РЕШЕНИЕ
Номер 1727 08.05.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На осми
май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19241 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците
Н.М.З., ЕГН **********, Р.З.З., ЕГН ********** и М.З.З., ЕГН **********, и
тримата с адрес ***********************, със съдебен адрес ***,
**** чрез адв.М. твърдят, че са наследници на З.Р.З.,
п. на **** г., срещу когото има образувано изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ
*****, по което ищците били конституирани като длъжници в качеството на
наследници на починалия си наследодател – *** на първата ищца и *** на другите
двама. Взискател по двете дела бил ответникът „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД – Пловдив.
Заявяват, че изп. дело № ***** г. по описа на
ЧСИ ***** било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
4499/ 2007 г. по описа на ПРС, по реда на чл.237 от ГПК /отм./ за сумата от
120,42лв. – главница за доставена питейна и отведена канална вода за периода
22.06.2000 г. – 06.12.2000 г., ведно със законната лихва от 12.06.2007 г.,
сумата от 45лв. – разноски. В хода на изпълнителното производство били установени
наследниците на починалия длъжник и с разпореждане от 15.08.2018 г. същите били
конституирани като длъжници за по 1/3 част от дълга.
Заявяват,
че вземанията са погасени по давност, като не са били предприети действия от
кредитора, спиращи или прекъсващи давността. Твърди се, че вземанията се
погасяват с тригодишна давност, като същите са погасени преди издаване на
изпълнителен лист за тях. Снабдяването на кредитора с изпълнителен лист по реда
на чл.237 от ГПК/отм./ не прекъсва давността. За това възражение не е
предвидена преклузия за вземания по отменения ГПК. Към датата на образуване на
изпълнителното производство вземанията са погасени по давност.
С
оглед изложеното, молят съда да установи недължимост на посочените суми поради
погасяването им по давност, а именно за Н.М.З. – сумата от 40,14лв.,
представляваща вземане за доставена питейна и отведена канална вода за периода
22.06.2000 г. -06.12.2000 г., сумата от 37,07лв. – законна лихва за периода
12.06.2007 г. – 02.12.2018 г. и 15лв. – съдебни разноски, за Р.З.З. - сумата от
40,14лв., представляваща вземане за доставена питейна и отведена канална вода
за периода 22.06.2000 г. -06.12.2000 г., сумата от 37,07лв. – законна лихва за
периода 12.06.2007 г. – 02.12.2018 г. и 15лв. – съдебни разноски и за М.З.З. -
сумата от 40,14лв., представляваща вземане за доставена питейна и отведена
канална вода за периода 22.06.2000 г. -06.12.2000 г., сумата от 37,07лв. –
законна лихва за периода 12.06.2007 г. – 02.12.2018 г. и 15лв. – съдебни
разноски, съгласно изпълнителен лист, издаден на 15.06.2007 г. по ч.гр.д. №
4499/ 2007 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.дело № *****
г. по описа на ЧСИ *****. Претендират разноски. Ангажирани са доказателства.
Ответникът
е депозирал в предоставения му срок отговор на исковата молба. Счита исковете
за неоснователни. Заявява, че въз основа на изпълнителния лист, ответникът е
образувал срещу длъжника изп.дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, по което са
предприети редица изпълнителни действия, като с молба на дружеството е изтеглен
изпълнителният лист и на 13.07.2018 г. е образувано изп. дело № ***** г. С
молбата за образуване от **** г. бил поискан опис на имущество на длъжника и
запор на вземанията му. Насрочени били описи на адресите на конституираните
наследници, като на **** г. бил наложен запор на вземане на М.З. от „*****“. На
13.11.2012 г. и на 27.05.2014 г. дружеството е направило искане за опис на движими вещи, с които е прекъсната
давността. На 13.07.2018 г. с молбата за
образуване на новото изпълнително дело, взискателят също поискал извършване на
изпълнителни действия – извършване на описи на адресите на наследниците, което
прекъснало давността. С оглед изложеното, заявява, че давността не е изтекла. С
оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски. Направил е възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от
приложените изпълнителни дела се установява, че изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, рег. № ***, с
район на действие *****, било образувано въз основа на изп.лист, издаден по
ч.гр.д. № 4499/ 2007 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с. срещу З.Р.З. за сумата от
120,42лв. – главница за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода
22.06.2000 г. – 06.12.2000 г., ведно със законната лихва от 12.06.2007 г., и
45лв. – разноски, както и че с постановление от 15.03.2018 г. съдебният
изпълнител прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. След
прекратяване на производството, въз основа на същия изпълнителен лист, било
образувано изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****.
