№30
гр. Габрово, 28.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
30 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
«***» ЕООД гр. Габрово, представлявано от управителя И.В.Д., против решение №
173 от 16.12.2022 г. по АНД №391/2022 г. на Районен съд – Габрово, с което е
потвърдено наказателно постановление № 07-2200022/28.04.2022 г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се поддържа, че решението на РС Габрово
е необосновано и несправедливо, като не е съобразено с установените по делото
факти. Сочи се, че за управителя на «***» ЕООД се оказало невъзможно да изпълни
задължителното предписание на Инспекцията по труда, тъй като липсвало желание
от страна на работника ***. Последната подала сигнал до МВР и управителката
получила полицейско предупреждение да не я приближава, което направило
невъзможно изпълнението на предписанието. Същевременно работничката ползвала
полагащия й се годишен платен отпуск, който бил разрешен от работодателя и така
направеното предписание фактически било изпълнено. Затова касационният
жалбоподател прави искане да бъде отменено решението на РС Габрово и съответно да
се отмени наказателното постановление.
В с.з. управителят на «***» ЕООД се явява лично,
като поддържа изложените в касационната жалба доводи.
Ответникът в касационното производство – Дирекция
"Инспекция по труда" Габрово,
чрез ст. юрисконсулт Н.С., представя писмено становище за неоснователност на
жалбата, като се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението на РС Габрово за правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила и закона, с оглед на което не
са налице основания за отмяната му.
Административният съд, като взе предвид доводите
на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по
жалба на управителката на „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Шипка” № 5, против Наказателно постановление № 07-2200022,
издадено на 28.04.2022 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово
към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, на
представляваното от същата дружество е наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 2000 лева. Нарушението, според наказателното постановление, се състои
в следното: „***” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1 т.
1 от допълнителните разпоредби на КТ, не е изпълнило в срок предписание №10 от
Протокол за извършена проверка с изх. №ПР2138994/14.12.2021 г. от Дирекция
«Инспекция по труда» гр. Габрово, задължаващо го в срок до 01.01.2022 г., на
осн. чл. 319 от КТ, да договори с писмено двустранно волеизявление между него и
***, лице с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто съгласно ЕР на
ТЕЛК, размера на основния платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26
работни дни. Като дата на извършване на
нарушението е посочена 03.01.2022 г.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови обжалваното решение,
РС Габрово се е основал на събраните по делото доказателства – писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и показанията на свидетелите ***.
От фактическа страна съдът е приел за установено,
че към месец декември 2021 г. санкционираното дружество е наемало самостоятелно
работници на трудово правоотношение, като с оглед на това обстоятелство е
представлявало работодател по смисъла на указаното в пар. 1, т. 1 от ДР на КТ.
На 09.03.2022 г. свидетелите К. и Т., служители на
Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, посетили седалището и адреса на
управление на дружеството в гр. Габрово. При извършена документална проверка те
констатирали, че дружеството не е изпълнило предписание под №10 от Протокол за
извършена проверка с изх. №ПР2138994 от 14.12.2021 г. от Дирекция «Инспекция по
труда» гр. Габрово, което го задължавало в срок до 01.01.2022 г. да договори с
писмено двустранно волеизявление между него и наетите лица с трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто съгласно ЕР на ТЕЛК, размера на основния
платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Такова лице
безспорно е ***, съгласно приложеното ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ «Д-р
Тота Венкова» АД гр. Габрово. Управителката на дружеството присъствала при
проверката, като според даденото от нея на 30.03.2022 г. писмено обяснение,
същата не изпълнила предписанието, тъй като имала забрана да контактува и
приближава ***. Констатациите от проверката били отразени в протокол от
07.04.2022 г. и на същата дата св. Ц. К. съставила АУАН против дружеството, в
който приела, че неизпълнението на горепосоченото предписание в определения
срок представлява нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ, извършено на 03.01.2022 г.,
доколкото указаният в предписанието срок и следващият го са неработни дни. Въз
основа на акта и материалите в административно-наказателната преписка, Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово е издал обжалваното наказателно
постановление.
Въззивният съд не е констатирал съществени
нарушения в административнонаказателното производство. Приел е, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като както
наказателното постановление, така и актът за установяване на административното
нарушение съдържат реквизитите, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържа необходимите данни не за
датата и мястото на които нарушението е било извършено (и установено), но и в
какво точно се е изразило то.
Направен е извод, че по несъмнен начин се
установява извършването на вмененото с наказателното постановление нарушение,
тъй като не е спорно, че дружеството не е изпълнило предписанието на
служителите от Дирекция «Инспекция по труда» Габрово. Районният съд е събрал
доказателства, въз основа на които е отхвърлил като неоснователно възражението
на управителя на санкционираното дружество за невъзможност да изпълни
предписанието, поради отправяне на полицейско предупреждение да не контактува с
работничката ***. Посочил е, че сигналът срещу управителката на «***» ЕООД е
подаден на 07.02.2022 г., а с протокол от 11.02.2022 г. управителката И.Д. е
предупредена, на осн. чл. 65 ал. 2 от ЗМВР, да не извършва действия, застрашаващи
живота и здравето на ***, да не отправя обиди, заплахи по мобилните приложения
за комуникация и закани за физическа саморазправа и да не извършва такива към
същата, както и че при възникване на спорни въпроси да се отнася към
компетентните органи или по съдебен ред. Съдът е приел, че в така приобщените
писмени материали липсват данни за наложени на И.Д. забрани, които са създали
/или биха могли да създадат/ пречки пред изпълнението на даденото с протокола
предписание в определения срок. Тъй като
самите предписания не са били обжалвани по предвидения за това ред и са
били задължителни за изпълнение след изтичане на установения за обжалване срок,
то нарушението е установено от обективна страна.
РС Габрово е обсъдил и приел за законосъобразна
наложена за нарушението имуществена санкция по отношение на нейния размер, като
съответстваща на естеството на самото нарушение и неговата тежест, както и на
целите на административното наказване. Обсъдени са и възприети аргументите на
наказващия орган за липса на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.
415в от КТ и чл. 28 б. «А» от ЗАНН.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, АС Габрово
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му. Касационният състав
споделя изводите на районния съд, които се основават на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. РС Габрово е извършил
преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от
закона е постановил правилен съдебен акт. Правилно и при надлежна преценка на фактите,
които се установяват от приобщения по делото доказателствен материал въззивният
съд е приел, че в случая не е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от страна на наказващия орган, както и че извършването на
вмененото нарушение е безспорно и несъмнено установено.
Наведените в касационната жалба възражения
настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Наложената на «***» ЕООД гр. Габрово имуществена санкция е за
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, което представлява
административно нарушение, наказуемо по силата на чл. 415, ал. 1 от КТ
Безспорно е, че на инспекторите в Дирекция
«Инспекция по труда» гр. Габрово са възложени правомощия по упражняване на
контрол за спазване на трудовото законодателство. Отправеното от тях до дружеството предписание
под №10 в протокол за извършена проверка с изх. №ПР2138994 от 14.12.2021 г.,
представлява принудителна административна мярка за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, съгласно
разпоредбата на 404, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предписанието е съобщено на управителя на
дружеството на 14.12.2021 г., не е обжалвано и е влязло в сила. С него на
работодателя е предписано в срок до 01.01.2022 г. да договори с писмено
двустранно волеизявление между него и наетите лица с трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто съгласно ЕР на ТЕЛК, каквото е работничката
***, размера на основния платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26
работни дни.
По делото е представен трудов договор от
01.06.2021 г., в който е вписано право на отпуск на наетата от «***» ЕООД
работничка *** в размер на 20 дни. Не е спорно, а се установява и от приложения
констативен протокол за последваща проверка, че между дружеството и посочената
работничка не е сключен допълнителен договор, който да изпълнява задължителното
предписание на контролните органи в определения от тях срок. Фактическото
осигуряване на работника да ползва отпуск в законоустановения размер за 2021 г.
не съвпада със съдържанието на задължителното предписание, тъй като неговата
цел е да създаде дълготрайна гаранция за
ползването на отпуска чрез поемането на договорно задължение от страна на
работодателя.
Неоснователни и недоказани са възраженията за
невъзможност предписанието да бъде изпълнено. От представените молба за
ползване на отпуск от *** от 22.12.2021 г. и заповед на управителя на «***» от
същата дата се установява наличие на комуникация между страните по трудовия
договор след датата на съобщаване на задължителното предписание. Отправеното до
управителката И.Д. полицейско предупреждение е издадено през м. февруари 2022
г. - след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, а и само по себе си
не представлява пречка за сключване на допълнително споразумение към трудовия
договор, тъй като с него се забранява извършването на неправомерни действия, но
не и на разрешени от закона взаимоотношения.
Причинените от нарушението вредни последици не са
отстранени, поради което следва да се споделят мотивите на въззивния съд относно
неприложимостта на разпоредбите на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Правилни са изводите и
за законосъобразно определен размер на имуществената санкция в размер, близък
до минимума и наред с това отчитащ особеностите на конкретния случай.
В
заключение, като е потвърдил процесното наказателно постановление, РС Габрово
се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му по смисъла на чл. 348 от НПК. Затова жалбата срещу него ще бъде
оставена без уважение, а решението ще бъде потвърдено и оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед отправената претенция
от пълномощника на наказващия орган, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател ще бъде осъден да заплати на
ИА «Инспекция по труда» гр. София юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173,
постановено на 16.12.2022 г. по АНД №391/2022 г. на Районен съд – Габрово, с
което е потвърдено наказателно постановление № 07-2200022/28.04.2022 г. на
директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово към Изпълнителна агенция
«Главна инспекция по труда» гр. София.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Шипка” № 5, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, град София, булевард „Княз Ал. Дондуков” № 3, сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция, на осн. чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/