Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
гр.С., 27.03.2017 г.
Софийски градски съд,
ГО, I - 21 състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
Биляна Балинова
като разгледа гр.д. № 2231/2014 г., намери
следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба,
подадена от Комисия за регулиране на съобщенията срещу Сдружение С. на Б.У..
Ищецът твърди, че част от недвижим имот, състоящ
се от помещения в подпокривно пространство /тавански етаж/ с разгърната
застроена площ от 484 кв.м., представляващи заседателна зала, директорски
кабинет с обслужващо помещение, офис – помещения 5 бр., сервизни помещения – 4
бр., сървърна стая, две тераси, входно предверие и фоайе, които се намират в
гр. С., пл. С. № 11 представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение
на обекта – за офис, притежаващ самостоятелен идентификатор 68134.101.56.1.7.
Поддържа, че този имот представлява публична държавна собственост, за който на
01.02.2010 г. е съставен Акт за държавна собственост № 07400/01.02.2010 г. и
който имот с решение № 816 от 28.12.1999 г. на Министерски съвет е предоставен
за ползване на Държавната комисия по далекосъобщенията, чиито правоприемник е
ищецът Комисия за регулиране на съобщенията. Ищецът е заварен в имота при
извършване на въвод на ответника в него, но поради заявяване на права, които
изключват тези на взискателя е отложен, а впоследствие изпълнението е спряно с
определение от 11.10.2013 г. на СГС по ч.гр.д. № 11247/2013 г. на СГС, VI – 3
състав. Поддържа, че въводът във владение по това изпълнително дело се извършва
в изпълнение на влязло в сила решение на СГС от 07.03.2003 г. по гр.д. №
1270/1999 г., постановено по иск по чл. 108 ЗС от ответника СБУ срещу
Министерство на културата и Столична община. Сочи, че с посоченото решение
Министерство на културата е осъдено да предаде на СБУ владението върху масивна
административна сграда на 6 етажа, находяща се в гр. С., пл. С. № 11, без двата
киносалона, магазина и обслужващите помещения към тях, находящи се в партера и
сутерена. Сочи изрично, че ищецът Комисията на регулиране на съобщенията не е
била страна по воденото дело за ревандикация и по отношение на него спорът не е
разрешен със сила на присъдено нещо. Отделно, поддържа, че предмет на това
решение по ревандикационен иск не е процесния имот на етаж 7, а 6 - етажната
сграда, без партерен и сутерен етаж и без таванско помещение, където се намира
имота, който процесен имот съществува като самостоятелен обект на право на
собственост от 2 000 г., възникнал като такъв в резултат на извършено
преустройство.
При тези съображения ищецът предявява два
иска: 1/ отрицателен установителен иск, че С. на Б.У. не е собственик на
описания имот с идентификатор 68134.101.56.1.7.; 2/ положителен установителен
иск, че посоченият имот е държавна публична собственост.
С влязло в сила решение
№ 22/07.03.2003 г., постановено по гр.д. № 1270/1999 г. по описа на СГС
Министерство на културата е осъдено на основание чл. 108 ЗС да отстъпи
собствеността и предаде владението на С.а на Б.У. по отношение на недвижим
имот, представляващ масивна административна сграда на 6 етажа, находяща се в
гр. С., пл. С. № 11, без два киносалона, магазин и обслужващи помещения към
тях, находящи се в партера и сутерена на сградата, построена в парцел VIII – 6,
кв. 402, по плана на гр. С., м. Центъра с площ от 1 000 кв.м. по плана от
1939 г. Не се спори между страните по настоящото дело и от посоченото решение,
както и потвърдилото го в тази част решение № 348/01.03.2011 г. по гр.д. №
390/2010 г. на САС, 4 състав се установява, че сградата на пл. С. № 11
съществува реално в размерите, в които е построена до 1934 г. и е отчуждена с
АДС от 07.08.1950 г. като обем на застроена площ и етажност. Видно именно от този АДС сградата е описана като състояща
се от партер, мецанин, пет етажа и таван. Не се спори между страните, че след
1950 г. не е извършено надстрояване на сградата, което да доведе до промяна на нейната
етажност. Предвид това, следва да се приеме, че предмет на влязло в сила
решение № 22/07.03.2003 г., постановено по гр.д. № 1270/1999 г. по описа на СГС,
установяващо правото на собственост върху цялата сграда /само без два
киносалона, магазин и обслужващите помещения/ е и таванският етаж на сградата,
на който етаж се намира офисът, предмет на исковете, предявени по настоящото
дело. Видно и от представените от ищеца Комисия за регулиране на съобщенията
разрешения за строеж от 2000 г. и от 2006 г. в таванския етаж /подпокривен/ е
извършено вътрешно преустройство и автономно компютърно електрозахранване, без
да е извършвано увеличение на обема /надстрояване или пристрояване/ на
таванския етаж. Предвид това, извършеното вътрешно преустройство на етаж,
обособяването му в отделен обект на право на собственост и промяна на
предназначението на етажа не води до прехвърляне на правото на собственост в
полза на лицето, на което е издадено разрешението за строеж, както и не води
само по себе си до възникване на собствеността върху този обект в полза на
лице, различно от собственика на сградата.
На втори място, съгласно т. 11 от ППВС №
80/1980 г., което в тази част не е изгубило действието си, държавните организации,
предприятия и учреждения са процесуално легитимирани да водят дела и да
отговарят по искове, имащи за предмет собственост върху имоти, които са им
предоставени от държавата за стопанисване и управление. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от Закона за държавната собственост, съгласно
които държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост
върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя
сметка и на своя отговорност в пределите на закона. С предоставянето на
управлението на имота, публичното тяло, което упражнява правото на държавна
собственост се явява процесуален субституент на държавата във формата на
процесуална суброгация, който може да брани това право чрез и да претендира от
свое име последиците от лишаването му от ползване /респ. – срещу него да бъде
предявен такъв иск. Редакционното изменение на текста от ДВ бр. 32/2005 г.,
съгласно което управлението върху обектите, имотите и вещи – държавна
собственост включва правото на ведомствата и общините да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност не
променя статута им на ведомствата като процесуални субституенти на държавата при
упражняването на правата върху предоставените им за управление имоти. С
предоставянето на държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения
и държавни предприятия държаните учреждения/предприятия са легитимирани да
предявяват или да отговарят по искове за собственост и са активно и пасивно
процесуално легитимирани по искове с предмет право на собствеността върху вещи,
за които се твърди да са публична държавна собственост. В този случай силата на
присъдено нещо на решението, постановено по отношение на процесуалния
субституент – държавното учреждение, на което е предоставено ползването на
имота като публична държавна собственост се разпростира и спрямо държавата,
обвързва я и спорът става непререшаемост спрямо нея. В този смисъл – решение №
6/01.06.2011 г. по гр.д. № 833/2009 г. на ВКС, Четвърто ГО; решение № 308/12.12.2014
г. по гр.д. № 7585/2013 г. на ВКС, Четвърто ГО; решение № 565/28.01.2010 г. по
гр.д. № 2932/2008 г. на ВКС, Второ ГО; решение № 403/25.05.2010 г. по гр.д. №
5024/2008 г. на ВКС, Първо ГО; определение № 22/17.01.2017 г. по ч.гр.д. №
3227/2016 г. на ВКС, Трето ГО.
По изложените съображения, съдът намира, че при постановяване на решение № 22/07.03.2003 г. по гр.д. № 1270/1999 г. по описа на СГС ответникът Министерство на културата, който в процеса се е позовавал на принадлежността на правото на собственост върху цялата сграда в полза на държавата и качеството и на публична държавна собственост е действал като процесуален субституент на държавата. Поради това, силата на присъдено нещо на това решение от 2003 г. се разпростира по отношение на Държавата и на Сдружение С. на Б.У. и има за предметен обхват правото на собственост върху цялата сграда на пл. С. № 11, вкл. таванското помещение, като изключени са само двата киносалона и прилежащите на последните помещения. При предявяване по настоящото дело от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ срещу Сдружението С. на Б.У. на положителния установителен иск за установява, че обект, намиращ се на етаж от същата сграда е публична държавна собственост и при твърдения, че ползването и стопанисването е предоставено от държавата именно на държавното учреждение – ищец /КРС/, последният действа именно като процесуален субтитуент на държавата, по вече изложените по – горе съображения. Постановяване на решение по настоящото дело по този положителен установителен иск, пак по вече изложените мотиви и съгласно цитираната практика на ВКС би обвързало и се разпростряло спрямо държавата. Поради това, че в процеса по гр.д. № 1270/1999 г. по описа на СГС и в настоящия процес Министерството на културата /ответник по първото дело/, респ. - Комисията за регулиране на съобщенията /ищец по настоящото/ действат като процесуални субституенти на държавата е налице идентитет по отношение на страните по тези две дела, по отношение на които би се разпростряла силата на присъдено нещо на решенията по двете дела. Налице е и идентичност в предмета на двете дела, доколкото, както беше посочено по – горе, правото на собственост върху 6 – етажната сграда на пл. С. № 11, установено по гр.д. № 1270/1999 г. обхваща установяване на правото на собственост и върху таванското помещение, като част от сградата и поради това, че след вътрешното му преустройство и превръщането му в резултат на това в отделен обект на собственост носител на последното остава този, който е собственик на сградата, освен ако не е налице последващо след преустройството прехвърляне в полза на друго лице, каквото не се твърди по настоящия иск. С уважаването на иска по чл. 108 ЗС, предявен от С.а на Б.У. срещу Министерство на културата, като процесуален субституент на държавата, със сила на присъдено нещо е призната принадлежността на правото на собственост върху цялата сграда в полза на С.а и е отречено държавата да е носител на това право. Поради забраната за пререшаемост на спора между страните, предвидена в чл. 299 ГПК, искът на ответника, срещу който е уважен иск по чл. 108 ЗС за установяване съществуване на право на собственост върху същия обект и непочиващ на възникнали след настъпване сила на присъдено нещо обстоятелства е недопустимост.
