ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
гр. Бургас, 17.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20232000500081 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по частната жалба на М. И. Д., ЕГН
**********, от гр.Бургас ж.к.“С.“ бл.* чрез упълномощения процесуален
представител – адвокат против определение № 445 от 10.02.2023г.,
постановено по гр.д.№ 257/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е
прекратено производството по делото.
Сочи се, че прекратеното производство е образувано по исковата
молба на М. Д. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение,
причинени от вреди от незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпление ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Според
жалбоподателя съдът е прекратил производството поради съществени
противоречия в исковата молба, но мотивите били неясни и че всъщност се
касае за въпроси по съществото на спора, предмет на доказване в
производството. Неправилен е извода, че извършването на полицейска
регистрация за извършени престъпления няма връзка с фактическия състав на
търсената отговорност от ответника. Прокуратурата като орган на
досъдебното производство на осн. чл.7 от Конституцията отговаря за вредите,
настъпили от незаконосъобразна полицейска регистрация. Повдигането и
поддържането на наказателното преследване е в рамките на прамвомощията
на прокуратурата. Цитира се в частната жалба практика на ЕСПЧ от 2017г.: -
че наказателно обвинение съществува от момента в който лицето е
официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършило
престъпление, от момента, в който положението му е било съществено
1
засегнато от действията, предприети от властите в резултат на подозрение
срещу него. Наличието на полицейска регистрация е доказателство за
повдигнато обвинение. Сочи се, че въпрос по съществото на спора е колко е
засегнато положението на обвиненото лице. Прокуратурата е отговорна по
чл.2 от ЗОДОВ, поради което исковата молба е редовна и подлежи на
разглеждане. Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане
на делото за разглеждане от друг състав.
Съдът приема за установено следното:
С определение № 445 от 10.02.2023г., срещу което е депозирана
частната жалба на М. Д. на основание чл.130 от ГПК е прекратено
производството по гр.д.№ 257 по описа на съда за 2023г. Производството по
делото е било образувано по исковата молба на М. Д. с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени вреди,
причинени от повдигнати и поддържани през 1996г. и 1998г. обвинения в
престъпления :
1. В размер на 42 600 лв. – за вреди изразяващи се в неполучено по-
високо трудово възнаграждение за периода 01.01.2017г. – 01.01.2022г. за
длъжността „диспечер“ в сравнение със заеманата от ищеца длъжност
„оператор“ – и двете в „Лукойл Нефтохим Бргас“ АД;
2. 3144 лв. – за вреди, изразяващи се в неполучено за същия период
възнаграждение от осъществяване на преподавателска дейност в РУ „Анг.
Кънчев“ – филиал Р.;
3. 108 000 лв. – за вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение
през периода 01.01.2001г. – 01.01.2022г. поради неназначаване като
държавен служител в МВР ведно със законните лихви върху тези главници
от предявяването на исковата молба на 29.12.2021г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът е посочил по повод дадени му указания за извършване на
уточнения, че предявените от него искове се основават на следните
обстоятелства: През 1996г. три физически лица са подали срещу него жалби в
Районна прокуратура, по повод което били образувани две преписки. С
постановление от 15.05.1996г. прокуратурата е отказала да образува
наказателно производство по тези жалби. През 1998г. друго лице подало
жалба срещу ищеца за друго деяние, по повод което била образувана
преписка по описа на РП – Бургас. С постановление от 22.06.1998г. отново
бил постановен отказ да се образува наказателно производство. Жалбите
първоначално обаче са били изпратени във Второ РУ на МВР – Бургас за
разследване като са били заведени в централен полицейски регистър като
такива за престъпления: - по чл.214 от НК –а за изнудване, по чл.323 от НК –
за самоуправство; по чл.144 от НК – за закана и по чл.194 от НК – за кражба.
