РЕШЕНИЕ
№ 1556
гр. Пловдив, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2051 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Х., против решение № 2930/11.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 16713/2018 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХV
гр.с., с което са отхвърлени предявените от „Кредитреформ България“ ЕООД,
против К.И.К., обективно съединени
искове, с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 99 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на К.И.К. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
сумата 350 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ***,
сключен с „4 Финанс“ ЕООД, сумата 405,23 лева – наказателна лихва за периода от
29.10.2015 г. до 31.01.2018 г., законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни.
Сочи се, че в
обжалваното решение съдът е приел за спорен единствено правния въпрос
дали връчването на съобщение за цесия на особен представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК поражда действието по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В обжалваното решение съдебният състав приема,
че уведомлението за цесия не е породило
ефекта по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, доколкото няма данни по делото уведомление за
цесия да е достигнало до длъжника и поради това, че особения представител няма
правомощие да приема съобщения с материалноправен ефект, а също така няма право
да осъществява съдопроизводствени действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото. Посочва се, че това становище на съдa е неоснователно. Твърди се, че
приемането на уведомление за цесия не представлява разпореждане с
предмета на делото и няма да доведе до намаляване на имуществото на ответника,
доколкото съобщението за цесия не поражда ново задължение, а само уведомява
длъжника и трети лица за това, че следва да изпълни валиден и вече съществуващ
дълг на друг кредитор. Посочва се, че както доктрината, така и трайната съдебна
практика са на становището, че цесията произвежда своя прехвърлителен ефект от
момента на сключване на договора, а
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което се прави извод, че е
несъстоятелна тезата на първоинстанционния съд, че получаването на съобщение за
цесията от страна на особения представител представлява действие на
разпореждане с предмета на делото.
Твърди се, че според чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се
смята връчено, с изтичане на срока за получаване на съобщенията по ал.2.
Следователно, се сочи от жалбоподателя,
според изричната фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК и уведомлението за
цесията се смята връчено на длъжника с изтичане на двуседмичния срок за
получаване на уведомлението. С оглед посоченото, релевантно е не връчването на
съобщението за цесия и доказателствата към него на особения представител по чл.
47 ГПК, а изтичането на срока, с което е изпълнена предпоставката на фикцията
по чл. 47, ал.5 ГПК, че с изтичане на срока исковата молба, заедно с
приложенията към нея - в случая заедно с уведомлението за цесия - се смятат
връчени на ответника.
Твърди се, че липсва правен интерес от страна на
особения представител да оспорва уведомлението за цесия, доколкото трайната
съдебна практика на ВКС е в смисъл, че длъжникът може да възразява успешно за
липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от кредитора лице.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като
неправилно и необосновано и да бъде
осъден К.К., да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сума в общ размер на
755,23 лв., от които: 350,00 лв.
неплатена главница, по Договор за кредит № ***; 405,23 лв. - наказателна
лихва за периода 29.10.2015 г. -31.01.2018 г.; законна лихва върху главницата,
от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират
се разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба, от
адв. К., назначена за особен представител на жалбоподателя К.К., в който се
посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, както и че не
са налице процесуални нарушения. Излагат се съображения по същество. Твърди се,
че освен всичко останало, въззивното дружество няма материална легитимация като
кредитор по делото по делото, тъй като не са изпълнени предпоставките по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД и искът правилно бил отхвърлен от съда, като предявен от
страна, която не е активна материалноправно легитимирана по него. Моли се да
бъде оставена въззивната жалба без уважение, а решението на първоинстанционния
съд потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
С депозираната от цесионера въззивна жалба се
формулират възражения във връзка с основния спорен правен въпрос по делото
относно изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД и наличието на породен
правен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД чрез връчване на исковата молба с приложени
книжа и уведомление до длъжника чрез назначения по делото особен представител
на основание чл.47, ал.6 ГПК. В тази връзка се извършва позоваване на Решение №
198 от 18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г на ВКС – І ТО във връзка с приетото от
касационния съд становище, че „връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици“.
Въззивният съд намира доводът в настоящия случай за
неоснователен. Независимо от факта, че
цитираното решение на касационната инстанция касае принципно фактически обстоятелства, свързани с връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост на обявен за предсрочна изискуем
договор за кредит до длъжника и касае правоотношението между двете страни по
договора, доколкото се касае за материално правна последица с факта на връчване
на уведомлението чрез назначен на длъжника особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, принципно би могло да се разглежда възприемането на приетото в решението в
аналогичен казус. В настоящия
конкретен случай е видно, че по делото е налице оформено адресирано уведомление
за цесията до длъжника. Съгласно представеното известие за доставяне (л. 25 от
първоинстанционното дело), уведомлението е било изпратено на длъжника на
посочения от него постоянен адрес в договора за кредит – гр. П., ул. ***.
Уведомлението не е било получено от длъжника, като е било върнато обратно с
констатация „преместен“.
В съдебната практика се формира становището относно
отчитане конкретиката на фактическите обстоятелства, свързани с наличие на
данни и доказателства за предприетите за реализиране фактически действия и
степента на положените от кредитора усилия за изпълнение на принадлежащото му
задължение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за връчване на уведомлението до длъжника,
свързано с материално правния ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД. / в тази насока Решение
№ 410/ 16.05.2019г. по в.т.д.№ 294/ 2019г. по описа на ВОС, Решение № 1415/02.12.2019г. по в.гр.д.№
2100/2019г на ПОС, /. С оглед на това, настоящият въззивен състав намира също,
че в конкретния случай не се явява недопустимо връчването на уведомлението по
чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника с подаване на съдебните книжа по исковата молба
чрез назначения особен представител на длъжника, в каквато насока е прието и с
постановеното Решение № 198/18.01.2019г. пот.д.№ 193/ 2018г. на ВКС – І
ТО, но в случай, че преди това от
кредитора са предприети всички изискващи се фактически действия за извършване
на надлежно връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника, въз основа
на което съответният нов кредитор да се легитимира като такъв в съдебното
производство. В конкретния случай не са били предприети всички възможни
действия. Доколкото в договора за кредит е бил вписан „текущ адрес“ на длъжника
– гр. П., ул. ***, за кредиторът е съществувала възможност да го потърси и на
този друг адрес, което не е било сторено съгласно доказателствата по делото.
Посочването от страна на длъжника на „текущ адрес“, предполага, че това е
адресът, който длъжникът обитава към момента и на който е най-вероятно да бъде
намерен. Този адрес е бил известен на кредитора и е следвало той да положи
усилия да намери лицето и на този адрес, за да му връчи уведомлението за цесия,
особено след като длъжникът не е бил намерен на посочения от него постоянен
адрес. В тази връзка, настоящият състав се съгласява с изложеният от
първоинстанционния съд извод, че не е било налице надлежно връчване на
уведомлението за цесия на ответника по делото.
По така изложените по-горе съображения следователно от
въззивният съд се намира така предявените искове да не се явяват доказани по
основание, поради което подлежат на отхвърляне, а обжалваното решение като
правилно следва да се потвърди.
По разноските:
Въззиваемата
страна претендира разноски, но доколкото такива не са били извършени от нея, то
не следва да се присъждат. От жалбоподателя е извършено заплащане на
възнаграждението за особен представител, като съдът е издал РКО, който е
приложен по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2930/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 16713/2018 г., по
описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр.с.
Решението е постановено при участието на трето лице–помагач на страната на ищеца
– „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.