№ 13093
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110109948
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че на 16.3.2021 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на
кръстовището с ул. „Златен рог“, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Мерцедес, рег. № ***.
Поддържа, че вредите са на стойност 648,23 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето му в размер на 15 лева.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в размер на 663,23
лева. Твърди, че след покана ответникът не е погасил задължението, поради което
претендира същото, заедно със законната лихва 25.2.2022 г. до погасяване. Претендира
разноски.
Ответникът *** оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм и по вина на застрахования при него водач, като счита че е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил /в
което се съдържа възражение за съпричиняване/. Оспорва причинната връзка между
събитието и описаните в исковата молба вреди, като счита и че платеното обезщетение
надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
1
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 05.4.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
16.3.2021 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на кръстовището с ул. „Златен рог“,
между лек автомобил марка Мерцедес, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско”, и лек автомобил марка Сеат, рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по застраховките; че
в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 648,23 лева, че е сторил разходи за определяне на обезщетението в
размер на 15 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГШК съдът намира осъществяването им
за доказано.
От двустранния констативен протокол за ПТП и гласните доказателства /показанията
на свидетелите Б. Т. и В. А. – управлявали процесните автомобили/ се установява, че
събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 16.3.2021 г., около 14,15 часа, в гр.
София лек автомобил марка Мерцедес, рег. № ***, управляван от свидетеля Т., се движи по
ул. „Златен рог“ с посока към бул. „Черни връх“; на кръстовището с булевард „Черни връх“
водачът предприема завой наляво, след като два автомобила от лявата му страна – един,
намиращ се в лентата за движение на автомобили и един - на линиите на трамвая, са му дали
път; при навлизане на трамвайните релси, предназначени за трамвай в посока към центъра
на града, автомобилът реализира ПТП с движещия се по тези трамвайни линии, в посока
към търговски център „Парадайс“ лек автомобил марка Сеат, рег. № ***. Според
показанията на свидетеля Т. лекият автомобил марка Сеат се е движил по трамвайните
линии, предназначени за движение в посока центъра. Според показанията на свидетеля В. А.
той се е движил по трамвайните линии, предназначени за движението на трамвая в посока
търговски център „Парадайс“. В останалата част показанията на свидетелите не са
2
противоречиви. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., като приема за доказано, че
лекият автомобил марка Сеат се е движил по трамвайните линии, предназначени за трамвай
в посока към центъра – насрещните на неговата посока на движение. От показанията и на
двамата свидетели се установява, че схемата в двустранния протокол не отразява
действителното положение, тъй като в нея не е посочен нито един автомобил, който лекият
автомобил марка Сеат е изпреварвал. Свидетелят Т. е категоричен в показанията си, че
автомобилите, които са го пропуснали да премине, са били два – един в лентата за движение
на МПС и един на трамвайните линии, като лекият автомобил Сеат е бил трети по ред.
Такава схема на ПТП е изготвил и пред застрахователя непосредствено след събитието - на
17.3.2021 г. /л. 11 от делото/. Съдът кредитира този документ, доколкото той представлява
изявление на трето за спора лице и няма нарочен за процеса характер. От друга страна,
показанията на свидетеля В. А. не са така категорични и последователни – първо сочи, че
„мисли“, че е на трамвайните линии в посока към търговски център „Парадайс“, а след това,
сочи, че не помни точно ситуацията, както и че е бързал да изпълни доставка. Ето защо и
доколкото показанията на водача на лек автомобил Мерцедес са категорични, вътрешно
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства, съдът кредитира именно тях
по отношение на този факт.
При тези доказателства съдът намира, че събитието е настъпило поради
противоправното и /доколкото не се твърди и установява обратното – чл. 45, ал. 1 ЗЗД/
виновно поведение на водача на лекия автомобил марка Сеат. Установи се, че
застрахованият при ищеца водач е извършвал позволена от маневра, спрял е на знак Б2, като
едва след като се е уверил, че преминаващите на пътя с предимство автомобили му дават
път да премине през кръстовището /вкл. намиращият се на трамвайната линия в посока на
движение към търговски център „Парадайс“/, е предприел маневрата, вкл. и след като се е
убедил, че от посоката на движение, в която иска да се включи, не идват автомобили, чието
предимство би отнел. От друга страна, с извършената от застрахования при ответника водач
маневра последният е нарушил следните разпоредби на ЗДвП: чл. 19, ал. 2 /когато на пътя
има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни
средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с
изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници/; чл. 43, ал. 1, т. 5 /изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато
изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека/ - видно от
проекта за организация на движението маневрата е предприета преди пешеходна пътека.
Дори и да се приеме, че лекият автомобил марка Сеат се е движил по трамвайната линия по
посока търговски център „Парадайс“, то изводът би бил същият, доколкото той не е имал
право да се намира там.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2
ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
3
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото
доказателства не се установяват възраженията на ответника, че застрахованият при ищеца
водач е отнел предимството на другия участник в ПТП. Напротив, водачът на застрахования
при ищеца автомобил не е бил длъжен да съобрази противоправното поведение на
застрахования при ответника водач - не е бил длъжен и да се оглежда за идващи от лявата
му страна ППС, след като е пресякъл лентата за движение в посока към търговски център
„Парадайс“. Ако се приеме, че лекият автомобил Сеат е бил на трамвайната линия в тази
посока, изводът е същият – водачът на лек автомобил марка Мерцедес не е бил длъжен да
съобрази изпреварване в трамвайните линии преди пешеходна пътека, доколкото те са
предназначени само за движение на трамвай, който е по-висок от автомобилите, които са му
дали път, поради което би бил и видим за водача, извършващ маневра завой наляво.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от
ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите и протокола за ПТП.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при
ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования
при ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
4
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 696,73 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размера на
плащането. Сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на
дълга възлиза на 663,23 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва
да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната лихва от
подаване на исковата молба до погасяването.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 456,60 лева – за държавна такса,
депозити за САТЕ и за един свидетел, банкови такси и възнаграждение за юрисконсулт.
Депозитът за разпит на втория свидетел в възстановен с разпореждане на съда от
30.5.2022 г. по молба на ищеца.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 663,23 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка Мерцедес, рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 16.3.2021 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на кръстовището с ул.
„Златен рог“, и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 25.2.2022 г. до
погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 456,60 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6