Сочи се, че в справка по този регистър от 2015г. ищецът бил определен с
категория „крадец“. Ищецът интерпретира действията на прокуратурата като
прекратяване на образувани наказателни производства като повдигнатите
2
обвинения умишлено не били снети от ЦПР. Претендира, че като пряка и
непосредствена последица от тези повдигнати и поддържани обвинения е
претърпял имуществени вреди:
1. През 2000г. е кандидатствал за работа като държавен служител в
органите на МВР, но поради неблагоприятен резултат от проучването от
комисията по подбора кандидатурата му била отклонена, тъй като не
отговарял на изискванията на чл.193 от ЗМВР и чл.122 ал.1 от ППЗМВР като
ищецът счита, че е визираното условие да няма повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер. Поради това не е бил назначен на
вакантната длъжност и така е бил лишен от възнаграждението за тази
длъжност през следващите 20г.
2. През 2015г. работел като „старши оператор МЦК“ в „Лукойл
Нефтохим Бургас“АД и незаконосъобразно бил понижен в длъжност
„оператор“, поради което не било възможно да бъде повишен на по-високо
платената длъжност „диспечер на комплекс“;
3. В периода 2010-2016г. бил хоноруван преподавател в РУ
“Анг.Кънчев“ – филиал Р., но поради оказван върху него натиск вследствие
на повдигнатите през 1996г. и 1998г. обвинения от началото на 2017г. бил
принуден да се откаже от тази дейност и така спрял да получава
претендирания от него доход от 786 лв. – възнаграждение за преподавателска
дейност.
По повод дадени му указания по чл.129 от ГПК – да бъдат
конкретизирани действията и актовете на ответника, обуславящи търсената
отговорност по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ищецът отново е посочил в своя молба
от 09.01.2023г., че претенциите му се основават на повдигнати и поддържани
обвинения за престъпления по заявителски материали като се позовава на
широкото тълкуване на понятието „обвинение“ в практиката на ЕСПЧ.
Заявява и нов иск – за обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от нови описани вредоносни действия на полицейски
органи, прокурори, съдии и съдебни служители.
Бургаският окръжен съд на първо място е изложил хипотезите по чл.7
ал.1 т.3 във вр. с чл.7 ал.1 от ЗОДОВ при които се ангажира отговорността на
прокуратурата: ако лицето бъде оправдано; ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По-нататък
съдът е констатирал, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа
съществени противоречия – от една страна са съжденията на ищеца за
наличие на обвинения срещу него, повдигнати през 1996г. и 1998г. и
поддържани от прокуратурата, а от друга страна са въведените от самия ищец
конкретни фактически твърдения, на които се основават предявените искове,
сред които липсват посочените факти за наличие на обвинения. Напротив -
ищецът твърди, че описаните полицейски преписки са образувани по жалби
3
на физически лица, като по тях са постановени изрични откази на
прокуратурата да образува наказателно производство. Следователно –
липсват твърдения за обвинения от страна на прокуратурата в извършване на
престъпление по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, респ. – липсват и
твърдения за установените от закона хипотези за ангажиране на
отговорността на ответника – прекратяване на наказателното преследване или
оправдаване на лицето. Другите твърдения – за регистрация на ищеца в
централния полицейски регистър вследствие на описаните жалби от 1996г. и
1998г. нямат връзка с фактическия състав на търсената отговорност на
Прокуратурата.
Поради това съдът е приел, че и след указанията и съответно –
уточненията на исковата молба от страна на ищеца е налице съществено
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния
петитум - липсват въведени твърдения за претендираната отговорност на
ответника за вреди от незаконно обвинение по реда на ЗОДОВ. Това е
преценено като предпоставка за недопустимост на предявените искове за
претендиране на претърпени имуществени вреди. Като недопустима е
преценена и въведената нова претенция за обезщетение за неимуществени
вреди – едва с молбата от 09.01.2023г., което по съществото си е последващо
обективно съединяване на искове, което не е допустимо. С този нов иск се
отправя ново искане и се въвеждат нови обстоятелства, поради което това не
може да се приеме като изменение на иска по чл.214 от ГПК.
Жалбата е редовна и допустима – подадена е от страна с право на
жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
В предявената претенция по ЗОДОВ жалбоподателят Д. сочи, че е
претърпял имуществени вреди вследствие заведените жалби в централния
полицейски регистър срещу него за престъпления по чл.214 от НК –
изнудване, по чл.323 от НК – за самоуправство, по чл.144 от НК – за закана и
по чл.194 от НК – за кражба.Въпреки отказа на прокуратурата да се образува
наказателно преследване повдигнатите обвинения не били снети от
централния полицейски регистър. Именно вследствие на тези действия е
претърпял имуществените вреди коитостраната сочи и в уточняващата си
молба от 09.01.2023г: лишаване от възможността да получава възнаграждение
за длъжност в РГС – Бургас за периода от 2000г. до 2023г., тъй като при
кандидатстване за назначаване на длъжността кандидатурата му е била
отклонена, тъй като не отговарял на изискванията на чл.193 от ЗМВР и чл.122
ал.1 от ППЗМВР като ищецът – жалбоподател счита, че е визирано условието
да няма повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и
поради това не е назначен на вакантната длъжност; - незаконосъобразно през
2015г. е бил понижен в длъжност от „старши оператор МЦК“ в „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД на „оператор“ и е бил лишен от възможността да бъде
назначен на по-високоплатената длъжност „диспечер на комплекс КОГ“; -
4
преустановяване през 2017г. на работата му като хоноруван преподавател в
РУ „Анг.Кънчев“ – филиал Р. и лишаване от месечен доход в размер на 786
лв. – възнаграждение за преподавателска дейност поради оказван натиск
вследствие повдигнатите обвинения през 1996г. и 1998г.
Действително жалбоподателят се позовава на широкото тълкуване на
понятието „обвинение“ в практиката на ЕСПЧ. Съобразно практиката на ВКС
– цитираното в жалбата Решение на ВКС № 201 от 22.07.2016г. по гр.д.№
1190/16г., Четвърто г.о. действията на органите по обвинението по
извършената в рамките на наказателното производство полицейска
регистрация обуславят причиняване на вреди на лицето, срещу което се води
съответното производство – в случая – ищеца – жалбоподател. Това се твърди
и в исковата молба. Наличието им, причинната връзка между вредите и
действията на органите е предмет на доказване в бъдещото производство и на
основателността на претенцията, но в случая предявената претенция не е
недопустима, както е приел окръжния съд. Липсата на въведени твърдения за
претендирана отговорност за вреди от незаконно обвинение /в буквалния
смисъл въз основа на обвинителен акт на прокуратурата/ не обуславя
недопустимост на претенцията по ЗОДОВ в процесния случай. В този смисъл
частната жалба, в която се прави оплакване, че е въпрос по същество колко е
засегнато положението на обвиненото лице /стр.2 от частната жалба – л.4 по
делото/ се явява основателна. Спорните факти и обстоятелства в случая са
предмет на доказване в производството по делото. В частта, с която е
преценена недопустимостта на въведената нова претенция с молбата от
09.01.2023г. с вх.№ 168 по описа на окр. съд – Ямбол /стр.2 от уточняващата
молба, абз. Предпоследен/ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. от нови вредоносни действия на Прокуратура,
полицейски органи обжалваното определение на първоинстанциониня съд е
правилно и законосъобразно. Стореното представлява отправяне на ново
искане /формулирано от ищеца като искане за присъединяване на иск за
неимуществени вреди/ въз основа на нови обстоятелства и не може да бъде
квалифицирано като изменение на иска по чл.214 от ГПК, по съществото си
това представлява нов иск, предявен при условията на кумулативно
обективно съединяване. Такова съединяване както и първоинстанционния съд
е отбелязал е допустимо по чл.210 ал.1 от ГПК само при първоначалното
съединяване на искове, не и по реда на чл.214 от ГПК. С така предявения нов
иск с молбата от 09.01.2023г. съдът не може да бъде надлежно сезиран, той е
недопустим и не обвързва съда с разглеждането му. Правилно иска е счетен
за недопустим и не е допуснато /прието/ разглеждането му от
първоинстанционния съд.
Ето защо прекратителното определение на окръжния съд следва да
бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по даване ход и разглеждане на предявената искова молба на ищеца
Д. в нейния вид без предявения с молбата от 09.01.2023г. нов иск за
обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди.
5
По гореизложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 445 от 10.02.2023г., постановено по гр.д.№
257/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия по даване ход и разглеждане на предявената
искова молба на ищеца М. И. Д., ЕГН **********, от гр.Бургас в нейния вид
без предявения с уточняваща молба с вх.№ 168 от 09.01.2023г. /по описа на
окръжен съд – Ямбол/ нов иск за обезщетение в размер на 50 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6