Решение по дело №1251/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Б., роден на ***г., гражданин на Република Украйна, чрез адв. И.Д., с посочен съдебен адрес:***, против Решение № 159/03.10.2023г. по гр. дело № 547/2023г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. №275/27.07.2023г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Свиленград – Ж.Н.Д., на длъжност инспектор при ГПУ – Свиленград.

В касационната жалба се съдържат доводи, че обжалваното решение било неправилно, поради необоснованост, като било налице касационното основание за отмяната му по чл.209 т.3 предл.3 от АПК. Твърди се, че при издаване на оспорената заповед, същата следвало да съдържа самостоятелни мотиви, а в случая липсвали относими фактически основания за издаването ѝ. В заповедта единствено било посочено, че се издава на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и че има данни за извършено престъпление, което не представлявало фактически данни по смисъла на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР, а условие за издаване на заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Сочи се, че неправилно районният съд приел, че оспорената заповед била мотивирана с последващите извършени действия по досъдебното производство и като цяло районният съдия съвсем необосновано приел, че обжалваната заповед съдържа каквито и да е мотиви и фактически данни. Навеждат се доводи, че като не били посочени мотиви и фактически данни за издаване на заповедта, това водело до нарушаване на правото на защита на лицето. Твърди се, че възприетият подход при издаване на заповедта бил в разрез с Решение на Съда на ЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21.

По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнително представена молба касаторът моли да се отмени обжалваното решение и издадената заповед. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. В случай на претендиране на разноски от ответната страна, прави възражение за прекомерност на същите.

Ответната страна – полицейски орган в ГПУ – Свиленград към РДГП Елхово (Ж.Н.Д.), редовно призован, не се явява. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд Хасково, в настоящия състав, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В.Б. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 275/27.07.2023г., издадена от полицейски орган в ГПУ – Свиленград Ж.Н.Д., на длъжност инспектор при ГПУ – Свиленград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на В.Б..

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, Районен съд – Свиленград е приел, че видно от материалите, съдържащи се в Бързото производство (БП) №159/2023г. по описа на ГПУ- Свиленград (приложено към изисканото за послужване НОХД №416/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград), то е започнало на 27.07.2023г. (датата на задържането), при условията на чл.356 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК, по повод съобщение от оперативния дежурен на ГПУ – Свиленград, за това, че украинският гражданин – жалбоподателя Б.,***, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на транспорт, 13 лица – чужденци, да преминат в страната в нарушение на ЗЧРБ, като деянието е извършено чрез използване на МПС – лек автомобил, марка * с украински рег. *** , по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК.

В обжалваното решение съдът е обсъдил съдържащите се в БП протоколи за разпит на свидетели – очевидци на престъпление.

Съдът е коментирал също, че видно от съдържащия се в БП Протокол за оглед на местопроизшествие от 27.07.2023г., същият е извършен във времето от 16,00 ч. до 16,30 ч. на същата дата, като обект на огледа е бил МПС – микробус марка „Мерцедес“ с украински рег. ***, спрян в края на * на пътя до разклона за * и *. При огледа, в товарния отсек на автомобила, били намерени 13 лица – чужди граждани, без документи.

Посочил е, че по Бързото производство е повдигнато обвинение на жалбоподателя В.Б., който е задържан с процесната заповед за 24 часа, както и бил задържан за 72 часа в Следствен арест – Свиленград, считано от 10,00 часа на 28.07.2023г. На 31.07.2023г. по реда на чл.381 от НПК било внесено в съда за одобряване споразумение между Прокуратурата и обвиняемия В.Б., по което било образувано НОХД №416/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград, приключило с Определение №185/31.07.2023г., с което съдът одобрява постигнатото споразумение.

Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74 ал.2 от ЗМВР, като е счел, че макар в заповедта да не са прецизно описани фактическите обстоятелства, предпоставили издаването на заповедта, от посоченото в същата и от данните в образуваното на датата на задържането Бързо производство може да се заключи, че задържаният е бил напълно наясно защо е задържан. Приел е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, както и че е съобразена с принципа за съразмерност, регламентиран с разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Касационният съд намира изводите на Районен съд Свиленград за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС-Свиленград.

Следва да се посочи, че след извършена служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – Свиленград е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, тоест не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Правилно районният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган.

Оспорената Заповед № 275/27.07.2023г., освен това, е издадена в законоустановената писмена форма. Със заповедта се заповядва задържането за срок до 24 часа на В.Б., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта като фактически основания за задържането е посочено „има данни за извършено престъпление“.

Правилни са изводите на съда, че актът съдържа както правното, така и фактическото основание за постановеното задържане. От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено наличието на фактическото основание, посочено в заповедта.

Правилно съдът е приел, че макар в заповедта да не са прецизно описани фактическите обстоятелства, предпоставили издаването на заповедта, от посоченото в същата и от данните в образуваното на датата на задържането Бързо производство може да се заключи, че задържаният е бил напълно наясно защо е задържан. Правилен е и изводът, че от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление на 27.07.2023г., като в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Настоящият състав намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че е обосновано наличието на материалноправните предпоставки по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно – наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление.

За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление и в конкретния случай правилно е прието, че такива данни са налице. От фактическите обстоятелства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора.

На следващо място следва да се посочи, че за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс, а това в случая е точно така, предвид данните, съдържащи се в събраните по административната преписка материали.

Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедта за задържането на касатора е издадена и в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде възможност на компетентните органи да попречат на едно лице да се отклони от наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление, както и да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване или да се извършат необходимите процесуално-следствени действия. Отделно от горното съдът намира за нужно да отбележи, че непривличането към наказателна отговорност в рамките на периода на задържането, респективно непосредствено след това, не рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед, доколкото процесната ПАМ се прилага и с оглед да се предотврати и укриването на лицето, а и за да не може да възпрепятства разследването или да извърши друго престъпление. Постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено каквото и да е престъпление е достатъчно основание за прилагането ѝ от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност.

В случая, както правилно е посочил и районният съд, при издаване на оспорения акт е спазен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната свобода.

По този начин са спазени изискванията на чл. 5, §. 1, б. "с" от ЕКПЧ, тъй като свободата на задържаното лице е ограничена временно, на основание, предвидено в закона. Предоставена е и възможност съгласно чл. 5, §. 4 от ЕКПЧ да обжалва заповедта за задържане, от която възможност лицето се е възползвало.

По отношение на наведените в касационната жалба доводи във връзка с Решение на Съда (четвърти състав) от 25 май 2023 година по дело С-608/21, следва да се посочи, че видно от представените пред районния съд доказателства задържаното лице, като лице, което попада в хипотезата на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление, предвид изложеното от Съда, е информиран и за престъпното деяние, в извършването на което е заподозрян или обвинен, като тази информация, както се установява по делото, не е съобщена на лицето едва при оспорване на законосъобразността на заповедта за задържането по съдебен ред, а при лишаването от свобода – задържане за срок до 24 часа. В т. 50 от решение по дело С-608/21 г. на СЕС се сочи, че Директива 2012/13 не урежда способите, чрез които информацията, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи обаче не биха могли да застрашават постигането на целта, посочена в тази разпоредба, и особено на целта в основата на параграф 2 от посочения член. Но от друга страна, в разпоредба на чл. 3, § 2 от същата директива се казва, че необходимата информация по чл. 6 от директивата може да бъде предоставена на задържаното лице устно или писмено. В т. 52 от решението на СЕС се посочва, че всъщност само по себе си обстоятелството, че този акт (акта за задържане на лицето) не съдържа достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, им позволяват да разберат тези основания. Следва задържаното лице да бъде уведомено възможно най-бързо, а именно в момента на задържането му или в кратък срок след началото на същото за основанията за задържането му, а точният момент на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от конкретните обстоятелства около лишаването от свобода (арг. от т. 53 и т. 54 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС). В случая, с оглед представените пред районния съд доказателства, се установява, че в конкретния случай в основанието за задържане на лицето, в качеството му на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление по смисъла на цитираното решение, се съдържа цялата необходима информация - описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, като същевременно е отчетен стадият на наказателното производство, която по своя обем е достатъчна, така че не само не е възпрепятствана, а напротив – реализирана е възможността лицето ефективно да оспори законосъобразността на задържането си.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Хасково, XIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159/03.10.2023г., постановено по гр. дело №547/2023г. по описа на Районен съд Свиленград.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: