РЕШЕНИЕ
№ 3091
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330106649 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове на ЕЛ. Г. С. и Л. СТ. С. против
„Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищците не дължат на ответника, поради погасяването им по давност, следните суми: 19 840,
57 (деветнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева и 57 ст.) лева – главница по договор
за кредит; 1 856, 11 лв. (хиляда осемстотин петдесет и шест лева и 11 ст.) – възнаградителна
лихва за периода от 28.07.2014 г. до 09.11.2015 г.; 6,29 ( шест лева и 29 ст. ) – нелихвоносно
вземане; 15 601, 05 (петнадесет хиляди шестстотин и един лева и 5 ст.) лева – наказателна
лихва върху главницата за периода ***** г – **** г., които вземания са присъдени с
изпълнителен лист № ***** г. по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд – П., въз основа на който
е образувано изпълнително дело от **** г. на **** - ***., с рег. № ***, район на действие –
О. с. – П..
Ищците твърдят, че изпълнителният лист за процесните суми е издаден на **** г., а
изпълнително дело № *** е образувано по молба с вх.№ *** г., за което са били уведомени
със съобщение изх. № **** г. Обосновава се, че между издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнителното дело са изминали повече от години, поради което
вземанията са погасени по давност, като главницата се е погасила с изтичането на
петгодишна, а акцесорните вземания на тригодишна погасителна давност. Искат
присъждане на разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ ЕАД възразява за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че в периода *** г. – *** г.
1
са извършвани действия по изпълнение на процесните парични задължения, съответно
давност не е текла, както и че давността е била спряна по време на извънредното положение
в сраната. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявените искове за процесуално
допустими, но неоснователни, като съображенията за това са следните:
Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на исковете по чл. 439, ал.
1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде споделена тезата, че
длъжникът няма правен интерес от установяване по съдебен ред, че не дължи вземане, за
което твърди, че е погасено по давност, предвид това, че е възможно да изпълни и след
изтичането на давността без да може да иска обратно даденото. Напротив, правен интерес от
иска по 439, ал. 1 ГПК е налице винаги, когато се твърдят правопогасяващи вземането
юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, както е в случая.
Поддържа се изтекла погасителна давност след снабдяването на кредитора с изпълнителен
лист, т.е. исковете са допустими.
За преценката по основателността на предявените искове е от значение: с какъв
давностен срок се погасяват процесните вземания; откога тече срокът на давността; налице
ли са юридически факти довели до спиране и/или прекъсване на давността.
Установява се от приетите по делото доказателства, а и не е налице спор между
страните, че ответникът е универсален правоприемник на „СОСИАТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ АД, в полза на което дружество, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е издаден изпълнителен лист № ***** г.
по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд – П. Процесните вземания произтичат от договор за
банков кредит, по който ищците са солидарни длъжници. Видно от приложеното по делото
ч.гр.д. № ***** г. на РС – П., заповедта за изпълнение е издадена на **** г., същата е
връчена на **** г. и е влязла в сила на ***** г., с изтичане на срока за възражение. Именно
от тази дата, а не от датата на издаване на изпълнителния лист - **** г. е започнал да тече
давностният срок, който срок, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е 5-годишен, независимо от
характера на вземанията и обстоятелството, че същите са установени с влязла в сила заповед
за изпълнение, а не със съдебно решение. От влизане в сила на заповедта за изпълнение
започва да тече нова давност, която е всякога 5-годишна. В тази връзка следва да се
подчертае, че що се касае до последиците на давността, не е налице абсолютно никаква
разлика между влезлите в сила заповеди за изпълнение и съдебните решения. В този смисъл
е съдебната практика, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г.
на ВКС, IV г.о на ВКС, с която се приема, че: „от изтичането на срока за възражение, когато
влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо“. Законът за задълженията и
договорите не съдържа разпоредба, че за вземанията, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, давността е всякога 5-годишна, тъй като при приемане на ЗЗД, отмененият ГПК
не е уреждал заповедното производство. Ето защо чл. 117, ал. 2 ЗЗД следа да се тълкува
2
разширително, а не буквално, в смисъл, че се разпоредбата използва термина „съдебно
решение“ като родово понятие, включващо и заповедите за изпълнение, които формират
сходни на силата на пресъдено нещо правни последици. В този аспект следва да се изтъкне
и това, че положението на кредитор, снабдил се с влязла в сила заповед за изпълнение,
срещу която не е депозирано възражение, е напълно идентично с това на кредитор,
разполагащ с влязло в сила съдебно решение – по осъдителен или установителен иск по чл.
422 ГПК. И в двете хипотези е недопустим нов иск, с който да се прекъсне давността, т.е. не
може да се приеме, че влязлата в сила на заповед за изпълнение, срещу която не е
депозирано възражение не прекъсва давността, за разлика от заповедта, която е
стабилизирана с оглед уважаване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
В случая давностния срок изтича на **** г., давността обаче е била спряна в периода
от **** г. до *** г., на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Срокът на спиране на давността е **** дни, като през време
на спирането давност не тече, т.е. давността изтича на **** г. При това положение, за да се
приеме, че вземанията са погасени по давност е необходимо кредиторът да е бездействал до
**** г., в който срок да не е предприел действия по принудително изпълнение на
процесните вземания, тъй като според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. В тази връзка с цитираното вече решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о на ВКС е разяснено, че: „Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването
на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка,
насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.“
В разглежданата хипотеза се установява, че кредиторът е поискал извършването на
същински изпълнителни действия с молбата от **** г. за образуване на изпълнителното
дело/л.**/. Съдебният изпълнител, след извършване на съответните справки, е наложил
запор на трудово възнаграждение, банкови сметки и възбрана на недвижим имот по
3
отношение на длъжника ЕЛ. Г. С.. Насрочил е опис на движими вещи, находящи се в
жилището на длъжника Л. СТ. С., след като е установил, че последният не разполага с
друго секвестируемо имущество. Давността е прекъсната и по отношение на двамата
длъжници, тъй като кредиторът преди изтичане на давностния срок е поискал извършването
на същински изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането. Дали тези
действия ще доведат до удовлетворяване на вземането, предвид имущественото състояние
на длъжника или не, е правно ирелевантно за прекъсването на давността, което се
осъществява със самото изпълнително действие, без оглед резултата от провеждане на
съответния изпълнителен способ.
Изложените по-горе съображения сами по себе си са напълно достатъчни за
отхвърляне на предявените искове, но следва да изтъкне и следното:
Установява се, че след издаването на заповедта за изпълнение на **** г. е сключено
споразумение /л.***/ между ищците и праводателя на ответника, с което е договорено
разсрочване на дълга. Ищците са поели задължение за заплащане на суми от по минимум
350 лева месечно, платими в срок до 30-то число на съответния месец, а „СОСИАТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД задължение да не предприема действия по принудително
събиране на вземането. С това споразумение е отложена изискуемостта на вземането, по
взаимна договорка между страните, които са постигнали съгласие за доброволно
изпълнение. Ето защо давност не е тека в периода, в който споразумението е изпълнявано от
ищците и е обвързвало кредитора. В тази връзка се установява /л.***/, че кредиторът
„СОСИАТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД е поискал образуване на изпълнително
производство с молба от **** г., в която е посочил актуалния размер на дълга, като е
направил изявление, че главницата по ИЛ е редуцирана до сумата от 14 860,87 лева.
Образуваното по тази молба изпълнително дело е прекратено на основание чл. 427 ГПК
поради местна неподсъдност на делото пред ***, с район ОС-П., което се установява от
изискана информация от ******. При това положение ответникът доказва, че е дългът е
разсрочен, а ищците не ангажират доказателства, от които да е видно откога са
преустановили плащанията по постигнато със стария кредитор споразумение. В тази връзка
с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о на ВКС се приема, че
едни и същи юридически факти поставят началото на давностния срок и на перемпцията,
като: „двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните)“. На база тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
давност не тече във времето, в което между страните е постигнато споразумение за
доброволно изпълнение и разрочване на дълга на вноски, което споразумение се изпълнява
от длъжника. Целта на подобно споразумение е да замести принудителното изпълнение и да
облекчи положението на длъжника, поради което ако дългът е разсрочен в срок надхвърлящ
петгодишния давностен срок, то не може да се приеме, че остатъкът би бил погасен по
давност. Това е така, тъй като се отлага изискуемостта, а по давност се погасяват единствено
изискуеми вземания. В случая, въпреки лисата на убедителни доказателства, обосновано
4
може да се предположи, че постигнато споразумение е изпълнявано до към **** г., което е
допълнителен, макар и не решаващ, аргумент за отхвърляне на предявените искове.
При този изход на правния спор, ответникът има право на разноски, в размер на 150
лева – юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. Г. С., ЕГН ********** и Л. СТ. С., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. С., ул. М. № * против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. Московска № 19 искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответника, поради погасяването им по
давност, следните суми: 19 840, 57 (деветнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева и
57 ст.) лева – главница по договор за кредит; 1 856, 11 лв. (хиляда осемстотин петдесет и
шест лева и 11 ст.) – възнаградителна лихва за периода от **** г. до *** г.; 6,29 ( шест лева
и 29 ст. ) – нелихвоносно вземане; 15 601, 05 (петнадесет хиляди шестстотин и един лева и 5
ст.) лева – наказателна лихва върху главницата за периода *** г – ***г., които вземания са
присъдени с изпълнителен лист № **** г. по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд – П., въз
основа на който е образувано изпълнително дело от ****г. на ***, с рег. № ***, район на
действие – Окръжен съд – П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕЛ. Г. С., ЕГН ********** и Л. СТ. С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ул. М. № * да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. Московска № 19 сумата от 150 (сто и петдесет) лева –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5