П Р
И С Ъ
Д А
№131
гр.
Габрово, 17.09.2010 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Габровски окръжен съд в открито заседание
на седемнадесети септември през две
хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благовеста Митева Костова
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Йорданка Анелксиева
Влаева
София Алексиева Инджова
с участието на секретаря Б. Михова,
в присъствието на прокурор от Окръжна
прокуратура Кольо Колев, като разгледа докладваното от председателя на състава
по НОХД № 194 по описа за 2010 година,
въз основа на данните по делото и закона :
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.Т.М.
с ЕГН ********** ***, български гражданин, с основно образование, безработен,
осъждан за ВИНОВЕН в това ,че на
26.05.2010г. сутринта, на автоспирката на бул.”Могильов” в гр.Габрово срещу
стадион „Априлов” отнел от П.Г.В. *** чанта с намиращи се в нея вещи на обща
стойност 72.10 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и причинил на същата средна
телесна повреда изразяваща се в обезобразяване на лицето с нож, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3
изр.2-ро във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.58а от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на осн. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На осн. чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ на
подсъдимия М.Т.М. със снета по-горе самоличност между наложеното по настоящата присъда и по
Присъда № 458/29.06.2010г. по НОХД №
501/2010г. на РС-Габрово , влязла в сила на 15.07.2010г. с която за
престъпление извършено на 06.10.2009г. по чл.198 ал.1 във вр. с чл.58а и чл.55
ал.1 т.1 от НК е осъден на две години и девет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим за изтърпяване в затвор или затворническо общежитие В РАЗМЕР на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.24
ал.1 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание
с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.57 ал.1 във
връзка с чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
определя подсъдимия М.Т.М. , със снета
по делото самоличност ДА ИЗТЪРПИ наложеното му общо и увеличено наказание от общо ШЕСТ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА лишаване
от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В случай ,че подсъдимия М.Т.М.
със снета поделото самоличност е изтърпял изцяло или отчасти някое от
наказанията по присъдите влизащи в
състава на посочената по-горе съвкупност, то изтърпените от него части да се
приспаднат при изпълнението на определеното общо най-тежко и увеличено
наказание на основание чл.25 ал.2 от НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК
зачита времето от 27.05.2010 година до привеждане в изпълнение на присъдата по
НОХД № 501/2010г. на РС-Габрово , през което подсъдимият М.Т.М. , със снета по
делото самоличност е бил задържан по взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража” и което следва да се приспадне
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия М.Т.М. , със снета по
делото самоличност да заплати на П.Г.В.
с ЕГН ********** *** обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди представляващи претърпени болки и
страдания в резултат на престъплението
по чл.199 ал.1 т.3 изр.2-ро във вр. с чл.198 ал.1 от НК в размер на 5000.00
лева / пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 26.05.2010г. до
окончателното им изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански
иск в останалата му част до размера на 7000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия М.Т.М. , със снета по делото самоличност да заплати в полза на държавата по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 165.00 лева / сто шестдесет и пет лева/ - направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия М.Т.М. , със снета по делото самоличност да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 200.00 лева / двеста лева/ по сметка на Габровски окръжен съд на осн. чл.189 ал.3 от НПК.
На осн. чл.53 ал.1 б.”а” от НК отнема в полза на държавата
приложеното по делото вещественото доказателство представляващо 1 брой сгъваемо ножче с отварачка,
послужило за извършване на умишленото престъпление.
Вещественото доказателство – 1 брой GSM марка Samsung 35744801590059001 с поставена
в него SIM-карта
на „Глобул” с № 89359051100214238222 след влизане в сила на присъдата да се върне
на собственика М.Т.М..
Присъдата
подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред Апелативен съд- гр. Велико
Търново в 15- дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ по Присъда № 131 от 17.09.2010г.
по НОХД № 194/2010г. на Окръжен съд –Габрово.
Срещу подсъдимия М.Т.М. *** е внесен от Окръжна прокуратура – Габрово
обвинителен акт с повдигнато обвинение за това, че на 26.05.2010г. сутринта, на
автоспирката на бул.”Могильов” в гр.Габрово срещу стадион „Априлов” отнел от П.Г.В.
*** чанта с намиращи се в нея вещи на обща стойност 72.10 лева с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и причинил на същата средна телесна повреда изразяваща
се в обезобразяване на лицето с нож, престъпление
по чл.199 ал.1 т.3 изр.2-ро във вр. с
чл.198 ал.1 от НК.
В съдебно заседание св.П.В.
предяви срещу подсъдимия М. граждански иск за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на престъпното деяние за което М. е предаден на съд. В. претендира
за обезщетение в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва ,считано от
датата на престъплението.
Подсъдимият М. се явява лично и със служебен защитник,
адвокат М., назначена на досъдебното производство. Заявява, че е получил препис
от обвинителния акт и от разпореждането за предаване на съд. Заявява, че
разбира повдигнатото му от прокурора обвинение. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 НПК, като
е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Същото становище
изразява и служебният защитник.
Подсъдимият М. и неговия защитник признават предявения
граждански иск до размера на 5000.00 лева.
Съдът, въз основа на
направеното самопризнание и на събраните на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
На 26.05.2010г. около
2.30 часа сутринта дежурен екип на РУ”Полиция”-Габрово по сигнал за нарушение
на обществения ред посетил блок „Рачо Ковача” на ул. „Софроний Врачански”№** в
гр.Габрово. Подсъдимият М. бил един от нарушителите и същия след предупреждение
от органите на полицията се отправил в посока кв.”Младост”.След два часа
подсъдимият М. видял на автобусната
спирка срещу стадион „Априлов” св.П.В.. Двамата били сами и възползвайки се от
това, подсъдимият със сила издърпал дамската и чанта. Свидетелката се опитала
да запази чантата си и тогава подсъдимият
и разрязал с нож лицето в дясната буза и така успял да издърпа чантата на
свидетелката. След това подсъдимият избягал с чантата на св.П.В. в неизвестна
посока. След задържането на подсъдимия от органите на полицията той посочили
мястото на което изхвърлил чантата на св.В.. Чантата била открита и в нея се
намирали лични вещи на пострадалата , както следва: дамско портмоне-2.40 лева,
метална кутия за цигари -6 лева, дезодорант Нивеа-4.70 лева, дезодорант BU-4.40
лева, електронен калкулатор-0.80 лева, метална кутия с релефна буква Х-4 лева,
крем Нивеа -1,50 лева, кутия хапчета Аналгин-1.70 лева, балсам за устни-0.50
лева, 4 къса цигари Табако-слимс-0.80
лева, газова запалка – 0.60 лева, разпечатано пакетче мокри кърпички – 2.80 лева,
пластмасов гребен-0.70 лева, шнола -0.90 лева, червило – 1 лев, бележник- 0.30
лева и сумата от 27.00 лева. Преди приключване на досъдебното производство
вещите били върнати на пострадалата , а подсъдимия доброволно предал ножа с
който наранил пострадалата.
От заключението на съдебно оценъчната
експертиза изготвено от вещото лице Г. се установява ,че общата стойност на отнетите
от пострадалата вещи е 45.10 лева.
От
заключението на съдебно-медици5нската експертиза , изготвено от вещото лице д-р
К., което съдът намира за задълбочено и мотивирано се установява , че
пострадалата В. е получила следните увреждания: дълбока, кървяща порезна рана
на лицето вдясно, засягаща кожата и меките тъкани от дясната скула до долната
част на дясната буза, съпроводена със силен оток и болезненост на меките тъкани.
Раната е с дължина 6,5 см. и е обработена и зашита хирургически и е назначено
антибиотично и обезболяващо лечение. Полученото увреждане довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Нормалния срок за зарастване на
раната бил месец - месец и половина. Нямало данни за засегнати нерви или
кръвоносни съдове. По големина и дълбочина нараняването предопределяло
образуването на голям и добре видим белег на лицето след приключване на процеса
на зарастване. Вещото лице с оглед мястото на белега, възрастта на пострадалата
и влиянието върху външния и вид и самочувствие и по естетически критерии счита
,че пряка и непосредствена последица от нанесената порезна рана на св.В. е обезобразяване на лицето и. Вещото лице
счита ,че месеци след инцидента , ръбеца на раната на св.В. може да се повлияе положително от медикаменти против уголемяване на ръбци,
но белега няма да изчезне и може да се
предприеме процедура по заличаването му изкуствено, чрез пластична хирургия, без да
може да се даде прогноза за изхода от тази манипулация.
Самопризнанието
на подсъдимия М. относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства, чрез
протокола за оглед на местопроизшествие / стр.5/, протокол за доброволно
предаване / стр.33/, протокола за разпознаване от 26.05.2010г. / стр. 37 и 38/
и фотоснимките към същия, съдебномедицинско удостоверение / стр.41/ свидетелските показания на пострадалата П.В.
и на свидетеля С.С., , заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза и
съдебномедицинска експертиза / стр.45-48// стр.51-53/ справката за съдимост и
приложеното веществено доказателство- сгъваемо ножче.
При анализа и съпоставката на тези
доказателства съдът намира, че от обективна страна е налице причинна връзка
между поведението на подсъдимия М. и настъпилите вредни последици. Безспорно
същият противоправно е употребил сила ,
като е причинил порезна рана на дясната
буза на пострадалата В. с цел да сломи съпротивата и, да издърпа от ръцете и дамската чанта и да я
отнеме. Тази сила е придружена с нанасянето на средна телесна
повреда-обезобразяване на лицето на пострадалата. Тези действия са насочени към
здравето и живота на св.В., извършени са чрез хладно оръжие, създават
основателен страх в пострадалата и сломява съпротивата и да запази собствените
си вещи. Болката от нанесената порезна рана сломили съпротивата на свидетелката,
която изпуснала чантата си и позволила подсъдимия да и я отнеме. Механизма на
извършеното престъпление се установява по категоричен начин от показанията на
пострадалата преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото.
От
субективна страна е налице пряк умисъл в поведението и действията на подсъдимия
М., при извършване на деянието. Същият е видял ,че няма други граждани на
автобусната спирка, часът е ранен и е малка възможността да се появят случайни
хора и възползвайки се от това дръпнал
чантата на пострадалата, извадил джобното си ножче и нанесъл удар с него в
лицето на В., като и разрязал дясната буза, след което отнел чантата и без
нейно съгласие. Подсъдимият съзнавал ,че порезната рана е нанесена на пострадалата
с цел да сломи съпротивата и да улесни отнемането на чантата. Подсъдимият
М. е съзнавал общественоопасния характер на своето поведение, предвиждал е
неговите общественоопасни последици за пострадалата и е искал тяхното
настъпване.
При така приетата за установена фактология и
направеният извод съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.199 ал.1 т.3 изр. 2-ро във вр. с чл.198
ал.1 от НК. По изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимият М. за
виновен по повдигнатото му обвинение, за
това, че на 26.05.2010г. сутринта, на автоспирката на бул.”Могильов” в
гр.Габрово срещу стадион „Априлов” отнел от П.Г.В. *** чанта с намиращи се в
нея вещи на обща стойност 72.10 лева с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и причинил
на същата средна телесна повреда изразяваща се в обезобразяване на
лицето с нож.
При определяне размера на наказанието съдът
съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и го определи при
условията на чл.58а НК. Съдът прие, че извършеното от подсъдимия М.
престъпление е с висока степен на
обществена опасност. С висока степен на обществена опасност се характеризира и
самия подсъдим като деец. М. е с трайно установени престъпни навици, осъждан е 12
пъти до 2005г. за тежки умишлени
престъпления, насочени предимно срещу собствеността. Постановените срещу него
осъдителни присъди не са постигнали в
пълнота своята превъзпитателна и превантивна цел . В този смисъл, предходните осъждания на подсъдимия, следва да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността му, а това ,че от 2005г. до момента е налице едно близо четири
годишно прекъсване на престъпната дейност на подсъдимия следва да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство . Като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете и сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита изразеното от подсъдимия в съдебно
заседание съжаление за стореното .
Действително
подсъдимият в съдебно заседание прави пълни самопризнания, обаче законодателят с разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК е предопределил последицата от "самопризнанието" на фактите по
делото от подсъдимия със задължителното приложение на чл. 58а от НК при
определяне на наказанието му и съдът няма основание да отчита това
обстоятелство отново при индивидуализацията му. Още повече ,че в конкретния
случай подсъдимият не е съдействал за разкриване на обективната истина на
досъдебното производство и за първи път в съдебно заседание прави
самопризнания. Отчитайки баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и
ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК съдът определи на
подсъдимия М. наказание от седем години лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една трета. При това положение
окончателния размер на наказанието за престъплението за което е предаден на съд
подсъдимия М., което той следва да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът съобрази съответните разпоредби на ЗИНЗС
и постанови първоначално настаняване на подсъдимия М. в затворническо общежитие
от закрит тип и определи първоначален строг режим на изтърпяване на присъдата.
