О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
22.01.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV
въззивен наказателен състав, в закрито
заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря ……. и в присъствието на прокурора ……..
като изслуша докладваното от с-я Ангелов
в.н.ч.д.№ 158 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от В.Д.Ж. в
качеството му на баща и законен представител на малолетните М.Ж.и Д. Ж.,
депозирана чрез поверениците му адв. В.А.и адв. Е.Ж., срещу определение на СРС, НО, 99 с-в от 01.10.2019г., постановено по НЧД № 12 827/2019г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на СРП от 24.04.2019г.,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
827/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 184/2015 г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения както за неправилност
на първоинстанционния съдебен акт, съответно постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство, така и за липсата на качествено ( обективно,
всестранно и пълно) разследване по д.п. Жалбоподателят поставя акцент върху:
неизпълнение на указанията на предходни съдебни състави за назначаване на
съдебно сексологични експертизи на св.П.М. и св.Г. Д.; необоснованост на
фактическите изводи на прокурора и СРС ( като се съдържа позоваване на данни в жалбата
на П.М. от 05.01.2015г. и жалбата на Г.Д.а от с.д., на влезлите в сила решения
по ЗЗДН) и неправилно интерпретиране на показанията на св. М. П., на М.Ж., на
Г.Д.а, на Г.Д., на П.М. и на М.М.а, съпоставени с взаимното оттегляне на
жалбите на П.М. и на Г. Д.а, което според жалбоподателят представлява
компрометиране показанията на свидетелите Д.а и М.и. Позовавайки се ( чрез цитирането
на отделни части от тях) на предходните съдебни актове в процедури по реда на
чл. 243 от НПК , се заключава, че разследването не е обективно и пълно. Иска се
въззивния съд да отмени определението на
СРС и да върне д.п. на делото на СРП за продължаване на процесуално –
следствените действия.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в
жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
По допустимостта на производството: жалбата е подадена
от надлежна по смисъла на чл. 243, ал.4, респ. ал.7 от НПК страна – законен
представител на пострадал, тъй като В. Ж.
е инициирал съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на
наказателното производство на СРП в качеството си на баща и съответно законен представител
на М.Ж. ( малолетна) , а последната притежава процесуална легитимация (
съгласно постановлението от 18.03.2015г. за образуване на досъдебно
производство), тъй като наказателното производство е водено по повод
престъпление срещу половата й неприкосновеност .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
атакуваният съдебен акт на СРС - правилен.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по
делото, която по същество е идентична
с установената от прокурора, постановил постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 24.04.2019г., като фактическите положения не са необосновани, както се твърди в жалбата, а напротив – подкрепят
се от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и способи за тяхната проверка. Почиват на вярна интерпретация на
доказателствените материали по делото приетите от фактическа страна от
представителя на държавното обвинение и впоследствие от първоинстанционния съдебен състав обстоятелства,
релевантни за правилния му изход. Обосновано и в съгласие със събраните по делото доказателства (множеството
гласни доказателствени средства,
способи за тяхната проверка (експертни заключения) и писмени доказателства по делото) е прието, че обвинението за извършено посегателство спрямо половата неприкосновеност на
малолетната М.Ж. не е доказано, като данните за наличие на престъпление по чл. 149, ал.1 от НК извършено от доведения баща на детето ( св.Г.Д.) се съдържат единствено в показанията на П.М., които са изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал, а самият свидетел е
тенденциозен и с установен психологичен проблем ( склонност
към невротични фиксации и субективистични интерпретации), който следва да бъде отчетен при преценка
достоверността на показанията му; същевременно данните за извършени от самия М.
действия от естество да възбудят и удовлетворят полово желание спрямо неговата
внучка отново се съдържат в неговите показания и тези на неговата съпруга М.М.а
и дъщеря и майка на детето Г. Д.а, сочещи на желанието му да „разкрие“ извършено
и продължаващо да се извършва престъпление срещу неговата родственица. От друга
страна в показанията на самото пострадало дете и тези на неговия по – голям
брат ( съпоставени с комплексното им експертно
изследване) липсват каквито и да било индикатори за извършване на действия от
техни близки със сексуална насоченост; липсват и обективни данни за извършено
спрямо малолетното дете посегателство. На следващо място съществен в
доказателствено отношение индикатор е обстоятелството за наличие на влошени взаимоотношения
между биологичните родители на децата ( жалбоподателя и неговата бивша съпруга)
и логичното и житейски оправдано „вземане на страна“ на близките на съответния
родител в конфликтната среда. На последно място въззивният съд отчете и данните
от „третите“ по отношение на семейните проблеми свидетели – учители в училището
на детето Ж. и психолога М.П., от които не се установява промяна на поведението/
успеха на детето и същото не споделя за наличие на нетипично отношение към
него.
В тази смисъл установените след близо 5 – годишно
разследване обстоятелства не могат да доведат до извод, различен от направения
от прокурора и първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението.
Във въззивната частна жалба се прави анализ на
данни, сочещи за извършено престъпление, съдържащи се в отправени сигнали до
органите на реда от св.П. М. и св.Г. Д.а, което е процесуално недопустимо –
описаното в сигналите ( „жалбите“) не представлява „писмено свидетелстване“, което
НПК не познава, а дава насоки на разследването; в този смисъл единствено
меродавно за изграждане на вътрешно убеждение у правораздавателните органи са
данните, съдържащи се в допустими в НПК средства – в частност това е разпита в
качеството на свидетел на П.М., в който той не твърди, че е възприел изваден
полов член на Д. в момента на седналата върху скута му пострадала, напротив –
сочи, че ръката на Д. е била върху панталона му, в областта на половия му член;
същото се отнася и за свидетелстването на Г. Д.а, който не твърди в показанията
си, че дъщеря й е разказала за „опипване“ и допир на половия член на св.П.М.,
сядане, масажиране и клатене. Не могат да се правят релевантни за изхода на
настоящото наказателно производство изводи от факта на влезли в сила решения по
ЗЗДН, тъй като съдържащите се там фактически констатации не са обвързващи за
органите на наказателното производство, фактите на престъплението и отговорното
за това лице следва да бъдат установени по реда и начините на НПК.
Неоснователен е и доводът, съдържащ се във въззивната
частна жалба, свързан с липсата на всестранно, обективно и пълно разследване по
д.п. Разпитани са всички имащи отношение към инкриминираните събития лица, а на
двамата заподозрени и на възможните техни жертви са извършени и съдебно
психологични и психиатрични изследвания. Неоснователни са доводите, развити в
жалбата за неизпълнение на указанията по разследване, дадени в предходна
процедура по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК – същите са изпълнени в частта, в която
е било възможно, а проведеното разследване се явява пълно в степента,
необходима за направата на еднозначни правни изводи за наличието или не на
престъпление от общ характер. Упрекът, че не са назначени ( съответно не са
изпълнени указанията за назначаването им, дадени в определението на СГС от 26.06.2016г.)
съдебно – сексологични експертизи на св. Г.Д. и св. П. М. е неоснователен, тъй като извършването на подобно
психологично и психиатрично изследване е обективно невъзможен без съдействието на освидетелстваното лице, а
както св. Г.Д., така и св. П. М. са декларирали нежеланието си да бъдат
освидетелствани, т.е. указанията на СГС е невъзможно да бъдат изпълнени, като
отказът на двете лица с оглед разпределянето на доказателствената тежест в
наказателното производство не може да бъде тълкуван в тяхна вреда ( да се
правят изводи за виновност), тъй като те не са длъжни да докажат своята
невиновност.
Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че в хода
на д.п. са извършени възможните процесуално – следствени действия, гарантиращи
пълнота и обективност на разследването, интересуващите делото факти са
установени, поради което и съдът не възприе като основателен довода, развит в
жалбата за непълнота на воденото д.п.
Поради горното, изложените от състава на СРС доводи за законосъобразност
на постановлението за прекратяване на наказателното производство се явяват
съответни на доказателствената маса и
следващите от нея изводи по правото.
Ето защо и атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 99 състав от 01.10.2019г., постановено по НЧД № 12 827/2019г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на Софийска
районна прокуратура от 24.04.2019г., с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
827/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 184/2015 г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.