношение между две лица, базирани на чувства на обич, добронамереност, взаимно уважение, привързаност, общност на възгледи и интереси, а не да бъде база за финансови договорености и проекти, чужди на семейните отношения, но типични за дейността на търговските субекти.

Отношенията между съжителстващите на съпружески начала следва да се основават на релации на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите, с общ бюджет и съвместни планове, като водеща във връзката е любовта и разбирателството между партньорите, тъй като тези лица афишират пред обществото, че са налице трайно установени отношения между тях, подобни на тези между съпрузи.

Поради неформалния характер на тази връзка, същата няма действието на граждански брак и не се свързва с конкретни правни последици. В този смисъл не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите. При законовия режим на разделност правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание (чл. 33 от СК), т.е. имуществото, придобито по време на фактическото съжителство, не е общо, а е на този, който го е купил.

Не се доказа по делото между страните да е бил налице сключен Договор за поръчка, с предмет закупуване на стоки от ищеца по поръчка на ответницата от нейно име и за нейна сметка, предназначени за дейността на *** „***“.

Изложените съображения мотивират извода, че предявеният иск за заплащане на сумата от 7 933,99 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по Договор за поръчка от 01.09.2014 г. за заплащане на направените разноски, сформирани от стойностите за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект – *** „***“, находящ се в гр. Д., е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора по главния иск, следва да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване.

Искът, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Според обвързващата съдебна практика – т. 12 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС в случаите, в които законът постановява, че известно лице носи отговорност по правилата на неоснователното обогатяване, приложение намира разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а не другите хипотези на чл. 55 – 58 от ЗЗД. В съгласие с алинея първа от посочения текст, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Относно допустимостта на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД свързан със заплатената сума от страна на ищеца за сметка на ответницата, искът е допустим.

За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано наличието на следните кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже наличието на тези предпоставки. В този смисъл фактическия състав на неоснователното обогатяване включва в себе си установяване от фактическа страна на обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, като в казуса досежно сторени от ищеца разноски за закупуване на вещи и оборудвани, необходими за дейността на *** „***“.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже наличието на тези предпоставки.

Основателността на исковата претенция в обсъжданата хипотеза налага да бъде установено на първо място, че ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, а на следващо, че последният е обеднял, вследствие на платената от него сума, сформирана от стойностите за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект – *** „***“.

Посочената втора предпоставка, а именно наличието на обедняване на ищеца в случая не е налице, тъй като всички процесни вещи, чиято стойност ищецът претендира се намират в негово владение, заключени в собствения на С.А. *** – това обстоятелство не се спори между страните, а и самият ищец и неговият процесуален представител го декларират в съдебно заседание. При условие, че по делото не се доказа наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за поръчка то всичко, което е придобито от ищеца, както той твърди със собствени средства, е негова лична собственост. След като тези вещи се намират в имота на ищеца /това обстоятелство е установено и от в.л. Н.Л./, то не се установява неоправдано разместване на имуществени блага, респ. исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД като неоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да с присъдят сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 865 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева/.

С оглед гореизложеното, Добричкият районен съд

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.А. с ЕГН ********** *** срещу Е.И.С. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 7 933,99 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по Договор за поръчка от 01.09.2014 г. за заплащане на направените разноски, сформирани от стойностите за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект – *** „***“, находящ се в гр. Д., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.А. с ЕГН ********** *** срещу Е.И.С. с ЕГН ********** *** в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 7 933,99 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, с която ответницата неоснователно се е обогатила, а ищецът е обеднял във връзка с направените разноски, сформирани от стойностите за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект – *** „***“, находящ се в гр. Д., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 865 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                          

                                                                                       

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: