РЕШЕНИЕ
№ 2221
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330108635 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., против Р. С. А.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по
чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед №
262580/16.12.2020 г. по ч.гр.д. № 14052/2020 г. на Районен съд – Пловдив, III
брачен състав, както следва: сумата от 1 251, 49 лв. - главница, дължима по
Договор за потребителски заем № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж; възнаградителна лихва в размер на 302, 72 лв. за
периода от 05.11.2018 г. до 05.07.2020 г. и сумата от 220, 93 лв. – обезщетение
за забава за периода от 05.12.2018 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.10.2020 г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително
правоотношение по договор за заем № ***, по силата на който ищецът
предоставил на ответника сумата от общо 1 379, 14 лв., с която е финансирано
закупуване на следните стоки: климатик марка “Sang”, модел “AUS-
18H53R120D” на стойност от 1 049 лв., с услуга „Удължена гаранция“ на
стойност от 108 лв., като била предоставена и застраховка „Защита на
плащанията“ на стойност от 222, 14 лв., включена в главницата. Сочи, че
сумата за закупуване на стоките е преведена на упълномощения търговски
1
партньор, по който начин задължението за изплащане на заемната сума в
полза на заемополучателя било изпълнено. Твърди, че длъжникът поел
задължение да върне посочената сума на 24 месечни вноски за периода от
05.08.2018 г. до 05.07.2020 г., всяка в размер от 74, 01 лв. В размера на
погасителните вноски по кредита било включено и вземането на кредитора за
възнаградителна лихва. В договора бил установен годишен лихвен процент от
24, 71 % и годишен процент на разходите от 27, 71 %. Твърди, че ответникът
направил три плащания за погасяване на задълженията – всяко в размер от 74,
01 лв., с които погасил три месечни вноски за периода от 05.08.2018 г. до
05.10.2018 г. Сочи, че длъжникът преустановил редовното обслужване на
кредита на 05.11.2018 г., до който момент били погасени три погасителни
вноски, поради което и на основание чл. 3 от договора, считано от падежната
дата на втората пропусната вноска, вземането става изцяло изискуемо.
Поддържа, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо с изпратено
уведомление до длъжника на 08.04.2019 г. По така изложените съображения
моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната
страна Р. С. А. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е редовно връчен на
адреса на ответника, вписан като постоянен и настоящ адрес, чрез пълнолетно
лице, което живее на адреса, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, като в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК последният не е
депозирал отговор на исковата молба.
С получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и
за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с
посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК,
доколкото с последното е връчен и препис от Разпореждане №
11833/21.06.2021 г.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание,
проведено на 18.11.2021 г., отново по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Въпреки
редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание
за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
2
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 14052/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, III брачен състав – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
в заповедното производство в размер на сумата от общо 85, 50 лв. – за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските в исковото производство в общ размер от 150 лв. за заплатена
държавна такса и за юрисконсултско възнагарждение, което съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
определи в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
Р. С. А., ЕГН **********, с адрес ***, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 262580/16.12.2020 г. по ч.гр.д. №
14052/2020 г. на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, както следва:
3
сумата от 1 251, 49 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски
заем № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж;
възнаградителна лихва в размер на 302, 72 лв. за периода от 05.11.2018 г. до
05.07.2020 г. и сумата от 220, 93 лв. – обезщетение за забава за периода от
05.12.2018 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2020 г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН **********, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 85, 50 лв. – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 14052/2020 г. на Районен съд – Пловдив, III брачен състав и сумата
от 150 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 8635/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4