№ 15377
гр. *********, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110102711 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ***************** (ЕС), находяща се
в /АДРЕС/ ул. „**************“ № ** представлявана от /ФИРМА/ срещу Р. М. М.
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 307,20 лева, представляваща главница за
неплатени вноски за Фонд ремонт, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021, и за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2023 г.
в производството по ч.гр.д. № 60669/2023 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
В исковата молба се твърди, че на проведено общо събрание на ЕС от 16.02.2022 г. е
било взето решение за сключване на договор с /ФИРМА/ за избор на професионален
домоуправител, във връзка който бил подписан договор за поддръжка и управление на общи
части на ЕС. Излага твърдения, че ответницата е собственик на магазин 6, находящ се на
посочения адрес, като дължала месечно сума в размер на 5,12 лв., за Фонд „Ремонт и
обновяване“. Също така твърди, че ответникът не е заплащал дължимите суми за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Уточнява, че след издаване на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 60669/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, ответникът е заплатил останалите
суми по заповедта, като е останала единствено незаплатена процесната сума, предмет на
настоящият иск. По изложеното счита, че за него е налице правен интерес от установяване
на дължимостта й.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Посочва, че не е единствен собственик
на имота. Оспорва редовното свикване и провеждане на общото събрани от 06.07.2017 г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебното заседание, проведено на 04.06.2024 г., ищецът ***************** (ЕС),
находяща се в гр. *********, ул. „**************“ № ** представлявана от /ФИРМА/,
редовно призован, се представлява от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът Р. М. М., редовно призован, се представлява от
1
адвокат О., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 6, ал.1,т.9, вр. чл. 51,
ал.1 от ЗУЕС на основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже,
че ответника е собственик на самостоятелен обект на правото на собственост в сграда в
режим на ЕС, че са взети посочените в исковата молба решения за заплащане на
горепосочените разходи по перо Фонд „Ремонт и обновяване“, размера на претенцията и
нейната изискуемост.
Исковите претенции са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в срока
по чл. 415 от ГПК, след подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника срещу
заповедта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че страните не спорят, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сградата на ЕС, а и това обстоятелство се установява
от представената от ищеца справка за налични отбелязвания и вписвания по персонална
партида на ответника М. в АВ-ИР, както и от приетият по делото договор за покупко-
продажба на недвижим имот № 116, том VII, рег. № 6294 от 19.10.2006г. на Нотариус Й.Л., с
рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС. Обстоятелството, че имота е
придобит в режим на СИО, видно от представеното от ответника удостоверение за сключен
граждански брак от 09.04.2005г. не дерогира пасивната процесуална легитимация в
производството по отношение на Р. М., но мотивира съда да приеме, че същата е отговорна
за заплащане на процесните суми до размера на ½ идеална част от процесното задължение.
Иска не е предявен и срещу съпруга на М., а и да беше по установеното че ответницата е
собственик на ½ идеална част от имота, а на другата ½ идеална част собственик е съпруга й
при условията на бездялова СО, то ищецът не ангажира доказателства, процесният имот да е
бил използван за задоволяване на нужди на семейството, за да възникне солидарна
отговорност между ответницата и съпруга й на основание чл. 32, ал. 2 СК. По изложеното,
съдът приема, че ответникът е собственик на самостоятелен обект - магазин 6 в сградата на
ЕС до размера на ½ идеална част от имота и до този размер се съотнася отговорността му и
притежава припадаща се част на притежаваната в имота идеална част от 0,949 от общите
части на сградата.
Представен е Протокол от ОС на ЕС от 16.02.2022г., от който се установява, че
/ФИРМА/ е избран за професионален домоуправител. Сключен е договор за възлагане на
управлението на ЕС от 18.03.2022г. за срок от две години /чл. 15, ал.2 от договора/, като
срещу задължението на /ФИРМА/ да извършва управлението на ЕС, е поето задължение от
всеки собственик да заплаща ежемесечно вноска в размер на 7,20 лева, от собственик на
магазин вноска в размер на 3,60 лева, и от собственик на склад вноска в размер на 3,00 лева.
Исковата молба е подадена от процесната ЕС, представлявана от /ФИРМА/. В тази връзка,
съдът взема предвид, че ЗУЕС изрично предвижда възможността за сключване както на
договор за възлагане на управлението на физически лица или на юридически лица, които не
са собственици в ЕС /чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС/, така и на договор за поддържане на общите
части на сградата /чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС/. /ФИРМА/ е юридическо лице, на което по
смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС вр. чл. 23, ал. 4 ЗУЕС са възложени правомощията на
управителя включително и тези уредени в чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а именно да представлява пред
съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик,
ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията
си по този закон. Поради това съдът намира, че към 02.11.2023 г. – датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, /ФИРМА/ е било
надлежно упълномощено да изпълнява правомощията на управителя, поради което ищецът
2
притежава активна процесуална и материална легитимация по спора.
По делото е представен и приет протокол от ОС на ЕС от 06.07.2017г., в който е
обективирано решение за събиране на месечна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ от
собствениците на самостоятелни апартаменти и имоти /магазини и складове/ в сградата на
СЕС, като обща сума на годишна база е посочена тази в размер на 2000,00 лева, като
вноската следва да се изчисли спрямо притежаваните идеални части от общите части на
всеки собственик, съгласно документ за собственост, а за магазините е предложено вноската
за Фонд „Ремонт и обновление“ да бъде от м.06.2014г. /съдът дословно възпроизвежда
посоченото в решението, обективирано в протокола от 06.07.2017г./ и съобразена с
промените на минималната работна заплата за страната по чл. 50, ал.2,т.1 от ЗУЕС и
изчислена спрямо притежавания процент идеална част от общите части на сградата на всеки
собственик по документ за собственост, като вноските са ежемесечни. Ответницата е
присъствала на събранието и е гласувала с „Да“ относно вземането на това решение. Размера
на месечната вноска, както е посочено в исковата молба възлиза на сумата от 5,12 лева,
дължими месечно, като не е посочено до коя дата на месеца следва да се заплаща. Не се
оспорва от ответника и твърдението на ищеца, че след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение ответникът е заплатил доброволно сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение, както следва: сумата в размер на 3,16 лева, представляваща
главница за неплатени вноски за Фонд Ремонт, за периода от 01.11.2023г. до 02.11.2023г.,
както и сумата в размер на 3,60 лева, представляваща такса управление на ЕС, за периода от
01.11.2023г. до 02.11.2023г.
По отношение на вноските за фонд "Ремонт и обновление", при решаване на делото
съдът и без да е сезиран с оплаквания следва да следи за правилното приложение на
императивните правни норма, а приложимата в случая норма на чл. 50 ЗУЕС относно
уредбата на фонд "Ремонт и обновление" е именно от императивен характер. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се
набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на ОС
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от 1 % от минималната работна заплата за страната. В случая
съдът приема, че е налице валидно решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“ и
посочване на предпоставките обуславящи размера на вноската, съобразно закона, и въпреки,
че не е посочен в решението точен размер на вноската за процесните 2017 г., 2018 г., 2019г.,
2020г., 2021г., 2022г. и 2023г., но при определен от законодателя минимален размер на тази
вноска, съдът намира, че към 2017г. тя не е определена под минимума за страната - 1% от
минималната работна заплата, който е известен за всеки период, съгласно публикуваните
ПМС за определяне на МРЗ за съответната година, поради което приема, че е правилно
формирана и дължима ежемесечно.
С оглед на приетото за безспорно в производството, а именно качество на ответника
на собственик на процесния самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост –
магазин 6 до размера на ½ идеална част, то ответникът е носител на задължението, за
заплащане на горепосочените суми. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС,
собствениците на обекти в режим на ЕС имат задължение да заплащат вноските, определени
за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и
разходите за поддръжката и управлението на общите части. На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и
7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на
паричните вноски във Фонд "Ремонт и обновяване", както и за разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост, което се установи в производството.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а
решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност (неспазване
на процедурата и императивни правни норми) по реда на чл. 40 ЗУЕС в едномесечен
преклузивен срок от оповестяването им. В случая решението е влязло в сила и подлежи на
3
изпълнение, поради което е недопустимо да се ревизира по реда на чл. 40 ЗУЕС в
настоящото производство. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за
етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието.
Основателно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за
погасяване на процесните вземания по давност, изискуеми преди дата 02.11.2020г..
Ежемесечните вноски за поддържане и управление на общите части, както и ежемесечните
вноски за ФРО представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане
на кратката три годишна давност. В тази връзка и като се приеме, че вноските са дължими
ежемесечно до крайното число на месеца, съдът приема, че вноските за периода от
01.01.2017г. до 31.10.2020г. са погасени по давност. Изчислена служебно от съда по реда на
чл. 162 от ГПК погасената по давност сума възлиза на сумата в размер на 235,52 лева.
Следователно остава дължима сума, непогасена по давност в размер на сумата от 71,68 лева.
Ответницата отговаря до размера на половината от тази сума, съобразно притежаваната от
нея ½ идеална част от имота, а именно до размера на сумата от 35,84 лева, до който размер
следва да бъде уважена претенцията, а за сумата в размер на 271,36 лева, разликата над
уважената сума от 35,84 лева до размера на пълно предявената от 307,20 лева, следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Така
на ищеца съобразно уважената част от иска и заплатената такава след издаване на заповедта,
следва в заповедното производство да му се присъдят разноски в размер на 30,53 лева. В
исковото производство той е заплатил държавна такса в размер на 25,00 лева и претендира
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 450,00 лева, за реалното заплащане на който,
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства
по делото. Или общо разноски в размер на 475,00 лева, като на ищеца съобразно уважената
част от иска следва в исковото производство да му се присъдят разноски в размер на 64,45
лева.
На ответника също му се следват разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Той
претендира присъждане на сума за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева. Така на ответника, съобразно отхвърлената част от иска му се следват разноски
в размер на 432,16 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ***************** (ЕС),
находяща се в гр.*********, община С., район С., ул. „**************“ № **
представлявана от /ФИРМА/, сумата в размер на 35,84 лева, представляваща главница за
неплатени вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, за периода от м.11.2020 г. до 02.11.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 271,36 лева, разликата над уважената сума от
35,84 лева до размера на пълно предявената от 307,20 лева, за периода от 01.01.2017г. до
м.10.2020г.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ***************** (ЕС),
находяща се в гр.*********, община С., район С., ул. „**************“ № **
представлявана от /ФИРМА/, сумата в размер на 30,53 лева, деловодни разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ***************** (ЕС),
находяща се в гр.*********, община С., район С., ул. „**************“ № **
4
представлявана от /ФИРМА/, сумата в размер на 64,45 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***************** (ЕС), находяща се в гр.*********, община С., район
С., ул. „**************“ № ** представлявана от /ФИРМА/ ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 432,16 лева, деловодни разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5