№ 152
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600191 по описа за 2022 година
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано
е по искане на адв.Н. В. в качеството му на защитник на осъденото лице Д. М.
С. за възобновяване на производството по нохд №3925/2020г. на Районен съд-
Варна, и на внохд №543/2021г. на ОС-Варна. Навеждат се доводи за
нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на
постановените съдебни актове, и връщане делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Осъденото лице и защитникът му поддържат искането във вида, в който
е направено.
Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
1
чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а
също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / решението на
Окръжен съд-Варна е влязло в сила на 12.11.2021г., а искането е подадено на
11.04.2022г./. Разгледано обаче и по същество, то се явява неоснователно.
С присъда №70/18.03.2021г. по нохд №3925/2020г. Районен съд- Варна
е признал Д. М. С. за виновен в това, че на 05.06.2019г. на главен път І-9, на
км 135 до ресторант „Пода“ при управление на МПС „Ауди А8“ с рег.№ СС
8686 АР нарушил правилата за движение – чл.6 т.1 ЗДвП, чл.20 ал.1 и 2
ЗДвП, чл.21 ал.2 ЗдВП, чл.47 ал.3 ППЗДвП и чл.50 ал.1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинил на Т.Н.В. средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на снагата, поради което и на основание
чл.343 ал.1 б.“б“ НК и чл.54 НК му наложил наказание четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било
отложено за срок от три години. На основание чл.343г НК С. бил лишен от
право да управлява МПС за срок от една година. Присъдата била обжалвана
пред Варненски окръжен съд, който с решение №236/12.11.2021г. по внохд
№543/2021г. потвърдил изцяло присъдата по отношение на Д. С., и тъй като
въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол то присъдата
влязла в сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал през касационен
контрол, срещу присъдата е подадено искане за възобновяване на
наказателното производство.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2
НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като
основания за възобновяване – нарушение на закона и допуснати съществени
процесуални нарушения.
По възражението за допуснато от редовните инстанции нарушение на
материалния закон – според защитата то се изразява в неправилна
квалификация на деянието, тъй като следвало да намери приложение по-леко
наказуемият състав на чл.343 ал.1 б.“а“ НК. Тезата си защитата аргументира с
факта, че С. позвънил на тел.112. Както ВС на РБ е посочил в т.5 б.“б“ от
Постановление №1/1983г. по н.д.№8/82г. на Пленума на ВС „Деецът трябва да
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Дали
е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед
възможностите му /психофизически, подготовка, здравословно състояние в
2
момента и др./, обстановката в която е действал …“. Не се спори по факта, че
осъденият С. е позвънил на тел.112. Видно от справката на „Национална
система – 112“ това е станало в 6.17 часа и е второто поред обаждане.
Първото обаждане е от 6.13 часа и то е от св.Нуридин А., който е пристигнал
след произшествието. Т.е. въпреки че С. се е намирал там от самото начало
/бил е в добро здраве, не е претърпял никакви увреждания/, то не е предприел
необходимото щото да позвъни веднага. Това на първо място. На второ –
няма никакви доказателства по делото той да е оказал каквато и да било
помощ на пострадалия. Пръв до автомобила се приближил посоченият вече
св.А., въпреки че С. бил там преди него /тъй като участвал в произшествието/.
А първият оказал помощ на пострадалия е непознат възрастен човек, който
спрял дори и след А.. В тази насока са както показанията на самия А., така и
тези на самия пострадал – Т.В.. Очевидно е с оглед изложеното, че липсва
каквото и да било основание за промяна на възприетата от съдилищата правна
квалификация. Т.е. при правилно установените факти, ответна на закона се
явява и тяхната правна оценка. Поради което пък твърдяното нарушение на
закона не е налице. По-нататък в искането неведомо защо се обсъжда
хипотезата на маловажния случай. Дефиниция за последния се съдържа в
разпоредбата на чл.93 т.9 НК, но той намира приложение само в изрично
предвидените от закона случаи - напр. по чл.194 ал.3 НК, чл.206 ал.5 НК,
мл.354а ал.5 НК и др. При транспортните престъпления обаче законодателят
не е предвидил „маловажен случай“.
Относно твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения
– и такива не са налице. Мотивите на решаващите съдилища макар и кратки
като цяло отговарят на стандартите, заложени от законодателя в разпоредбите
на 301 и 305 НПК /по отношение на присъдите/ и на чл.339 ал.2 НПК /по
отношение на въззивните решения/. Проведени са пълноценно съдебно
следствие пред първата инстанция, и частично такова – пред въззивната,
която е назначила повторна автотехническа експертиза, дала категоричен
отговор на въпросите свързани с механизма на транспортното произшествие.
Очевидно е, че съдилищата са изпълнили задълженията си, произтичащи от
текстовете на чл.13, 14 и 107 НПК, за всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото - предприети са всички мерки за разкриване на
обективната истина по делото. Категорично може да се приеме, че делото не
страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да
3
установят по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Събраните по
делото доказателства чрез свидетелски показания и извършения оглед на
местопроизшествието, и тяхната последваща интерпретация в назначените
технически експертизи, са достатъчни щото да се даде категоричен отговор
на въпросите, включени в предмета на доказване. Затова и правилно, и
логически издържано съдилищата са приели, че от анализа на
доказателствените средства в този им вид и обем без съмнение се установява,
че е налице извършено престъпление и негов автор е осъденото лице. Върху
този извод липсата на разпит и на третото пътуващо в колата на С. лице –
И.С., не е в състояние да окаже влияние, тъй като останалите две лица –
осъденият С. и св.Ерай Сали са били разпитани.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да
са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното
производство , поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото искане от адв.Н. В. в
качеството му на защитник на осъденото лице Д. М. С. за възобновяване на
производството по нохд №3925/2020г. на Районен съд-Варна, и на внохд
№543/2021г. на ОС-Варна.
Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4