Р Е
Ш Е Н
И Е 163/13.3.2020г.
гр. ЯМБОЛ 13.03.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........13.02.2020г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................Ст.М….......................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.………………...……...гр.дело N .3550... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното......................................................................
Производството по делото е образувано по молба на
„Агенция за събиране на вземания” ООД - гр.С., с която желае да се приеме за
установено по отношение на ответницата А.Т.П., че като кредитополучател по
Договор за стоков кредит № *** г. дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г., а
именно: 2 759,08 лв. - неизплатената
главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от
20.06.2018 г. до 01.02.2020 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от
ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди датата на входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 694,18 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 20.06.2018 г. до 11.01.2019 г. /дата на
прехвърляне на вземането/; 155,59 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 20.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Претендират за присъждане на направените разноски по
ч.гр.д. № ***
В условията на евентуалност, ищецът е предявил
осъдителни искове за същите суми и на същото основание - Договор за стоков
кредит №***г.
Ищецът твърди, че на 11.01.2019 г. е подписано
Допълнително споразумение за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***, сключен
между „Банка ДСК" ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по
силата на които вземането на „Банка ДСК" ЕАД от А.Т.П., произтичащо от
Договор за стоков кредит № *** г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството – кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 11.01.2019 г. към Допълнително споразумение от
11.01.2019 г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, Агенция
за събиране на вземания, в качеството на цесионер се
е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите
договорни задължения и на изискванията на закона на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК" ЕАД с Изх. № *** г. посредством „Български пощи" ЕАД с
известие за доставяне, което писмо е получено на 25.02.2019 г. в 12:00 ч. лично
от ответника А.Т.П..
Към искова молба ищеца е представил заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № ***
г. и моли съда да връчи на ответника същото ведно и с исковата молба и
приложенията към нея.
Твърдят, че процесното вземане произтича от сключен на
01.02.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД /кредитодател/
и А.Т.П. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № *** /Договора/, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи
условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит /т. 9 от Договора/.
Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3 174,60 лв. за закупуването
от Технополис България ЕАД /Търговец/ на: телевизор LG 65VJ670 - 1 брой с цена
2 799,00 лв.; както и за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от
18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 375,60 лв.
В т. 3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил
предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде
усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на
Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката
- да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За
сключения договор за кредит Банка ДСК е издала Уведомително писмо до Търговеца,
в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването на стоките,
предмет на Договора за кредит, чиято стойност е финансирана с процесния договор
за кредит. В същото Уведомително писмо, ответникът е декларирал, че е получил
стоката от Търговеца. За потвърждаването на покупката Търговецът Технополис
България ЕАД е издал на името на ответника Фактура с № *** г., в която е
посочен начин на плащане с ДСК кредит. А за сключването на застраховката
Застрахователят е издал сертификат с № *** г., в съответствие с разпоредбите на
Кодекса за застраховането. Въз основа на сключения Договор за кредит е разкрита
кредитна сметка на ответника, от която са преведени на Търговеца и
Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Погасителните вноски, които Кредитополучателят се
задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който
изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишния процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна
част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят
дължи на Кредитора. Страните са постигнали съгласие в т. 6 от Договора,
кредитът да се олихвява за срока на Договора с годишен фиксиран лихвен процент
в размер на 39,59 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена
част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на договорната лихва
по кредита е уговорена от страните в размер на 1 390,81 лв., а общата стойност
на плащанията по кредита е договорена в размер на 4 565,41 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок от 24 месеца или до 01.02.2020 г. на 24 бр. месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 193,54 лв., без последната месечна погасителна
вноска, която е изравнителна и е в размер на 113,99 лв., съгласно погасителния
план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при
забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й
дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни
пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е начислена лихва за
забава в размер на 155,59 лв., дължими за периода от 20.06.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 01.02.2020 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание т. 12.1 от ОУ към Договора,
съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на
10 (десет) процентни пункта. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника е
съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи
задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него
ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на
гърба на уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор
са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за предсрочната изискуемост е
получено на 25.02.2019 г. в 12:00 ч. лично от ответника А.Т.П..
Твърдят, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимите
по проценсия Договор суми. Сумата, която е платена до
момента, е в размер на 774,16 лв., с която са погасени, както следва: договорна
лихва: 358,64 лв. и главница: 415,52 лв.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа, като с молбата вх.№ ***г. ищецът чрез
процесуалния си представител моли за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата, същата не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по
иска, не е
направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното
от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е
представил зав. копие от искане за
стоков кредит № *** г. и декларация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК от 01.02.2018 г., зав.
копие от договор за стоков кредит № ***., ведно с погасителен план и Общи
условия към него; заверено копие от уведомително писмо от Банка ДСК ЕАД до „Технополис
България“ ЕАД; заверено копие от Фактура с № ***г. от Технополис България ЕАД -
гр. В.; зав.копие на съгласие за присъединяване към групата на застрахованите
лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити
от 01.02.2018 г., заверено копие от застрахователен сертификат с № ***г; Общи
условия за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити, заверено копие
от Рамков договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от дата 11.04.2018
г. и потвърждение за извършена цесия; заверено копие от Допълнително
споразумение за цедиране
на вземания към рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от
11.01.2019 г. и потвърждение за извършена цесия; заверено копие от извлечение
от приемо-предавателен протокол от 11.01.2019 г.,
заверено копие от Пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД за уведомяване по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД; заверено копие от Уведомително писмо за извършена цесия и
предсрочна изискуемост, ведно с известие за доставяне: с изх. № *** г.
По делото бе назначена
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Същата дава заключение , че на
01.02.2018г. на търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ” ЕАД е преведена цената на
стоката, предмет на кредита, в размер на 2 799.00 лв., с основание „авт.усвояване на РOS –
кредит”. На 01.02.2018г. на ЗК „Групама” е преведена
цената на застрахователната премия, предмет на кредита, в размер на 375.60 лв.
с основание „разчети ЗК Групама – стокови кредити, авт.усвояване на застр.премия на
РOS – кредит”. Сумата предоставена по Договор за стоков
кредит № *** г., е усвоена от А.Т.П. на 01.02.2018г., в размер на 3174.60 лв.,
като с посочените суми са платени задълженията към търговеца и застрахователя.
Внесените суми по договора за стоков кредит са в размер на 780.89 лв., като с
тях са погасени вноски от №1 до №4 от погасителния план- изцяло, както и част
от вноска №5. Размерът на непогасената главница по процесния договор за кредит
е 2 759,08 лв. и включва 20бр. погасителни вноски за периода 20.06.2018г.
– 01.02.2020г. Размерът на непогасената договорна лихва за периода 20.06.2018г.
– 11.01.2019г. по процесния договор е 6.5,13 лв. В случай, че предсрочната
изискуемост е обявена на 25.02.2019г., размерът на лихвата за забава, изчислена
от 21.06.2018г. до датата на входиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпъл.лист –
02.07.2019г., е общо 133.00 лв. Размерът на лихвата за забава, изчислена от
21.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2019г., върху
всяка падежирала погасителна вноска, като се приеме,
че задълженията по процесния договор са предявени след падежа им, е общо 129.68
лв.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***г. по описа
на ЯРС се установи, че по делото е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по силата на която е разпоредено
длъжникът А.Т.П. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 2759,08 лв. -
главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем № *** г., договорна
лихва в размер на 694,18 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 11.01.2019 г., обезщетение
за забава в размер на 155,59 лв. за периода от 20.06.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.07.2019 г, законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебни разноски общо в размер на 122,18 лв., от които
72,18 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника
А.Т.П. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***г.
на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса. За това разпореждане „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е уведомено на
03.09.2019г., като на 04.10.2019г., изпратена на 03.10.2019г. по спедиторска
фирма, последният е депозирал исковата молба в законоустановения едномесечен
срок.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.86 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване,
че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже
факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са
предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя
за разпореждането на съда да предяви иска.
От представените по
делото писмени доказателства се установи факта на сключен стоков кредит № ***г.
с ответницата при посочените в молбата условия. Не се спори, че ответницата не е изплатил размера на задълженията по
кредита, като от заключението по ССЕ е видно, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК дължимите суми по договора са в размер на
2759.08лв. – главница , договорна лихва за периода 20.06.2018г. – 11.01.2019г.
в размер на 605.13лв. или в размер на 133.30лв. в случай че се приеме, че
предсрочната изискуемост е обявена от 25.02.2019г. и размерът на лихвата за
забава е 129.68лв. за периода 21.06.2018г. до 04.10.2019г.
Не се спори за
извършената цесия на вземанията от ответницата, като и че последната е
уведомена за нея на 25.02.2019г. лично. Съдът приема, че от тази дата кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което от тази датата ответницата се
счита в забава и следва да се начислят съответните лихви за забава. Ето защо с
оглед заключението на ССЧЕ приема , че ответницата дължи на ищеца въз основа на
договор за стоков кредит № ***г. следните неизплатени суми: главница в размер
на 2759,08 лв., договорна лихва за периода 20.06.2018г. – 11.01.2019г. в размер
на 605,13лв. и обезщетение за забава в размер на 133,30лв. за периода
21.06.2018г. – 02.07.2019г., до които размери предявените установителни
искове се явяват основателни и доказани.
С оглед приетото като
размер на задълженията на ответницата съдът намира предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за неоснователни.
Съдът дължи
произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед
дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят
на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски,
които по съразмерност са 188,35лв.
На осно.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца
и направените в настоящото производство разноски, които са в размер на
618,46лв. по съразмерност.
Воден от
гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , че
А.Т.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: *** , представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата от 2759,08 лв. - главница, представляваща
Задължение по договор за паричен заем № *** г., договорна лихва в размер на 605,13
лв. за периода от 20.06.2018 г. до 11.01.2019 г., обезщетение за забава в
размер на 133,30 лв. за периода от 21.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.07.2019 г, законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № ***г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд
– Ямбол, като искът за установяване на задължение за договорна лихва от
605,13лв. до предявеният от 694,18 лв. и искът за установяване на задължение за
обезщетение за забава за разликата от 133,30лв. до предявеният от 155,59лв.
отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Т.П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД направените в заповедното производство разноски общо в размер на 188,35лв.
ОСЪЖДА А.Т.П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото производство в
размер на 618,46лв.
Отхвърля предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против А.Т.П. в условията
на евентуалност осъдителни искове за договорна лихва от
89,05 лв. и за обезщетение за забава от
22,29лв.,като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване през ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: