Решение по дело №673/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, подадена от К.Х.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Д., уточнена с молба вх. № 7072/22.04.2024 г. по описа на съда, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер общо на 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, както следва:

- 10 000 лева за периода от 06.12.2019 г. до 23.12.2020 г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“;

- 10 000 лева за периода от 14.10.2021 г. до 14.06.2022 г.., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив;

- 5 000 лева за периода от 03.08.2023 г. до 02.04.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в ЗООТ „Хеброс“ е бил в стая № 9, в която са били 4 л.св., а по време на престоя в Затвора Пловдив е бил на Трети пост в стая № 30, в която са били 6 л.св., в стая № 22, в която били 8 л.св. и в стая № 26, в която са били 6 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, а в ЗООТ „Хеброс“ тоалетната била обща за 60 човека, като се ползвали 2 тоалетни; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази; липса на адекватно лечение и липса на ежедневна медицинска грижа, а само един път седмично по график и то след предварително записване, като по същия начин стоял въпросът и с посещението при зъболекар (на ищеца му се е налагало да потърси лекар, когато бил болен от грип и настинка, но не е бил преглеждан, тъй като не е бил денят по графика, отнасящ се за поста, в който се намира), а в ЗООТ „Хеброс“ нямало достъп до лекар и зъболекар, имало график за ползване на лекар един път седмично, а по време на графика, често нямало лекар; лишен от право на ползване на каре, защото работи; без право да ползва пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, а от мокрото пране капела вода върху главите на л.св.), като не им разрешавали да простират навън; сградите в ЗООТ „Хеброс“ били построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцероГ.ни; без пералня; без достъп до покупки в затворническата лавка в ЗООТ „Хеброс“; в ЗООТ „Хеброс“ всички пушели бонзай и приемали наркотици.

Претендира се и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, а така също разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции, алтернативно за недоказаност на целия претендиран размер.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на, въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение на първата искова претенция в размер на 10 000 лева за периода от 06.12.2019 г. до 23.12.2020 г. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“:

От Становище к. рег. № 3890/15.05.2024 г. и к. рег. № 3870/14.05.2024 г., изготвено от инсп. И.Т. ИСДВР в ЗООТ „Хеброс“, съгласувано с Началника на ЗООТ „Хеброс“ и Докладна записка к. рег. № 3083/16.04.2024 г. от 17.04.2024 г. (л. 37-39 и л. 112-113) се установява, че ищецът К.П. е разпределен в ЗООТ „Хеброс“ на 23.12.2019 г. и е пребивавал в него до 23.12.2020 г. – когато е бил освободен.

Или, установява се, че в периода от 06.12.2019 г. до 22.12.2019 г. вкл. не е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“. Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат, наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания, различни от посочените в исковата молба.

По отношение на периода, за който се установи, че лицето действително е пребивавало в ЗООТ „Хеброс“, а именно от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. (когато е бил освободен), съгласно данните в цитираното и неоспорено от страните по-горе становище, П. е бил настанен, както следва:

- от 23.12.2019 г. до 28.02.2020 г. вкл. - в стая № 8, която е с площ от 16,45 кв.м. и с капацитет до 4 л.св., като в нея са били настанени общо 4 л.св.;

- от 01.03.2020 г. до 23.12.2020 г. – в стая № 9, която е с площ от 13,63 кв.м. и с капацитет до 3 л.св., като в нея са били настанени общо 3 л.св., противно на заявеното от ищеца, че са били настанявани 4 л.св. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел В.И.Р., които съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, доколкото същият от една страна не заявява по категоричен начин колко са били л.св., настанени в стая № 8 и в стая № 9, в които е пребивавал ищецът, а от друга посочва, че е имало стаи, в които са пребивавали и до 3 л.св., точно колкото са пребивавали и в стая № 9. Отделно от това, на съда е служебно известно, че свидетелят Р. е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК, а доказателствата, както вече се посочи и по-горе, съдържат данни, че във въпросната стая са пребивавали до 3 л.св. заедно с ищеца.

Или, не се установява твърдяната пренаселеност.

По отношение на твърдението, че в ЗООТ „Хеброс“ тоалетната била обща за 60 човека, които са ползвали 2 тоалетни, от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, освен свидетелски показания, които обаче не доказват твърденията на ищеца, че 60 л.св. са ползвали 2 тоалетни, доколкото свидетелят твърди, че 40 л.св. са ползвали 2 тоалетни, поради което и съдът не може да установи по безспорен начин от колко л.св. се ползват тоалетните. Независимо от гореизложеното, от цитираното по-горе становище, се установява, че санитарният възел и мокрото помещение се намират извън стаята, като лишените от свобода имат достъп 24 часа до тях, тоалетната и умивалнята са общи за сградата, тоалетната е с размери 4,50/3,30 м., а умивалнята – 3,20/2,90 м. Достъп до баня лишените от свобода имат три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник, сряда и петък (така график на л. 102), в банята са разположени 6 душа, като към мокрото помещение има предверие за преобличане. Фактът, че тоалетната се намира в коридора също не води до извод за допуснати нарушения от органите по чл. 284 от ЗИНЗС, доколкото разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС урежда ползването на санитарен възел и течаща вода да се осъществява в спалните помещения единствено и само за заведенията от закрит тип и арестите, каквото не се установява да е коментираното тук затворническо общежитие от открит тип. Ето защо, наведените в тази връзка възражения, съдът намира за недоказани.

От събраните доказателства обаче съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на мишки, хлебарки и дървеници в килиите, в които е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че са налице единствено твърдения, че ежемесечно се извършва дератизация и дезинсекция срещу вредители, но липсват представени доказателства за извършени дейности по ДДД в периода, в който ищецът е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“, а именно от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. Това е така, защото наличните по делото доказателства за извършени ДДД дейности в този период касаят единствено и само Затвора Пловдив, но не и ЗООТ „Хеброс“ (така протоколи за ДДД обработки на л. 86-89 и л. 141-143), т.е. липсват данни за извършени дезинсекция и дератизация в процесните периоди. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Р., поради което и следва да се приеме, че от страна на ответника се установява бездействие, изразяващо се в необезпаразитяване на спалните помещения в ЗООТ „Хеброс“, в т.ч. и тези, в които е бил настанен ищецът в периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2020 г. вкл. (общо 366 дни), доколкото на 23.12.2020 г. ищецът вече е бил освободен.

Или, установява се, че в периода от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. (общо 366 дни), ищецът е живял в необезпаразитени помещения.

Във връзка с твърдяната липса на адекватно лечение, както и че нямат достъп до лекар и зъболекар, тъй като в общежитието има график за ползване на лекар един път седмично, а по време на графика често няма лекар, съответно, че в ЗООТ „Хеброс“ лишените от свобода не могат да ползват ежедневно медицинско обслужване, а единствено и само един път седмично по график и то след предварително записване, а на ищеца му се е налагало да потърси лекар, когато е бил болен от грип и настинка, но не е бил преглеждан, тъй като не е бил денят по графика, отнасящ се за поста, в който се намира, е необходимо на първо място да се посочи, че ищецът не твърди да е имал конкретен здравословен проблем и да не е получил медицинско обслужване. На следващо място, от негова страна не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва същите да се приемат за недоказани. Независимо от гореизложеното, от страна на ЗООТ „Хеброс“ са представени данни, че достъп до медицинско обслужване, лишените от свобода, настанени в затворническото общежитие, имат съгласно утвърден график (така график за разпределение на времето на лишените от свобода в ЗООТ „Хеброс“ на л. 102, където в петък са предвидени посещения при лекар), а при необходимост се осигурява своевременно достъп до медицинско лице. Данните от това становище се установи, че кореспондират и с представеното Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“, където за ден петък от 10,00 до 12,00 часа са предвидени амбулаторни прегледи по график за ЗО „Хеброс“, а при отсъствие на медицинско лице, л.св., които са пропуснали графика, е указано, че минават за преглед при първа възможност (л. 84). Или, не се установяват твърденията за липса на достъп до лекар. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания свидетел, доколкото и той не посочва ищецът да е имал конкретен здравословен проблем и да не му е било оказано адекватно лечение.

По отношение на останалите, наведени твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284 от ЗИНЗС, както вече се посочи и по-горе, на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване тяхното осъществяване, за което с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание му е указана доказателствената тежест. От страна на П. обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че сградите в ЗООТ „Хеброс“ са построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцероГ.ни, че няма пералня, че няма достъп до покупки в затворническата лавка, че не е ползвал каре, тъй като е работел и по този начин е бил лишен от право на престой на открито. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства. Друг е въпросът и че показанията на свидетеля Р. са взаимноизключващи се, доколкото от една страна посочва, че в спалните помещения няма санитарен възел, а от друга – че перяли в килиите, при положение, че се установи, че санинатарните възли са извън помещенията за спане. Отделно от това свидетелят не посочва и в ЗООТ „Хеброс“ да е липсвала пералня, както и да е нямало обособено място за простиране. Друг е въпросът, че в становището на ЗООТ „Хеброс“ се посочва, че има простори, които лишените от свобода ползват. Представени са и конкретни данни, че когато е бил назначаван на работа, което се установи, че е в по-голямата част от периода, през който е пребивавал в затворническото общежитие, П. е имал обедна почивка, която му е давала възможност за престой на открито. Отделно от това, лишените от свобода, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ за времето от 06,00 часа до 20,30 часа имат възможност да пребивават на открито, няма строго фиксирана часова зона, в която да се извършва престой на открито, същият се извършва в светлата част на денонощието след извършване на сутрешна проверка до вечерна проверка, по време на престоя на открито, лишените от свобода имат свободен достъп както до стаите си, така и до санитарния възел. В ЗООТ „Хеброс“ няма обособена лавка, но е направена организация да си закупуват фонокарти и продукти, които се намират в „Кафе-клуб „Затвора“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив. За времето на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, изпълнено в ЗООТ „Хеброс“, не са постъпвали жалби от К.П. относно условията. Или, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, досежно коментираните тук твърдения за лоши битови условия в ЗООТ „Хеброс“, следва да се приеме, че не се установява той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения за целия период на престой на ищеца в това затворническото заведение от 366 дни, а именно от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 от ЗР на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), към който препраща разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2019-2020 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 450 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които, както вече се посочи и по-горе, са в рамките на 2019-2020 г.), би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че за период от 366 дни се установи единствено липса на обезпаразитяване, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на втората искова претенция в размер на 10 000 лева за периода от 14.10.2021 г. до 14.06.2022 г. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив:

От Писмо рег. № 3097/03.06.2024 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 25), Становище на вх. № 3870/14.05.2024 г. от 03.06.2024 г., изготвено от К.П. – инспектор СДВР (л. 26-27), Справка к. Рег. № 3870 от 31.05.2024 г., изготвена от инспектор СДВР К. П. (л. 28), Становище към рег. № 3870/14.05.2024 г. от 16.05.2024 г., изготвено от инспектор СДВР Д. Б. (л. 31-34) и Справка към рег. № 3870/14.05.2024 г. от 15.05.2024 г., изготвена от ст. инспектор П.В. (л. 40-41) и идентични такива на л. 103 и сл., се установява, че ищецът П. *** г.

Или, установява се, че в периода от 14.10.2021 г. до 28.10.2021 г. вкл. не е пребивавал в Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат, наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

По отношение на периода, за който се установи, че лицето действително е пребивавало в Затвора Пловдив, а именно от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. – когато е бил освободен, съгласно данните в цитираните и неоспорени от страните по-горе становища и справки, П. е бил настанен, както следва:

- от 29.10.2021 г. до 04.11.2021 г. вкл. в Приемно отделение, в стая „ОП-1“, която е с площ от 26,47 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в този период са пребивавали до 6 л.св. в това спално помещение;

- от 05.11.2021 г. до 03.02.2022 г. вкл. на Трети пост в стая № 30, която е с площ от 16,86 кв.м. и с капацитет до 4 л.св., като в нея са пребивавали между 6 и 8 л.св.

Или, установява, че през целия период от 91 дни (от 05.11.2021 г. до 03.02.2022 г. вкл.) ищецът е живял в условията на пренаселеност;

- от 04.02.2022 г. до 14.06.2022 г. (когато е бил освободен) на Трети пост в стая № 22, която е с площ от 26,50 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в периода от 04.02.2022 г. до 25.05.2022 г. вкл. и от 30.05.2022 г. до 13.06.2022 г. вкл. (тъй като 14.06.2022 г. вече е бил освободен), в стаята са пребивавали между 7 и 8 л.св., а в останалите периоди – до 6 л.св.

Или, за период от 126 дни от 04.02.2022 г. до 25.05.2022 г. вкл. и от 30.05.2022 г. до 14.06.2022 г. ищецът е живял в условията на пренаселеност.

Във връзка със следващото, наведено твърдение, а именно, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна и когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Все в тази насока следва да се посочи, че от цитираната по-горе справка, изготвена от ИФЗ НС „ФЛКР“ ст. инсп. П.В. (л. 40-41) се установява, че карето, където ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда може да се ползва тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение. Или, установява се, че дори и в коридора има налична тоалетна с течаща вода.

Не се установява и да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал П., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода – в стая „ОП-1“ в Приемно отделение е налице санитарен възел с площ от 2,80 кв.м., в стая № 30 в Трета група също е налице санитарен възел с площ от 1,04 кв.м., в стая № 22 в Трета група – санитарен възел с площ от 4,05 кв.м., в които санитарни възли всеки л.св. има достъп до течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Така, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост, където е включено и дневното разпределение на времето на лишените от свобода от Приемно отделение, където ищецът е пребивавал от 29.10.2021 г. до 04.11.2021 г. вкл., времето за баня е определено от 09,30 до 10,30 часа всеки вторник и четвъртък (л. 30), а съгласно графика за разпределение на времето на лишени от свобода от Трети пост (л. 35), където ищецът е пребивавал в периода от 05.11.2021 г. до освобождаването си, същият е имал достъп до баня два пъти седмично – всеки вторник и четвъртък от 13,30 до 16,30 часа, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Преминаването през карето, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени.

Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът е представил Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 83), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци (което не е спорно между страните, в т.ч. такива са налични и в санитарните възли към всяко едно спално помещение), проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл (така справка на л. 40), което становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия исков период (така договор и протоколи на л. 42-48, л. 59-66, л. 90-95 и л. 133-140). Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Друг е въпросът, че от събраните по делото доказателства се установява, че хигиената в спалните помещения е задължение на самите лишени от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си, а отговорникът на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещение. На лишените от свобода се установява също така и че се полагат миещи и перилни препарати, ежемесечно се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6 (л. 114- 116).

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че всички в затвора пушат „Бонзай“ и приемат наркотици, има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства, в т.ч. и със свидетелски показания, доколкото, разпитаният по делото свидетел М. не е пребивавал с ищеца в Затвора Пловдив през този исков период. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се „борели“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото съгласно представените данни от Затвора Пловдив, банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Не се установява също така и през този исков период ищецът да е бил работещ, поради което и само на това основание твърдението му, че не е ползвал каре, тъй като е работел, следва да се приеме за недоказано.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника, както вече се посочи и по-горе, е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“ (л. 84), видно от което за лишените от свобода от Трети пост, на който се установи, че е пребивавал ищецът в този исков период, е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – сряда от 10,00 до 12,00 часа с уточнението, че при отсъствие на медицинско лице, л.св., които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност. Друг е въпросът, че не се установява П. да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е била оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение, съдът намира за недоказани.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 217 дни (от 05.11.2021 г. до 25.05.2022 г. вкл. и от 30.05.2022 г. до 14.06.2022 г.). Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2021 г. - 2022 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 870 лева, по съображенията, изложени по-горе, които е излишно да бъдат преповтарян и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на третата искова претенция в размер на 5 000 лева за периода от 03.08.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив:

От цитираните по-горе справки и становища се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, както следва:

- на 03.08.2023 г. - в Приемно отделение, в стая „ОП-2“, която е с площ от 26,28 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., където са пребивавали 6 л.св. в това спално помещение;

- от 04.08.2023 г. до 14.08.2023 г. вкл. на Пети пост в стая № 65, която е с площ от 27,24 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в нея са пребивавали до 6 л. св.;

- от 15.08.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл. на Пети пост в стая № 52, която е с площ от 27,92 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в нея са пребивавали до 6 л.св.;

- от 05.09.2023 г. до 11.09.2023 г. вкл. на Трети пост в стая № 35, която е с площ от 27,91 кв.м., като в нея са били настанени 7 л.св. Установява се обаче, че в конкретния случай, при пребиваването в това спално помещение в посочения период на 7 л.св., реалната жилищна площ на един лишен от свобода е била 3,99 кв.м., поради което и според настоящия съдебен състав, доколкото отклонението е минимално – 0,01 кв.м., не може да се приеме, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ при съобразяване и с решението „Нешков и други против България“, както и с факта, че ищецът е имал възможност за раздвижване;

- от 12.09.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл. на Трети пост в стая № 26, която е с площ от 27,80 кв.м., като в нея са били настанявани до 6 л.св., с изключение на период от два дни, а именно от 01.04.2024 г. до 02.04.2024 г. вкл., когато са били настанени 7 л.св., като и тук се установява, че при пребиваването в това спално помещение за период от два дни на 7 л.св., реалната жилищна площ на един лишен от свобода е била 3,97 кв.м., поради което и според настоящия съдебен състав, доколкото отклонението е минимално – 0,03 кв.м., не може да се приеме, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ при съобразяване и с решението „Нешков и други против България“, както и с факта, че ищецът е имал възможност за раздвижване.

Или, не се установява твърдяната пренаселеност.

От събраните доказателства обаче съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от пребиваване в необезпаразитени помещения, поради наличието на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове) в Затвора Пловдив за периода от 03.08.2023 г. до 21.11.2023 г. (общо 111 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства за извършвани периодично дейности по ДДД в този период, доколкото първите данни за извършени ДДД обработки за 2023 г. са от 21.11.2023 г. (така протокол на л. 53). До извод в обратната насока не водят и представените доказателства за разпределен препарат Айкън, доколкото се установява, че с него са третирани само затворническата кухня, източна и западна столова на Затвора Пловдив (така протокол на л. 52 и предложение на л. 51). Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел М.М.. Тук е мястото да се посочи, че съдът приема показанията на този свидетел за логични, последователни и почиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, но на съда е служебно известно, че свидетелят М. също е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Или, установява се, че в периода от 03.08.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл. (общо 111 дни), ищецът е живял в необезпаразитени помещения.

Изводите, изложени по-горе по отношение на втората искова претенция, досежно останалите твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, са напълно относими и за тази искова претенция, което прави излишно тяхното преповтаряне.

За пълнота следва да се посочи, че не се установява да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения, в които е пребивавал П., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода – в стая „ОП-2“ в Приемно отделение е налице санитарен възел с площ от 2,70 кв.м., в стая № 65 в Пета група също е налице санитарен възел с площ от 2,65 кв.м., в стая № 52 в Пета група – санитарен възел с площ от 2,57 кв.м., в стая № 35 в Трета група – 4,60 кв.м. и в стая № 26 в Трета група – 3,76 кв.м., в които санитарни възли всеки л.св. има достъп до течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Установява се и изпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС от приложените графици за разпределение на времето на лишени от свобода от трети пост (л. 35-26), където ищецът е пребивавал в периода от 05.09.2023 г. до освобождаването си, тъй като предвиденото време за баня е всеки вторник и четвъртък от 13,30 до 16,30 часа, респ. всеки вторник и четвъртък от 14,00 до 15,00 часа, считано от 12.03.2024 г., а за лишените от свобода от Приемно отделение, където ищецът е пребивавал на 03.08.2023 г. – всеки вторник и четвъртък от 09,30 до 10,30 часа. Съответно съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост (л. 30) за лишените от свобода от този пост, в който ищецът е пребивавал от 04.08.2023 г. до 04.09.2023 г., е предвидено време за баня всяка сряда и петък от 09,30 до 11,30 часа.

Във връзка с твърдението, че в затвора няма пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, в хода на настоящото производство не се твърди и не се установява ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел.

Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът не кредитира по посочените вече по-горе съображения.

За този исков период също не се констатира ищецът да е бил назначен на работа, респ. да не е ползвал каре.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение отново следва да бъдат съобразени, изложените по-горе съображения, с уточнението, че в представеното Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“ (л. 84), за лишените от свобода от Трети пост, на който се установи, че е пребивавал ищецът в една част от този исков период, е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – сряда от 10,00 до 12,00 часа, а за лишените от свобода от Пети пост, на който също е пребивавал, е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – понеделник от 10,00 до 12,00 часа, с уточнението, че при отсъствие на медицинско лице, л.св., които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност. Установява се също така и че при постъпването си в Затвора Пловдив, ищецът е бил прегледан, назначени са му били изследвания, а на 14.12.2023 г. е посетил Медицинския център при Затвора Пловдив и са му били предоставени лекарства (така здравен картон, амбулаторен лист, резултати от изследвания и извлечение от Амбулаторен журнал на л. 67-72). Друг е въпросът, че не се установява П. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства. Твърденията на свидетеля М., че ищецът имал проблем със зъбите, няма как да бъдат възприети, доколкото от една страна ищецът не твърди подобни обстоятелства, а от друга – няма и данни да е подал заявка да бъде прегледан от зъболекар и това да не е било сторено. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение, съдът намира за недоказани.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения в това затворническото заведение за период от 111 дни, а именно от 03.08.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2023 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 450 лева, по съображенията, изложени по-горе, които е излишно да бъдат преповтаряни и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 294 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.. Н.С.” № ** да заплати на К.Х.П., ЕГН **********, сумата от 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г., изразили се пребиваване в необезпаразитени спални помещения за период от 366 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на частта от заявения исков период от 06.12.2019 г. до 22.12.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.. Н.С.” № ** да заплати на К.Х.П., ЕГН **********, сумата от 870 (осемстотин и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване в пренаселени спални помещения за период от общо 217 дни - от 05.11.2021 г. до 25.05.2022 г. вкл. и от 30.05.2022 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 14.10.2021 г. до 14.06.2022 г.).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.. Н.С.” № ** да заплати на К.Х.П., ЕГН **********, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване в необезпаразитени спални помещения за период от 111 дни - от 03.08.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 5 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 03.08.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл.).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.. Н.С.” № ** да заплати на К.Х.П., ЕГН **********, сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.. Н.С.” № ** да заплати на адвокат Н.П.Д. с адрес ***, сумата в размер на 294 (двеста деветдесет и четири) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.. Н.С.” № ** за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.