Р Е
Ш Е Н И Е
№ 212/08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№124/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.27
от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс
(АПК)
Образувано е по жалба на Сдружение „Национална
асоциация правна инициатива за отворено управление“ гр.Монтана, представлявана
от Изпълнителния директор Е.Р. срещу частичен отказ да се верифицират разходи в
размер на 22915,24 лева по искане за окончателно плащане №3/23.11.2018г. по
проект №BG05SFOP001-3.003-0019 „Прозрачна и ефективна съдебна
система чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на Директор
дирекция „Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ „Добро
управление“ 2014-2020 (УО на ОПДУ). В жалбата са развити доводи, които
обосновават незаконосъобразност на оспорения административен акт, която е
обоснована с липса на предвидена форма, допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В
съдебно заседание, оспорващият, чрез Изпълнителният директор Е.Р., подържа
жалбата си и моли да бъде уважена при доводи развити в писмени бележки, като
претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си И*** К*** , в постъпили по делото писмени
бележки оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски по делото, като развива
доводи, че административния акт е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на частичен отказ да се верифицират разходи в размер на
22915,24 лева по искане за окончателно плащане №3/23.11.2018г. по проект №BG05SFOP001-3.003-0019 „Прозрачна и ефективна съдебна
система чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на Директор
дирекция „Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ „Добро
управление“ 2014-2020 (УО на ОПДУ). В мотивите на оспорения административен акт
е посочено, че сумата от 14080 лева за извършена работа от П*** К*** и П***
К*** не следва да се верифицира, тъй като по своята същност това са разходи за
информация и комуникация, които съгласно Насоките за кандидатстване по
процедура BG05SFOP001-3.003 са част от непреките разходи, изчислени на база единна ставка, тоест са
недопустими съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ. За сумата от
8835,24 лева от разходите е посочено, че е изчислена на база единна ставка,
като е посочено, че разхода е недопустим съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2 ЗУСЕСИФ, тъй като е превишен размера на заложените разходи по бюджетния
ред.
Между страните по делото не се
спори по отношение на следното:
Със Заповед №Р-90/10.05.2017г. на
Министър председателя на Република България (л.14,15 по делото), е наредено И***
Д*** П*** , Директор на дирекция „Добро управление“ в администрацията на
Министерски съвет, да осъществява правомощията на Ръководител на управляващия
орган на оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 (УО на ОПДУ). С
Административен договор №BG05SFOP001-3.003-0019-001/07.09.2017г. (л.16-57 по делото, ведно с
приложения към договора), който е сключен между Ръководителя на УО ОПДУ и
Сдружение „Национална асоциация правна инициатива за отворено управление“
гр.Монтана, е договорено предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Добро управление“ по процедура BG05SFOP001-3.003 за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор „Граждански контрол върху реформата в съдебната
система“. Към административния договор е сключено Допълнително споразумение
№1/11.12.2017г. (л.58-73 по делото, ведно с приложения по допълнителното
споразумение), както и Допълнително споразумение №2/10.09.2018г. (л.74-91 по
делото, ведно с приложения към допълнителното споразумение).
С искане за плащане
№3/23.11.2018г. (л.8 на том втори от делото), оспорващия е заявил искане за
изплащане на сумата от 79,314,14 лева. Ръководителя на УО ОПДУ е информирал
оспорващия с писмо (л.3,4 на том втори от делото), което е изпратено чрез ИСУН,
че следва да представи допълнителна документация във връзка с искане за плащане
№3/23.11.2018г. С писмо (л.146-148 на том втори по делото), което е изпратено
чрез ИСУН, оспорващия е представил документация на Ръководите на УО ОПДУ и е
изложил доводите във връзка със заявеното искане за окончателно плащане по
договора.
С оспорения административен акт е
верифицирана сумата от 56398,90 лева и е отказано да се верифицират разходи в
размер на 22915,24 лева по искане за окончателно плащане №3/23.11.2018г. по
проект №BG05SFOP001-3.003-0019 „Прозрачна и ефективна съдебна
система чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“.
Административния акт е съобщен на оспорващия на 17.12.2018г., чрез ИСУН, а
жалбата е подадена в Административен съд София-град на 02.01.2019г., тоест в
рамките на законоустановения 14-дневен срок.
От събраните по делото писмени,
съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.1, която е приложима във вр. с чл.9, ал.5 ЗУСЕСИФ, управляващите
органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане
на бенефициента. В случая с т.7.7 на Заповед №Р-90/10.05.2017г. на Министър
председателя на Република България (л.14,15 по делото), е наредено И*** Д***
П*** , Директор на дирекция „Добро управление“ в администрацията на Министерски
съвет, да осъществява правомощията на Ръководител на управляващия орган на
оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 (УО на ОПДУ), което включва и
дейности по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изменение и
изпълнение на проекти/ финансови планове за бюджетни линии, верификация,
мониторинг, оценка на програмата и администриране на нередности, тоест налице е
компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Административния
акт е в предписаната от закона писмена форма и в него са посочени фактическите
и правните основания, които са мотивирали издаването му. Неоснователно в
жалбата се поддържа, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.2 АПК (отм. бр.77 ДВ), което оспорващия
е посочил като порок свързан със съобщаването му, който трябва да бъде
разгледан като порок във формата на оспорения административен акт. По разбиране
на настоящият съдебен състав, оспореният административен акт съдържа
необходимите реквизити по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, като в него са изложени
фактически и правни основания, които са мотивирали административния орган да
постанови разпоредителна част на административния акт, с която да се произнесе
по искането на оспорващия за окончателно изплащане на сума по сключен
административен договор.
