Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 8926 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Т.Ж.П., с която се обжалва изцяло Решение № 128196/22.06.2020 г., постановено
по гр. дело № 50762/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91-ви
състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в нарушение на материалния и процесуален закон, като са изложени съображения за
това. Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд и вместо него да
се постанови друго, с което да се уважи изцяло искът, като бъде осъден ответникът по делото. При
евентуалност се моли да се обезсили решението и да се върне делото за ново
разглеждане, тъй като липсвало произнасяне по цялото
искане обективирано в петитума на исковата молба – искането било за прилагане и
на чл.149 от СК, освен чл.144 от СК. Въззиваемият
Ж.С.П., действащ чрез особен представител – адв. В.К., в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание,
проведено на 10.05.2021 г. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Предявени са от Т.Ж.П.,
чрез адв. М. Т., срещу Ж.С.П., обективно съединени искове както следва: с
правно основание чл. 144 СК за определяне на издръжка за пълнолетна учаща по
150 лева месечно считано от 26.07.2017г. и по чл. 149 СК за заплащане на
издръжка в същия размер за времето една година назад от предявяването на иска.
Навежда, че е редовен студент в УНСС
С Решение № 128196/22.06.2020 г.,
постановено по гр. дело № 50762/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 91-ви състав, е отхвърлен предявеният иск на основание чл. 144 СК от Т.Ж.П., с ЕГН **********, чрез адв. М. Т., срещу Ж.С.П. с ЕГН **********,
за заплащане на месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева считано
от 26.07.2017г. до настъпване за законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
недоказан; отхвърлен е и предявеният на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК,
от Т.Ж.П. срещу Ж.С.П. иск за заплащане на месечна издръжка в размер на 150,00
/сто и петдесет/ лева за периода 26.07.2016г. - 26.07.2017г. като недоказан.
По делото са спорни въпросите
дали въззивницата не е в състояние да се издържа от имуществото
си и /или да работи, както и дали възможностите на въззиваемия му позволяват да
дава на въззивницата претендираната месечна издръжка.
В случая, както правилно е
посочил Софийски районен съд, ищцата
/въззивница в настоящото производство/, не е представила доказателства, че не е
в състояние да се издържа от имуществото си.
От друга страна, възможността за доставяне на
издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност,
при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. По множеството издадени и изискани справки от НОИ и НАП, както в
производството по делото пред СРС, така и пред настоящата инстанция, не се
установява установява ответникът /въззиваема страна в настоящото производство/
да полага труд по трудово правоотношение и / или да заплаща осигуровки като
самоосигуряващо се лице.
Предвид установените факти,
настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да отделя никакви
средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря.
Въззивният съд напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и
не намира за необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е
правилно. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е
мотивирал както обстоятелството, че ищцата не е представила доказателства, че
не е в състояние да се издържа от имуществото си, така и обстоятелството, че
липсват доказателства, че е във възможностите на ответника да заплаща
претендирания размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока,
които се споделят от въззивния съд.
Неоснователни са и доводите, че
липсва произнасяне по предявения иск по
чл.149 от СК. В случая, видно от диспозитива на съдебното решение, е налице произнасяне
и в тази насока – Софийският районен съд е постановил, че отхвърля предявеният,
на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК, от Т.Ж.П. срещу Ж.С.П. иск за
заплащане на месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за периода
26.07.2016г. - 26.07.2017г., като недоказан.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
въззивницата няма право на разноски, а въззиваемата страна се представлява от
особен представител, чието възнаграждение се заплаща от бюджета на съда с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128196/22.06.2020 г., постановено
по гр. дело № 50762/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91-ви
състав .
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Т.Ж.П., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.