Съдът
преценявайки стойността на вещите предмет на престъплението и социалното
положение на подсъдимия, който е безработен и няма имущество, намира ,че не
следва да постановява конфискация на имуществото на подсъдимия, на основание
чл.199 ал.1 т.5 от НК.
Видно
от изисканата в съдебно заседание актуална справка за съдимост на подсъдимия М.,
същия с Присъда №
458/29.06.2010г. по НОХД № 501/2010г. на
РС-Габрово , влязла в сила на 15.07.2010г.
за престъпление извършено на 06.10.2009г. по чл.198 ал.1 във вр. с
чл.58а и чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на две години и девет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Следователно престъплението по тази присъда и по
настоящото дело са извършени от подсъдимия М. преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях , поради което на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия М. за изтърпяване най-тежкото от
наложените наказания по тези две присъди, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип при първоначален строг режим.
Съдът преценявайки това ,че
подсъдимия М. има трайно установени криминални навици, че наказанията по постановените до момента присъди не са
постигнали своята поправителна и възпираща функция спрямо него, както и това
,че след като е бил предаден на съд за извършен от него грабеж, подсъдимият е
извършил престъпното деяние за което е осъден по настоящото дело и което
съставлява изключително тежко умишлено престъпление намира ,че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия М., извършил два грабежа в рамките на седем
месеца определеното общо наказание по присъдите описани по-горе следва да бъде
увеличено на основание чл.24 от НК с
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът на основание чл.57 ал.1 във
връзка с чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
определя подсъдимия М. , ДА ИЗТЪРПИ наложеното му общо и
увеличено наказание от общо ШЕСТ ГОДИНИ
И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН
СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В случай ,че подсъдимия М. е
изтърпял изцяло или отчасти някое от наказанията по присъдите влизащи в състава на посочената
по-горе съвкупност, то изтърпените от него части да се приспаднат при
изпълнението на определеното общо най-тежко и увеличено наказание на основание
чл.25 ал.2 от НК.
Съдът приложи чл.59 ал.1 от НК,
като зачете времето от 27.05.2010 година
до привеждане в изпълнение на присъдата по НОХД № 501/2010г. на РС-Габрово ,
през което подсъдимият М. е бил задържан по взета мярка за неотклонение
“Задържане под стража” и което следва да
се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Съдът
намира ,че така определеното наказание ще постигне целите както на генералната
така и на личната превенция.
Относно
предявения граждански иск съдът счете ,че същия е основателен и доказан до
размера на 5000 лева. По делото безспорно се установи ,че при извършеното
престъпление от подсъдимия М. същия е причинл на св.В. средна телесна повреда временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като и нанесъл порезна рана на
дясната буза, която при зарастване оставя траен белег, който не е възможно да
се заличи по естествен начин и по своята същност представлява обезобразяване. Търпените
от св.В. болки и страдания са в пряка и непосредствена връзка от действията на
подсъдимия и извършеното от него престъпление. Съдът преценявайки стреса който
пострадалата е изживяла, както и болките и страданията в момента на нанасяне на
порезната рана и в процеса на оздравяване, както и притеснението на оформилия
се белег, намира ,че ще е справедливо и законосъобразно подсъдимия да заплати
обезщетение на пострадалата за претърпените от нея болки и страдания в размер
на 5000 лева ведно със законната лихва считано от 26.05.2010г.До този размер съдът уважи предявения граждански иска, а в останалата част до
размера на 7000 лева го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът постанови приложеното по делото като
веществено доказателство –1 брой GSM марка Samsung 35744801590059001 с поставена
в него SIM-карта
на „Глобул” с № 89359051100214238222 след влизане в сила на присъдата да се
върне на собственика М.Т.М..
Съдът
постанови, на осн. чл.53 ал.1 б.”а” от НК да се
отнеме в полза на държавата приложеното по делото вещественото
доказателство представляващо 1 брой
сгъваемо ножче с отварачка, послужило за извършване на умишленото престъпление.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на основание чл.189 ал.3 НК, в
полза на държавата и по сметка на Окръжен съд-Габрово, направените по делото
разноски в размер на 165 лева и ДТ върху размера на уважения граждански иск от
200.00 лева.
В този смисъла съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: