Решение по дело №5982/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2113
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 1 януари 2022 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330205982
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2113
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330205982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Б.Т. от гр**** против
Наказателно постановление № 21-1030-006758 от 15.07.2021 г., издадено от
**** към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.5, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20,00
лв. и за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б.а от ЗДвП на основание чл.175, ал.1
т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец. С
жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и представляван от своя защитник адв. М.М. от АК-Хасково. Както
жалбоподателят, така и неговият защитник поддържат жалбата и молят
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено. Претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
1
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу която е
издадено обжалваното наказателно постановление, в предивдения в чл.59,
ал.2 от ЗАНН срок за обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 19.06.2021 г. около 18:00 ч. в гр.Пловдив, ж.к. Тракия срещу бл.18 по
ул.Съединение, в посока изток жалбоподателят като водач на л.а. Мерцедес
Спринтер 213 ЦДИ, с рег.№ ****, отклонявайки се надясно по платното за
движение, ударил паркирания от дясната му страна л.а. Лексус с рег.№ ****,
вследствие на което претърпял ПТП с материални щети. След това водачът
напуснал местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на
вредите от него.
По сигнал, подаден на тел.112 от присъстващи на мястото на
произшествието граждани, била образувана преписка № 444000-5568/21 по
описа на 05-РУ при ОД на МВР Пловдив.
Работата по установяване на водача и изясняване на причините и
обстоятелствата, при които настъпило ПТП, била възложена на пол. инсп.
Й.К.. В хода на проверката били снети обяснения от жалбоподателя и от
другия участник, паркирал на пътя, бил съставен протокол за ПТП №175430,
след което и акт за установяване на административно нарушение на името на
жалбоподателя.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Й.К., завероно копие на
протокол за ПТП №175430, справка за нарушител, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитания свидетел като
намира същите за последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и в
съответствие с писмените доказателства – съставения протокол за ПТП №
175430. За изясняване на случая са събрани всички относими и необходими
доказателства по случая, взети са обяснения и от двамата участници в
движението.
2
С оглед събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства съдът намира, че фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение, възприета
напълно и от наказващия орган при издаване на наказателното постановление
е обективно и правилно установена.
Доказателства, опровергаващи направените констатации не бяха
събрани в хода на съдебното следствие. Показанията на разпитания по делото
свидетел, осигурен при режим на довеждане от страна на жалбоподателя и
неговия защитник, не може да доведе до промяна на установеното фактическо
положение. Става ясно, че още преди съставяне на акта са били събрани
доказателства, отнасящи се и за двамата участници в движението, искани са
били обяснения и от двамата участници в движението, като единият е
потвърдил, че е паркирал автомобила на процесното място, а дугият че е
Преминал покрай него. С оглед дадените от двамата свидетели обяснения и
при направен оглед на самия автомобил са установени и причинените
имуществени вреди.
Водачът, на чието име са съставени акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, е следвало да
съобрази движението си на пътя с паркиралото МПС
Налице е правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. Наложеното наказание е съобразно приложимата санкционната
разпоредба на основание чл.185 от ЗДвП, същото е в абсолютен размер и не
подлежи на ревизия.
Безспорно от събраните доказателства се установява и второто
нарушение. Жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие .
Същият е следвало да окаже съдействие за установяване на вредите от него.
Вместо това същият е напуснал мястото на произшествието и не е оказал
съдействие за установяване на вредите от ПТП. Причината, която същият
изтъква, че е бързал и че не е имало никой на мястото на произшествието, по
никакъв начин не може да бъде основание за отпадане на
административнонаказателната му отговорност. След като същия е причинил
3
ПТП, негово е задължението да съдейства за установяване на вредите от него.
Неизпълнението на това дължимо от страна на водача поведение се
санкционира. Правилно на жалбоподателя е била ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл.123, ал. 1 т.3 б. а от ЗДвП.
Правилно административнонаказващият орган е приложил и съответната на
наушението санкционна разпоредба. На жалбоподателя са наложени
предвидените за посоченото нарушение наказания като размера им е към
законоустановения минимум и съответства напълно на обществената
опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение.
При цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление
съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила.
Нарушенията са описани ясно и съдържат всички относими обстоятелства,
при които нарушенията са извършени. Отразени са всички данни, свързани с
индивидуализацията на нарушителя. Спазени са законовите разпоредби на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказващият орган е спазил вмененото му с нормата
на чл.52, ал.4 от ЗАНН нарушение, а именно преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в
сроковете предвидени в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ****
към ОД на МВР Пловдив, а актът за установяване на административно
нарушение от полицейски инспектор. Правомощията им са предвидени в
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, заверено копие от която се
съдържа в материалите към административнонаказателната преписка.
За пълнота следва да се отбележи, че нарушението на чл.5 от ЗДвП не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от същия вид. Напускането на мястото на
произшествие след причиняване на материални щети, което е довело до
осъществяване на следващо нарушение, което се субсумира под нормата на
чл.123, ал.1 т.3 б.а от ЗДвП следва да се разглежда като отегчаващо
4
обстоятелство.
С оглед изложеното наказателното постановление като правилно и
закоонсъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-006758 от
15.07.2021 г., издадено от **** към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Б.Т. от
гр****,ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.1 т.1 от Закона за движение
по пътищата на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20,00 лв. и за
нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б.а от Закона за движение по пътищата на
основание чл.175, ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от един месец.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5