Р Е Ш
Е Н И Е
№ 756
гр. Пловдив, 13 април 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и девети март,
две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД №
354 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
Й.И.В., ЕГН **********, против принудителна административна мярка /ПАМ/ -
преместване на 26.01.2021 г. в 09,25 ч., на превозно средство - лек автомобил
"Пежо”, цвят- сив, с рег.№ *** в гр. Пловдив, на ул. „Четвърти януари“ №
36 без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение и създава опасност или прави невъзможно
преминаването на други участници в движението. Твърди се, че автомобилът по
никакъв начин не е пречел на движението. Счита наложената ПАМ за
незаконосъобразна, поради което иска нейната отмяна. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.
П.Т.- пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в нея основания.
Ответникът – полицейски
орган Д.Н.Г. –старши полицай в Сектор „Общинска полиция-Пловдив“ при ОД на МВР
– Пловдив, намира, че ПАМ е наложена законосъобразно.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от
лице, което има правен интерес да направи това.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е наложена спрямо жалбоподателката
ПАМ, а именно преместване на пътно превозно средство, без съгласието на неговия
собственик, когато превозното средство прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението- чл.171, т.5,
б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В случая по отношение на
въпросното МПС е предприета процедура по преместването му. Тази процедура е
законово регламентирана в чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, както и с решения на органа на местното самоуправление - Общински съвет
на гр. Пловдив.
От доказателствата по
делото става ясно, че на 26.01.2021г. в 09,25 часа ответникът Г. при патрулиране с репатриращ
автомобил с рег. № *** в обслужващ район е констатирано, че в гр. Пловдив, на
ул. „Четвърти януари“ № 36, лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** е паркиран пред
вход-изход на гаражи като прави невъзможно излизане на леки автомобили Мерцедес
*** и Шкода ***. На жалбоподателката бил издаден
фискален бон № 0025553/26.01.2021г.
В съдебно заседание в
качеството на свидетел беше разпитана Ц.Ц..
Свидетелката заяви, че автомобилът Шкода, паркиран пред този на жалбоподателката, е неин. Работи в сградата на ул.
„Четвърти януари“ № 36 и всички собственици имат договорка да паркират
автомобилите си на местата, където е била спряна колата на В.. Сградата има два
входа и спрелите автомобили вътре в двора на кооперацията могат да излизат през
другия вход.
При тази фактическа
обстановка съдът направи своите правни изводи.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от Министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правният акт, по
силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния
случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а
обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Поради това и доколкото в ал. 1
не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и по аргумент
на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез
нарочна заповед, а с нареждане на съответните, оправомощени
лица, което не е необходимо да е в писмен вид. В случаите като този наложената
ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена
от орган, упълномощен за целта.
По делото е представена
заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, от която
е видно, че длъжностните лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши
изпълнителска“ длъжност от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна
полиция“ в СДВР и ОД на МВР, са определени да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, т.е. ст.полицай Д. Г. към Сектор „Общинска полиция-Пловдив“ при ОД
на МВР Пловдив е компетентен да нареди процесната
ПАМ.
На следващо място,
следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП са уредени
две хипотези на преместване на "правилно" и на "паркирано в
нарушение" МПС - букви "а" и "б". Настоящият случай е
подведен под хипотезата на буква "Б", като именно и тук е спорният момент
между страните - дали репатрираното МПС е било паркирано правилно или в
нарушение на ЗДвП.
Разпореждането за
прилагане на процесната принудителна административна
мярка е незаконосъобразно.
Съгласно посочената
разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки -.... т.5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението;......
За наличието и
разположението на пътни знаци беше представена схема на участък, обхващащ улица
"4-ти януари", в района на № 36,гр.Пловдив.
Докладната записка, която
органът съставя при принудителното преместване на автомобила не е формата на
административния акт, който в случая се разпорежда устно. Тази докладна, обаче обективира мотивите на органа, въз основа на които
разпорежда мярката, като видно от нейния образец, записано е Основание за
репатриране. А "основание" представляват фактическите основания, т.
е. мотивите за разпореждането, които са изложени в докладната записка и които в
случая противоречат на материалната норма. В този смисъл, съдът не може напълно
да игнорира тази докладна записка и да й придаде значение само на отчетност на
дейността на полицейските служители. Тя вероятно има и това предназначение, но
също така, по изложените съображения, обективира в
себе си и мотивите на органа, които съдът следва да обсъди в контекста на
приложението на материалния закон.
Съдът намира, че
приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Цитираната
по-горе норма на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП съдържа три хипотези
на принудително преместване, една от които е паркиране в нарушение правилата за
движение, другата е когато се създава опасност за другите участници в
движението и третата е когато се прави невъзможно преминаването им. Органът е
посочил, че автомобилът е бил паркиран така, че МПС създава пречки за
движението на останалите МПС. Така написано, следва да се тълкува, че
автомобилът е преместен, защото създава пречки за движението на останалите МПС,
поради употребеното "като прави". Въпреки че е недопустимо, още
повече в условията на прилагане на принудителна мярка, налага се да се тълкува
волята на органа, за да се прецени приложението на материалния закон. В случая,
органът е направил комбинация от хипотези, която по пътя на тълкуването може да
се отнесе най-близко до хипотезата на прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. За установяване на това обстоятелството беше допуснат
като свидетел лицето Ц.Ц., която да възпроизведе
разположението на автомобила, за да се прецени дали е създавал пречки за
останалите участници в движението. Свидетелката заяви, че автомобилът Шкода с
рег. № ***, паркиран пред този на жалбоподателката, е
неин. Работи в сградата на ул. „Четвърти януари“ № 36 и всички собственици имат
договорка да паркират автомобилите си на местата, където е била спряна колата
на В.. Сградата има два входа и спрелите автомобили, вътре в двора на
кооперацията, могат да излизат през другия вход. Съдът кредитира заявеното от
свидетеля като безпристрастно и от лице пряк очевидец на обстановката на
26.01.2021г. на участъка от ул. „4-ти януари“ № 36, гр.Пловдив, не на последно
място заявеното е под клетва.
Невъзможността за
излизане на други автомобили е посочено именно в контекста на създаването на
пречки за движението на другите МПС, която, след като не се доказва, следва да
се приеме, че материалният закон е неправилно приложен.
На основание изложените
мотиви, приложената на 26.01.2021г. в гр. Пловдив, на ул. "Четвърти
януари" № 36 принудителна административна мярка по преместване на МПС на жалбоподателката, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При това положение
административната принуда се явява приложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидената от закона форма, но при липата на изискуемите
фактически и правни основания като предпоставка за нейната законосъобразност,
поради което подадената жалба се явява основателна.
Извън обхвата на
настоящата съдебна проверка се явява претенцията на жалбоподателката
за присъждане на разходите по недължимо платените такси за репариране.
Последните формират имуществена вреда, чието установяване, респ. присъждане на
насрещно обезщетение, не са предмет на настоящото съдебно производство.
За разноските:
При този изход на делото,
претенцията на жалбоподателката за присъждане на
съдебни разноски се явява основателна, те се констатираха в размер на 10 лева,
заплатена държавна такса.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд -
Пловдив, І отделение, ХVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ приложената на 26.01.2021г. в гр. Пловдив, на ул. "4-ти
януари" № 36 от служител на сектор „Общинска полиция- Пловдив“, при ОД на
МВР-Пловдив по отношение на Й.И.В., ЕГН ********** принудителна административна
мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач" относно лек
автомобил марка "Пежо", цвят- сив, с рег. № ***, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Й.И.В., ЕГН ********** сумата от
10/десет/лева разноски за водене на делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :