Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 28.12.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 11959 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищеца М.К.М., непълнолетен, действащ със съгласие на родител К.М.М., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 31.08.2013 год., около 20.37 часа, по пътя от гр.Б.към кв.К., водачът Л.Б. П., при управление на товарен автомобил „Форд“ с ДК № *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, реализирал пътно с управлявания от него мотоциклет „Ямаха“. Поддържа, че вследствие на ПТП-то му били причинени телесни увреди, които довели до продължително разстройство на здравето. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че липсва виновно поведение от страна на застрахования при тях водач, налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и моли съда да отхвърли исковата претенция, а алтернативно да я намали съобразно установената практика. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Третото лице помагач на ответната страна Л.Б. П., чрез процесуален представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          По делото е приета като доказателство пр.пр.№ 38278/13 год. по описа на СРП. От намиращото се по нея постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.02.2014 год. се установява, че е образувано и водено досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 31.08.2013 год., около 20.37 часа, в гр.С., на раЗ.лона на село Сеславци, при управление на товарен автомобил „Форд“ с ДК № ******* водачът Л.Б. П. в нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.К.М., който е управлявал мотоциклет „Ямаха“, без номер. Производството е прекратено по изричното искане на пострадалото лице.

          По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм: на прав участък от пътя по една лента за движение в едно направление, водача на бус „Форд“ предприема маневра ляв завой в кръстовището. Водача на мотоциклета се движи около осевата линия и е засечен от автомобила, при което се удря в неговата лява странична част.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице травматолог д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил счупване на лявата тазобедрена ямка на таза с иЗ.ълчване на лявата тазобедрена става; голяма раЗ.ъсно-контузна рана на лявото коляно и лявата подбедрица; счупване на главичката на 5-та и диафизарно счупване на 4-та ходилна кост на дясното стъпало; „епифизиолиза /вид счупване при децата/ от 3-та степен на долната част на лявата голямопищялна кост. Дава заключение, че „епифизиолизата“ на големия пищял в долната му част представлява вид ставна увреда при децата, при която става отлепване на разтежния хрущял от костта. Увредата налага спешно и прецизно оперативно лечение, тъй като неуспеха от проведеното лечение води до трайно скъсяване на костта, а от там и на крайника. Спешна медицИ.ка помощ и лечение пострадалият е получил в Детската травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е постъпил с голяма рана на лявото коляно и подбедрица, болки в лявата тазобедрена става и невъзможност да движи левия крак, оток и палпаторна болка на дясното ходило. След извършени изследвания и консултации, пострадалият е бил опериран по спешност, като под обща анестезия е било извършено наместване на иЗ.ълчената лява тазобедрена става. Поради установено счупване на тазобедрената ямка, крайникът е бил поставен на директна екстензия с цел да бъде оперирана планово. Раната на коляното с площ 20 на 10 см. е била хирургично обработена и зашита с първичноотсрочен шев. Счупените кости на дясното ходило са били наместени и гипсирани. След стабилизиране на общото състояние на 03.09.2013 г. под спинална анестезия детето е било оперирано отново, като е било извършено кръвно наместване на счупената тазобедрена ямка на таза и стабилзиирнае на костните фрагменти с две метални плаки и винтове. След подобряване на състоянието, детето е било изписано от болницата на 12.09.2013 г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства.

Вещото лице дава заключение, че ищеца е търпял болки и страдания за период от 5 месеца, като най-интезивни те са били през първите 2 месеца след злополуката и 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди, болките са били от периодичен характер и са се проявявали при преумора на увредените крайници, при студено и влажно време, което е налагало на детето да се дават обезболяващи средства. През първите 30 дни детето е провеждало лечението си при постелен режим. В продължение на 4 месеца на детето не е било позволено да стъпва на левия си крак и то се е предвижвало след 30-ия ден с помощта на патерици и с помощта на родителите си.

Дава заключение, че от злополуката вече са изминали повече от година и половина и общото му състояние е стабилизирано, но с някои остатъчни елементи: периодични болки в лявата тазобедрена и лявата глезенна стави, накуцваща походка наляво. Счупената тазобедрена ямка е зараснала с малка остатъчна деформация. Металните плаки са вътре имплантирани в костта на таза. Същите могат да бъдат извадени оперативно във време, по преценка на лекаря-оператор. Движенията на лявата тазобедрена става са в леко ограничен обем от 15-20 градуса при отвеждане встрани. На лявата колянна става има голям груб белег от раЗ.ъсно - контузната рана с дължина около 19-20 см., слизащ надолу към подбедрицата. Лявата глезенна става е леко оточна и палпаторно болезнена Счупените кости на дясната подбедрица са зараснали окончателно, а движенията са възстановени. Към настоящият момент детето се предвижва самостоятелно без помощни средства, но с леко накуцваща походка. Дава заключение, че за в бъдеще детето следва да подлежи на строг контрол от ортопед-травматолог, поради възможни късни усложнения в посочените стави на левия крак - най вече в лявата тазобедрена става.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че за товарния автомобил „Форд” с ДК № ******* е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД, валидна към момента на произшествието.

От удостоверение рег.№ 1204р-700/04.02.2015 год. на СДВР-отдел „Пътна полиция“ се установява, че М.К.М. към датата на произшествието, както и до сега не се води на отчет като водач на МПС, не му е издавано свидетелство за управление на каквото и да било МПС и няма данни за успешно издържан изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от представените доказателства, че на 31.08.2013 год. в гр.С., водачът Л. П., при управление на товарен автомобил „Форд“ с ДК № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата отнемайки предимство и по непредпазливост е причинил на М.М. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобил – П./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че товарния автомобил „Форд“ с ДК № *******, управляван от Л. П. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И. ” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицИ.ка експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от 5 месеца, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца след злополуката и 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Следва да бъде отчетено също, че наред с претърпените болки в продължение на 4 месеца на ищеца не е било позволено да стъпва на левия си крак и се е предвижвал след 30-ия ден с помощта на патерици и с помощта на родителите си. Отделно от това следва да бъде съобразено, че към момента състоянието му е стабилизирано, но счупената тазобедрена ямка е зараснала с малка остатъчна деформация, а металните плаки са вътре имплантирани в костта на таза, като при изваждането ще претърпи допълнителни болки. Следва да се отчете също, че движенията на лявата тазобедрена става са в леко ограничен обем от 15-20 градуса при отвеждане встрани, на лявата колянна става има голям груб белег от разкъсно - контузната рана с дължина около 19-20 см., слизащ надолу към подбедрицата, лявата глезенна става е леко оточна и палпаторно болезнена. Към настоящият момент детето се предвижва самостоятелно без помощни средства, но с леко накуцваща походка. При определяне на обезщетението следва да се има впредвид, че за в бъдеще ищеца следва да подлежи на строг контрол от ортопед-травматолог, поради възможни късни усложнения в посочените стави на левия крак - най вече в лявата тазобедрена става.

Съдът приема за основателни доводите на ответника за съпричиняване. От събраните доказателства по категоричен начин се установи, че към момента на произшествието пострадалия ищец е управлявам мотоциклета без да има правоспособност за това. Същият изобщо не е имал правото да бъде на пътя и да управлява каквото и да било моторно превозно средство. Съдът приема, че с тези си действия ищеца съзнателно се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на това настоящият състав приема 60 % на съпричиняване.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /14 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 60 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато установеното съпричиняване или исковата претенция е основателна и доказана за сумата от 24 000 лева и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер. 

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /31.08.2013 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 15 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на 108 лева разноски, а ответника на 93 лева/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 960 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Я.С., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 250 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място ищцовата страна следва да заплати на ответника, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 610 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Третото лице помагач няма право на разноски на основание чл.78, ал.10 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес *** да заплати на М.К.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 31.08.2013 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2013 год, до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 15 /петнадесет/ лева, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати на адвокат Я.С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК М.К.М. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******** юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 610 /хиляда шестстотин и десет/ лева.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - Л.Б.П. с ЕГН ********** с адрес ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: