№ 194
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500391 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЯВ. ЯК. АС. от ******* чрез
пълномощника му адв. В.В. против решение №260074/28.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3262/2020 г. на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният против него установителен иск за собственост с
правно основание чл.124 от ГПК. Твърди се, че решението е недопустимо по
съображения, че липсва правен интерес от иска. Претендира обезсилване на
решението и прекратяване на производството по делото, както и присъждане
на направените от него разноски за производството.
Ответницата по жалбата Ф. Б. А. чрез процесуалния си представител е
подала отговор по чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Ответниците А.. Б. Я.. и Г.. Б. Я.. не са подали отговор по реда на чл.263
от ГПК и не вземат становище по основателността на иска.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявените субективно
съединени установителни искове за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК с предмет: ½ ид.ч. от УПИ ХХІІ-85, цялото с площ от 1070 кв.м.
урегулирано, а неурегулирано от 1088 кв.м. по плана на *******, *******,
съединени с искане по чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците са обосновали правният си интерес от иска с факта, че ответника
ЯВ. ЯК. АС. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на
цялото дворно място, с което оспорвал правата им.
От фактическа страна е безспорно установено, че Я. А. А. е бил
собственик на недвижим имот- дворно място с площ от 1070 кв.м.,
съставляващо парцел ІV-29 в кв.13 по плана на *******, *******, заедно с
построената в него жилищна сграда от 51 кв.м. , за което се легитимирал с
нотариален акт №15/06.11.1964 г. С нотариален акт №160/ 30.03.1988 г., дело
№777/1988 г. на РН Я. А. дарил на сина си Б. Я. А. / Б. Я. А./ ½ ид.ч. от
дворното място и със заявление- вх.рег.№ 740/23.03.1989 г. дал съгласие
синът му да постои в съсобственото дворно място жилищна сграда. За
строежът на сградата било издадено разрешение за строеж №43/ 14.03.1989 г.
Б. Я. А. е починал на 03.02.2003 г. и негови законни наследници са Ф. Б.
А..- преживяла съпруга и децата му А.. Б. Я.. и Г.. Б. Я...
С констативен нотариален акт – вх.рег.№ 5963/11..05.2016 г., акт № 182,
т.15, дело №3060 на СВ-Русе жалбоподателят ЯВ. ЯК. АС. е признат за
собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот- УПИ
ХХІІ-85 в кв.6 по регулационния план на ******* с площ от 1070 кв.м., с
административен адрес: *******. По молба на жалбоподателя с нотариален
2
акт- вх.рег.№ 10599/14.10.2020 г. , акт №164, т.28, дело № 5855 на СВ-Русе е
допусната поправка в издадения констативен нотариален акт като
жалбоподателят е признат за собственик само на ½ ид.ч. от процесното
дворно място.
Гореизложените факти са установени както с признанието на страните,
така и с приетите по делото писмени доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че след предявяване на иска по искане
на жалбоподателя е поправен съставения констативен нотариален акт, с който
същият се е легитимирал като собственик на цялото дворно място до ½ ид.ч.,
съответстваща на обема на правата му, който факт съдът е съобразил на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и е счел, че това обуславя неоснователност на
предявеният иск.
Основателен е наведеният в жалбата довод за недопустимост на
решението поради липса на правен интерес от иска.
В настоящият случай предмет на делото е предявен установителен иск за
собственост с право основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Законът въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска наличието на правен интерес. За правният интерес съдът
е длъжен да следи при всяко положение на делото- както при предявяването
на иска, така и към момента на постановяване на съдебното решение. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, респ. същият е отпаднал в хода
на производството, съдът следва да прекрати производството по делото без да
се произнася по основателността на претенцията.
В настоящият случай при завеждане на иска ищците са обосновали
правният си интерес с факта, че жалбоподателят се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост и на притежаваната от тях ½ ид.ч. от
процесното дворно място, в подкрепа на който факт за релевирали
доказателства.
Наведените от тях фактически твърдения, които са били подкрепени и с
3
писмени доказателства са обусловили допустимостта на производството.
Констативният нотариален акт, с който жалбоподателят се е снабдил и е
признат за собственик на цялото дворно място има легитимиращо действие.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537,
ал. 2, пр. 3 от ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път
бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост. Това означава, че за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил чрез предявяване на
иск за собственост.
С отговора на исковата молба жалбоподателят е признал фактите и е
представил препис от нотариален акт- вх.рег.№ 10599/14.10.2020 г. , акт
№164, т.28, дело № 5855 на СВ-Русе, с който е допусната поправка в
издадения констативен нотариален акт като жалбоподателят е признат за
собственик само на ½ ид.ч. от процесното дворно място.
Правилно този факт, като настъпил в хода на производството, е
съобразен от първоинстанционния съд на основание чл.253, ал.2 от ГПК, но
неправилно същият е отнесен към основателността на претенцията.
Издаването на нотариален акт за поправка на констативния нотариален
акт, има за правна последица легитимиране на същият като собственик само
на ½ ид.ч. от процесното дворно място съобразно действително
притежаваните от него права. С нотариалният акт за поправка
легитимиращото действие на титула за собственост на жалбоподателя е
съобразно притежаваните от него права- до ½ ид.ч. от съсобственото с
ищците дворно място. С факта на издаване на този нотариален акт е
постигната търсената искова защита и е отпаднал правният интерес от иска.
Отпадането на правният интерес има за последица недопустимост на
производството поради недопустимост на иска. В този случай съдът е
следвало да прекрати производството по делото, а не да се произнася по
съществото на спора.
Като е разгледал спора по същество и е отхвърлил иска,
4
първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който
следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК разноските за
първоинстанционното производство са в тежест на жалбоподателя, тъй като
същият с поведението е станал причина за завеждане на иска.
Ответницата по жалбата е направила разноски в размер на 800 лв., които
жалбоподателят й дължи.
Разноските за въззивното производство са в тежест на ответниците по
жалбата. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 375 лв.
След извършване на служебна компенсация на разноските на страните, в
полза на ответницата по жалбата Ф. А. следва да се присъдят разноски в
размер на 425 лв. за производството.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260074/28.01.2021 г., постановено по гр.д.№
3262/2020 г. на Русенския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на
иска.
ОСЪЖДА ЯВ. ЯК. АС., ЕГН ********** от ******* да заплати на Ф. Б.
А., ЕГН ********** от ******* сумата в размер на 425 лв. – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
5
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6