Решение по дело №440/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

София 31.07. 2019 г.

 

         Софийският Окръжен съд, СМЕСЕН  въззивен състав в закрито заседание на 31. 07.две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                                2. БОРЯНА ГАЩАРОВА

изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВЧНД № 440 по описа за  2019 година и за да се произнесе , взе предвид следното :

         Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в производството по  глава ХХІI – чл. 306, т.4 НПК, инициирано по жалба на защитника на подсъдимия Е.А.Г.- адв. Ч.Т., против определение от 13.05.2019г., постановено по НЧХД №161/019г. по описа на РС- С. по реда на чл.306,т.4 НПК, по силата на което е осъден да заплати разноски, понесени във въззивната инстанция от частният тъжител В. Г. Б.- а именно- адвокатски хонорар  на повереник в размер на 1200 лева.

         Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и незаконосъобразно, заявява, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че размерът на сумата за заплащане на възнаграждение на повереник – 1200 лева, не следва да бъде  присъждана в тежест на подсъдимия, т.к. повереникът – адв. Т. не се е явил и не е осъществил никакви процесуални действия, субсумиращи понятието „процесуално представителство” във въззивната инстанция, алтернативно пледира, че размерът  е прекомерно завишен, без да посочва отправния критерии, спрямо който следва да бъде осъществена тази преценка.Моли съда да отмени определението като незаконосъобразно.

Въззивният съд като разгледа подадената жалба,  и след като осъществи на осн.чл.314, ал.1 НПК цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие с приложимите разпоредби на процесуалния и материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата против постановеното определение е основателна.

Видно от приложеното към настоящото ВНЧХД № 311/ 2017г. делото е неколкократно отлагано  по молба на страните , както и с оглед на принципа за неизменност на съдебния състав, като по същото не е провеждано въззивно съдебно следствие- не са събирани доказателства.

В това производство е депозиран договор за правна помощ и пълномощно с дата -23. 06.2017г. между частния тъжител и повереника, според който е уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 1200 лева, за която сума е записано, че е заплатена при сключване на договора.

По делото не е постъпило възражение, против подадената жалба от страна на подсъдимия, в заседанията, по които е даван ход на делото повереникът не се е явил и не е участвал, най- вече в заседанието по същество на делото, не е излагал съображения по съществото на делото в полза на своя доверител и не е осъществил под каквато и да е форма дейност, която би могла да бъде квалифицирана като „процесуално представителство” за каквото е бил упълномощен.
         В последното заседание в хода на въззивното производство – заседанието по същество на делото, състояло се на 19.03. 2018г. не  се е явил и частният тъжител, поради което изобщо не е било поискано присъждане на разноски.

Въззивният съд е постановил решение, с което е уважил частично жалбата-, като е изменил присъдата на РС- С. в гражданската и в наказателната част.

Повече от година по- късно от приключването на делото във въззивната инстанция, с молба от 13.05.2019г. пред РС- С., повереникът  адв. Ц. Т. е поискал присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция СОС, като е депозирал писмена молба по чл.306,ал.1 т.4 НПК.

С определение от същата дата РС –С. се е произнесъл и е възложил в тежест на подсъдимия сумата от 1200 лева- разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Предвид гореизложеното, вън от всякакво съмнение е, че не е поискано присъждане на разноските за процесуално представителство до приключване на производството във въззивната инстанция, а най-вече –такова не е било осъществено под формата на проучване на делото, излагане на становище преди въззивното заседание, участие във въззивно съдебно следствие, пледоария  по същество и под каквато и да е друга форма.

Поради изложените съображения, атакуваното определение се явява незаконосъобразно, предвид на което и на осн.чл.306, ал.1 т.4 НПК съдът

 

   Р   Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯВА  определение от 13.05. 2019г., по НЧХД № 161/ 2016г. по описа на РС- С..

         Решението е окончателно.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.