Ищците се явяват наследници по закон на длъжника, видно от
приложеното удостоверение за наследници.
Ищците оспорват вземането на
ответното дружество, като правят възражение за изтекла погасителна давност. Не
оспорват обстоятелството, че техният наследодател е имал качеството потребител
на ВиК услуги за посочения обект, както и относно начина на начисляване на
потребените количества вода и начина на отчитане, както и размера на сумите.
Молбата за образуване на изпълнително дело и предприемане на
действия по принудително изпълнение – опис на движими вещи в дома на длъжника,
възбрана и опис на недвижими имоти, запор на вземания на длъжника, била
подадена на 29.06.2009 г./ л.95 от делото/. По искане на взискателя били
направени справки относно притежавани от длъжника моторни превозни средства,
както и относно доходите на същия, недвижимо имущество и банкови сметки.
Предвид установяване, че длъжникът по изпълнението М.З. работи по трудово
правоотношение, то с постановление на съдебния изпълнител от 04.02.2011 г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното
съобщение било връчено на третото задължено лице по реда на чл.50, ал.4 вр. с
чл.47, ал.1 от ГПК, като уведомлението било залепено на адреса на управление на
16.05.2011 г./л.142 от делото/. Предивд непостъпване на суми по запора, ново
запорно съобщение било изпратено до третото задължено лице, като връчването
било извършено по реда на чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 от ГПК, като
уведомлението било залепено на адреса на управление на 24.10.2011 г.
Поканите за доброволно изпълнение били връчени на длъжниците
на 15.11.2010 г. С разпореждане от 10.05.2011 г. държавата била присъединена
като взискател за държавни вземания срещу длъжниците М. и Р. З. / л.138 и л.139
от делото/.
Взискателят подал молби за извършване на изпълнителни
действия опис на движими вещи в дома на
длъжниците, на 13.11.2012 г. и на 27.05.2014 г. с. и. насрочвал описи с
разпореждане от 21.01.2011 г., 17.03.2011 г., 15.11.2012 г., както и с
разпореждане без дата / л.184 от делото/. Последният насрочен опис за 03.07.2014
г. не бил осъществен поради нередовното призоваване на длъжниците.
На 13.12.2012 г. с. и. се явил на адреса на местоживеене на
длъжниците за извършване на опис на движими вещи в дома им. Описът не бил
осъществен, като присъстващите длъжници Н.З. и Р.З. заявили, че от м.януари
2013 г. ще погасяват дълга по 100 лв.месечно, а при възможност – и в по- голям
размер / л.172 от делото/. По делото не постъпвали суми. Изпълнителното
производство било прекратено с постановление на с. и. от 15.03.2018 г., влязло
в сила на 14.05.2018 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист и молба на кредитора
от 13.07.2018 г. било образувано изп.дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****,
като с молбата било поискано извършване на справка ГРАО за издаване на
удостоверение за наследници на починалия длъжник и конституирането на
наследниците като страни в производството. Като способ за принудително
изпълнение бил посочен опис на движими вещи в жилището на наследниците. С разпореждане
от 15.08.2018 г. били конституирани като длъжници ищците Н., Р. и М. З. и било
разпоредено на същите да се изпрати покана за доброволно изпълнение. С
разпореждане от 16.08.2018 г. бил насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжниците, който не бил осъществен поради нередовното им призоваване/ л.81 от
делото/.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали процесните вземания са погасени по давност, като ищецът е
навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД.
Съгласно действалите в процесния
период Общи условия на ответното дружество, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
В приетото в т.14 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК разбиране,
се изтъква, че производството за издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г.
идва да замени заповедното производство, но то не е част от исковия процес, а
негова алтернатива. С това производство не се започва принудително изпълнение.
Негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение и с
крайният акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на
принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист,
кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал.
1 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора
въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение. Новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа
подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не
може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е
неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на
изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство, едва при връчването
на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със
започването на изпълнителния процес. Следователно, с подаване на молба по чл.237 от ГПК
/отм./за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание от ответника в настоящото производство
давността не е била прекъсната.
Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, разрешение, прекъсването на давността
с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
"б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД са уредени по различен начин. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а с. и. може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали с. и.
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В този смисъл не се възприемат възраженията на
ответника в насока, че взискателят искал извършване на изпълнителни действия, с
които искания давността била прекъсвана. Предвид задължителното тълкуване,
съдът приема, че единствено извършените изпълнителни действия имат прекъсващ
давността ефект, а не и искането до съдебния изпълнител за тяхното
предприемане. Искането за предприемане на такива действия има значение относно
перемиране на делото, но не и по отношение на давността.
С оглед така постановеното тълкуване, съдът намира, че с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.З. на
31.05.2011 г. и на 08.11.2011 г. / след изтичане на срока за залепване на
уведомление/ давността е била прекъсната по отношение на този длъжник. Същата е
прекъсната с признанието на дълга от длъжниците Н.З. и Р.З. и по отношение тях
– със заявлението за разсрочване на задължението, на 13.12.2012 г. / л.172 от
делото/. Липсват доказателства да са постъпвали плащания по дълга от
длъжниците.
Предвид факта, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от датата, на която е следвало да се извърши
опис на движими вещи в дома на длъжниците на 03.07.2014 г., то е следвало с. и.
да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата на закона, считано
от 03.07.2016 г. Извършените след тази дата изпълнителни действия са без правно
значение. Предвид прекратяване на производството по делото, то с обратна сила
са се заличили последиците на образуване на изпълнителното производство, като
давността е започнала да тече от последното действие – налагане на запор на
вземане за трудово възнаграждение на 08.11.2011 г. спрямо длъжника М.З. и на
13.12.2012 г. – по отношение на другите двама длъжници. При образуване на
новото изпълнително производство - на 13.07.2018 г., е изтекъл срок над три
години от датата на падежа на всяко от процесните периодични плащания.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В мотивите на същото решение е прието, че вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В тази насока съдът намира, че процесните
главни вземания се явяват погасени по давност още към датата на образуване на
новото изпълнително производство.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с
оглед направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за
забава, което представлява акцесорна претенция. С оглед изложеното, съдът
намира, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед пълнота, ще се разгледат и
останалите възражения на страните. Не се възприема възражението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност още към датата на издаване на
изпълнителния лист за тях. Сочените възражения не могат да се ценят в
настоящото производство, имащо за предмет установяване на погасяване на
вземането на кредитора въз основа на факти, настъпили след снабдяването му с
изпълнителен титул.
Ищците претендират разноски, като същите се констатираха в размер на по 400лв.
за всеки от тях, включващи по 100лв. –
заплатена държавна такса, както и по 300лв. – заплатено адв. възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но
предвид изхода на делото, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.М.З., ЕГН **********, Р.З.З., ЕГН ********** и М.З.З., ЕГН
**********, и тримата с адрес ***********************,
със съдебен адрес ***, *** чрез адв.М.
не дължат на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, съответно Н.М.З. – сумата от 40,14лв., представляваща вземане за
доставена питейна и отведена канална вода за периода 22.06.2000 г. -06.12.2000
г., сумата от 37,07лв. – законна лихва за периода 12.06.2007 г. – 02.12.2018 г.
и 15лв. – съдебни разноски, Р.З.З. - сумата от 40,14лв., представляваща вземане
за доставена питейна и отведена канална вода за периода 22.06.2000 г.
-06.12.2000 г., сумата от 37,07лв. – законна лихва за периода 12.06.2007 г. –
02.12.2018 г. и 15лв. – съдебни разноски и М.З.З. - сумата от 40,14лв.,
представляваща вземане за доставена питейна и отведена канална вода за периода
22.06.2000 г. -06.12.2000 г., сумата от 37,07лв. – законна лихва за периода
12.06.2007 г. – 02.12.2018 г. и 15лв. – съдебни разноски, за които суми „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист, издаден на 15.06.2007 г. по ч.гр.д. № 4499/ 2007 г. по
описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.дело № ***** г. по описа на
ЧСИ ****, рег. № ***, с район на действие Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.З., ЕГН **********, Р.З.З., ЕГН **********
и М.З.З., ЕГН **********, и тримата с адрес ***********************,
със съдебен адрес ***, ***, чрез адв.М., сумата от по 400лв./четиристотин
лева/ - разноски по делото, на всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