Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
гр. Свищов, 05.12.2011 г.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 28.10.2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря А.Е.
, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1306 по описа на съда за 2010
год., за да се произнесе, взема предвид:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл.3 от Закон за възстановяване на
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета и по чл.
31,ал.2 от ЗС
Ищците Г.Н.Л., Г.Г.В. и Х.Г.В. ***
чрез пълномощника си адв.П. от САК твърдят в исковата си молба, че през 1976 г.
били одържавени на основание ПМС №60/1970 г. магазин с площ от 105 кв.м. заедно
с прилежащото му дворно място с площ от 52,50 кв.м. находящи се в гр.Свищов
местност Център съставляващи имот пл.№ 2100 кв.53 по плана на гр.Свищов цялото
с площ от 789,50 м., съгласно нотариален акт № 148, нот.дело 456/1924 г. на
СвРС , останал в наследство от Н. В., бивш жител ***. С вносна бележка от
18.07.1992 г. те върнали на Община Свищов получената от тях при одържавяването
сума в размер на 4024,50 лева, но независимо от това не им било върнато владението
на имота. Община Свищов ги уведомила, че магазинът е съборен, а прилежащата към
него земя е актувана като частна общинска собственост. Впоследствие уточняват,
че магазинът и прилежащото дворно място били изкупени по ПМС 60/70 г. Твърдят,
че при това положение са съсобственици с Община Свищов и молят съда да им бъде
признато правото на съсобственост при квоти 158/845 ид.ч. от новообразувания
имот с идентификатор 65766.702.2096, актуван като
общинска собственост с АЧОС № 40,том пети, рег.№ 1713
от 23.06.2010 г. на Служба по вписванията при РС
Свищов. Претендират да им бъде присъдено обезщетение за задържане на имота за
периода от 18.07.1992 г. до 29.12.2010 г. в размер на 3000 лева. Претендират
разноски. В съдебно заседание редовно призовани се представляват от адв.П. от САК. Поддържат
предявените искове.
Ответникът Община Свищов редовно
придован се представлява от адв.Л. от ЛАК.Моли съда
да прекрати делото поради процесуална недопустимост на предявния иск
алтернативно, ако го счете за допустим да го отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът като се запозна със становищата
на страните и представените доказателства
намира за установно от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, че
ищците са наследници на починалия бивш жител *** Н. В., който е притежавал
на основание нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №148 нот.дело
456 от 1924 г. на Свищовския съдия дворно място с къща и дюкян като по плана на гр.Свищов от 1967 г. имотът е с
пл.№ 2100 в кв.53. С молба от 16.12.1992 г. ищците Г.В. и Г.Л. *** да им бъде
възстановено изкупеното по реда на ПМС 60/75 г. дюкянско
помещение от 105 кв.м. и дворно място от 52,50 кв.м. пл.№ 2100 в кв.53, като с
вносна бележка от 18.12.1992 г. са внесли по сметката на Община Свищов сумата
от 4024,50 лева, на каквато стойност е бил оценен имота видно от приложения
протокол за оценка на недвижим имот или вещно право по чл.7 от ЗСГ. Със заповед
№ 600 от 29.04.1987 г. на председателя на ОНС В.Търново е отчужден имот пл.№
2100 и е включевн в парцел 53 по плана на гр.Свищов за жилищно строителство. От
заповед № 599/29.04.1987 г. на председателя на ОНС В.Търново е видно, че с нея
се отчуждава останалата част от имот №2100 в кв.53, която е била собственост на
Р.Р. и М.Я. Към настоящия момент имотът е частна общинска
собственост и е с идентификатор 65766.702.2096 с площ от 845 кв.м. От заявление
до кмета на община Свищов № 994/9.04.1992 г. от Г.В. и Г.Л. е видно, че същите
са искали да им бъде възстановена собствеността върху незастроения
терен пл.№2100 кв.53, именно дворно място от 52,50 кв.м.; площ на дюкянско
помещение, което е било разрушеноот от105 кв.м.; площ на масивна къща 71 кв.м.;
площ на масивна пристройка 62 кв.м.; дворно място 450 кв.м. От представените от
ответника съдебни решения по адм.дело № 1043/92 г. на ВТОС, адм.д. № 177/2007
г. на ВТОС; адм.дело №5760/2008 г. на ВАС се
установява ,че предявените претенции за отмяна на отчуждаването на имот
пл.№2100, кв.53 по плана на гр.Свищов на ищците
по делото са отхвърляни с влезли в сила съдебни решения. С определение
на ВАС по адм.д. № 1578/2001 г. е потвърдено и определението на ВТОС по
адм.д.№368/2000 г. , с което е прекратено делото и е оставена без разглеждане исковата молба
на Г.Л. и Г.В. като процесуално недопустима. По делото във връзка с обективно
съединения иск за присъждане на обезщетение за задържане бе изготвена и съдебно
икономическа експертиза, заключението по която е, че размера на обезщетението
за ищците за претендираните от тях 158/845 ид.ч. от имота с идзентификатор
65766.702.2096 за периода от 18.09.1992 г. до 29.12.2010 г. е 3472,87 лв.; за
период от три години е 567 лв. а за период от 5 години-945 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Иска е процесуално допустим. В действителност
са налице влезли в сила съдебни решения по исковите молби на ищците за отмяна
на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ, и ЗС и по ЗОС и е
безспорно, че е формирана сила на присъдено нещо по въпроса за отмяна на
отчуждаването на имота, като претенциите на ищците са били отхвърляни на всички
инстанции. С настоящия иск обаче се претендира да се признае за установено по
отношение на Община Свищов, че ищците са съсобственици заедно с нея на идеални
части 158/845 ид.ч. от имота с идентификатор 65766.702.2096, като същите се
позовават на Закон за възстановяване на собствеността върху някой магазини ,работилници,
складове и ателиета, поради което съдът намира, че следва да се произнесе по
тази претенция, по която не е формирана сила на присъдено нещо с цитираните по
горе съдебни решения.
За да бъде уважен иска следва да
бъдат налице предпоставките по закона за настъпване на реституцията. Доказа се
и не се спори, че претендираните от ищците магазин и
заедно с принадлежащото му дворно място са били собственост на техния наследодател
Н. В. и че същите са били продадени по реда на ПМС 60/75 г. , като
впоследствие са били отчуждени за жилищно строителство през 1987 г.; доказа се
още, че ищците са искали отмяна на отжуждаването и са внесли сумата от 4052,50
лв., на каквато стойност е бил отчужден принадлежащия им имот. Самите ищци посочват
и също не се спори, че магазинът е бил разрушен през 1987 г. и че мероприятието,
за което е извършено отчуждаването не е започнало. Според чл.3 от закона, ако в
имота е извършено преустройство или от него и други обекти е образуван нов имот,
при невъзможност да се възстанови първоначалното положение, собствеността върху
обектите се преобразува в съсобственост, като всеки собственик придобива
идеална част от новообразувания имот, която съответства на цената на неговия
имот при влизане на закона в сила. Въпреки, че са налице първите две предпоставки
за настъпване на реституционния ефект по реда на този закон, не е налице и
третата предпоставка именно, сградата изкупена по реда на ПМС 60/75 г. в случая
дюкянско помещение или магазин от 105 кв.м. да съществува при влизане в сила на този
закон. /ЗВСВНМРСА/.Не се спори, че магазинът е бил разрушен през 1987 г., а
законът е обнародван ДВ бр. 105/1991 г. В конкретния случай на мястото на
премахната сграда не е построена нова-мероприятието не е осъществено, но земята
макар и незастроена не може да бъде реституирана, поради акцесорния
и характер спрямо сградата.Това е така, защото по този закон обект на възстановяване
може да бъде само съществуващ стопански обект-магазин, работилница, склад или
ателие. От горното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
се остави без уважение. С оглед изхода на делото по главния иск неоснователен
се явява и обективно съединения с него акцесорен иск за присъждане на
обезщетение за задържане в размер на 3000 лв. за периода от 18.07.1992 г. до
29.12.2010 г. При този изход на делото
ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер
на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н.Л. с ЕГН **********, Г.Г.В. с ЕГН **********
и Х.Г.В. с ЕГН ********** *** чрез адв.П.П. ***
представляван от кмета С.П.Б., с който се иска да се признае
за установено, че ищците са съсобственици заедно с Община Свищов при квоти
158/845 кв.м. от имот с идентификатор 65766.702.2096 ,актуван като частна
общинска собстевонс с АЧОС № 40 том пети
от 23.06.2010 г. на Служба по вписванията при РС
Свищов на основание Закон за възстановяване на собствеността върху някой
магазини, работилници, складове и ателиета, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н.Л. с ЕГН **********, Г.Г.В. с ЕГН ********** и Х.Г.В.
с ЕГН ********** *** чрез адв.П.П. *** представляван
от кмета С.П.Б. за сумата от 3000 лева главница,
представляваща обезщетение за задържане на 158/845 ид.ч от имот №
65766.702.2096 ,актуван като частна общинска собстевонс с АЧОС № 40 том пети от
23.06.2010 г. на Служба по вписванията при РС Свищов
за периода от 18.07.1992 г. до 29.12.2010 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Н.Л. с ЕГН **********, Г.Г.В. с ЕГН ********** и Х.Г.В. с ЕГН **********
*** чрез адв.П.П. *** представляван от кмета
С.П.Б. сумата от 400 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд, чрез Районен съд Свищов в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: