Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НАСУФ ИСМАЛ
– МЛ.С.
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 585 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на Р.Д.Н. против решение № 5841 от 18.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 16356 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, четиридесети
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно
основание член 108 във връзка с член 79, алинея 1 във връзка с член 77,
изречение първо и изречение трето от Закона за собствеността /ЗС/ да бъдат
осъдени А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. да й предадат реална част с площ от 4,86 кв.м
от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.169.1.3 по кадастралната карта /КК/ на град Варна,
повдигната в жълт цвят на схема на самостоятелен обект от сграда /лист 105 от
първоинстанционниото дело/ и на копие от лист 1 и лист 3 от приетото по делото
заключение на техническа експертиза /лист 106 и лист 107 от първоинстанционното
дело/, неразделна част от решението, който обект се намира в сграда с
идентификатор 10135.3515.169.1, построена в поземлен имот с идентификатор
10135.3515.169 пo КК на град Варна с административен
адрес в град В. - ул. „К." № *;
както и е осъдена въззивницата на основание член 78, алинея 3 от ГПК да заплати
на А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. сумата от 700 лева, представляваща сторени по делото
пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че първоинстанционният
съд не е съобразил, че страните притежават по ½ идеална част от
сградата, но ищцата владее по-малко от половината от сутеренния етаж именно с
процесната площ от 4,86 кв.м, което е доказано посредством заключението на
вещото лице. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока предвиден в член 263, алинея 1 от ГПК. В него
излага становище за неоснователност на въззивната жалба, споделяйки мотивите на
първоинстанционния съд. Също така сочат, че ищцата не е установила правото си
на собственост върху спорната реална част, а се базира само и единствено на
нейните субективни представи как следва да изглеждат обектите. Набляга се на
противоречивите твърдения на ищцата, изложени в исковата и в уточнителните
молби.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са,
че rщцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.3515.169.1.1, както и на ½ идеална част от поземления имот, в
който е изградена сградата, с идентификатор № 10135.3515.169. Сградата е
изградена въз основа на договор за отстъпване право на строеж върху държавна
земя от 27.06.1962 г. между председателя на ИК на ГНС - Варна и А.К.К./дядо
на страните по делото/. С билет № 1379 от 10.11.1962 г. на ГНС-Варна
А.К.К.е получил разрешение за изграждане на постройката. След смъртта на А.К.К.между
наследниците му Д.А. К./баща на ищцата/ и Б.А. К./съответно съпруг и
баща на ответниците/ е извършена делба на имота по гр.д.№ 2153/1983 г., вписана
в книгите за вписвания на 06.03.1985 г., вх.per.№ 1027,
том II, № 12 на Служба по вписвания-Варна, с която са поделили жилищната сграда
на два самостоятелни обекта, които към момента се индивидуализират с
идентификатор № 10135.3515.169.1.1 – на ищцата - и 10135.3515.169.1.2 – на ответниците. Д.А. К.е починал на 15.12.1986 г. и
оставил за
наследници В.Г.К./преживяла съпруга/ и две деца А.Д.А. и Р.Д.Н. /ищцата/, които извършили съдебна
делба по гр.д.№ 194/1987 г. на Варненски районен съд, вписана в книгите по вписвания на 02.03.1987 г., вх.peг.№ 1055, том I, № 233 на Служба по вписвания-Варна, съобразно която
имотът се възлага изцяло в общ дял и при равни квоти на В.Г.К.и Р.Д.Н.. С
дарение от 13.11.1997 г., обективирано в нотариален акт /НА/ № 44, том LXX, дело № 18765/1997 г., В.Г.К.дарила на дъщеря си Р.Д.Н. собствената си ½ идеална част от
имота. Идеалната част от дворното място, върху което е построена сградата, е придобита съобразно заповед №
1652 от 15.07.1998
г. на Областния управител на град Варна и договор № 762 от 1998 г., вписани в книгите по вписвания на 31.08.1998 г., вх.per.№ 8055, том V, № 172, а имота бил деактуван като държавен със заповед № 2086 от 25.09.1998 г. на Областния управител на град Варна.
Самостоятелните обекти в сградата имат обща стена, която следвало да е във вида
и мястото, посочено
в схема № 15-334470 от 28.05.2018
г. на
СГКК-Варна, но в действителност била изградена от ответниците или наследодателя
им навътре в обекта на ищцата. Поради това към момента реалната част от имота на ищцата се владее без правно
основание от ответниците, тъй като е присъединена към техния самостоятелен
обект. С
уточнение, извършено от ищеца, е прието, че предмет на делото е реална част с площ от 4,86 кв.м от самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.169.1.3 по КК на град Варна, така както е повдигната в жълт цвят на схема
на самостоятелен обект от сграда /лист 105 от първоинстанционното дело/ и на
лист 1 от приетото по делото заключение на техническа експертиза /лист 106 от първоинстанционното
дело/, намиращ се в сграда с
идентификатор 10135.3515.169.1, построена в поземлен
имот с идентификатор 10135.3515.169
пo КК на град Варна
с административен адрес в град В. - ул.
„К." № *.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците, с
който се възразява против иска поради неоснователността му. Не оспорват, че са
собственици на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 10135.3515.169.1.2 по силата на
договор за дарение и доброволна делба от 1977 г. Оттогава до момента не
са извършвани никакви преустройства или промени в площта и разпределението му.
Сочи се, че претенцията на ищцата се основава на извършена промяна в схемата на
самостоятелните обекти със заповед №18-4239 от 28.05.2018 г. на СГКК-Варна,
която се обжалва в момента пред ВАС.
От приетите пред първата инстанция писмени доказателства се установява,
че ишцата е вписана като собственик на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 10135.3515.169.1.1 и 10135.3515.169.1.3, както и на ½
идеална част от поземления имот, в който е изградена сградата, с
идентификатор № 10135.3515.169. Сградата е изградена въз основа на договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 27.06.1962 г., сключен между
председател на ИК на ГНС - Варна и А.К.Костадинов. С билет № 1379 от 10.11.1962
г. на ГНС - Варна А.К.К.е получил разрешение за изграждане на едноетажна
жилищна сграда по одобрен план.
Между Д.А. К./баща на ищцата Р.Н./ и Б.А. К./съпруг на ответницата А.А.
и баща на ответниците М.А. и К.А./ е извършена съдебна делба на описания имот -
гр.д.№ 2153/1983 г., вписана в книгите за вписвания на 06.03.1985 г., съгласно която са поделили първия етаж от жилищната сграда на два
самостоятелни обекта с идентификатори 10135.3515.169.1.1 – за ищцата - и
10135.3515.169.1.2 – за ответниците. Понастоящем са нанесени и още два
самостоятелни обекта в сутеренния етаж с идентификатори 10135.3515.169.1.3 – на
Р.Д.Н. - и 10135.3515.169.1.4 – на А.А., М.А. и К.А..
На 15.12.1986 г. починал Д.А. К., като оставил за наследници В.Г.К./преживяла
съпруга/ и децата си А.Д.А. и Р.Д.Н., които от своя страна също извършили
съдебна делба по гр.д.№ 194/1987 г. на Варненски районен съд, вписана в книгите
по вписвания на 02.03.1987 г., съобразно която имотът
се възлага изцяло в общ дял и при равни квоти на В.Г.К.и Р.Д.Н..
С дарение от 13.11.1997 г., обективирано в НА № 44, В.Г.К.дарила на
дъщеря си Р.Д.Н. собствената си една втора от имота.
Няма спор, че идеалната част от дворното място, върху което е построена
сградата е придобита въз основа на заповед от 15.07.1998 г. на Областния управител
на град Варна и договор от 19.08.1998 г., вписани в книгите по вписвания на 31.08.1998
г., а имота бил деактуван като държавен.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ се установява, че въз основа на всички материали по делото и
след оглед на място, няма данни за изместени зидове в сградата; в сутерена са
налице изградени три помещения, преградени със зидове с дебелина само от по 25
см, които технически не би било възможно да бъдат изместени, тъй като напълно
отговарят по своето местоположение с намиращите се над тях зидове на първия
етаж и са носещи, а при премахването им би се стигнало до разрушаване на
сградата; няма следи, че някога са били изградени предвидените по билет за
строеж и строителни планова зидове от 12 см, респективно формираните от тях две
по-малки помещения и предверие; предвид конструкцията на сградата с носещи
стени и липса на колони, събарянето и изместването дори и на 12 см зидове би
довело до деформации и увреждания; нанесените в КК самостоятелни обекти в
сутерена с идентификатори 10135.3515.169.1.3 и 10135.3515.169.1.4 не разполагат
с изискуемите помещения, за да бъдат жилища /апартаменти/ съобразно
строителните правила и нормативи, регламентирани със ЗУТ и Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони /обнародвана в „Държавен
вестник“ брой 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г./; площта на получената в дял
от ищцовата страна част от недвижимия имот в сутеренен етаж при извършената
делба през 1987 г. и нотариалния акт за дарение през 1997 г. отговаря на
декларираните местните властите 14 кв.м и фактически използваната от 13,95 кв.м
полезна площ.
Предявеният иск е с правна квалификация по член 108 от ЗС. За
основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищца е да установи
наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че е собственик на
твърдяното придобивно основание /правна сделка и наследство/ и че ответникът
владее спорния имот без основание. Посочените факти трябва да бъдат установени
при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на
спора. В тежест на ответниците е да установят противопоставимо право на
собственост, породено на твърдяните основания /правна сделка и наследство/,
както и наведените правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици.
Безспорно е установено по делото, че спорната реална част от 4,86 кв.м
от момента на изграждането на сградата се владее от ответниците, а преди това
от техния наследодател.
От заключението на вещото лице по СТЕ е видно, че получената в дял от
праводателя й и впоследствие от ищцата част от приземния етаж съобразно делбите
от 1983 г. и 1987 г., отговаря на фактически обособената към настоящият момент
площ от сградата, записана като жилище с идентификатор 10135.3515.169.1.3; няма
данни за изместени зидове в сградата; в сутерена са налице изградени три
помещения, преградени със зидове с дебелина само от по 25 см, които технически
не би било възможно да бъдат изместени, тъй като напълно отговарят по своето
местоположение с намиращите се над тях зидове на първия етаж и са носещи, а при
премахването им би се стигнало до разрушаване на сградата; няма следи, че
някога са били изградени предвидените по билет за строеж и строителни планова
зидове от 12 см, респективно формираните от тях две по-малки помещения и предверие;
площта на фактически използваното от ищцата помещение в сутерена /13,95 кв.м/
съвпада и с декларираната от нея пред Община Варна площ /14 кв.м /.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав
на съда приема, че ищцата се легитимира като собственик на тази част от
сутерена, която владее понастоящем /13,95 кв.м/, а тя не включва спорната
реална част от 4,86 кв.м. Само липсата на тази предпоставка прави
ревандикационния иск неоснователен, поради което и не е необходимо да бъдат изследвани
останалите.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, то атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3
от ГПК въззивникът дължи направените от въззиваемите пред настоящата инстанция
разноски. Тези разноски съобразно представения списък по член 80 от ГПК са в
размер на 600 лева, поради което и искането следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5841 от 18.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 16356 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, четиридесети състав.
ОСЪЖДА Р.Д.Н. ЕГН ********** *** да
заплати на А.К.А. ЕГН **********, М.Б.А. ЕГН ********** и К.Б.А. ЕГН **********,
тримата с постоянен адрес ***, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени по делото пред въззивната инстанция съдебно
– деловодни разноски на основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.