Р Е Ш Е Н И Е № 231
Гр. Сливен, 01.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 338 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Н.П.К. ***, срещу Принудителна
административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 3, обективирана
в Протокол № 012119/23.09.2021 г., наложена от В. Ю. – сп. „С. к.“ при Община Сливен.
Образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт.
Твърди се, че е налице неточно отразяване на фактическата обстановка.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
адв. С.Р., който заявява, че поддържа жалбата. Твърди,
че мястото на паркиране не било обозначено като „Синя зона“. Обозначаването на „Синя зона“ ставало по реда на чл. 4 от Наредбата на
Община Сливен с информационна табела, като такава на мястото не е имало
поставена. Информационната табела, която се виждала от представената снимка,
касаела продължението на ул. „Добри Чинтулов“, не и обособения паркинг на ул. „Иван Александър“, където бил паркиран автомобилът. Моли да бъде
отменена ПАМ и да му бъдат присъдени разноските в производството. В писмено становище излага подробни
аргументи.
В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява
от гл. юрк. М. С., която оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
или недължимост на адвокатския хонорар. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен била
утвърдена схема за разположение на местата за паркиране „Синя зона“ на
територията на гр. Сливен.
На 23.09.2021 г. в 9:31 часа В. Г. Ю. – сп. в отдел „С. к.“ при Община
Сливен, при изпълнение на служебните си задължения заедно с П. С. Т. – и. п. в ОП „Градска мобилност“ – Сливен установили, че автомобил "Тойота"
с рег. № ……….. е паркиран на паркомясто на ул.“Иван Александър“
в гр. Сливен, в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатена дължимата цена за
кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
Направени били 6 бр. снимки с фотоапарат, като била поставена и скоба на
предното ляво колело на автомобила. Ю. съставила Протокол № 012119/23.09.2021
г., който бил връчен на оспорващия К. на същата дата.
Към доказателствата по делото са приобщени 6 бр. снимки на автомобил
марка "Тойота" с рег. № ……….. – представени с административната
преписка, от които се установява, че автомобилът е
паркиран върху пътна маркировка -
ограничено със синя лента паркомясто. Приобщен
е и снимков материал – представен от жалбоподателя, обозначаващ място на
паркиране на автомобила и поставената табела. От същия се установява, че
автомобилът е паркиран върху пътна маркировка - ограничено със синя лента паркомясто,
а обозначителната табела за „Синя зона“ е ситуирана на същия тротоар.
Съгласно Заповед № РД15-2476/14.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен, В.
Г. Ю. – сп. в о. „С. к.“ при Община Сливен е оправомощена
да осъществява контрол, чрез налагане на принудителна административна мярка по
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, да съставя и връчва актове за установяване на
административни нарушения и фишове, свързани с прилагането на Наредбата за
условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни
средства на територията на Община Сливен и по чл. 186, вр.
чл. 189 от ЗДвП.
Видно от приложените по делото графична част на цитираната по-горе
Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен (Схема на
разположение на местата за паркиране „Синя зона“ – л. 19 по делото) и извадка
от генералния план за организация на движението на гр. Сливен (л. 23 от делото),
процесната ул.“Иван Александър“ попада в обхвата на
зоната за почасово и платено паркиране на града.
По делото е приета извадка от кадастрално-административна система на
АГКК за обект с идентификатор 67338.513.204 по КККР на гр. Сливен, а именно -
ул.“Иван Александър“ в гр. Сливен, от която се установява обхватът на улицата.
Жалбата е депозирана пред административния съд на 24.09.2021 г.
По делото е разпитан като свидетел П. С. Т., и. п. в ОП „Градска
мобилност“ – Сливен, който е свидетел при съставяне на
протокола и поставяне на техническото средство за принудително задържане.
Същият заявява, че скобата е била поставена, защото автомобилът марка „Тойота“
е бил паркиран в обхвата на синя зона – на завоя на ул. „Добри Чинтулов“ към
ул. „Иван Александър“, където има табела и маркировка, обозначаващи „Синя зона“,
а таксата не била заплатена. Когато поставяли скобата, водачът на автомобила не
бил на място. Оставили съобщение за поставянето на скобата върху автомобила, протокола
връчили на К., след като си заплатил таксата за скоба. Поставени знаци,
които обозначават „Синя зона“, имало в началото на
ул. „Добри Чинтулов“, в началото на ул. „Иван Александър“ и кръстовището нагоре
на ъгъла между ул. „Добри Чинтулов“ и ул. „Иван Александър“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна
мярка е наложена от сп. в о. „С. к.“ при Община Сливен, действащ при спазване
на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед №
РД15-2476/14.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност по
чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната
норма, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Като издадена
от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна,
при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Елементите от
фактическия състав, при наличието на които е законосъобразно прилагането на ПАМ,
обективирана като принудително задържане с техническо
средство тип "скоба" на ППС е установен в законовата норма на чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в
зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане
и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането
момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, което изискване в
случая е спазено.
Съгласно чл. 99,
ал. 3 от ЗДвП, законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на
паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП,
както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на
това законово правомощие Общинският съвет Сливен е приел Наредба за условията и
реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община
Сливен, както и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цените на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен, като в
същата в чл. 55, ал. 1, т. 74 е определена цената за платено паркиране в
абсолютен размер от 1 лв. и в същата норма е определена цената за освобождаване
на принудително блокирано МПС чрез техническо средство тип "скоба" в
абсолютен размер от 24 лева. В чл.3 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово
паркиране на МПС на територията на Община Сливен са посочени границите на
зоната за платено краткосрочно паркиране, определени с решение на ОбС – Сливен, а Кметът на Община Сливен е утвърдил
генералния план за организация на движението на гр. Сливен - схема за
паркиране, включваща указателни табели, обозначаващи района, в който е
предвидено паркиране в обхвата на зоната.
По аргумент от чл.
99, ал. 2 от ЗДвП, задължението за заплащане на цена за паркиране е обусловено
от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платено почасово паркиране.
Цитираната разпоредба въвежда задължение местата за платено паркиране в
населените места за определени часове от денонощието да се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача да се указва условията
за паркиране. По силата на чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 73/21.08.2001
г.), пътни знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални
предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди
местата или участъците, за които се въвеждат. Съгласно чл. 115, ал. 1 от
Наредба № 18, с пътни знаци Д13 "Начало на зоната на действие на
изобразения пътен знак" и Д14 "Край на зоната на действие на
изобразения пътен знак" се сигнализират съответно входовете и изходите на
зоната, на чиято територия е валидно действието на изобразения пътен знак за
въвеждане на специална забрана, задължение или предписание. В същия смисъл е и
нормата на чл. 55, ал. 6, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата (ППЗДвП). Съгласно
разпоредбата на чл. 65, т. 4 ППЗДвП, пътната
маркировка "Начин за подреждане на пътни превозни средства при
паркиране" М13 обозначава местата и начина на паркиране на пътните
превозни средства върху пътното платно или върху обособени площи извън него. В
този смисъл е и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътна маркировка, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството (обн., ДВ, бр. 13/10.02.2001 г.).
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на 23.09.2021
г. в 9:31 часа оспорващият К. е паркирал л.а. марка "Тойота" с рег. №
………… на паркомясто, попадащо в обхвата на платената
зона за паркиране, обозначено както с положена хоризонтална пътна маркировка,
така и с вертикална сигнализация. Знакът, обозначаващ „Синя зона“ е поставен на
видно място и е ситуиран само на няколко метра от
паркирания от К. автомобил. В този смисъл са и показанията на св. Т., според
който в началото на ул. „Добри Чинтулов“, в началото на ул. „Иван Александър“ и
кръстовището нагоре на ъгъла между ул. „Добри Чинтулов“ и ул. „Иван Александър“
има поставени знаци, които обозначават „Синя зона“. Но дори да се
приеме, че жалбоподателят не е възприел визуално наличието на такъв знак, то видно
от снимковия материал, хоризонталната пътна маркировка (синя лента) върху
платното е обозначена ясно и видима в пълнота. Участъкът е сигнализиран и с
бяла пътна маркировка М 13 "Начин за подреждане на пътните превозни
средства при паркиране" (съгл. чл. 65, т. 4 ППЗДвП).
Оспорващият К. е преминал през улици и кръстовища с пътни знаци, обозначаващи
територията като зона с особен режим, което индикира,
че участъкът, обхващащ дясната част на пътното платно по еднопосочната ул. „Иван
Александър“, включително мястото на което е паркиран автомобилът му, е с
установено платено почасово паркиране. Противно на твърденията на жалбоподателя,
в случая е изпълнено изискването на чл. 99, ал. 2 от ЗДвП и се дължи заплащане
на цената по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 16629 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2018 г., VII о.
На следващо място,
налице са и другите два елемента от фактическия състав за прилагане на
принудителната мярка по чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП. Оспорващият К. е паркирал
автомобила си на процесното паркомясто
на 23.09.2021 г. (делничен ден) в 9,31 ч., т.е. във време за което се дължи
заплащане, съгласно действащата на територията на Община Сливен Наредба и не е
заплатил дължимата цена по нито един от регламентираните начини, които
обстоятелства всъщност не са спорни по делото.
При горните доводи,
налице е и изискваната от закона специална цел, а именно: да се отстранят
вредните последици от административното нарушение - паркиране на определените
за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, в който смисъл е трайно установената съдебна практика на Върховен
административен съд.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Принудителна
административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 3, обективирана
в Протокол № 012119/23.09.2021 г., наложена от В. Ю. – сп. „С. к.“ при Община
Сливен, е валидна и издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата
страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.К. ***, срещу Принудителна административна мярка –
поставяне на наказателна скоба № 3, обективирана в
Протокол № 012119/23.09.2021 г., наложена от В. Ю. – сп. „С. к.“ при Община
Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.П.К., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен разноски в
размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: