Решение по дело №227/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260059
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600100227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260059

 

 

                                          гр. Шумен,09.11.2020год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Председател: Р.Хаджииванова

 

при секретаря Т.Кавърджикова и в присъствието на прокурора М.Г.,  като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №227 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

       В молбата си до съда ищцата Ж.Г.П. твърди, че ответникът Б.А.Б. е неин син.  Същият страдал от „тежка умствена изостаналост, неразвита експресивна реч, детска церебрална парализа, квадрипаретичен синдром-тежка степен, симптоматична епилепсия“., което заболяване  изисквало непрестанни грижи и лечение. Била му определена 100% неработоспособност с чужда помощ. Сочи също, че от раждането до момента, за Б. се грижела единствено тя. Последният не можел да говори и да се обслужва сам. Не бил способен да се грижи сам за себе си. Били налице всички предпоставки, визирани в чл.5 от ЗЛС. Предвид изложеното моли, Бориславов да бъде поставен под пълно запрещение.

        Ответникът не взема  становище по основателността на претенцията.

        Заключението на представителя на ШОП е, че ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.

        От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от представеното  удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане  №621/***г., ответникът Б.А.Б. е син на ищцата Ж.Г.П..  Същият, съгласно представеното експертно решение №582/06.03.2019г. е с диагноза „Тежка умствена изостаналост.Неразвита експресивна реч.Детска церебрална парализа. Крадрипареничев синдром.тежка степен.Симптоматична епилепсия..“ Определен му е процент неработоспособност-100%, с чужда помощ, пожизнено. Съгласно удостоверения за родствени връзки ответникът има  брат, който е непълнолетен, и баща, но последният не е открит на постоянния или настоящия му адрес.

        От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че Б.А.Б.  страда от “Тежка умствена изостаналост. Детска церебрална парализа, квадрипаретичен синдром. Епилепсия, големи клонично-тонични гърчове“. Умствената изостаналост била в състояние на непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите,двигателните и социалните умения. От това произтичал анализа за цялостна психична, интелектуална и личностова непълноценност. В установената степен на недоразвитие страдали всички сфери на психичния живот - възприятно-представна, мисловна, интелектуално-паметова, емоционално-волева, речта била неразвита, праксис липсвал. Тежестта на умствената изостаналост при Б. предполагала отсъствие на разумни съждения, дори и по повод на елементарни въпроси. Поради отсъствие на висшите критични способности, ответникът не бил в състояние да осмисля обстановката, да съобразява своите решения и действия в съответствие с променящата се среда. Адаптивността му, в крайно елементарен план, протичала единствено в семейното обкръжение и необходимо било всичко около функционирането му да бъде под контрол..

     При направено психиатрично  изследване на ответника се установило, че същият психомоторно е видимо раздвижен, с некоординирана моторика, сядал на посоченото от майка му място, но бързо ставал, с глупувата мимика и поведение. Невербална и вербална комуникация не била установена поради неразвитието на психичните сфери. Напълно неразвити били експресивната реч, разбирането и осмислянето на задаваните въпроси, не разбирал речта на околните. Не бил в състояние да възприема, да анализира и оценява фактите от действителността, поведението на заобикалящите го лица и да формира, съзнава и обосновава логически поведенчески реакции. Емоционално и волево бил лабилен и импулсивен. Самообслужването било невъзможно, като нямал контрол върху тазовите резервоари. Поведението му било дезорганизирано. Паметта и интелекта-недоразвити, на ниво тежка умствена изостаналост.

     В съдебно заседание разпитаните свидетели Р.Т./майка на ищцата и баба на ответника/ и М.М./съпруг на сестрата на ищцата/  заявиха, че Б.Б. не можел сам да се грижи за себе си и да се обслужва. Не можел да поддържа хигиената си, да се облече, да се изкъпе или приготви храна. Не познавал паричните знаци, не можел да пазарува. Не може да говори, като казва само няколко думи. Не осъзнавал значението на това, което го питат, като на зададените му въпроси обикновено отговарял с „да“.  Бил отглеждан вкъщи, като за него се грижела майка му –ищцата по делото. Баща му, след раздялата на родителите му през 2012-2013г., не полагал грижи за него.

         Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, Б.А.Б. страдал от тежка умствена изостаналост, със значително нарушение на поведението, изискващо грижи  или лечение, която изцяло покривала критериите на „слабоумие“  по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Същият бил напълно неспособен да се грижи за своите работи и защитава интересите си. Установените дефекти по психични сфери били от такова естество и такава дълбочина, че засягали всички области на психичния живот и обуславяли пълна невъзможност Б. да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за своите работи. Тежестта на заболяването и отсъствието на каквито и да е перспективи за подобрение били основание според вещото лице, същият да бъде поставен под пълно запрещение.

         С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответника лично. Същият не отговаря, или отговаря неадекватно/  казва „да“ или издава нечленоразделни звуци/на всички зададени му въпроси, включително на тези какви са имената му и на колко е години.

      Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че Б.  поради страданието си не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Особеностите на същото – тежката недоразвитост, засягащи всички области на психичния живот, обуславят тотална невъзможност ответникът да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение, да се грижи за своите работи и защитава интересите си. Съгласно отразеното в заключението на  СПЕ, тежестта на умствената изостаналост при Б. предполага отсъствие на разумни съждения дори и по повод на елементарни въпроси. Същият не бил в състояние да възприема, да анализира и оценява фактите от действителността, поведението на заобикалящите го лица и да формира, съзнава и обосновава логически поведенчески реакции.  Липсва и перспектива за евентуално подобрение на страданието му.

    Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето му под пълно запрещение.

      Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

     Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

          ПОСТАВЯ под пълно запрещение Б.А.Б. с ЕГН********** ***.

         Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Шумен.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            

 

 

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::