Решение по дело №49088/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110149088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3289
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря М.С.Т.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110149088 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 27.02.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На пети декември две хиляди двадесет и четвърта година
В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С.

Секретар: М.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело 49088 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Д., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „..........“, бл. 6, против ЗД „..............“ АД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „.............“, бул. „.................” № 59, представлявано от
1
изпълнителните директори О.Ц.П., А.Б.А. и П.Д.П.. В исковата молба ищецът, чрез
процесуалния си представител твърди, че между страните е налице влязло в сила Решение
№ 20077280 от 31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г. по описа на СРС, по което ищецът
претендирал част от обезщетение в общ размер от 34 434,52 лв., като с настоящия иск
предявява остатъка от претендираното обезщетение за сумата над присъденото с влязлото в
сила решение. Твърди, че на 04.09.2020 г. на главен път II-84, 101,5 км, Г.И.В. при
управление на лек автомобил „..............“, с рег. № СВ........НМ, изгубил контрол при
управлението му и реализирал ПТП. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1036678 от 04.09.2020 г. Към момента на ПТП процесният лек автомобил бил застрахован
при ответника със срок на застрахователното покретие от 30.10.2019 г. до 29.10.2020 г. При
ответното дружетво била образувана преписка по щета № 0300/20/727/504380, по която
ответникът не платил претендираното обезщетение. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ЗД „..............“ АД да плати на В. Д. сумата от 5 000 лв., представляваща част
от вземане в размер на 34 434,52 лв., дължима по щета № 0300/20/727/504380, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 01.09.2023 г.
до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, като не се оспорва извършеното
плащане на главницата и направените разноски, поддържа се искането за присъждане на
законната лихва.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД
„..............“ АД, с който признава предявения иск по основание и размер. Не оспорва
причинно-следствената връзка, както и размера на претенцията. Твърди извършено плащане
по сметка на ищеца на сумата от 5 000 лв. за главница и сумата от 1 000 лв., от която: сумата
от 200 лв. – платена държавна такса и сумата от 800 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение в съответствие с
извършеното плащане.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Протокол за
ПТП от 04.09.2020 г., изготвен от мл. автоконтрольор при РУ – Р. се установява, че на
04.09.2020 г. на главен път II-84, на 101,5 км, община Р. е настъпило ПТП, при което лек
автомобил „..............“, с рег. № СВ........НМ, при движение със скорост, несъобразена с
влошените атмосферни условия, се е ударил в коритото на река, при което настъпили щети.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 19-0300/315/5000969 от 29.10.2019 г., е видно, че между В. Д., в качеството му на
собственик на лек автомобил „..............“, с рег. № СВ........НМ, и ответното дружество, е бил
сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 30.10.2019 г. до 29.10.2020
г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗД „..............“ АД
е била образувана преписка по щета № 0300/20/727/504380 по подадено уведомление от
собственика на увредения лек автомобил.
Като доказателство е представено и копие от Решение № 915 от 16.01.2024 г. по гр.д.
№ 15188/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, по повод предявен от ищеца срещу ответното
2
дружество частичен иск.
От представеното от ответника преводно нареждане от 10.04.2024 г. се установява, че
ответното дружество е наредило по сметка на ищеца сумата от 6 000 лв. с основание: щета
№ 0300/20/727/504380 и гр.д. № 49088/2023 г. на СРС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото е безспорно установено и не се спори, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил „..............“, с рег. № СВ........НМ, и ответното дружество, като
последното е било застраховател по имуществена застраховка „Каско“, настъпило на
04.09.2020 г. ПТП, образувана при ответника преписка по щета. Спори се относно размера
на общо претендираното обезщетение.
От събраните в хода на делото писмени доказателства се установява, че увреденият
лек автомобил е собственост на ищеца, като към момента на настъпване на ПТП-то
процесният лек автомобил е бил управляван от трето лице.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се уважи претенцията за
присъждане на дължимо застрахователно обезщетение от застраховател следва да са налице
няколко предпоставки – наличие на ПТП, в резултат на което са причинени вреди от водач на
МПС със сключена имуществена застраховка, която да е в сила към момента на процесното
ПТП. Съдът намира, че в конкретния случай са налице изискуемите предпоставки.
От събраните по делото доказателства се установи, че е бил извършен ремонт на
процесния лек автомобил, като във връзка с образуваната преписка по щета ответното
дружество е заплатило на увреденото лице сумата от 6 000 лв.
С оглед на направеното от ответника възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че ответникът е
наредил по сметка на ищеца сумата от 6 000 лв.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършеното плащане съдът намира, че погасени чрез плащане се явява главницата.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответницата
плащане, намира, че задължението за главница е изцяло погасено, поради което и следва да
бъде отхвърлено поради извършено плащане.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията за
присъждане законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 01.09.2023 г. до 10.04.2024 г., поради което и същата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат определени направените по
делото разноски в размер на 1 000 лв., от които: сумата от 200 лв. – платена държавна такса
и сумата от 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение. С оглед на извършеното плащане
и изявление на ищеца, съдът намира, че разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани, като погасени чрез плащане.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „..............“ АД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, район „.............“, бул. „.................” № 59, представлявано от изпълнителните
директори О.Ц.П., А.Б.А. и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Д., с ЕГН **********, от гр. София,
ул. „..........“, бл. 6, законната лихва върху главницата от 5 000 лв., дължима за периода от
01.09.2023 г. до 10.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща част от вземане в
размер на 34 434,52 лв., дължима по щета № 0300/20/727/504380, като погасена чрез
извършено плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4