При
издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да са опорочили воденото
административно производство в такава степен, че да се налага отмяна на
оспорения административен акт. Пълнотата изисква да се посочи, че след като
оспорващия има възможност да упражни правата си по съдебен ред, не е налице основание
да се приеме, че порок свързан с надлежното съобщаване на административния акт,
какъвто е соченото нарушение на чл.61, ал.2 АПК (отм. бр.77ДВ), което не се
установява по делото предвид реда за съобщаване предвиден чрез ИСУН, е налице.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е издаден в
противоречие на материалния закон. С разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗУСЕСИФ са
посочени кумулативните изисквания, който дават основания за допустимост на
разходите по Европейските структурни и инвестиционни фондове. В разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ е посочено като изискване разходите да попадат в
документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи.
В
настоящият случай законосъобразно административния орган е приел, че не следва
да се верифицират разходите в размер на 14080 лева за извършена работа от П*** К*** и П*** К*** , тъй като
по своята същност това са разходи за информация и комуникация, които съгласно
Насоките за кандидатстване по процедура BG05SFOP001-3.003 са част от непреките разходи, изчислени на база
единна ставка. Това е така, тъй като тези разходи не могат отнесени към преките
разходи за персонала за изпълнение на дейност 5 от проекта, тъй като
извършената от тези лица дейност попада в обхвата на т.15.3.2 от Насоките за
кандидатстване по процедура BG05SFOP001-3.003 (л.92-107 по
делото), в която изрично е посочено, че непреки са разходите, които са свързани
с проекта, но не могат да бъдат пряко свързани с отделна негова дейност и не
допринасят пряко за постигане на неговите цели и резултати. По разбиране на
настоящият съдебен състав, след като във формуляра за кандидатстване, който е
неразделна част от сключения договор, е посочено и предвидено, че извършените
от П*** К*** и П*** К*** дейности попадат в обхвата на дейност „Дейност по
информация и комуникация“, то законосъобразно административния орган е приел,
че тези разходи не са преки разходи за дейности съгласно т.15.3.2 от Насоките
за кандидатстване.
На следващо място,
законосъобразно е прието и по отношение на разходите от 8835,24 лева, че се
явяват недопустими съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ, тъй като
не са включени в бюджета на проекта по предвидения бюджетен ред 2.1 “Други
допустими разходи ( до 40% от допустимите преки разходи за персонал)“. Това е
така, тъй като размера на заложените средства
в бюджета на проекта по предвидения бюджетен ред 2.1 “Други
допустими разходи ( до 40% от допустимите преки разходи за персонал)“ е 19740
лева, а с искане за плащане №2/15.03.2018г. (л.153 по делото) и Финансов отчет
№2 (л.165-170 по делото) е заявена сума за плащане от 5914, 06 лева по бюджетен ред 2.1“Други
допустими разходи ( до 40% от допустимите преки разходи за персонал)“. След
като с искане за плащане №3/23.11.2018г. е заявена сума за плащане по бюджетен ред 2.1 “Други допустими разходи (
до 40% от допустимите преки разходи за персонал)“, общия размер на заявената сума за плащане е 28575,24
лева, тоест тя надвишава с 8835,24 лева предвидената от бюджета на проекта сума
на заложените средства от 19740 лева по бюджетен ред 2.1 “Други допустими разходи ( до 40% от допустимите преки
разходи за персонал)“, респективно законосъобразно при съобразяване на
разпоредбата на чл.57, ал.1 т.2 ЗУСЕСИФ е отказана верификация и по отношение
на тези разходи. Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая се касае за
прости аритметични сметки, който настоящият съдебен състав извършва въз основа
на приета по делото финансова документация за отчитане на разходите по проекта.
След като с административния договор и сключените към него допълнителни
споразумения са заложени изрично разходите по изпълнение на дейностите на
проекта не са налице основания да се приеме, че отказа за верификация на
разходи, които са извън съответния бюджетен ред е незаконосъобразно, както
неоснователно поддържа оспорващия.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващият Сдружение „Национална асоциация правна инициатива за отворено
управление“ гр.Монтана, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски
по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален
кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100
лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорения частичен отказ да се верифицират разходи
в размер на 22915,24 лева по искане за окончателно плащане №3/23.11.2018г. по
проект №BG05SFOP001-3.003-0019 „Прозрачна и ефективна съдебна
система чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на Директор
дирекция „Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ „Добро
управление“ 2014-2020 (УО на ОПДУРешение №12/223/00287/302/401 от 24.03.2017г.
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати
разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение
„Национална асоциация правна инициатива за отворено управление“ гр.Монтана,
представлявана от Изпълнителния директор Е.Р. срещу частичен отказ да се
верифицират разходи в размер на 22915,24 лева по искане за окончателно плащане
№3/23.11.2018г. по проект №BG05SFOP001-3.003-0019 „Прозрачна и ефективна съдебна система чрез
въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на Директор дирекция
„Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ „Добро управление“
2014-2020 (УО на ОПДУ.
ОСЪЖДА Сдружение „Национална асоциация правна инициатива за
отворено управление“ гр.Монтана, ул.К*** О*** “ №* , ет.* , БУЛСТАТ * да заплати на Министерски съвет разноски по воденото съдебно производство в
размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: