Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2023г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично
заседание на първи март 2023 г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на
секретаря Веселка Крумова,
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №
2770/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.215, вр. чл.148, вр. 63 ал.2 от ЗУТ.
Образувано е след обезсилване на Решение № 596/29.04.2022г. по адм.д. № 241/2022г. на Адм.съд - Варна, с Решение № 10898/29.11.2022г. по адм.д. № 6239/2022г. на ВАС и връщане за
ново разглеждане жалбата на „Вип
Скай В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***,
представлявано от Н.Б., срещу Заповед № 0001/04.01.2022 г. на Кмета на Община
Варна, с която е отказано издаването на
разрешение за премахване на 67 броя иглолистни дървета от вида черен бор,
находяща се в ПИ с идентификатор 10135.2563.630,
собственост на дружеството – жалбоподател, находящ се в гр. Варна, ***УПИ
XXXVI-630, кв. 30 по плана на 21-ви м.р.
В жалбата се поддържа, че
оспорения акт е нищожен поради наличието на много съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните норми, а в
условията на евентуалност и незаконосъобразен. Изложени са съображения за допуснато
от органа при произнасяне с оспорения акт смесване на две различни процедури:
1.тази по одобряване на инвестиционен проект, /в който случай при констатирана
нередовност, специализираната общинска служба по озеленяване е следвало да
върне проекта на възложителя за преработка - чл.27 ал.4 от Наредба на Общински съвет – Варна за изграждане, стопанисване,
контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна /НИСКОЗСТОВ// и 2.процедурата по издаване на разрешение за строеж, каквото дружеството не е инициирало,
поради което и процесната заповед се явява преждевременно издадена и на това
основание – нищожна. Допълнително се сочи, че неоснователно органът се е
позовал на отсъствие на предпоставките по чл.25 от НИСКОЗСТОВ, тъй като цитираните в
разпоредбата изисквания са относими за производството по изработване или
изменение на ПУП, какъвто вече е одобрен с влязла в сила заповед. По подробно
изложени съображения се твърди неотносимост и на останалите, цитирани в
оспорения акт законови разпоредби.
С оглед изложеното се иска
прогласяване нищожността на оспорения административен акт, а в условия на
евентуалност – отмяната му като незаконосъобразен.
При новото разглеждане на делото,
в писмено становище, в съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника адв. П.С., жалбата се поддържа на изложените основания. В
допълнение се сочи, че засадените 67 броя дървета от вида „черен бор“ в ПИ
10135.2563.630, не попадат в границите на Парк-паметника на българо-съветската
дружа, като представените едва в това производство писмени доказателства от
ответника са загубили своето значение. Моли се за отмяна на оспорената Заповед.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по
чл. 80 от ГПК. В допълнително писмено становище се поддържа искане да не бъдат
приети като валидно извършени процесуалните действия от ст.ю.к. Г.П., доколкото
всички изявления са направени от нея като представител на Община Варна, а не от
името на надлежния ответник – Зам.кмет на Община Варна.
Ответната страна –
Заместник-кмета на Община Варна инж. Х.И., редовно призован, не се явява и не
се представлява. В депозирани по делото чрез процесуален представител гл.ю.к.П.
писмени становища, жалбата се оспорва. Поддържа се, че оспореният акт е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми и в съответствие с
материалния закон, доколкото съгласно приложимата норма на чл.148 ал.12 от ЗУТ
разрешението за премахване на дървесна растителност се издава преди
разрешението за строеж по реда предвиден в наредбата по чл.62 от ЗУТ, а в
случая не са налице основание за такова разрешение, тъй като процесните дървета
попадат в обект с историческо значение /ПИ с иденификатор 10135.2563.630 попада
в Парк - паметник на Българо-съветската дружба/ и за премахването им, съгласно
чл.19 ал.2 от Наредба 1 за опазване озеленените площи и декоративна
растителност /Наредба № 1/ е необходимо решение от местните органи на
Министерството на образованието, науката и културата, каквото в случая
отсъства. На изложените основания се
моли отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото е
претендирано в размер по-висок от минималния такъв по наредбата.
Съдът намира за необходимо тук да
посочи, че счита възражението на жалбоподателя относно процесуалното
представителство на ответника, за неоснователно. Действително, в депозираните
при новото разглеждане на делото молби от гл.ю.к. Г.П., непрецизно е посочено,
че същата ги подава като процесуален представител на „Община Варна,
представлявана от Иван Поортних – Кмет на Община Варна…“. Още при първото
разглеждане на делото обаче е представено пълномощно /л.36/, съгласно което
надлежният ответник – Зам.кмет на Община Варна е упълномощил ю.к.П. да го
представлява по делото. Такова е представено и при новото разглеждане на
делото, като съобразно указанията на съда /л.59/, процесуалните действия на
юрисконсулта до момента, са приети за надлежно извършени.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател се
легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.630 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.200г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-13-03-310/07.12.2009г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Бриз“, м-ст „Свети Никола“, с площ 870 кв.м., в урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – средно застрояване от 10 до 15 метра, с
номер по предходен план – 363.
Със Заповед № Г-119/13.12.2011г.
на Зам.кмета на Община Варна, на основание чл.129 ал.2, във връзка с решение по
т.9 от Протокол № 57/01.11.2011г. на ЕСУТ, е одобрен подробен устройствен план
/ПУП/ - план за застрояване и регулация /ПРЗ/ в обхват УПИ ХХХVІ-630 /ПИ с
идентификатор 10135.2563.630 /, кв.30, по плана на 21-в м.р. на гр.Варна.
Съобразно Констативен протокол /л.48/ заповедта е влязла в сила на 05.01.2012г.
На 16.12.2021г. от „Вип Скай В“
ЕООД е подадено Заявление рег. № АУ13214ВН/16.12.2021г. до Главния архитект на
Община Варна, с което на основание чл.139 ал.3, чл.142-144 от ЗУТ е поискано
разглеждане и одобряване на работен инвестиционен проект за строеж: „Жилищна
сграда, находяща се в УПИ ХХХVІ-630, кв. 30 по плана на 21-ви м.р., гр. Варна и
издаване на разрешение за строеж на основание чл.148 от ЗУТ. Във връзка с
входирания с това заявление инвестиционен проект и приложен към него такъв за
озеленяване и благоустройство с компенсаторна програма, на следващия ден от
дружеството е подадено Заявление с рег. № АУ-130214ВН-001ВН/17.12.2021 г. до
Дирекция ИИБ при Община Варна, с което е поискано издаване на заповед за
премахване на декоративна растителност и изпълнение на компенсаторна програма.
В частта на проекта
„Паркоустройство и благоустрояване“ са представени дендрологичен план;
количествена сметка; дендрологично заснемане и фитосанитарна оценка на
съществуващата в имота растителност, ведно с опис, изготвени от ландшафтен
архитект Г. Стоянова. Представени са и чертежи: фитосанитарна оценка на
дърветата; дървета за премахване и запазване, ситуационен план озеленяване и
дендрологичен план. Видно от същите и съгласно обяснителната записка, в имота
на обект: Жилищна сграда в УПИ XXXVI-630, кв. 30, по плана на 21-ви
м.р. на гр.Варна, има възрастна растителност – масив от „чер бор“ – 81 бр. Посочено
е, че изпълнението на проекта налага отсичането на дървета по смисъла на Наредба
№ 1 за опазване на зелените площи и декоративната растителност. Определени са
за запазване 14 броя дървета от вида „черен бор“, а за премахване са предвидени
останалите 67 дървета, като е посочено, че от тях в добро състояние са 13 бр.;
в средно състояние, с изявено съхнене, подтиснати и обрасли в бръшлян са 43
бр.; и в средно до лошо състояние, със съхнене над 80 % са 11 броя.
Определена е и необходимата
компенсация, а именно: петкратна компенсация, т.е. 335 дървета. От тях с
проекта за озеленяване са предвидени – 34 дървета, а остават за засаждане в
публични зелени площи 301 дървета.
Според становището, дадено от
ландшафтния архитект в дендрологичното заснемане и оценка на съществуващата
растителност, дърветата от вида „чер бор“ в имота, са засадени през осемдесетте
години на XX век, като са много гъсто
разположени едно до друго, като значителна част от разстоянията помежду им е
около 1-2 м. Теренът, където се намират дърветата, е наклонен и оцедлив,
масивът е склопен без достатъчно светлина. Констатирано е, че предвид описаните
обстоятелства, дърветата не са с развит нормален хабитус. Недостатъчната
светлина и намаленото хранене са довели до изтъняване на стъблата, /което не е
присъщо за възрастта им/, както и силно обезлистяване и масово суховършие. Като
екземпляри в по-добро състояние са посочени тези по периферията на масива
поради частично осветляване.
Изготвилият становището архитект
извежда извод, че преместването на дърветата със специализирана техника не е
препоръчително, като в допълнение на тази констатация е уточнено, че дърветата
са с вплетени корени и изваждането им би било значително затруднено.
Във връзка с подаденото от
дружеството Заявление, от Зам.кмета на Община Варна е постановена оспорената
Заповед № 0001/04.01.2022 г., с която е отказано издаването на разрешение за премахване на 67
броя иглолистни дървета от вида „чер бор“, находящи се в
ПИ с идентификатор 10135.2563.630.
Отказът е постановен по следните
съображения:
1.Не са спазени изискванията по
чл.25 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от НИСКОЗСТОВ /следва цитат на разпоредбите/;
2.Разрешенията за премахване на дървета са
регламентирани в чл.148 ал.12 от ЗУТ и чл.47 ал.1 от НИСКОЗСТОВ /следва цитат на
последната/;
3.Насаждението на чер бор в имота е осъществено във
връзка със строителството на Парк-паметник на българо-съветската дружба през
1974г. и на основание чл.19 ал.2 от Наредба № 1 такива дървета се премахват въз
основа на писмено разрешение на местните органи Министерството на
образованието, науката и културата;
4.Съгласно чл.21 от Наредба № 1 когато за един строеж,
се налага премахване на повече от 20 дървета, проектът задължително се подлага
на оценка за въздействието на околната среда.
Към преписката е приложена молба
рег.№ АУ-130214ВН-003ВН/24.01.2022г. от „Вип Скай В“ ЕООД до Главния архитект
на общината, в която е посочено, че на 17.01.2022г. на дружеството е върнат
одобрен инвестиционния проект, без частта „Паркоустройство и благоустройство“.
Моли се да бъдат дадени указания за поправка на неодобрената част от проекта,
предвид разпоредбата на чл.27 ал.4 от НИСКОЗСТОВ.
С писмо от 16.01.2022г. на дружеството е
отговорено, че проектът не е одобрен, във връзка с издадената заповед.
В хода на съдебното производство от ответната
страна е представено писмо № Х-8776/04.08.1975г. на Директора
на Окръжен народен съвет-Варна, СД „Изграждане на населените места“ и сканирано
копие на КК на община Варна с подложка Кадастрален план на гр.Варна от 1956г. В
писмото са посочени имотите попадащи в строителната площадка на Парк-паметник
на българо-съветската дружба. В същото, под т.6 е отразена като отчуждена част
/731.60 кв.м./ от имот 2036, като съобразно твърденията на страната, при
сравняване на КП от 1956г. и действащата КК, процесният имот № 630 е част от
отчуждения такъв през 1975г. и следователно иглолистните дървета от вида „чер
бор са част от извършените насаждения, във връзка с построяването на
„Парк-паметник на българо-съветската дружба“.
Жалбоподателят, чрез пълномощника
адв.С., моли да не се кредитират представените от ответника писмени
доказателства, предвид разпоредбата на чл.226 ал.2 от АПК. В условията на
евентуалност оспорва горните твърдения като заявява, че същите не установяват
релевантни за спора обстоятелства, а именно, че дърветата в имот с
идентификатор 10135.2563.630 са част от реализирано мероприятие, още по-малко,
че се ползват от закрилата, посочена като основание в оспорената заповед.
Представя извлечения от действащата кадастрална карта с данните от КРНИ, с
последни изменения от 2016г. и 2018г., видно от които паметникът на
българо-съветската дружба, обозначен като сграда – паметник на културата, е с
идентификатор 10135.2563.188.1 и попада в обществен селищен парк, градина с
идентификатор 10135.2563.188, а процесният имот с идентификатор 10135.2563.630 е самостоятелен такъв, като отстои в дясно от имот 188, през улица „Д-р
Любен Попов“, с вписан собственик „Вип Скай В“ ЕООД, с начин на трайно ползване
/НТП/ „Средно застрояване“ /от 10 до 15м./.
Със становището е представена и извадка
от сайта, поддържан от Министерство на културата, съдържаща информация досежно
Парк-паметник на българо-съветската дружба, а именно, че същият представлява
единична културна ценност, с местно значение.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по
чл.215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на оспорване по съдебен ред административен акт /по арг. на чл. 210,
ал. 3, вр. чл. 215, ал. 2 от ЗУТ/, поради което се явява процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед. В АПК не са уредени изрично
основанията за този най-съществен порок на административните актове.
Константната съдебна практика и теорията безпротиворечиво приемат, че липсата
на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма
във всички случаи водят до нищожност на административния акт, а останалите
основания за незаконосъобразност, уредени в чл. 146 от АПК, обуславят
недействитлност само тогава, когато правните му последици са напълно
несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително и ако би бил
необжалваем, не биха могли да бъдат признати.
При извършване на задължителната
проверка по чл.168 от АПК съдът констатира, че оспореният акт е постановен от
компетентен орган и в предписаната писмена форма. Със Заповед № 4926/25.11.2019
г. на основание чл. 39, ал. 1, вр. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, както
и чл. 48, ал. 1 от НИСКОЗСТОВ, Кметът на Община Варна е
упълномощил Зам. Кмета на общината да издава разрешения или отказ за
преместване и премахване на дървесна и храстова растителност на територията на
общината, въз основа на експертно становище, придружено с картен материал на
картотекираната растителност. Делегирането на правомощията е извършено от
компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона - §1, ал. 3 от
ДР на ЗУТ.
Наведените от жалбоподателя
възражения не водят до извода за толкова съществен порок, че да не е ясна
волята на органа, както и целените с акта последици.
Не е налице и твърдяната от
жалбоподателя нищожност поради преждевременно издаване на акта. Подаденото от
дружеството заявление е както за одобряване на работен инвестиционен проект за
строежа, така и за издаване на разрешение за строеж на основание чл.148 от ЗУТ
и допълнително, като част от същото, е подадено нарочно заявление за издаване
на заповед за премахване на декоративна растителност и изпълнение на
компенсаторна програма.
Поради изложеното, съдът счита,
че не са налице основания, обуславящи нищожност на оспорения акт.
Преценяват се като основателни
обаче твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното
производство и при постановяване на заповедта съществени процесуални нарушения,
и за неправилно приложение на материалния закон на материалния закон.
На първо място, съдът намира
оспорената заповед за изцяло лишена от конкретни мотиви. Органът се е задоволил
единствено да цитира всички действащи законови разпоредби, касаещи премахване
на дървета, без да е преценил тяхната относимост към процесния случай и без да
отнесе същите към конкретни факти. Липсва и извод защо тези разпоредби са
приложими, нарушени ли са и кои точно изисквания от същите. По конкретно по
посочените в заповедта четири точки, съдът намира следното:
По т.1 органът е приел, че не са
спазени изискванията по чл.25 ал.1-4 от НИСКОЗСТОВ.
Ал.1 на цитираната разпоредба предвижда, че когато по искане на физически или
юридически лица се допуска изработване или изменение на ПУП, от тях се изисква
да представят геодезическо заснемане и експертно становище за наличната в имота
дървесна растителност. Останалите алинеи регулират изисквания към самата
процедура по изготвяне, подаване и оценяване на това становище.
Между страните по делото няма
спор и от събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед №
Г-119/13.12.2011г. на Зам.кмета на Община Варна за процесния имот вече е
одобрен и влязъл в сила на 05.01.2012г. ПУП-ПРЗ. Поради това и цитираната
разпоредба не е относима и не може да послужи като основание за отказ по
заявлението, инициирало административното производство по издаване на
обжалваната заповед.
2.В т.2 ответникът единствено е
посочил чл.148 ал.12 от ЗУТ и е цитирал разпоредбата на чл.47 ал.1 от НИСКОЗСТОВ, съобразно която на територията на Община Варна се
забранява унищожаването на декоративни дървета и храсти, независимо от
собствеността им.
Липсват каквито и да са
съображения на административния орган за относимостта на посочените норми и
тяхното приложение по подаденото от жалбоподателя заявление. Съдебната теория и
практика са категорични, че цитирането на закови разпоредби не може да бъде
прието като мотиви на административен акт.
3.В т.3 е посочено, че насаждението на чер бор в имота е осъществено във
връзка със строителството на Парк-паметник на българо-съветската дружба през
1974г. и на основание чл.19 ал.2 от Наредба № 1 такива дървета се премахват въз
основа на писмено разрешение на местните органи Министерството на образованието,
науката и културата. Отново липсва анализ на фактите по спора, като не е
посочено дали и защо в случая следва да се приложи цитираната от ответника
процедура.
4. В т.4 отново единствено е цитирана норма – тази
по чл.21 от Наредба № 1, предвиждаща, че когато за един строеж, се налага
премахване на повече от 20 дървета, проектът задължително се подлага на оценка
за въздействието на околната среда. Тук изцяло е относимо изложеното в
предходните т.2 и т.3, поради което съдът не намира за нужно да се повтаря.
Горното води до категоричен извод за допуснато от
органа съществено процесуално нарушение – липса на фактически основания /чл.59
ал.1 т.4 от АПК/, което обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед и
съставлява достатъчно основание за отмяната й. Опитът на страната да отстрани
този пропуск, като излага мотиви в депозираните чрез процесуалния представител
становища, не води до промяна на горните изводи, тъй като се касае за порок,
който не може да бъде саниран във фазата на съдебното производство.
Независимо от това съдът намира за необходимо да
посочи, че оспореният акт е постановен и при неправилно приложение на
материалния закон.
Както беше посочено и по-горе, в т.1 от процесната
заповед органът се е позовал на норма, която е неотносима към настоящия спор,
поради което и не следва да се обсъжда.
Същото е относимо и към т.3 и т.4 на оспорения акт,
където ответникът е цитирал като основание за отказа разпоредбите на чл.19 и чл.21 от Наредба № 1/1993 г. на
МРРБ. Това е така, защото съгласно § 2 от наредбата, последната е издадена на
осн. чл.201, ал.1 от Закона за териториално и селищно устройство. Налице е нов
закон /ЗУТ/ и нова подзаконова уредба – издадената на осн. чл.62, ал.10 от ЗУТ
Общински съвет Варна Наредба за изграждането, контрола и опазването на зелената
система на територията на Община Варна, поради което приложение следва да
намерят именно те. По тези съображения сочените от ответника нарушения на
текстове на Наредба № 1/1993 г. са ирелевантни.
Допълнително следва да се посочи
и това, че в случая не са налице данни, водещи до извода, че процесните дървета
са такива с историческо значение, за да се ползват от закрилата на чл.19 от
Наредба № 1. Наведените в тази връзка твърдения от процесуалния представител на
ответника в хода на съдебното производство, останаха недоказани. От една
страна, представените едва при новото разглеждане на делото документи – писмо № Х-8776/04.08.1975г. на Директора
на Окръжен народен съвет-Варна и сканирано копие на КК на община Варна с
подложка Кадастрален план на гр.Варна от 1956г. не се кредитират от съда,
предвид разпоредбата на чл.226 ал.2 от АПК, предвиждаща изрично, че при новото
разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли
да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или
новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, които хипотези в случая не са налице. От друга -същите
и не доказват по безспорен начин твърдението, че към момента на подаване на
заявлението процесният имот № 630, попадат в „Парк-паметник на
българо-съветската дружба“, поради което и дърветата в него се явяват такива с
историческо значение. Напротив, представените по делото извлечения от
действащата кадастрална карта с данните от КРНИ /с последни изменения от 2016г.
и 2018г./ и извадка от сайта, поддържан от Министерство на културата,
установяват ситуирането на имот с идентификатор 10135.2563.630 извън обхвата на
имота, обозначен в КК като „Обществен селищен парк“, в който е разположен и
паметникът на българо-съветската дружба.
Относно относимите
материалноправни норми, съдът съобрази следното: Съгласно чл.148, ал.12 от ЗУТ
общинските органи по озеленяване изготвят констативни актове за дървесната
растителност преди започване и след завършване на строителството, а разрешението
за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от
строителството дървесна растителност при условия и по ред, определени с
наредбата по чл.62, ал.10. Последната разпоредба предвижда, че общинският съвет
приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на
общината. За територията на Община Варна това е Наредба на Общински съвет –
Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на Община Варна.
Съгласно чл.43, ал.1 от НИСКОЗСТОВ декоративната
дървесна и храстова растителност на територията на Община Варна се опазва по
реда на тази наредба. По смисъла на § 1, т.1 от Наредбата „декоративна
растителност“ е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти,
цветя и треви, включени в зелените площи в насажденията по алеи, улици и
площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически
лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички местни и чуждоземни
декоративни видове, широколистни и иглолистни дървета и храсти. Предвид това,
следва да се приеме, че заявените за премахване 67 броя дървета от вида „черен
бор“ /pinus nigra/ представляват дълготрайна декоративна растителност по смисъла на
цитираната разпоредба и премахването им следва да стане по описаните в същата
процедура и ред.
Разпоредбата на чл. 48 от НИСКОЗСТОВ предвижда, че писмено разрешение за преместване и
премахване на дървесна и храстова растителност се издава от Кмета на Община
Варна или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно
становище, придружено с картен материал на картотекираната растителност.
Според чл.47 ал.1 от НИСКОЗСТОВ на територията на
Община Варна се забранява унищожаване на декоративни дървета и храсти,
независимо от собствеността им, като ал.2 урежда изключенията от този общ
принцип, а именно: 1. При наличие на изсъхнали и болни дървета,
издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и
съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура; 2.При реконструкция на съществуващата растителност съществуващата
растителност и зелени площи по утвърдени проекти, съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУТ; 3. При строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на
инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване
на инвестиционния проект; 4. При премахване на последици от природни
бедствия, производствени аварии, в т.ч. аварийни ремонти на подземни
комуникации и инженерни съоръжения.
От доказателствата по делото се установява, че с
оглед заявените инвестиционни намерения на жалбоподателя за реализиране на
строителство на обект „жилищна сграда“ в ПИ 10135.2563.630 по съгласуван и одобрен от
арх. Виктор Бузев – Главен архитект на Община Варна инвестиционен проект /без
частта „Паркоустройство и благоустройство“/ е налице хипотезата на чл.47, ал.
2, т. 3 от НИСКОЗСТОВ и регламентираната в посочената норма възможност, по
изключение да бъде разрешено премахване на дълготрайната декоративна
растителност при строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на
инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след
одобряване на инвестиционния проект. Според чл. 47, ал. 2, т. 3 от НИСКОЗСТОВ,
релевантен се явява единствено фактът на доказана невъзможност за запазване на
дървесната растителност.
Видно от част „Паркоустройство и благоустройство“
на инвестиционния проект, посочени са 67 броя дървета, намиращи се в ПИ
10135.2563.630, собствен на „Вип Скай В“ ЕООД, от вида „черен бор“, попадащи в
строителното петно на проектираната сграда, които дървета не могат да бъдат
запазени, тъй като реализацията на проекта за изграждане на обекта е невъзможна
без премахването им. Съгласно дендрологичното заснемане и фитосанитарната оценка
на съществуващата растителност в процесния имот, изготвени от ландшафтен
архитект Г. Стоянова, дърветата не са с развит нормален хабитус поради
недостатъчна светлина и намаленото хранене са довели до изтъняване на стъблата,
което е неприсъщо за възрастта им, както и силно обезлистяване и масово
суховършие.
От
горепосоченото следва, че принципно е налице нормативно предвиденото
материалноправно основание по чл. 47, ал. 2 от НИСКОЗСТОВ и съответно липсва законово регламентирана
материалноправна пречка за издаване на заявеното разрешение за премахване на
дълготрайна декоративна растителност.
Освен това, при наличието на влязла в сила заповед
за одобряване на ПУП-ПРЗ за имота още през 2012г., в производство по издаване
на която е извършено заснемане на едроразмерната растителност, то би следвало
горните обстоятелства да са съобразени, като явно не е констатирана някаква
нередност по отношение на подлежащата на премахване растителност, във връзка с
одобрените параметри на застрояване.
Гореизложеното налага извод, че оспорената Заповед
като незаконосъобразна следва да бъде отменена и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите в настоящото
решение.
При този изход, основателно се явява направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на съдебно деловодни разноски. Същите,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, се претендират общо в размер на 4 380 лева,
от които 1 560 лв. за осъществено процесуално представителство по настоящото
производство; 1 200 лв. за осъществено процесуално представителство по адм.д. №
241/2022 г. по описа на Административен съд – Варна; 1 200 лв. за сторени
разноски по адм.д. № 6239/2022 г. по описа на Върховния административен съд. За
всяка от претендираните суми са представени заверени копия на фактури и
преводни нареждания, което недвусмислено доказва извършването на разноски и
поради тяхната доказаност и на основание чл.226, ал.3 от АПК ответната страна
следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Възражението на
процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, предвид фактическата и правна
сложност на настоящото производство и с оглед обстоятелството, че
претендираните размери са към законоустановения минимум, предвид разпоредбите
на чл.8 ал.2 т.1 и § 2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 0001/04.01.2022 г. на
кмета на Община Варна, с която по заявление на „Вип Скай В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ***, представлявано от Н.Б., е отказано издаването на
разрешение за премахване на 67 броя иглолистни дървета от вида черен бор,
находяща се в ПИ с идентификатор 10135.2563.630, собственост на дружеството- жалбоподател, находящ се в гр. Варна, ***УПИ
XXXVI-630, кв. 30 по плана на 21-ви м.р.
ВРЪЩА административната
преписка на Кмета на Община Варна за произнасяне съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на „Вип Скай
В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***,
представлявано от Н.Б., съдебно-деловодни разноски в размер на 4 380 /четири хиляди триста и
осемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: