№ 20
гр. Ямбол, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. А.ова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500471 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. С. С. със
съгласието на своята майка Ж. С. И. чрез пълномощника му адв.М., АК-Ямбол против
решение № 450/26.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 1839/2022 г. по описа на ЯРС, с което
съдът е отхвърлил молбата по чл.19 ЗГР на С. С. С., лично и със съгласието на своята майка
Ж. С. И. да бъде допусната промяна в фамилното му име на – И. и да се наименова С. С. И..
Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск за промяна на
фамилното име на въззивника. Счита се, че съдът неправилно е приел, че независимо от
установените по делото обстоятелства, че ищецът от ниска възраст е отгледан и възпитан от
лице различно от бащата вписан в акта за раждане, че не общува с баща си и близките му го
наричат детето на И. И., то тези обстоятелства не биха могли ла бъдат основание за промяна
на фамилното име. Неправилно съдът е приел, че важни обстоятелства по смисъла на
разпоредбата на чл. 19 ЗГР следва да бъдат в рамките на фактическия състав на чл.9 от ЗГР,
във вр.с чл.14 ЗГР, че не може при установен произход на бащата да се отклони от
императива на горепосочените норми. Законът не дава отговор на въпроса кои точно
обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на
името. В случая са установени именно такива. За важно обстоятелство се счита това, че
молителят желае да престане да се идентифицира с фамилията на своя биологичен баща,
който той не познава, който не се е грижил за него, не го е търсил, спрял е да дава издръжка.
Важно обстоятелство е и обстоятелството, че носейки фамилията на човека отгледал и
1
възпитал молителя, той ще засвидетелства своята признателност към него и желанието му да
бъде негов биологичен син, т.е. принадлежност към семейството на този човек, като към
неговото родно семейство. По тези съображения се желае уважаване на въззивната жалба.
В законоустановения срок заинтересована страна С. Г. С. – биологичен баща на
въззивника, е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в
съответствие с константната практика на съдилищата и най-вече на ВКС във връзка с
приложението на нормите на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 13 и чл. 14 от ЗГР - важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. По делото не са
събрани доказателства относно твърденията на ищеца, че бащата на момчето не полага
грижи, не се интересува от сина си и не дава пари за. Тъкмо обратното, от страна на С. С. са
представени писмени доказателства, обосноваващи и доказващи твърдението му, че той
като баща на ищеца е заплащал издръжка, водил е дела за родителски права срещу майката
на ищеца и е проявявал интерес и грижа за детето си, предвид ограниченията, които майката
е създавала обективно за това.
В съдебно заседаниe страните редовно призовани не се явяват, не изпращат
представител. От въззивника е постъпила молба с искане за уважаване на въззивната жалба
като се поддържа становището за това.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Пред ЯРС е депозирана молба с правно основание чл.19 от ЗГР, с която С. С. С.,
лично и със съгласието на своята майка Ж. С. И. желае съдът да допусне промяна на
фамилното му име от С. на И.. Обосновавайки наличие на важни обстоятелства за исканата
промяна във фамилното име, молителят е заявил, че скоро след раждането му неговите
родители Ж. С. И. и С. Г. С. са се разделили и развели. През 2012 г. майка му сключила брак
с И. И. и оттогава живеят заедно, И. полага всички грижи за молителя, поради което той го
чувства като свой баща, а и сред съседите е известен като негов син. В същото време
биологичният му баща от раждането на молителя не се е грижил за него, а когато е
упражнявал режима на лични контакти след развода го е оставял сам или на грижите на
други хора, биел го е и той дори се е натравял с храна. Поради тези обстоятелства молителят
желае промяна на фамилното си име.
Контролиращата страна ЯРП не е изразила становище по молбата, а
заинтересованата страна Община Ямбол е взела становище, че молбата е основателна и
сочените обстоятелства сочат на нейното уважаване.
Заинтересования С. С., биологичният баща на молителя е категорично против
2
исканата промяна на фамилното име на сина му, както и оспорва изцяло твърденията му, че
не е полагал грижи за неговото отглеждане. Представил е многобройни писмени
доказателства.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че молителят
С. С. С., съгласно удостовеР.е за раждане № **** г. е роден на **** г. от майка Ж. С. И. и
баща С. Г. С.. Родителите на молителя за прекратили брака си, видно от решение №
802/19.07.2006 г. по гр.д.№ 92/2006 г. по описа на СлРС, родителските права по отношение
на него са били предоставени за упражняване на майка му с определен режим на лични
контакти с баща му, както и последният е бил осъден да му заплаща месечна издръжка. От
удостовеР.е за сключен граждански брак № 168/11.08.2012 г. е видно, че майката на
молителя Ж. С. Ж. на 11.08.2012 г. е сключила брак с И. К. И..
Събрани са и гласни доказателства в лицето на посочени и от двете страни
свидетели. Свидетелката М.Т.Т. е съседка на семейство И.и и ги познава добре.
Свидетелката не знаела, че И. И. не е биологичен баща на С. и всички го знаели детето на
И. И.. Станали съседи от 2016 г. И.и имали две деца С. и И., като С. бил в 5- ти клас тогава.
Това, че С. имал друг биологичен баща свидетелката по повод делото, когато майка му я
помолила да свидетелства. Тогава Ж. й споделила и някой неща от предишния си брак, като
малтретиране върху нея и детето и за това С. не е искал да има никакъв контакт с
биологичния си баща.
Разпитан е и свидетеля С.С.Д., който е близък приятел на заинтересования С. Г. С..
Свидетелят знае, че С. има син С., но не го познавал, бил го виждал, когато бил малък. Не
познавал и майката на детето, но от С. знаел, че имали многобройни дела. През цялото
време С. се интересувал от сина си, лично свидетелят му услужвал с автомобил си, както и
му е давал пари за рождения ден на сина му. С. обичал сина си, но детето го блокирало в
социалните мрежи и не искало контакт с баща си.
Във връзка с оспорване на твърденията по молбата, заинтересованият С. е
представил писмени доказателства за плащаната от него на сина му издръжка през годините,
както и за това, че страда от заболявания.
Въз основа на тези доказателства районният съд е постановил атакуваното
решение за отхвърляне на молбата за промяна на фамилното име на молителя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
3
Съгласно чл.19, ал.1 ЗГР промяна в собственото, бащиното или фамилно име на
едно лице може да бъде допусната, когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо или когато важни обстоятелства налагат това. В настоящия случай молителят
обосновава искането си за промяна на фамилното си име с важни обстоятелства, състоящи
се в дезинтересиране на биологичния му баща спрямо него и отглеждането му от съпруга на
майка му, което е довело до силна привързаност и до желание да носи неговото фамилно
име, а не това на баща си. Тези изложени обстоятелства въззивният съд, както правилно е
преценил и районният съд, не представляват „важни обстоятелства“ по смисъла на
посочената разпоредба. Предвидената от закона възможност за допускане на промяна на име
е по изключение като основателността на искането зависи от обективни предпоставки, а не
от субективното желание на молителя. Обективни предпоставки за промяна на име биха
били правнозначими причини, сред които са и важните обстоятелства, но те следва да не са
в противоречие с въведените от ЗГР правила за съставяне на имената на гражданите.
Съгласно чл.13 и чл.14 ЗГР при установен произход от баща /в случая това не е спорно/,
презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата, а фамилията - от
фамилното име или бащиното име на бащата, с наставки - ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен когато името на бащата не позволява поставянето на тези окончания
или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Твърденията за влошени отношения на молителя с баща му не са важни
обстоятелства и не са основание за промяна във фамилното му име, което би довело до
формално прекъсване на връзката им по произход. Съгласно практиката на ВКС именно, за
да гарантира обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се
допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става само по
съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на заинтересованото лице, без
да са налице достатъчно значими основания за това. Липсват предпоставки за промяна
фамилното име на молителя, а изложените от него обстоятелства – за дезинтересиране на
биологичния му баща и привързването му към втория съпруг на майка му, биха имали
значение, ако молителят е осиновен от последния и то при законово прекъсната връзка с
биологичния му баща преди това, каквито данни не са налице.
Предвид изложеното, въззивният съд споделя изцяло изводите на първата
инстанция за ирелевантни твърдения, които изразяват желанието на молителя за промяна
фамилното име на молителя, но не представляват важни обстоятелства по смисъла на закона
за допускате на исканата промяна.
Независимо от изхода на спора пред въззивния съд, разноски на въззиваемия не
следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства същият да е сторил
такива.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/26.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 1839/2022
г. по описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5