Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4101
28.10.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I
граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6542 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, предявена от „Възраждане – Касис“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, бул. България № 102-4, чрез адв.
С.Б., против ЗП „С.К.С.“, Булстат ********** с адрес: ***, с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 327 от ТЗ.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответникът се намират в трайни
търговски отношения, като съгласно установената практика, след съответна поръчка от
ответника, ищецът е доставял договорената стока, заедно с данъчна фактура, в
която се съдържало описание на доставената стока по вид, количество и цена, с
посочен падеж за плащане на задължението, начинът на плащане и банковата сметка
на ищеца, по която е указано да се извършва плащането.
Сочи, че е образувано заповедно
производство пред Районен съд- Пловдив, като била издадена заповед за
изпълнение за процесните суми против ответника, срещу
която последният е възразил, с оглед на което и след дадени указания от
заповедния съд е бил предявен и
настоящият установителен иск за вземането.
Твърди се също така, че
ищецът е извършил доставка на стоки на обща стойност от 1492,51 лева с ДДС, за
която са били издадени две данъчни фактури, приети от ответника, видно от
положените върху фактурите подписи, поради което счита, че с действията си
ответникът е извършил извънсъдебно признание на задължението си по основание и
по размер. Заявява се, че стоките са
били предадени от ищеца и приети от ответника, а фактурите са били
осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки, за които ищецът
е внесъл дължимото ДДС, а длъжникът е потвърдил размера на задължението си,
като го е признал, съгласно представено Потвърждение на салда
с вх. № **от 08.02.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е доставял стоки на
посочената сума, както и че за предаването на стоките е следвало да се представят приемо-
предавателни протоколи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Приложено е ч. гр. № 3536/2019г. по
описа на ПРС, ХІ гр.с., от което се установява
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК срещу
ответника за процесните суми, както и подаденото в
срока по член 414 ГПС възражение от ответника и даването на указания от съда за
предявяване на установителен иск за вземането.
По делото ищецът е представил заверени
копия на фактура № ***от 11.07.2018г. с получател ответника за сумата от
1026,64 лева с ДДС, подписана от двете страни и фактура № ***от 11.07.2018г. с
получател ответника за сумата от 465,87 лева с ДДС, също подписана от двете
страни. Представено е и потвърждение, изхождащо от ЗП „С.К.С.“, Булстат **********, от съдържанието на
което се установява, че съгласно счетоводните регистри разчетите към
31.12.2018гг. за търговските задължения към ищеца са в размер на 1492,51 лева.
Изслушано е и
заключение на вещото лице Б.В., изготвено компетентно и безпристрастно,
съгласно което двете фактури са надлежно осчетоводени при ищеца и ответника,
като ответникът е ползвал право на данъчен кредит. Посочено е в заключението,
че фактурите са били включени в дневника за продажба и справка декларация по
ЗДДС при ищеца и в дневник за покупките и справка декларация по ЗДДС при
ответника в данъчен период м. 07. 2018г. При проверка на разплащателните сметки
на двете дружества, както и в касата на ответника не е установено частично или
окончателно плащане по фактурите. Относно размера на мор. лихва вещото лице
посочва размер от 95,78 лева за периода 12.07.2018г. до 27.02.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно член 293 от ТЗ за
действителността на търговска сделка е необходима писмена или друга форма, само
в случаите, предвидени в закона, ето защо с представените по делото фактури се обективират сключените между страните търговски сделки за
покупко-продажби на стоки, представляващи лекарства за животни.
Установено е безспорно, че ответника е
осчетоводил фактурите и е ползвал данъчен кредит от ответника, с оглед на което
поведение на ответника, съдът намира, че е налице
извънсъдебно признание от ответника на задължението по фактурите, с оглед на
което исковете за главница следва да се уважат като основателни и доказани.
Падежът на плащане, посочен във фактурите е изтекъл, като е налице забава на
ответника за заплащане на посочените парични задължения, с оглед на което е
основателна и претенцията за мор. лихва, която следва да се уважи в посочения размер.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските по заповедното и исковото
производство в размер на общо 1497,82 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Възраждане – Касис“ ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. България № 102-4, чрез адв. С.Б., и длъжника ЗП „С.К.С.“ с Булстат ********** с
адрес: *** съществуването на парично
вземане за общата сума от 1492,51 лева главница, представляваща неплатена цена
за покупко-продажба на стоки по фактура № ***/11.07.2018г. и фактура № ***/11.07.2018г.
и лихва за забава в общ размер на 95,78 лева за периода 12.07.2018г. –
27.02.2019г., ведно със зак. лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.03.2019г. до
изплащане на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3536/2019г. на ПРС, ХІ гр.
състав.
ОСЪЖДА ЗП „С.К.С.“, Булстат ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Възраждане – Касис“ ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. България № 102-4, СУМАТА от 1497,82 лева – представляваща разноски по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.