Определение по дело №118/2021 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София,25.02.2021г.

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                       Председател: Дора Михайлова

                                                                       Членове:1. Евгения Генева

                                                                                  2. Росина Дончева

разгледа докладваното от Генева ч.гр.д.№ 118/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.278 ГПК вр.чл.41 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. на О.г.М.  против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 620/20.09.2019г.Реилевират се оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането ,тъй като съдът неправилно приел,че акт № 12 за установяване на частно държавно вземане от 30.06.2016г. било годно правно основание  за издаване на заповед за незабавно изпълнени по чл.417 ГПК.Излагат се подробни съображения за недължимост на сумата поради неправилни констатации на административния орган за нередности при изпълнението на договор от 11.10.2006г. между МРРБ като възлагащ орган и Общината като бенефициент –нарушения на правилата за провеждане конкурс за възлагане на малка  обществена поръчка –за което общината получила безвъзмездна помощ МФ незаконосъобразно направил“корекции“ ,от които произтичало вземането по заповедното производство.На второ място- вземането било погасено по девност,което заповедният съд бил длъжен да констатира при проверка на основанието за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.

Заявителят по заповедното производство по ч.гр.д.№ 766/2019г. на РС-Елин Пелин оспорва частната жалба.Процесното частно държавно вземане било установено с АУЧДВ № 12/30.03.2016г. и заповедният съд бил длъжен да установи,че е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.АУЧДВ бил извънсъдебно изпълнително основание по чл.417,т.7 ГПК.Съгласно постоянната съдебна практика АУЧДВ не е индивидуален административен акт, а констативен акт,установяващ вземане във връзка с договорно отношение.Частните държавни вземания се събират по общия ред  съгласно чл.163,ал.2 ДОПК.Въпросът за давността е предмет на исково производство,в което подлежат на разглеждане и възраженията на длъжника,основаващи се на процедурата по обществената поръчка като елемент от договора за безвъзмездна помощ.Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

 След  преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,Софийски окръжен съд  намира частната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление вх.№ 1218/20.09.2019г. на НАП, ЕИК ………. със седалище и адрес на управление *** ,с който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу О.Г.м. за сумите 291 476.62 евро, разноски за държавна такса 11 401.57 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв.В раздел „Допълнителна информация“ е уточнено,че сумата представлява остатъка от цялото вземане в размер на 297 701.23 лв.,за което по ч.гр.д.№ 579/2017г.на ЕпРС е издаден изпълнителен лист за сумата 6 224.61 евро.Приложен е акт № 12/31.03.2016г.,договор за безвъзмездна финансова помощ по програма ФАР,анекс към него , доказателства за заповедното производство по уваженото частично искане.Атакуваната заповед,с която исканията в заявлението  се уважават изцяло, е мотивирана с наличие на годно основание,редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане.Настоящият състав споделя изводите на заповедния съд. Актът за установяване на частно държавно вземане има констативен характер и не подлежи на обжалване,поради което е годно изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.7 ГПК.Заповедният съд не контролира служебно погасяването по давност на вземането, а възражението следва да се прецени от исковия съд.Същото се отнася за правоизключващите възражения,касаещи основанията за неизпълнение на договора за безвъзмездна помощ.Ето защо разпореждането следва да бъде потвърдено като законосъобразно.Следва да бъде уважено направеното от НАП искане за присъждане на съдебни разноски в размер на 150 лв.юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането, инкорпорирано в заповед № 620/20.09.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 766/2019г. на РС-Елин Пелин.

ОСЪЖДА О.Г.М. ***,да заплати на НАП, ЕИК……….,гр.С.,бул.“К. Д.“ № ..,съдебни разноски в размер на 150 лв. юрескансултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                              Председател:

                                                                                                                                             Членове:1.

                                                                                                                                                         2.