В обобщение,
ищецът Комисия за регулиране на съобщенията не предявява по положителния
установителен иск самостоятелни права, а посочва, че е ползвател на имот –
публична държавна собственост, т.е. позовава се на принадлежащ на правото на
собственост в полза на държавата, който спор е разрешен с влязло в сила
решение, поради което този иск е недопустим.
По отношение на
предявения отрицателен установителен иск от Комисията за регулиране на
съобщенията спрямо Сдружение С. на Б.У..
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС правен интерес от предявяване на общия отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
В настоящия случай, Комисията за регулиране на съобщенията не сочи да притежава самостоятелни права върху имота, а сочи, че правото на собственост принадлежи на държавата, но спрямо последната е налице сила на присъдени нещо, че правото принадлежи на ответника, чието право се иска да се отрече по настоящото дело. Поради това, отрицателен установителен иск, предявен от КРС, като процесуален субституент на държавата, че ответникът не е собственик на имота, по изложените по – горе относно положителния установителен иск съображения е недопустим, поради наличие на сила на присъдено нещо по същия спор.
Комисията за регулиране на съобщенията не се позовава на фактическо състояние по смисъла на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС, придаващо му качество на владелец на имота, което качество обосновава правния интерес от отрицателен установителен иск в случай на смущаване на продължило поне шест месеца владение.
Комисията не се позовава и на възможност за придобиване на права на оригинерно основание, ако отрече тези на ответника.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ищецът не доказва по делото правен интерес от
предявяване на общия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради
което и на основание посоченото тълкувателно решение, поради недоказан такъв
интерес делото следва да се прекрати.
Съдът намира, че предявеният отрицателен иск
не е такъв по чл. 524 ГПК. Изпълнителната сила на решението, изпълнението на
което предполага въвеждането във владение се разпростира на основание чл. 523,
ал. 1 ГПК и спрямо третото лице, завладяло процесния недвижим имот след
предявяване на иска, по което е издадено изпълняваното решение. Разпоредбата на
чл. 523 ГПК урежда защитата на третото лице, ако правото на взискателя да
получи владението на имота е непротивопоставимо на третото лице или не
съществува. Тази защита е допустима ако завареното в имота трето лице владее
имота, в смисъл държи го за себе си. Настоящия случай не е такъв, доколкото
третото намерено в имота лице – Комисия за регулиране на съобщението държи
имота за държавата, която му го е предоставила за ползване за нуждите на
осъществяване на публичните функции и срещу която държава се изпълнява въводът.
Той не заявява и не претендира самостоятелни вещни права върху имота, а заявява
правото да ползва имота, произтичащо от право на собственост на държавата,
която му е предоставила ползването, чието право е отречено с решението, което
се изпълнява като се извършва въводът. В този смисъл той не заявява свои права,
които да са несъвместими с правата на взискателя. Комисията за регулиране на
съобщението, на която с акт на МС е предоставено ползването на имот, за който
се твърди, че е публична държавна собственост се намира в същото положение, в
което се намира държавата, чието право е отречено с решението, което се
изпълнява. Правата на Комисията на ползвател са производни на правата на
държавата, които са отречени с влязло в сила решение и което решение обвързва
Комисията – заварено в имота лице. Решението, което се изпълнява е
противопоставимо на завареното в имота лице. Не е налице заявяване на
самостоятелни права и несъвместимост с тези на взискателя, които да не са
установени с решение, което да не обвързва третото лице.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 524 ГПК е недопустим.
Съобразно всички изложени по – горе
съображения за недопустимост при всички възможни хипотези и на положителният установителен
иск, и на отрицателния установителен, исковата молба, с която са предявени
недопустими искове, на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на
основание чл. 130 ГПК искова молба
с вх. в рег. на СГС № 18939/17.02.2014 г., по която е образувано гр.д. №
2231/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I – 21 състав.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: