РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1160
гр. Перник, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500679 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Съдът докладва делото, както следва:
С Решение № 828/19.07.2023 г. по гр. д. № 6253/2022 г. по описа на Районен
съд – Перник е постановил следното: на основание чл. 200 от КТ е осъдил
„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1 да заплати на Т. Е. К.,
ЕГН ********** от гр.*** сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
30.03.2020 г. при изпълнение на трудови функции в „Листопрокатен цех“,
изразяваща се във фрактура на апекс фаланга на 4-то пръст на лява ръка и
данни за фисура на главата на дистална фаланга на 5-ти пръст, впоследствие –
некроза на дистална фаланга на 4-ти пръст на лява ръка, с оперативно
премахнати 5мм. от върха на 4-ти безименен пръст на лява ръка, ведно със
законната лихва, считано от 30.03.2020 г. до окончателното плащане, като над
тази сума до пълния предявен размер от 40000 лв. е отхвърлил иска, като
неоснователен и недоказан; на основание чл. 38 от ЗПП е осъдил „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ“ АД да заплати на адвокат В. К. сумата от 1300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК е осъдилэ„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД да заплати по сметка на
Районен съд сумата от 250 лв. – възнаграждение за вещо лице, сумата от 400
лв. – държавна такса и сумата от 5 лв. – за издаване на изпълнителен лист; на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил Т. Е. К. да заплати на „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ“ АД сумата от 4460 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД е подало въззивна жалба срещу решението,
в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца сумата от 10000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
1
30.03.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е осъдено
да заплати на адвокат К. сумата от 1300 лв. – адвокатско възнаграждение и по
сметка на ПРС сумата от 655 лв. – съдебни разноски.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не се е съобразил със
задължителните разяснения, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на Върховния съд, поради което е определил обезщетение в завишен размер,
несъответстващ на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Излага, че районният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.
200, ал. 4 от КТ. Сочи, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са
изцяло обезщетение с изплатеното му застрахователно обезщетение, поради
което същото е следвало да се приспадне от размера на установеното от съда
такова и иска да се отхвърли като неоснователен.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че работникът не е
допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения.
Счита, че по тази причина неправилно е отказал да приложи разпоредбата на
чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на определеното обезщетение.
Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
присъждане на направените разноски.
Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2
от ГПК не е постъпил отговор.
Т. Е. К. е подал въззивна жалба срещу решение № 828/19.07.2023 г. по гр. д.
№ 6253/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 10000 лв. до пълния размер от
40000 лв.
Жалбоподателят счита, решението, в обжалваната му част за неправилно.
Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Счита, че районният съд при определяне размера на обезщетението не е
съобразил всички относими обстоятелства, а именно – вида на причиненото
увреждане, последиците от същото и продължителността им.
Счита за неправилен и извода на съда за неоснователност на възражението
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да
постанови друго, с което да уважи иска до пълния предявен размер.
Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2
от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Страните не са навели нови твърдения и не са направили искане за
събиране на нови или новооткрити доказателства.
Съдът намира, че въззивните жалби са подадени от надлежно
легитимирани лица – страни в първоинстанционното прозводство срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Спазен е срокът по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Изпълнена
е процедурата по чл. 263 от ГПК .
2
Предвид изложеното, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Затова, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.11.2023 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват страните на посочените във
въззивните жалби адреси.
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част
на определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3