№ 10364
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110108691 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. М. Г. срещу „България Еър“
АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 64579/2024г. по описа на СРС, а именно: 782,33лв., представляваща
обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
за закъснение на полет № FB449 (София - Рим), довел до изпусната връзка с полет №
AZ86 (Рим - Ибиза) от дата 29.08.2023г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че има качеството на пътник по сключен договор за въздушен
превоз за дестинация София – Рим – Ибиза за дата 29.08.2023г. Посочва, че полет
FB449, изпълняван от ответника, с дестинация София – Рим бил с прекачване на
летище Рим за полет AZ86 – Рим – Ибиза на 29.08.2023г., като полетите следвало да се
осъществят по разписание в 10:10ч. излитане от София и 11:00ч. кацане в Рим, а
следващ полет излитане в 13:00ч. и пристигане в краен пункт в Ибиза в 14:55ч. местно
време. На 29.08.2023г. ищецът бил уведомен, че полетът няма да бъде изпълнен по
първоначално предвиденото разписание съгласно резервацията от ответника, като
полетът София – Рим бил реализиран със закъснение от около 30 минути, което довело
до изпускане на връзката със следващия полет до Ибиза. Поддържа, че пристигнал в
крайната дестинация с над 3 часа закъснение по разписание, а разстоянието между
двете точки било 1500км-3000км и има право на обезщетение за закъснението от 400
евро с левова равностойност 782,33лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че не е доказан фактическият състав на правото на обезщетение по
Регламента, доколкото не е доказано пътникът да се е явил навреме за регистрация за
полета. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по
силата на който ответникът се е задължил да го превози на твърдените дата и час по
сочения маршрут; че се е явил навреме за полета; че полетът е бил отменен; че
разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км.; размерът
на дължимото обезщетение.
С изготвения доклад по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно по делото, че
между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който
ответникът се е задължил да превози ищеца на твърдените дата и час по сочения
маршрут; че разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е 1500-3000
км.
При горните обстоятелства, в тежест на ответника е да проведе пълно
доказване, че е изпълнил полетът точно във времево отношение, като същият не
ангажира доказателства за установяването на този факт. Ето защо, съдът приема, че
полетът е изпълнен със закъснение от над 3 часа.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищецът се е явил 45
минути преди обявения час на излитане. В Решение от 24.10.2019г. по дело С-
756/2018г. на СЕС е прието, че „след като въздушният превозвач е качил на борда на
самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до
крайния пункт на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се
приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за
регистрация преди този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява
претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва наличието на подобно
представяне на гишето за регистрация“. Диспозитивът гласи, че член 3, параграф 2,
буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има
закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи
потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в
разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на
претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните
си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не
бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери.
В случая не е спорно, че ищецът е превозен с полета, който обаче е имал
закъснение, поради което се предполага, че се е явил навреме за регистрация.
В чл. 7 от Регламент № 261/2004г. размерът на обезщетението е фиксиран и за
всички полети с разстояние между 1 500 и 3 500км същото е в размер на 400 евро с
левова равностойност 782,33лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за
закъснението на процесния полет и предявеният установителен иск се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът, който е доказал направата на такива в размер на 25лв.
за държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство
2
и в същия размер за исковото производство. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в
минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от И. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:
******************************, срещу „България Еър“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64579/2024г. по описа на СРС, а именно: 782,33лв.,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. за закъснение на полет № FB449 (София - Рим), довел до изпусната
връзка с полет № AZ86 (Рим - Ибиза) от дата 29.08.2023г., ведно със законната лихва от
29.10.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „България Еър“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, да
заплати на И. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******************************,
сумата от 425,00лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 425,00лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3