РЕШЕНИЕ
№ 801
гр.Плевен, 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при
секретаря Десислава Добрева ,като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело
№ 893 по описа за 2020г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по жалба на М.К.К.,***
срещу принудителна мярка за преместване на МПС от 10.09.2020 година. В жалбата
прави искане да бъде обявена за
незаконосъобразна и му бъде възстановено сумата от 52 лева.
С уточнение на жалба от 22.10.2020 година К. посочва,
че обжалва нареждане № 007041 от 10.09.2020 година за принудително преместване
и прави искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и иска делото
да бъде разгледано от съда.
Съдът намира, че предмет на настоящото е дело е именно
оспорване на нареждане № 007041 от 10.09.2020 година за принудително
преместване на неправилно паркирано ППС, издадено от Петър Лазаров –инспектор
отдел „Инспекторат“ при Община Плевен и жалбата съдът приема за подадена в
срок, тъй като в оспорения акт липсва
посочване, пред кого подлежи на обжалване и срок за подаване на жалба и
е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК и срокът за обжалване се удължава
на два месеца.
В жалбата се посочва, че принудителната мярка е
незаконосъобразна, тъй като се е
наложило да придружи на 10.09.2020 година до Съдебната палата в гр. Плевен Л. А.,
която има установен процент намалена работоспособност и притежава инвалидна
карта и поради липса на специални места за безплатен престой и паркиране на ППС
, превозващи хора с увреждания е оставил колата за престой на място, близко до
съда и е поставил инвалидната карта на лицето, която е била репатрирана.
Намира, че при престой на ППС, обозначено с инвалидна карта, не следва да бъде
налагана принудителна мярка за времето на престой. Моли за отмяна на акта.
В съдебно заседание оспорващият - М.К.К.,*** се явява
лично и поддържа жалбата и намира, че мярката е незаконосъобразна, тъй като е
придружавал лице с увреждане, поставил е съответна инвалидна карта и намира, че
следва да бъде отменена.
Ответникът - П.В.Л.– инспектор в звено „Инспекторат“ в Община
Плевен, се явява като посочва, че жалбата е неоснователна и намира, че е налице хипотеза на престой, тъй
като автомобилът е заключен и паркирана и в него няма водач и намира, че
правилно е наложена принудителната мярка. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административен съд-Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2020 година П.В.Л.–
инспектор в звено „Инспекторат“ в Община Плевен издава нареждане за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 007041, с което се
разпорежда да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на
автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен на ул. „Ген
лейт. Атанас Стефанов“ на ППС с рег. № ***********, фолксваген, паркирано на
ел. „Св.Св.***“ № 12а в гр. Плевен.
Представен е на л. 28 делото протокол за принудително
преместване от 10.09.2020 г. , подписан от водача на специализираното МПС,
извършило преместването.
От Община Плевен е представена
административната преписка по издаване
на административния акт, в която са приложени „Правила за работата по репатриране на ППС със
специализиран автомобил тип „паяк“, утвърдени на 03.02.2020 година от кмета на
Община Плевен.
Представена е заповед №
РД-10-321/18.03.2020 година на кмета на
Община Плевен, в която се посочва, се определят лицата, които могат да издават писмени
нареждания за преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства, като
под номер 11 е посочен и ответникът - П.В.Л.– инспектор в звено „Инспекторат“ в Община
Плевен.
На л. 38 по делото са представени
утвърдени от кмета на Община Плевен „Ред
и условия за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни
средства“ със заповед №
РД-10-200/25.02.2020 година.
Оспорващият е представил към жалбата карта
за паркиране за хора с увреждане на Любка Ангелова, пожизнено , както и ЕР на
ТЕЛК по отношение на същото лице с определен процент на трайно намалена работоспособност –
100% пожизнено .
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Жалбата е насочена срещу принудителна
административна мярка, обективирана в нареждане
№ 007041 от 10.09.2020 година за принудително преместване на неправилно
паркирано ППС, издадено от Петър Лазаров –инспектор отдел „Инспекторат“ при
Община Плевен.
Съдът намира, че принудителната административна мярка
е наложена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 171, т. 5, б. “б” от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство
е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Компетентността на лицата,
имащи право да издават нареждания за преместване на МПС се определя в чл. 168,
ал. 1 от ЗДвП – това са определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. В случая е налице заповед на кмета на Община Плевен, с
която се определя, че Лазаров като инспектор в отдел „Инспекторат“ към Община
Плевен, може да издава писмено нареждане за преместване на неправилно паркирано
ППС, като чл. 168 от ЗДвП дава възможност на длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя да издават ПАМ, а в случая
не се спори, че автомобилът се намира на общински път и именно кметът може да
определя компетентни органи да прилагат ПАМ по ЗДвП.
Съдът намира, че оспореното нареждане е издадено при спазване на изискването за
форма и са налице фактически основания и правни такива за прилагане на ПАМ
–принудително преместване. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ
"преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в
чл. 171, ал.
1, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, ал.
1, т. 5, б. " б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в
които може да се приложи ПАМ, а именно: 1)
когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3)
когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки,
административният орган прилага в условията на обвързана компетентност
предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение. В случая е посочено, че ППС е паркирано след знак В27
и са налице доказателства за „неправилно паркиране“, като е посочено и мястото – гр. Плевен , ул. „Св.Св.***“ №
12а, като и от приложените снимки се установява, че е налице знак, забраняващ
паркирането и престоят. Съгласно чл. 47,
ал. 3 от ППЗДвП знак В 27 е забранителен и са "Забранени
са престоят и паркирането".
Оспореният акт е издаден и съответствие с материалния
закон. Оспорващият посочва, че същият е осъществявал превоз на лице с трайни
увреждания и на автомобила е била
поставена карта на лице с увреждане, която дава възможност за престой на
автомобила и преодоляване на забраната на посочения знак. Тези доводи са
неоснователни. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е имало поставена
карта на лице с трайно увреждане на автомобила и посочва в хода по същество
„Стикерът – инвалидният съм го видял, но това не дава право на водача да
паркира автомобила“.
Редът за издаване на карта за паркиране на местата,
определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и
използване на улеснения при паркиране, е уреден в чл. 99а ЗДвП.
С възможността да бъде издадена карта за паркиране на лица с увреждания
законодателят е избегнал поставянето им в неравностойно положение спрямо
останалите лица. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата /ППЗДвП/ забраните, въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 -
не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ
за инвалидност. Паркирането в нарушение на поставен знак В 27 и
законоустановеното изключение по отношение на пътните превозни средства,
обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност, но само за престой, касае
неправилно паркиране и по същество представлява нарушение, въз основа на което
автомобилът подлежи на принудително преместване. Съгласно т. 44 от ДР на ППЗДвП
"Престояващо пътно превозно средство" е
пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. В случая не е налице хипотеза на „престой“, тъй като в
автомобила не се намира водача и е налице хипотеза на „паркиране“, а съгласно
горепосочената норма на чл. 50 от ППЗДвП, при наличие на карта на лице с
увреждане при забрана, въведена със знак В 27, тази забрана може да бъде
преодоляна само за случаите на „престой“, а както бе посочено, процесният не е
такъв.
Предвид горепосоченото принудителна административна мярка -нареждане за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС е постановена от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалния закон и целта
на закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл.последно от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на М.К.К.,*** срещу нареждане за принудително преместване на неправилно
паркирано ППС № 007041 от 10.09.2020 година , издадено от Петър Лазаров –инспектор
отдел „Инспекторат“ при Община Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/