Решение по дело №1737/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 560
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20185300101737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е 560

 

  гр. Пловдив, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                

при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1737 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

          Ищецът „Си Финанси Груп” ЕООД – гр. ***, ЕИК *********, чрез ** Т.Г. е предявил срещу ответниците Г.Т.Б., ЕГН **********, Н. П.Б., ЕГН **********, и „Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недейстивителност на покупко-продажбата, изповядана с нот. акт № **, том **, рег.№ **, нот. дело № 70/2018 г. на **Н.Х - С., рег. № **на НК, вписан в СВ – ** с акт № **, том **, дв. вх.рег.№ 8941/21.03.2018 г., по отношение на 1/2 идеална част от недв. имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.523.680.1.2 по КККР на гр. **, с адрес на имота: ***, с предназначение - жилище, апартамент; с площ - 95,25 кв.м, подробно описан в исковата молба.

Твърди, че на 05.09.2012 г. между ищеца „Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК *********, като заемодател, и Билд Корект“ ЕООД, като заемополучател, е сключен Договор за заем № 19.06, по силата на който на последното дружество е предоставена в заем сумата 50 000 евро. С последващо Споразумение от 06.02.2015 г. ответниците Г. и Н.Б. са се задължили като солидарни длъжници заедно с дружеството – заемополучателБилд Корект“ ЕООД да отговарят при условията на чл. 101, чл. 121 и сл. от ЗЗД за задълженията на последното по договора за заем, като крайният срок за погасяване на всички дължими суми е 30.01.2016 г. Тъй като длъжниците и досега не са изпълнили задълженията си по договора, на основание абритражна клауза ищецът е отнесъл спора до Арбитражен съд при Сдружение „Българска Бизнес Асоциация“ – гр. **, като с Решение от 27.04.2018 г. по арб.д.№ 2/2017 г. и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 09.07.2018 г. по ч.т.д.№ 511/2018 г., ПОС, 19 с., като ответниците Г.Б., Н.Б., „Билд Корект“ ЕООД, както и другия длъжник „Униглоб Консулт“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на ищеца подробно посочените в ИМ суми, в т.ч. 97 791,50 лв. – невърната главница по договора за заем; 173 188,48 лв. – лихва; 195 583 лв. – неустойка, … и т.н., като за събирането им е образувано изп.д.№ 1400/2018 г. на ЧСИ П.И., рег.№ ***на КЧСИ, присъединено към изп.д.№ 887/2015 г. по описа на същия ЧСИ. 

На 21.03.2018 г. ответниците Г. и Н.Б. са продали на ответника Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********, описания по-горе недв. имот, с което са увредили ищеца като техен кредитор, при това след възникване на вземането, тъй като съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите.

Относно знанието на третото лице – приобретател на имота Билд Комфорт 18“ ЕООД следва да се има предвид публичния характер на вписванията в Имотния регистър, като за прехвърления недв. имот са вписани: придобивната сделка от 28.12.2006 г., с която Г. и Н.Б. са закупили процесния недв. имот в режим на СИО; изпълнителна възбрана от 13.10.2015 г. по посоченото изп. дело на ЧСИ П.И. за задълженията на Г. и Н.Б. по договора за заем; обезпечителна възбрана от 12.03.2018 г., въз основа на определение по чл. 389 и сл. от ГПК по ч.т.д.№ 516/2017 г., ПОС, 17 с.; постановление за възлагане на същия недв. имот в полза на Г.Б. от 21.03.2018 г., както и атакуваната прехвърлителна сделка от 21.03.2018 г. Оповестителното действие на тези вписвания води до недобросъвестност на купувача и неговото знание за увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна спрямо него покупко-продажбата, изповядана с нот. акт № **, том **, рег.№ **, нот. дело № 70/2018 г. на **Н.Х - С., рег. № **на НК, по отношение на 1/2 ид. ч. от описания недв. имот, ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, като подробни съображения за това излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора.

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

С влязло в сила на 02.04.2019 г. протоколно определение от съдебно заседание на 14.02.2019 г. съдът е прекратил частично производството по делото на основание чл. 232 от ГПК по отношение на оттеглените с молба вх.№ 31971/31.10.2018 г. от ищеца искове за нищожност, поради привидност, и за разваляне на атакуваната сделка.

Ответниците Г.Т.Б., ЕГН **********,***; Н. П.Б., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:***, чрез пълномощника им адв. К.Ц., и „Билд Комфорт 18“ ЕООД – ***, ЕИК *********, с ** Б.И.Е., са подали отговор, в който заявяват, че предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим, но е неоснователен.

Твърдят, че към датата на сключване на атакуваната сделка ** на дружеството–купувач – Б.Е., не е знаел за увреждания ѝ характер, а изложените от ищеца доводи в тази връзка са изцяло несъстоятелни. Купувачът няма задължение да провери вписани тежести върху имота в Имотния регистър, а липсата на такава проверка представлява за него търговски риск.

          Съображения в тези насоки излагат в отговора и в писмени бележки по съществото на спора, представени от адв. К.Ц. като пълномощник на Г. и Н.Б..

          В подкрепа на твърденията си не ангажират доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответниците Г.Т.Б. и Н.С.Б. са съпрузи, чиито граждански брак е сключен на **, като имуществените им отношения са в режим на общност, съгласно приложения препис от Акт за сключен граждански брак № ** на *** – **.

На 05.09.2012 г. между ищеца „Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК *********, като заемодател, и Билд Корект“ ЕООД, ЕИК *********, като заемополучател, е сключен Договор за заем № ***, по силата на който на последното дружество е предоставена в заем сумата 50 000 евро, която е следвало да върне в срок до 05.09.2013 г.

С последващо Споразумение от 06.02.2015 г., с нот. заверка на подписите, към Договора за заем № 000019.06 ответниците Г.Т.Б. и Н.С.Б., както и други 3 дружества, са се задължили като солидарни съдлъжници заедно с дружеството – заемополучателБилд Корект“ ЕООД, да отговарят при условията на чл. 101, чл. 121 и сл. от ЗЗД за задълженията на последното по договора за заем, като крайният срок за погасяване на всички дължими суми е 30.01.2016 г. Със същото споразумение страните са се съгласили всички спорове между тях във връзка със споразумението да се решават от Арбитражен съд – ** към Българската бизнес Асоциация (АСП при ББА).

С Решение от 27.04.2018 г. по арб.д.№ 2/2017 г. на Арбитражен съд при „Българска Бизнес Асоциация“ – **, ответниците Г.Б., Н.Б., „Билд Корект“ ЕООД, ЕИК *********, и „Униглоб Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 97 791,50 лв. – невърната главница по договора за заем; 173 188,48 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2012 г. – 10.08.2017 г.; 195 583 лв. – договорна неустойка по т. 9.1 от договора за заем; 7 000 лв. – внесена ДТ и 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.08.2017 г.

Въз основа на арбитражното решение е издаден изпълнителен лист от 09.07.2018 г. по ч.т.д.№ 511/2018 г., ПОС, 19 с., като за събиране на посочените суми е образувано изп.д.№ 20188210401400  на ЧСИ П.И., рег.№ ***на КЧСИ, присъединено към изп.д.№ 887/2015 г. по описа на същия ЧСИ. 

От приетите писмени доказателства се установява, че в Имотния регистър на СВ – ** за процесния недв. имот са налице следните вписвания: придобивната сделка от 28.12.2006 г., с която Г. и Н.Б. са закупили недв. имот в режим на СИО; изпълнителна възбрана от 13.10.2015 г. по посоченото изп. дело на ЧСИ П.И. за задълженията на Г. и Н.Б. по договора за заем; обезпечителна възбрана от 12.03.2018 г., въз основа на определение по чл. 389 и сл. от ГПК по ч.т.д.№ 516/2017 г., ПОС, 17 с.; постановление за възлагане на същия недв. имот в полза на Г.Б. от 21.03.2018 г., както и атакуваната прехвърлителна сделка от 21.03.2018 г.

Няма спор също, че на 21.03.2018 г. ответниците Г.Т.Б., ЕГН **********, и Н. П.Б., ЕГН **********, са продали на ответника Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********,  чрез ** Б.И.Е., ЕГН **********, недв. имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.680.1.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес - ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.523.680, с предназначение на СОС - жилище, апартамент; брой нива - 1, с площ - 95,25 кв.м, при съседни СОС: на същия етаж – няма; под обекта - 56784.523.680.1.1, над обекта – няма; ведно с прилежащите му части: 2 изби, таван, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от ПИ 56784.523.680, целият с площ от **кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м; номер по предходен план – пл.№ 680, кв. 361, парцел VIII-678, 679, 680,68, както и 1/2 ид.ч. от всички подобрения и приращения в този недв. имот, за сумата от 60 000 лв., като сделката е изповядана с нот. акт № **, том **, рег.№ **, нот. дело № 70/2018 г. на **Н.Х - С., рег. № **на НК, вписан в СВ – ** с акт № **, том **, дв. вх.рег.№ 8941/21.03.2018 г.

          При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният Павлов иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна – кредитора, и е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като увреждащата сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна (нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът по паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то вече е преминало в патримониума на трето лице.

Затова интересът от провеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното  изпълнение да може да се насочи към чуждата вещ, въпреки че приобретателят ѝ не отговаря за задължението на длъжника и съдлъжниците към кредитора. Собственикът, който е придобил вещта, понася санкцията да търпя изпълнение срещу нея за чужд дълг, но той не е солидарно отговорен за изпълнението на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не е негов длъжници. За него единствено се въвежда задължението да предоставят придобитата вещ за удовлетворяване на чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателите си, след което може да иска възмездяване от тях.

В конкретния казус е безспорно установено с влязло в сила на 27.04.2018 г. решение по арб.д.№ 2/2017 г. на Арбитражен съд при „Българска Бизнес Асоциация“ – **, че ищецът „Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК *********, е кредитор на ответниците Г.Т.Б. и Н.С.Б., които са осъдени солидарно да му заплатят сумите 97 791,50 лв. – невърната главница по договора за заем; 173 188,48 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2012 г. – 10.08.2017 г.; 195 583 лв. – договорна неустойка по т. 9.1 от договора за заем; 7 000 лв. – внесена ДТ и 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.08.2017 г., тъй като същите ответници със Споразумение от 06.02.2015 г. са поели солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД като съдлъжници на заемополучателя Билд Корект“ ЕООД, ЕИК *********, да отговарят за задълженията му по Договора за заем № *** от 05.09.2012 г.

Ето защо, съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗДответниците Г. и Н.Б. са длъжници при условията на солидарност по смисъла на чл. 121, вр. чл. 141 от ЗЗД на дружеството – ищец, което е техен кредитор.

Няма спор, че на 21.03.2018 г. ответниците Г. и Н.Б. са се разпоредили с притежавания от тях процесен недв. имот, като са прехвърлили същия на ответника „Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********,  с ** Б.И.Е., ЕГН **********, чрез възмездна сделка – покупко-продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД.

Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите, поради което съдът намира, че с извършването на оспорената прехвърлителна сделка длъжниците Г. и Н.Б. са намалили секвестируемото си имущество и са увредили кредитора „Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК *********, като са го лишили от възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяването на вземането си по договора за заем освен върху уговорените с договора обезпечения и върху процесния недв. имот.

Въпреки, че увреждащата дружеството - кредитор разпоредителна сделка от 21.03.2018 г. е извършена преди да е постановено и влязло в сила арбитражното решение от 27.04.2018 г., то вземането на кредитора е станало изискуемо (възникнало) още на 30.01.2016 г., съгласно т. 3 от Споразумението от 06.02.2015 г., поради което съдът намира, че тази сделка е била предназначена именно да увреди кредитора.

Не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо при извършване на увреждащото го действие, или да е установено с влязло в сила съд. решение. Достатъчно е да са налице действия на евентуалните длъжници, целящи именно увреждане на бъдещия кредитор, в който смисъл е и трайната практика на ВКС /Р-663-69-І, Сб. 1969, с.42; ПП-І-65, Сб. 1965, с.5; Р-2760-66-ІІ, Сб. 1966, с.164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр.3, с.28; Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с.62/.

Според константната съдебна практика, знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнанието, че съконтрахентът му има дългове, респ. кредитор, и с извършеното прехвърляне на имущество кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при събиране на вземането си. В случая третото лице, с което длъжниците са се договорили – приобретателя на процесния недв. имот „Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********,  представлявано от ** Б.И.Е., ЕГН **********, е знаел и е могъл да узнае за увреждането на дружеството - кредитор на своите праводатели - Г. и Н.Б., при изповядане на процесната сделка, тъй като към момента на сключването на покупко-продажбата на 21.03.2018 г. в Имотния регистър на СВ – ** са били вписани възбрана от 13.10.2015 г. по изп.д.№ 20188210401400  на ЧСИ П.И., рег.№ ***на КЧСИ, присъединено към изп.д.№ 887/2015 г. по описа на същия ЧСИ, за задълженията на Г. и Н.Б. по договора за заем от 05.09.2012 г., както и обезпечителна възбрана от 12.03.2018 г., въз основа на определение по чл. 389 и сл. от ГПК по ч.т.д.№ 516/2017 г., ПОС, 17 с. Тъй като Имотният регистър е публичен и всеки би могъл да се снабди с информация за наличието на тежести върху даден недв. имот, житейската и правна логика предполага преди сделката купувачът да провери дали има наложени тежести върху недв. имот, който ще придобие, а липсата на такава проверка от негова страна при наличието на общодостъпна информация за това е риск, който той поема за своя сметка. Обстоятелството, че по отношение на процесния недв. имот е имало вписани 2 възбрани обуславя предположението, че приобретателят като трето лице е знаел, че със сделката уврежда кредитора на прехвърлителите, тъй като вписването прави сделката публична и като вещноправен институт то има действие спрямо третите лица и предполага, че всяко трето лице знае за съществуването на акта на вписването и на неговото съдържание, в който смисъл е и константната съдебна практика.   

Ето защо, съдът намира, че третото лице, с което длъжниците Г. и Н.Б. са се договорили – „Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********, чрез ** Б.Е., е знаело, че с прехвърлянето на процесния недв. имот се уврежда кредитора на прехвърлителите - „Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК *********, тъй като солидарните съдлъжници са се освободили от притежаваната от тях секвестируема собственост.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е признато с влязло в сила арбитражно решение за кредитор по договор за паричен заем от 2012 г. и споразумение към него от 06.02.2015 г. на ответниците Г. и Н.Б. като солидарни съдлъжници, които са извършили възмездна разпоредителна правна сделка, целяща намаляване на имуществото им като съдлъжници на заемополучателя и увреждане на кредитора чрез осуетяване на възможността да насочи принудително изпълнение за събиране на вземането си и върху прехвърления недв. имот, за което приобретателят на имота е знаел, поради което предявеният иск срещу страните по увреждащата сделка се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за относително недействителна спрямо ищеца процесната покупко-продажба на недв. имот, описан в ИМ, на основание чл. 135 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по съдебното производство в размер на общо 789,98 лв., от които 289,98 лв. – ДТ и 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Пловдивският окръжен съд 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за относително НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо „Си Финанси Груп” ЕООД – ***, ЕИК *********, сделката, изповядана с нот. акт № **, том **, рег.№ **, нот. дело № 70/2018 г. на **Н.Х - С., рег. № **на НК, вписан в СВ – ** с акт № **, том **,  вх.рег.№ 8941/21.03.2018 г., с която Г.Т.Б., ЕГН **********, и Н. П.Б., ЕГН **********, са продали на Билд Комфорт 18“ ЕООД, ЕИК *********, с ** Б.И.Е., ЕГН **********, 1/2 идеална част от следния недв. имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.680.1.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес - ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.523.680, с предназначение на СОС - жилище, апартамент; брой нива - 1, с площ - 95,25 кв.м, при съседни СОС: на същия етаж – няма; под обекта - 56784.523.680.1.1, над обекта – няма; ведно с прилежащите му части: 2 изби, таван, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от ПИ 56784.523.680, целият с площ от **кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м; номер по предходен план – пл.№ 680, кв. 361, парцел VIII-678, 679, 680,68, както и 1/2 ид.ч. от всички подобрения и приращения в този недв. имот, на основание чл. 135 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Т.Б., ЕГН **********,***; Н. П.Б., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:***, чрез пълномощника им адв. К.Ц., и „Билд Комфорт 18“ ЕООД – ***, ЕИК *********, с ** Б.И.Е., да заплатят на „Си Финанси Груп” ЕООД – ***, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 789,98 лв.(седемстотин осемдесет и девет лв. и 98 ст.), от които 289,98 лв. – ДТ и 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                                                    

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                    /М. Бедросян/