№ 2587
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110209176 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Ж.
2009" ЕООД срещу НП № BG2022/5800-769/НП от 27.04.2023 г., издадено от директора на
ТД Митница София на Агенция „Митници“, с което на дружеството-жалбоподател за
нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в
размер на 6902,95 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на
разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила,
както и на материалния закон. Административно-наказващият орган (чрез процесуален
представител) претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение, като – обобщено - намира административното нарушение
за доказано.
Жалбата е неоснователна. Приобщените въз основа на определение с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателствени материали освен надлежното
оправомощаване на наказващия орган с писмена заповед на директора на Агенция
„Митници“ установяват още описаното от фактическа страна в НП, с която фактическа
обстановка страните са запознати и която се явява безспорна между тях (тук става въпрос за
обективните факти, а не за тяхната трактовка), респективно която се явява установена и от
страна на съда и към която съдът в тази връзка препраща в настоящото изложение (в този
смисъл чрез съответното препращане съдът – като инстанция по същество - излага
установената от него фактическа обстановка). Никакво съмнение и дори спор няма досежно
обективните характеристики на процесните стоки, описани в атакуваното постановление,
респективно никаква причина няма съдът да не се довери на съответните МЛЕ (като тук
1
отново става дума само за обективно установеното, а не за неговата трактовка, включително
от гледна точка на тарифното класиране). Не е налице нито едно съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, което да обоснове отмяна на НП, в това число като наказващият орган ясно е
изложил какво обективно е установено от негова страна, въз основа на което е изложил и
правните си изводи; въззивникът по никакъв начин не е бил ограничен да изложи
аргументацията си досежно правилността на изводите на наказващия орган по фактите и по
правото, т. е. да упражни и в това отношение процесуалното си право на защита; с други
думи, обвинението и по АУАН, и по НП, е било напълно ясно и срещу него обективно е
могло да се осъществи защита по същество (и реално е осъществена такава защита).
Релевантно е това кой е тарифният код, който действително съответства на материалния
закон, във връзка с което не е необходимо наличието на някакъв нарочен придобил
стабилитет административен акт. Законосъобразният тарифен код е конкретно посочен и
определен правилно от наказващия орган. Имайки предвид обективните характеристики на
стоките, същите съответстват на кода, сочен като правилен от наказващия орган,
включително доколкото се касае за подобни (именно “подобни”, което е същественото в
случая) конкретно на тези по № 7307 от КН артикули от друг неблагороден метал, попадащи
в обхвата на Забележка 2, буква „а“ към Раздел XV на КН, т. е. в обхвата на изключването
съгласно Забележка 1, буква „ж“ към Раздел XVI на КН, в който смисъл в НП липсва
визираното в жалбата вътрешно противоречие (съобрази изложените в НП правни доводи,
към които съдът също препраща!). При извършената цялостна и служебна проверка по реда
на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установява каквито и да било основания за
изменение или отмяна на НП. Така се стига до извода, че на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2,
т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото правни основания за присъждане изобщо на разноски в полза на
жалбоподателя не са налице, а съобразно чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.
3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразявайки степента на фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес
по него, в тежест на въззивника и в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер под средния, но не към минимума, а именно в
размер от 100 лева. Изрично е нужно да се уточни, че действителният смисъл на
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързан с
изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните
производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2022/5800-769/НП от 27.04.2023 г., издадено от директора на
ТД Митница София на Агенция „Митници“.
Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател.
2
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на Агенция „Митници“ сумата
от 100 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3